МОТИВИ към присъда по НОХД №1900/2018г. по описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла
за разглеждане обвинителен акт против А.С.М. *** за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1, както и по чл.209, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимата
М. в периода от месец октомври 2015г. до месец май 2016г. в гр.Кюстендил, в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, е
извършила четири деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 35 850 лева е възбудила заблуждение у Е.И.В., П.С.С. и А.В.М.,***, че
ще им съдейства да бъдат назначени (като по отношение на П.С. измамата се е
изразявала в обещание за съдействие за назначаването на работа и на съпругата
му М.Й.С.) на работа в Гранична полиция, като с това им причинила имотна вреда
в размер на 35 850 лева, и същата е в големи размери, както следва:
1. За периода от м.октомври 2015г. до
м.декември 2015г. в гр.Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила заблуждение у Е.И.В. ***, че ще му съдейства да бъде назначен на
работа като „шофьор" в ГКПП Калотина, причинявайки му с това имотна вреда
в размер на 10 000 лева.
2. За периода от м.февруари 2016г. до
м.март 2016г. в гр.Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила заблуждение у П.С.С. ***, че ще съдейства да бъде назначена на работа
в ГКПП Калотина неговата съпруга М.Й.С., причинявайки му с това имотна вреда в
размер на 10 000 лева.
3. За периода от м. март 2016г. до м. май
2016г. в гр.Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила
заблуждение у П.С.С. ***, че ще му съдейства да бъде назначен на работа в ГКПП
Олтоманци като „шофьор", причинявайки му с това имотна вреда в размер на
3000 евро (5850 лв.) по фиксинга на БНБ за 2016г.
4. За това, че за времето от 01.05.2016г.
до 31.05.2016г.в гр. Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила заблуждение у А.В.М. ***, че ще й съдейства да бъде назначена на
работа в ГКПП „Олтоманци", причинявайки й с това имотна вреда в размер на
10 000 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 НК.
Твърди се още, че за периода от м.юни
2014г. до м.октомври 2014г. в гр.Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудила заблуждение у К.Г. ***, че ще й съдейства да бъде назначена
на работа като служител в ГКПП Калотина, причинявайки й с това имотна вреда в
размер на 6000 лева – престъпление по чл.209, ал.1 НК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимата и предлага същата да бъде призната за
виновна, като й се наложи наказание над минималния предвиден размер.
Пострадалите са направили искане за конституирането им като частни
обвинители и са предявили граждански искове срещу подсъдимата за сумите,
посочени в обвинителния акт, представляващи обезщетение за причинените им
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от дата на деянието до окончателното им изплащане.
Исковете са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство и
пострадалите са конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв.С. *** поддържа
частното обвинение и исковете.
Подсъдимата М. е дала обяснения. Същата
признава факта, че е взела от пострадалите посочените суми, но ги била
предавала на св.С. и други лица по негово указание, като самата тя също била
жертва на измама. Не се признава за виновна.
Защитникът й – адв.Г. от АК-гр.София пледира за оправдаване на подзащитната
му, тъй като деянията не били съставомерни, поради липса на умисъл. Ако бъде
прието обратното, то счита, че следва да й се наложи минимално наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства при условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимата А.С.М. е родена на ***г***, живуща ***, българка, *** гражданка, неомъжена, безработна,
със средно образование, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата никога не била работила в „Гранична полиция“, но имала интерес
към това. Чрез приятелка на сестра си се свързала със св.А.С., за когото
знаела, че заема ръководна длъжност в Гранична полиция. От него разбрала, че
няма свободни места в поделението, в което служел.
Подсъдимата А.М. и пострадалата К.С. се познавали, тъй като живеели в
съседни блокове. Били в добри отношения, пиели заедно кафе. Лятото на 2014г. М.
й споделила, че и предстои да за почне работа на ГКПП Калотина като граничен
полицай, след като завърши съответната школа. На една от срещите им М.
предложила на С. да й съдейства за започване на работа в „Гранична полиция“.
Последната се усъмнила, че това е възможно, тъй като знаела, че кандидатите
трябвало да са до 35 годишна възраст, а тя сама била на 36 години. М. я
уверила, че това изискване е променено, като вече пределната възраст била 40
години и ако желае, това ще й струва 15 000 лева. С. заявила, че е
съгласна, но посочената сума била непосилна за нея и семейството й, тъй като тя
работила като шивачка на минимална заплата. Междувременно, М. поискала от С. в
заем 1 600 лева, като бързо след това й ги върнала. Подсъдимата уверила С., че може
със сигурност да я уреди да започне работа, както и че, ако й е невъзможно да
даде цялата сума, то може да даде парите на вноски от по-малки суми. С.
разговаряла със съпруга си и решила да приеме предложението. Дала й
първоначално 2 000 лева. М. й обяснила какви документи са й необходими
(автобиография, свидетелство за съдимост, медицинско и пр.), като дори й
съдействала за снабдяването им, придружавайки я до съответните институции. М.
взела събраните документи, в това число и снимка за служебна карта, и казала на
С., че процедурата е задействана, разговаряла била със шефа, „работата била
сигурна“.
През октомври 2014г. М. обяснила на С., че започват изпитите. Трябвало да
отидат на стадион „Васил Левски“ в гр.София. М. организирала отиването. Отишли
с автомобил, управляван от Н. Д., с когото М. живеела на
съпружески начала. С тях бил и неговия син, който също уреждали да започне
работа, съответно и той трябвало да положи изпипа по физическа подготовка.
Спрели с колата в близост до стадиона. М. водила разговори по телефона си. След
проведен такъв заявила, че изпитът е свършил и те са го издържали.
По същия начин М. организирала и посещение до ВМА болница, където трябвало
да се проведат медицински прегледи. Такива обаче реално не били извършени.
Скоро след това ходили до гр.Благоевград, където С. „преминала“ психотест.
Схемата била същата. Стояли и чакали пред някаква сграда, а М. водила телефонни
разговори. М. заявила, че това се налагало, тъй като ако имало евентуално
проверка, то те трябвало да са наблизо, за да могат да влязат. След разговор по
телефона обявила, че може да си ходят, тъй като всичко било готово.
Скоро след това М. казала на С., че трябва да даде още 4 000 лева,
необходими за постъпване в школата. С. й казала, че били дали всичките си
събрани пари. А. обаче настояла, че това е необходими, за да може, преминавайки
през школата, да получи по-голям чин при назначаването й на работа. Съпругът на
К. – св.С., който работел като строител в гр.София бил принуден в тази ситуация
да поиска парите на заем от негов колега. Така и сторил, при което А. и
съпругата му отишли в гр.София. К. взела парите и ги предала на А., след което
се отправили към гр.Драгоман, за да отнесат парите на „големия шеф“. Като
стигнали, отишли до поделението на „Гранична полиция“ и А. обяснила на К., че
там щяло да се проведе обучението й, а впоследствие да започне работа на
Калотина. А. оставила К. в едно заведение, като и заявила, че тя ще отиде да
предаде парите. Върнала се и казала, че „всичко е готово“.
Започването на школата обаче все се отлагало. Наложило се С. да изтегли
кредит, за да върнете взетите в заем пари.
В началото на 2015г. М. уверила С., че школата ще започне на 21 март, като
за целта К. трябвало да напусне работа, което последната сторила. Оказало се обаче,
че школата се отлага за септември, при което С. започнала да се съмнява и да
иска А. да й върне парите. А. й заявявала, че това не може да се случи, тъй
като ги е предала на шефовете си. Убеждавала я да бъде спокойна, да изчака още
малко. С. чакала до март 2016г., когато започнала отново работата, която била
напуснала. Тя и съпругът й продължили да общуват с А. и приятеля й с надеждата,
че ще ги убедят да им върнат парите. В края на 2016г. от св.Е.В. обаче
разбрали, че има и други измамени като тях и че А. никога не е работила в
„Гранична полиция“. Въпреки всичко С. продължавали да общуват с А. и приятеля й. В един от случаите били на
гости у А., при което като поставили въпроса за връщане на парите, приятелят на
А. се „изпуснал“ и им казал, че виновник за случилото се бил А.С. – един от
нейните началници, който живеел в с.Ябълково. Една вечер С. и Д. ходили в селото да търсят С., но
в дома, обитаван от бившата му съпруга - св.Н., не го открили. От посочената
разбрали, че те са вече разделени.
С. бил принуден да започне работа в чужбина. Успял да осъществи
контакт със С. през социална мрежа. С. му заявил, че не познава А., както и че
не е получавал никакви пари от нея.
Пострадалият Е.В. и съпругата му – св.В.В. работили в собствено заведение
за бързо хранене „Дюнер Емо“ в центъра на гр.Кюстендил.
Двамата познавали А.. В. познавал и мъжа, с когото тя живеела – Н. Д.. С баща й дори били приятели повече от 25 години. От
него разбрал, че А. работи като граничен полицай на ГКПП Гюешево. Имало период
от време, през който не били общували, но в края на 2015г. А. започнала да
посещава редовно заведението им, като по начин възстановили контактите си и
общували редовно.
В. й имал пълно доверие.
През ноември 2015г. М. провела разговор с В., в който му предложила да го
уреди на работа в „Гранична полиция“ на ГКПП Калотина като шофьор на нейния шеф.
В момента имало такава възможност, тъй имало две свободни места, като за
другото уреждала приятеля си Н. Д.. Двамата щели да карат един
автомобил. И понеже си били приятели, тя търсила някой близък човек. Поискала
му 10 000 лева за целта, като обяснила, че сумата е необходима за черпене
на шефа. Те били дали и се уредили. В. и заявил, че не разполага с такава сума.
Тя го уверила, че парите може да се дават на части, но времето за решение било
ограничено и той се съгласил. Обърнал се към приятеля си – св.П.С., от когото
поискал 2 000 – 3 000 лева, но той му отказал. Сетил се, че дъщеря му
– св.Ивана В., която била студент в гр.Благоевград, имала спестена от работа
през лятото на морето сумата 2 000 лева. Обадил й се и я помолил да му ги
изпрати. Парите трябвало да се предадат спешно. На 09.11.2015г. дъщеря му изтеглила
сумата от банковата си сметка и я изпратила чрез EasyPay (парични преводи) на майка си. В. предал парите на М.. До
края на годината той дал на А. цялата искана сума от 10 000 лева, като
сторил това на части, давайки различни по размер суми, в това число и чрез
работника си в заведението – св.В.Н.. Посоченият предавал на А. конкретни суми
от оборота на заведението по поръка на работодателя си.
Последвали указания за събиране на съответните документи,
необходими за започване на работата. Уверения, че школата ще започне в началото
на 2016г., което се отложило за месец март. Искани и предени бил пари за
униформени дрехи. Март 2016г. А. му заявила, че е преминал необходимите изпити,
че всичко е уредено и да не се притеснява.
Междувременно, пострадалият П.С. бил разбрал от приятеля си Е.В., че
парите, които му поискал били, за това,, щото А. да го уреди на работа в
„Гранична полиция“. В този период те се срещали често в заведението. Там
засичал и А., която познавал по физиономия. Помолил Е. да го запознае с А..
Това се случило и тя го уверила, че може да уреди съпругата му М.С. на работа в
ГКПП Олтоманци, като за целта той трябвало да й даде 10 000 лева. Февруари
2015г. той събрал парите и в заведението на Е. дал на А. исканите 10 000
лева. Тя му заявила, че ще задейства нещата много скоро. Следващите дни и
месеци често се срещали във въпросното заведение. На една от срещите тя му
заявила, че може и него да го уреди да започне работа като шофьор на ГКПП
Олтоманци срещу същата сума. С. й казал, че не разполага вече с пари. А. му
заявила, че трябва поне половината първоначално да даде. Пред май 2016г. С. взел
на заем 3 000 евро и ги дал на А. отново в същото заведение.
През целия този период обаче нито В., нито С. били виждали подсъдимата с униформа. Това провокирало съмнения у тях.
Започнали да я питат защо не носи униформа, искали да им покаже служебната си
карта. Тя отговаряла, че униформата й стои в шкаф на работното й място в ГКПП
Калотина. Картата й пък стояла в каса също на работното място, тъй като често
се случвало колеги да ги губят.
В заведението и на множеството срещи, които имали, тя
често говорела по телефона си и представяла проведените разговори, като такива
именно с нейния шеф. Демонстрирала по този начин близките си отношения с него. Твърдяла,
че те често се срещат, както и че скоро ще бъде повишена в работата. По този
начин успявала временно да разсее възникналите съмнения у двете семейства.
Пострадалата А.М. и съпругът й – св.М.М. се познавали с подсъдимата. Децата
им ходили заедно на детска градина, а впоследствие и на училище. Започнали да
контактуват по-често. М. имали впечатление, че М. работи в „Гранична полиция“. Тя самата се
хвалила, че работи на пункт Олтоманци, че с колегите им били в прекрасни
отношения. Завършвала преквалификация и й предстояло повишение. Милчови знаели,
че мъжът, с когото А. живеела на семейни начала, не работи, но въпреки това тя
живеела добре (охолно – по техните представи).
В началото на май 2016г. А. се обадила по телефона на А. и й казала, че има
оферта за тях. Пожелала да дойде в дома им. Съобщила им, че има „страхотно
предложение“ за тях. Тъй като нея я повишавали в работата, откривали се две
свободни места в „Паспортна служба“ на ГКПП Олтоманци. Едното било за „човек“
на нейния шеф, а другото искала да бъде заето от А., т.е. от човек, с когото да
си бъдат „една затворена групичка“, „да си работят спокойно“ и че „мястото не е
за изпускане“. М. знаела, че тя учи висше образование. А. й казала, че все още
не е завършила образоването си, но А. я уверила, че това не е проблем, „ти за
това си плащащ“. Обяснила им, че срещу 10 000 лева 100% ще започне работа.
М. възразили, че не разполагат с
такава сума. Тя продължила да ги убеждава в необходимостта да се съгласят.
Обяснила, че и на нея й било трудно в началото, но ето сега вече „животът й се
бил подредил“. Трябвало бързо да вземат решение. М. споделили това с родителите на М.. Те се съгласили да
помогнат, като за целта се наложило св.В.Д. да изтегли кредит. Имал събрани
1 000 лева и с изтеглената сума събрали необходимата такава. Докато се
случвало това, А. често звъняла на А. и я успокоявала, че всичко ще бъде наред,
работата била сигурна и парите бързо щели да се възвърнат. Междувременно, А.
съдействала за снабдяването с необходимите документи за кандидатстването, като
придружавала А. до всички институции. А. се притеснявала за физическото си
състояние, респ. дали може да издържи съответните изпити, но А. я успокоявала,
че няма да има проблем, та нали за това си плащали.
На 20 май 2016г. (петък), след като събрали документите, А. им съобщила, че
началникът й от Калотина щял да идва на Олтоманци да се видят. Щяла да му
предаде документите и, за да се запази мястото, трябвало спешно да се предадат
6 000 лева. А. и нейният свекър изтеглили сумата и М. я предала на
подсъдимата пред магазина, в който работела, находящ се в центъра на
гр.Кюстендил. А. взела сумата и казала, че другата част ще трябва да се даде
септември, когато ще започне курса. Отново й обърнала внимание, че всичко това
трябва да остане поверително, за да не се развали работата. Следващия петък
обаче А. пак се обадила на А. и й казала, че трябва спешно да даде и останалата
част (4 000 лева) от сумата, тъй като шефът й отново бил в гр.Кюстендил.
Обяснила, че е предала първата сума и документите и всичко било наред, както за
нея така и за другата жена, която щяла да започне заедно с нея . По този начин А.
предала на подсъдимата и втората сума или общо 10 000 лева в рамките май
2016г.
Лятото на 2016г. М. и семейството на подсъдимата били заедно на море. Отделно от това А.
разбрала, че А. е ходила на почивка още два пъти в Гърция и два пъти в
гр.Велинград.
Септември 2016г. А. очаквала да започне „обещания курс“, но подсъдимата й
съобщила, че той се отлага за месец ноември. Това притеснило М.. А. ги успокоявала, като им
посочила, конкретни дати през ноември, на които ще започне курса. Предлагала им
дори, че може лично да ги заведе и да им покаже. Тези действия на подсъдимата
временно разсеяли съмненията им.
През ноември път курсът се отложил за януари. Това съвсем притеснило М.. През декември колежка на А. от съседен магазин
й споделила, тъй като я била виждала да общува с А., че последната й звъняла по
телефона и поискала пари на заем. А., притеснена от получената информация,
споделила това със съпруга си и в този момент те почувствали, че са измамени.
До тогава те пазили случилото се в тайна, тъй като били дали много пари и
се страхували да не се провали уговорката. След това обаче започнали да
разпитват и разбрали, че А. никога не работила в Гранична полиция, както и че
освен тях има и други пострадали.
Както те, така и останалите пострадали и семействата им търсили многократно
обяснение от подсъдимата, но тя постоянно отричала и намирала различни
оправдания за случващото се.
М. сезирали Районна прокуратура-гр.Кюстендил.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на
базата на: отчасти обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите М.М.,
А.М., Е.В., П.С., К.С., В.Н., В.Д., И.В., С.С., А.С., В.В. и М.С., както отчасти показанията на свидетеля Е.Н.;
цитираните писмени доказателства и справка за съдимост на подсъдимата.
Обясненията на подсъдимата, в частта им, в която същата признава, че е
получила посочените суми от пострадалите се подкрепят от всички кредитирани
доказателства по делото.
В останалата им част обясненията са изолирани. Нещо повече, същите са
нелогични до степен на абсурдност. Твърденията, че получени от нея суми са предавани на св.С., не
кореспондират на събраните по делото доказателствени източници. Опитът й да
сведе извършеното само до една посредническа дейност е в драстично противоречие
с установената фактология. В настоящия случай съдът намира, че обясненията на
подсъдимата са изолирани от останалия доказателствен материал и са дадени
единствено в подкрепа на възприетата от нея защитна позиция.
В подкрепа на твърдения на подсъдимата в известна степен са единствено
показанията на св.Н.. В обсъжданата част на последните обаче посоченият
свидетел възпроизвежда факти, станали й достояние именно от подсъдимата в
очевиден опит да си създаде алиби.
Съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, приемайки че същите
са логични, последователни и непротиворечиви.
Показанията на свидетелите Х.Г. и Е. Р. са прецени като неотносими.
Между събраните по делото доказателства не са налице
съществени противоречия, които следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимата А.М.
виновно е осъществила състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с
чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1, за това, че в периода от месец октомври 2015г. до
месец май 2016г. в гр.Кюстендил в условията на продължавано престъпление, по
смисъла на чл.26, ал.1 НК, е извършила четири деяния, с които с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Е.И.В., П.С.С. и А.В.М.,***,
като с това им причинила имотна вреда в големи размери, а именно 35 850 (тридесет и пет хиляди, осемстотин и
петдесет) лева, както и такова по чл.209, ал.1 НК, за това, че с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у К.Г. ***, причинявайки й с
това имотна вреда в размер на 6000 лева.
По тези правни квалификации съдът призна подсъдимата
за виновна и й наложи наказания.
Обект
на двете престъпления са обществените отношения, свързани с упражняването
правото на собственост, както и правото на свободно разпореждане с определено
имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна въздействието върху съзнанието на измамените се е
проявило във възбуждане на заблуждение. Подсъдимата е създала неверни представи
у всеки от пострадалите, че е в състояние да им съдейства за назначаване на
работа в Гранична полиция. Тя е сторила това като се е представяла, че работи
там и има близки контакти с нейните мними ръководители, възползвайки се от
тяхната лековерност. В резултат на така формираните представи всеки от пострадалите
е извършил актове на имуществено разпореждане със собствените си парични
средства, причинявайки имотна вреда в посочените размери. С действията си
подсъдимата е постигнала и преследваната от нея съставомерна цел - да набави за
себе си имотна облага.
Съдът прие, че отделните деяния, извършени от подсъдимата са в обективна и
субективна връзка и приемственост помежду си. Изключение от това е първото
деяние, тъй като между него и останалите има един по-продължителен период от
време. С всяко от останалите е осъществен основния състав на престъплението
измама, извършени са в рамките на няколко месеца, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, т.е. представляват продължавано престъпление. Предвид
общия престъпен резултат (35 850 лева) е налице квалифициращия признак „големи
размери“, доколкото причинената вреда надхвърля седемдесет пъти установената в
страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.
Субект на двете престъпления
е подсъдимата М..
От субективна
страна деянията са извършени при пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко ги е целяла. М. е предвиждала, че
вследствие на въздействието си върху всеки от пострадалите у тях ще се възбудят
неправилни представи за действителността, което е използвала за да ги мотивира
да се разпоредят с процесните парични средства. Наред с това, у подсъдимата е
била налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието
на ясно съзнание, че в резултат на това за пострадалите настъпва имотна вреда.
Поради изложените съображения, не бе
споделена защитната теза на подсъдимата, развита от защитника й – адв.Гинов от
АК-гр.София. От събраните по делото доказателства по един несъмнен начин бе
установено виновното извършване на деянията от страна на подсъдимата, както и
че съставляват престъпления по посочените от обвинението правни квалификации.
За престъплението
по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до осем години и факултативно -
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
За да определи вида
и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, на дееца, подбудите за извършването на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като цяло обстоятелства.
Степента на
обществената опасност на деянието е завишена. Горната преценка е направена, с
оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото,
начина и обстановка на извършване на престъплението. В подкрепа на този извод е
и обстоятелството, че е засегната имуществената сфера на множество лица.
Степента на
обществена опасност на подсъдимата също е висока. Начинът на извършване на
престъплението сочи на проявена извънредна дързост и пълна безскрупулност.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство беше отчетено чисто съдебно минало на подсъдимата.
При условията на
чл.54 НК, съдът определи на М. за това престъпление наказание - лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца.
Съдът прие, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо да се налага факултативно
предвиденото наказание конфискация.
За
извършеното от подсъдимата престъпление по чл.209, ал.1 НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като
цяло обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието е завишена. Горната преценка е направена,
с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото,
начина и обстановка на извършване на престъплението.
Степента
на обществена опасност на подсъдимата е завишена.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство беше отчетено чисто съдебно минало на
подсъдимата.
При
условията на чл.54 НК, съдът определи на М. наказание - лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца.
При
условията на чл.23, ал.1 НК съдът наложи на подсъдимата общо наказание за двете
престъпления, а именно най-тежкото от
тях - лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът
определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът прие, че наложеното наказание ще
съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани
в чл.36 НК и на подсъдимата ще се въздейства поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо по такъв начин, че същата в бъдеще няма да бъде
субект на престъпление.
Гражданските искове
намират правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира
вредите, които виновно е причинил другиму. Като граждански ищци по делото са конституирани
пострадалите: К.С.Г. с претенция за 6 000 лева, Е.И.В. с претенция за 10 000
лева, А.В.М. с
претенция за 10 000 лева и П.С.С. с претенция за 10 000 лева, съответно
3 000 евро с левова равностойност 5850 лева. Претенциите са срещу подсъдимата
А.С.М., като всяко от сумите
представлява обезщетение за причинените в резултат на съответното престъпление
имуществени вреди.
В хода на наказателното производство
безспорно се установи вината на подсъдимата за причинените на всеки от
посочените пострадали вреди, които имат имуществен характер. Налице е
причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на
подсъдимата и причинения вредоносен резултат.
Като прецени всички обстоятелства по
делото, съдът прие, че предявените искове са доказан по основание и размер.
Установи се, че подсъдимата е причинила имуществени вреди на претендираните от
тях стойности, като същите не са възстановени.
При така установеното от фактическа и
правна страна съдът осъди подсъдимата да заплатят на всеки от пострадалите
посочената сума, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на деянието до окончателното
им изплащане.
Подсъдимата бе осъдена да заплати на
пострадалите М., В. и Г. по 200 лева, представляващи съответна част от
сторените от тях деловодни разноски.
На основание чл.189, ал.1 във вр. с
ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимата М. да заплати: по сметка на ОДМВР-гр.Кюстендил
сторените по делото разноски в размер на 158, 70 лева, както и 1674 лева по
сметка на Районен съд-гр.Кюстендил, представляващи държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: