Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.11.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в
публичното заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
с участие на прокурор Соня Александрова при ШОП,
като разгледа докладваното от председателя Сн.
Чолакова КАНД № 153 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Началника на Районно управление – град Велики Преслав
при Областна дирекция на МВР – гр. Шумен, депозирана чрез В.А.Д. – главен
юрисконсулт в ОДМВР – гр.Шумен, срещу Решение № 42 от 05.07.2023г., постановено
по АНД № 137/2023г. по описа на Районен съд - град Велики Преслав, в частта му,
с която е отменено Наказателно постановление №23-0323-000105/10.03.2023 г.,
издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, в частта по
пункт първи, с която на Н.К.Н., с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.42,
ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр.с чл.179, ал.1, т.5, пр.5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста
лева/.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната му част, поради
издаването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че от събраните
доказателства се установява, че при управление на МПС касаторът е предприел
маневра спрямо колона от автомобили, като не е осигурил достатъчно странично
разстояние спрямо тях, в резултат на което е предизвикал ПТП с незначителни
материални щети. Твърди се, че за съставомерността на деянието е без значение
дали колоната се е движела или включените в нея МПС са били в покой. Твърди се
също, че съдът, след като е приел за доказано, че Н.Н. е осъществил маневра «заобикаляне»,
а не «изпреварване», е следвало да измени НП в тази му част, като приложи закон
за еднакво наказуемото нарушение по чл.179, ал.2, във вр.с чл.179, ал.1, т.5,
предл.5, във вр.с чл.25, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на изложените доводи отправя
искане за отмяна на съдебното решение в частта, с което е отменено НП в частта
досежно нарушението по чл.179, ал.2, във вр.с чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, като вместо това да потвърди санкционния акт в тази му част. Алтернативно
е отправено искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и за
връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от същия съд със
задължителни указания досежно приложението на закона.
В съдебно заседание Началникът на Районно управление – град Велики Преслав при Областна
дирекция на МВР – гр. Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява лично.
Същият се представлява от главен юрисконсулт И. С., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като ги доразвива.
Ответникът – Н.К.Н., редовно и своевременно призован,
не се явява лично. Същият се представлява от адвокат С. С. от АК – гр.Сливен, който застъпва тезата за неоснователност на
касационното оспорване.
Представителят на
Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи,
че решението на въззивния съд е постановено при правилно приложение на
материалния закон, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения
законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет
на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол във въззивното производство е Наказателно постановление
№23-0323-000105/10.03.2023 г., издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав
при ОДМВР-гр.Шумен, в частта му по пункт първи, с която на Н.К.Н. *** за
нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева, а именно за това, че на 15.02.2023г. в 14:30 часа в община
Смядово, на път II-73, като водач на товарен
автомобил „***“ с рег.№ *** в посока гр.Смядово, при предприемане на
изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното МПС – л.а. „***“ с рег.№ *** и прикаченото към него ремарке „***“
с рег.№ ***, в резултат на което със
задна дясна част блъснал прикаченото към л.а. „***“ с рег.№ *** ремарке, което
се изместило и се блъснало в еластична ограда. За описаното нарушение срещу
касатора бил съставен АУАН Серия GA, № 877641, който бил подписан от
последния без възражения. Такива не били депозирани и впоследствие в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, наказващият орган
издал процесното НП, с което в обжалваната му част на основание чл.179, ал.2,
във вр.с чл.175, ал.1, т.5, предл.5, във вр.с чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП на Н.Н.
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че описаното
в пункт първи от НП деяние на Н.Н. съставлява нарушение по чл.179, ал.2, във вр.с ал.1,
т.5, предл.5 от ЗДвП, но не във връзка с чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, както е
приел наказващият орган, а във връзка с чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като
причиненото от последния ПТП е настъпило не в резултат на изпреварване на
движещ се лек автомобил с ремарке, а в резултат на заобикаляне на спряно МПС.
Счел е, че в случая нарушението е съставомерно по друг, еднакво наказуем състав
на чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, но е налице съществено изменение на
обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, поради което НП не може
да бъде изменено посредством преквалифициране на описаното в него административно нарушение. По
изложените съображения съдът е отменил наказателното постановление в тази му
част, като незаконосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират
помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по
същество, да установи дали е извършено нарушението, описано в НП в отменената
му част и обстоятелствата, при които е
осъществено. Предходният съдебен състав е проявил дължимата процесуална
активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване
на обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото -
събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал
правилен извод за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт.
Касационната съдебна инстанция
напълно споделя направения от районния съд извод за съставомерност на
санкционираната деятелност на плоскостта на административнонаказателния състав,
визиран в чл.179, ал.2, във вр.с ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, във вр.с чл.25,
ал.1 от ЗДвП, както и, че същият представлява закон за еднакво наказуемо
административно нарушение, което не попада в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1,
във вр.с чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, поради наличие на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Районният съд е изложил
подробни и убедителни мотиви в тази насока, с които касационната инстанция се
солидаризира, поради което препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.второ
от АПК и не следва да ги преповтаря. Само за изчерпателност следва да се
посочи, че цитираната в касационната жалба съдебна практика на Административен
съд – гр.Шумен не е относима към процесния казус, поради което, като не я е
приложил, въззивният съд не е нарушил материалния закон.
В обобщение на гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при
липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с
жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – гр.Велики Преслав в обжалваната му част - правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора,
в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева за осъществено
процесуално представителство от страна на адвокат С.И.С. от
АК-гр.Сливен
в касационното
производство,
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие серия С, № 000085356/01.01.2023г. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност
на договореното и платено адвокатско възнаграждение, доколкото същото е
съобразено с минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 05.07.2023г.,
постановено по АНД № 137 по описа за 2023г. на Районен съд - гр. Велики Преслав,
в обжалваната му част, с която е отменено Наказателно постановление
№23-0323-000105/10.03.2023 г., издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав
при ОДМВР-гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на Н.К.Н., с ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр.с
чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста лева/.
ОСЪЖДА
Областната дирекция на МВР – град Шумен с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2,
да заплати на Н.К.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща деловодни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................
ЧЛЕНОВЕ: 1...............................
2...............................