Решение по дело №1440/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1158
Дата: 11 ноември 2024 г. (в сила от 11 ноември 2024 г.)
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100501440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1158
гр. Варна, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501440 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 36530/07.05.2024г., подадена от
Прокуратурата на РБ чрез Ж.К., прокурор в Районна прокуратура-Варна
срещу решение № 1416/23.04.2024г., постановено по гр.д. № 2937/2024г. по
описа на РС-Варна, 52 състав, с което е допусната промяна на бащиното име
на М. Р. Й., ЕГН **********, от „Р.“ на „И.“, на основание чл.19, ал.1 от ЗГР.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
постановеното решение. Въззивникът счита, че допусната промяна не намира
аргумент в нито едно от основанията, регламентирани в ЗГР. Позовава се на
разпоредбата на чл.13 от ЗГР, съобразно която бащиното име се образува от
собственото име на бащата, а в настоящия случай вписан като баща на
молителя Р.Х. Й.. Същевременно биологичният произход на молителя не е
оборен по съответния ред. Моли решението да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
1
жалба от въззиваемата страна М. Р. Й., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Счита, че по делото са събрани релевантни
доказателства, от които се установява, че са налице важни обстоятелства по
смисъла на чл.19 от ЗГР за промяна на бащиното име на молителя. Моли
решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените
пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството е образувано по молба на молба от М. Р. Й., ЕГН
********** по чл.19, ал.1 от ЗГР, с която се иска да бъде допусната промяна
на презимето му от „Р.” на „И.”.
В молбата се твърди, че молителят е роден по време на брака на майка
му с Р.Х. Й., но при фактическа раздяла между съпрузите. Биологичен баща на
молителя бил И. Й. А., с когото майка му живеела на семейни начала.
Впоследствие бракът й с Р. Й. бил прекратен. Молителят твърди, че от
раждането си е живял с майка си и биологичния си баща в с.Дюлино и от най-
ранна възраст бил наричан с името И., включително от семейството и
роднините си, децата в селото и съседите, а после и в детската градина,
основното и средното училище. По настоящем колегите му също го наричали
И.. При запознаване с нови хора, той винаги се представял с презимето „И.“.
2
Твърди, че презимето „Р.“ мусъздава затруднения и неудобство в общуването.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане М. Р. Й. е
роден на 13.09.1997г.. Вписани като негови родители са Л. Й.а Й.а /майка/ и
Р.Х. Й. /баща/.
От удостоверение от 04.01.2001г., издадено от РС-Бургас, се установява,
че бракът между Л. Й.а Й.а и Р.Х. Й. е прекратен със съдебно решение, влязло
в сила на 04.07.2000г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на молителя – И. А. и Й.Ч..
Съгласно показанията на св. А. същият е биологичен баща на молителя
М. и това обстоятелство било известно на всички, които живеят в селото,
както и в общината, училището и детската градина. Свидетелят живеел с
майката на М. от 1996г. в с. Дюлино. В семейството и в рода им се обръщали
към М. с презимето „И.“, защото той не искал презимето на чужд човек. В
детската градина и в училище молителят също бил известен с името „И.“. Св.
А. сочи, че се е опитал да признае М. чрез адвокат, но не успял, защото бил
пропуснал срока за установяване на обстоятелството, че е биологичен баща.
Съгласно показанията на св. Ч., братовчед на молителя, който също
живее в с. Дюлино, М. бил израснал пред очите му /имат 10 години разлики/.
Познавал го като „И.“. Така го знаели и връстниците му в детската градина и в
училище/ В момента двамата работели на едно и също място – „КИК 2020“,
където колегите също се обръщали към М. в презимето „И.“.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеното искане е с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на името се извършва по молба на
заинтересования и се допуска от съда, когато същото е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.
Молителят се позовава на важни обстоятелства за допускане на
3
промяната, а именно, че вписаното в акта му за раждане лице не е неговият
биологичен баща, предвид което той се представя и вече е известен в
обществото с презиме, формирано от собственото име на биологичния си
баща, с когото е израснал.
В настоящия случай се установи, че молителят е роден през 1997г. по
време на брака на Л. Й.а Й.а и Р.Х. Й., поради което същите са вписани в акта
му за раждане. През 2000г. година бракът между посочените лица е
прекратен.
Установи се от показанията на св. А., че още преди раждането на М., е
заживял на семейни начала с неговата майка в с. Дюлино. Свидетелят твърди,
че именно той е биологичният баща на молителя, като това обстоятелство
било известно на цялото село. Показанията му се подкрепят и от този на св. Ч..
Установи се още, че М. Й. е бил известен сред живущите в селото,
връстниците си, по време на образованието си, както и понастоящем на
работното си място с презимето „И.“.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъде допускана исканата промяна в имената, предвид че преценката
за наличието на важни обстоятелства винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях
възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и
фамилното име на физическото лице – в този смисъл и Решение № 680 от
11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по
чл.290 от ГПК
Съгласно чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов” или „-ев” и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите.
При наличието на установен произход на лице същото по силата на
закона следва да носи имената на бащата, който е вписан като такъв в неговия
акт за раждане. Прекратяването на брака между родителите, доколкото няма
оспорен и съответно установен произход от друг баща, не е основание за
промяна в имената, независимо от обстоятелствата, че лицето е отгледано от
друг човек, когото всички възприемат като баща на детето и може би
4
действително е биологичен такъв. Обстоятелството, че молителят е известен в
близкия си кръг с имената на този, който възприема като баща, също не може
да обоснове такава съществена промяна в имената, която противоречи на
императивните изисквания на закона. Същевременно не се установява
фамилното име „Р.“ да осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо.
Съдът намира, че исканата промяна, изразяваща се в премахване
имената на бащата по произход /съобразно законоустановената презумпция/ и
замяната им с имената на „биологичния” баща би била допустима само при
промяна в записването на родителя в акта за раждане – напр. при осиновяване
или отречен с влязло в сила решение произход от вписания като баща съпруг
на майката и извършено впоследствие припознаване от друг баща.
Следва да се отбележи, че за молителя е била налице възможност да
оспори произхода си в едногодишен срок след навършване на пълнолетие по
чл.62, ал.4 от СК /в действащата му към съответния момент редакция/.
Пропускът да се оспори произхода, не може да се санира по реда на чл.19, ал.1
от ЗГР.
По изложените съображения съдът намира, че молбата за промяна в
презимето на молителя е неоснователна.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което молба да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1416/23.04.2024г., постановено по гр.д. №
2937/2024г. по описа на РС-Варна, 52 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **********,
с която се иска да бъде допусната промяна на презимето му от „Р.” на „И.”, на
основание чл.19, ал.1 от ЗГР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6