Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Наталия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1707 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-1006-001271 от 05.06.2017 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 300
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183,
ал.7 от ЗДвП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП на В.С.М. с ЕГН: **********
*** за нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.2 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от В.С.М.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението. Твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за
отмяна на атакуваното НП в писмено становище.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 28.04.2017 г. около 17,30 ч. свидетелят И.С. – към онзи
момент началник група КПДГПА при РУ на МВР Пазарджик, ръководил СПО по контрол
и изпълнение на Заповед на председателя на АПИ № РД-**-***/********г., с която
се забранява движение на МПС над 12 тона по републиканските пътища в периода на
официални празници от 16,00 часа до 20,00 ч. в последния работен ден преди
празниците, считано от 01.01.2017 г. и се намирал със свои колеги на АМ
„Тракия“, след пътен възел Г. в посока гр. С. По същото време жалбоподателят В.С.М. управлявал влекач
„Скания Р***“ с
рег. № ВН **** АА с прикачено полуремарке
с рег. № С **** ЕС, като се движил от гр. Пазарджик и на пътен възел „Г.“
навлязъл на АМ „Тракия“, въпреки поставения там знак В-4 за забрана за
навлизане на автомобили над 12 тона. С. спрял автомобила, управляван от жалбоподателя
на АМ „Тракия“ км. 89, на около 400 метра преди бензиностанцията на „…“, като
разпоредил на жалбоподателя с оглед въведената забрана за движение да отбие на
паркинга на бензиностанцията, където да изчака до 20,00 ч. (28.04.2017 г. се пада
ден петък – последен работен ден преди периода на празниците около Първи май).
Жалбоподателят заявил, че е разбрал, след което потеглил към бензиностанцията.
След като се отдалечил от полицейските служители, той обаче не навлязъл на
паркинга на бензиностанцията, а отбил в аварийната лента пред нея. Изчакал
малко, след което потеглил отново по АМ „Тракия“ в посока гр. София. Свидетелят
С. обаче възприел, че автомобилът не навлиза в бензиностанцията, а продължава
по автомагистралата, след което се качил на служебния си автомобил и го
последвал със светлинен и звуков сигнал. Спрял отново автомобила и попитал
жалбоподателя защо не е отбил на паркинга, както му е било разпоредено да отбие
и където имало места за паркиране, а е продължил движението си по автомагистралата.
Жалбоподателят заявил, че искал да се придвижи по-напред до следващия паркинг. С.
наредил на жалбоподателя да го последва до пътен възел „Ц.“, км.69 на АМ
„Тракия“, където се намирал друг полицейски патрул в състав свидетелите Д.К. и А.Д..
Там жалбоподателят отбил и С. разпоредил на К. да състави АУАН на жалбоподателя
за това, че е навлязъл на АМ „Тракия“ след пътен знак В-4 и не изпълнява
разпорежданията на контролните органи да отбие и да спре на посочения му
паркинг, а продължава движението си по АМ „Тракия“. К. съставил на жалбоподател
АУАН за посочените нарушения в присъствието на С. и Д. като свидетели.
Жалбоподателят получил препис от АУАН, като записал като възражение, че „не го
разбрах точно“, имайки предвид очевидно разпореждането на С.. Въз основа на
акта било издадено обжалваното постановление.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят
Д.К., И.М., А.Д.
и И.С., които в показанията си потвърждават гореописаната
фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като
ясни, категорични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Показанията на Д.К.,
А.Д. и И.С.
са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. И.М. е съпруга
на жалбоподателя, но нейните показания също подкрепят горепосочената фактическа
обстановка. Съдът не кредитира показанията й единствено в частта, че причина
съпругът й да не отбие на паркинга на бензиностанцията на „Шел Север“, както му
е разпоредено от полицейските служители е било, че паркингът е пълен. Такива са
и твърденията на самия жалбоподател в съдебно заседание. Те се опровергават на
първо място от показанията на И.С., че на паркингът е имало достатъчно места за
паркиране, а на следващо място и от обстоятелството, че жалбоподателят въобще
не е отбил и не е навлязъл в паркинга. В тази насока са не само показанията на С.,
но и на съпругата на жалбоподателя И.М., която също заяви, че съпругът й въобще
не е навлязъл в паркинга на бензиностанцията на „Шел Север“, а само е отбил в
аварийната лента, след което са продължили движението си по АМ „Тракия“.
Следователно жалбоподателят реално въобще не е направил опит дори да изпълни
даденото полицейското разпореждане от контролните органи, а от самото му
получаване очевидно е имал намерение да не го изпълни и да продължи пътя си. В
противен случай действително щеше да отбие на паркинга, поне за да провери дали
има места за паркиране. В тази насока следва да се отбележи и, че
жалбоподателят при съставянето на АУАН не е посочил, че не е спрял, защото
паркингът е бил пълен, а защото не бил разбрал разпореждането. Тази
непоследователност в излагане на позицията му дава на съда основание да приеме
с категоричност, че причината за неизпълнението на разпореждането не е била от
обективен характер – липса на места за паркиране, а от субективен – взето
решение от страна на жалбоподателя да продължи движението си по АМ „Тракия“
въпреки забраната. Само може да гадаем дали жалбоподателят е имал въобще
намерение да спре и на следващ паркинг.
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че жалбоподателят В.С.М. е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП за това, че на 28.04.2017 г. около 17.40 часа с управлявания от него влекач
„Скания Р***“ с
рег. № ВН **** АА с прикачено полуремарке
с рег. № С **** ЕС, като се движил от гр. Пазарджик, на пътен възел „Г.“
е навлязъл на АМ „Тракия“, въпреки поставения там знак В-4 за забрана за
навлизане на автомобили над 12 тона. Безспорно се установиха всички елементи на
административното нарушение по т.1 от НП. От приложената Заповед на
председателя на АПИ № РД-**-***/********г., е видно, че се забранява движение
на МПС над 12 тона по републиканските пътища в периода на официални празници от
16,00 часа до 20,00 ч. в последния работен ден преди празниците, считано от
01.01.2017 г. От приложената справка от сектор Пътна полиция е видно, че управляваният
от жалбоподателя влекач е с допустима техническа маса 19 т. В тази връзка
доводите на защитата за допуснато процесуално нарушение в описанието на
нарушението са неоснователни. Вярно е, че в НП не е посочено, че това МПС е с
допустима техническа маса над 12 тона, но самото МПС е в достатъчна степен
индивидуализирано с марка, модел и рег. номер, поради което за жалбоподателят
не е останало неясно за управлението на кое точно МПС на процесната дата е
санкциониран. На последно място следва да се отбележи и, че от полученото писмо
от Областно пътно управление Пазарджик е видно, че към 28.04.2017 г. на входа
на АМ „Тракия“ при пътен възел „Г.“ е бил поставен и наличен знак В-4.
При това положение правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от право на управление на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП. Съгласно последната
разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство
при въведена временна забрана за движение“. АНО правилно е приложил материалния закон с
налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна норма. Глобата е в
твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за нейното
изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил
материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление
в тази му част, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на
наложеното наказание.
По т.2 от атакуваното НП съдът намира, че то също се
явява законосъобразно с оглед събраните доказателства по делото, тъй като АНО правилно
е приложил материалния закон. Жалбоподателят е наказан за това, че на
28.04.2017 г. е отказал да изпълни разпореждане на контролен орган, упълномощен
да регулира движението. Установи се по делото, че жалбоподателят не е изпълнил
разпорежданията на свидетеля И.С. да преустанови движението си по АМ „Тракия“,
като отбие и паркира на паркинга на бензиностанцията на „Шел Север“, км.89 до
изтичане на времето на въведената забрана за движение. Жалбоподателят не е
сторил това напълно съзнателно. Към процесната дата свидетелят С. е имал
предоставени правомощия да контролира движението съгласно ЗДвП, поради което именно
е нарушена материалноправната разпоредба на чл.6, т.2 от ЗДвП и съответно жалбоподателят
е наказан в НП на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП. Съгласно последната: „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и с глоба от 1000 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна
организация на движението или временна забрана за движение“. АНО отново правилно е
приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна
норма. Глобата е в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма
основание за нейното изменение. Съдът счита, че в случая АНО
правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на
наказателното постановление и в тази му част, поради което не са налице
основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът
намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на
атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани
обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не
е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.
При определяне вида и размера на административното
наказание административно наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на
чл.27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението, правилно е
определил на жалбоподателя наложените наказания за всяко едно от деянията
поотделно съгласно чл.18 ЗАНН, които са и в твърде определен от закона размер.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че
случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
В обобщение съдът намира, че в случая АНО правилно е
приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното
постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на
постановлението.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано, а жалбата на В.С.М. - оставена без уважение
като неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно
постановление № 17-1006-001271
от 05.06.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП и глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл.175, ал.5 от ЗДвП на В.С.М. с ЕГН: ********** *** за нарушения
съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: