Решение по дело №687/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 110
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 110, 29.06.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На четвърти юни през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 687 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

            Постъпила е искова молба вх.№ 3572/30.08.2019г., уточнена в хода на съдебното производство и по реда на чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.1 от ГПК, с молба вх.№ 792/24.02.2020г. от “Т Б” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, район “М”, ж.к.“М“, Бизнес Парк С, сграда 6, представлявано от Д К К – изпълнителен директор и М С – член на Съвета на директорите, действащи чрез упълномощен адв.З.Й.Ц.,***, съдебен адрес:*** против Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземане на дружеството по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 512/2019г. по описа на РС-гр.И против ответника-длъжник в общ размер на 1 177.42 (хиляда сто седемдесет и седем лева и 42 ст) лева, която сума включва:

- 20.44 (двадесет лева и 44 ст) лева – дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги от 21.04.2016г., последно изменен с Допълнително споразумение № ********* от 09.05.2017г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, с които се предоставя мобилен номер **********, съставляваща незаплатени месечни абонаментни такси, други такси и други ползвани услуги за периода 01.06.2017г.-31.08.2017г., начислени по Фактура № ********** от 01.07.2017г., Фактура № ********** от 01.08.2017г. и Фактура № ********** от 01.09.2017г.;

- 1 156.98 (хиляда сто петдесет и шест лева и 98 ст) лева – дължима незаплатена сума по Договор за лизинг от 09.05.2017г., при условията на който е ползвано мобилно устройство Huawei P10 Plus Black, от която сума незаплатени лизингови вноски в размер на 105.18 лева за периода от 01.07.2017г. до 31.08.2017г. (2 броя лизингови вноски по 52.59 лева, всяка), начислени по Фактура № ********** от 01.08.2017г. и Фактура № ********** от 01.09.2017г., и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилното устройство в общ размер на 1 051.80 лева (с ДДС), за периода 01.09.2017г.-09.04.2019г. (представляващи 20 броя неначислени лизингови вноски), което задължение е начислено по Фактура № ********** от 01.10.2017г.,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното изплащане на вземането. Претендира за направените разноски по заповедното и по исковото производство, представляващи заплатените държавни такси и адвокатски възнаграждения. Поради неплащане от длъжника на посочените задължения, от страна на дружеството-оператор са предприети постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 512/2019г. по описа на РС-гр.Исперих за процесните вземания. Поради постъпило възражение на длъжника по чл.414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение и по указание на заповедния съд, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, представя отговор вх.№ 3930/25.09.2019г., като счита предявения иск за допустим, но го оспорва като неоснователен.  Твърди, че от 2016г. ползва услугите на “Т Б” ЕАД, като след настоятелни предложения за промяна на тарифния план от страна на служителите в магазина на оператора в гр.Исперих, в крайна сметка се съгласил да поднови договора. Подписал документите без да ги прочете. Не бил уведомен, че подновяването на договора е свързано със закупуване на мобилен апарат на лизинг. Впоследствие разбрал от сина си, че той е направил предварителна уговорка със служителка в магазина за закупуването на мобилиния апарат. Приблизително четири месеца след подновяването на договора, ответникът започнал да получава заплашителни обаждания по телефона от страна на лизинговата компания, която обслужва “ТБ” ЕАД, че ще бъде съден, ако не заплати сумата от 1 700.00 лева. Опитал се да плати тази сума разсрочено, но след 3-месечно редовно плащане на вноските, изпаднал във финансови затруднения и забавил плащането. Заплашителните обаждания по телефона от страна на лизинговата компания продъжили. Последвало закриване на телефонния номер на ответника. Твърди, че е бил в невъзможност да плати цялата сума, но имал желание да се споразумеят за разсрочено плащане, бил готов на варианти. Осъзнава, че вината е в него, тъй като не е прочел документите, които е подписал и е действал на доверие, без да разбере, че се е обвързал със закупуване на мобилен апарат на лизинг. Във връзка с уточненията по исковата молба не ангажира допълнително становище.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По Заявление вх.№ 2627/28.06.2019г. по ч.гр.д.№ 512/2019г. на РС – гр.И е издадена Заповед от 28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя-ищец по настоящото дело “Т Б ЕАД, ЕИК против ответника Д.Д.Н., ЕГН-**********, за заплащане на сумата от 1 177.42 (хиляда сто седемдесет и седем лева и 42 ст) лева – неизплатени задължения по Договор за мобилни услуги от 21.04.2016г., Допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.04.2017г., Допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.05.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена ДТ за образуване на делото и 360.00 (триста и шестдесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Според обстоятелствата, описани в заявлението и възприети от заповедния съд, вземанията по издадената Заповед за изпълнение са фактурирани като цена на получените услуги и лизингови вноски по цитираните Договори, сключени между заявителя и длъжника Д.Д.Н., ЕГН-**********, както следва:

- Фактура № ********** от 01.07.2017г., с падеж 16.07.2017г., в размер на 4.33 лева;

- Фактура № ********** от 01.08.2017г., с падеж 16.08.2017г., в размер на 77.57 лева;

- Фактура № ********** от 01.09.2017г., с падеж 16.09.2017г., в размер на 43.72 лева и

- Фактура № ********** от 01.10.2017г., с падеж 16.10.2017г., в размер на 1 051.80 лева (предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски).

            Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, констатирано и в заключението вх.№ 5306/17.12.2019г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2017г., ответникът е ползвал мобилни услуги по сключени между него и “Т Б” ЕАД, ЕИК  договори, както следва:

            - На 21.04.2016г. е сключен Договор  за мобилни услуги, ведно със Заявление за смяна на собственост, по силата на който на ответника е предоставен предпочетен мобилен номер **********, ползван до този момент от друг абонат на мобилни услуги. Договорът е сключен за срок от 12 месеца – до 21.04.2017г., с избран абонаментен план Р Старт, с месечен абонамент 7.99 лв. В същия Договор е уговорено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок на действието му по вина или по инициатива на потребителя-физическо лице, посленият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план/пакет месечни абонаменти за всяка СИМ-карта/номер до края на този срок;

- На 06.04.2017г. е сключено между същите страни Допълнително споразумение № ********* към Договора за мобилни/фиксирани услуги от 21.04.2016г., със срок за ползване на услугите по Допълнителното споразумение от 24 месеца – до 06.04.2019г., за същия предпочетен мобилен номер, но абонаментният план е сменен с план Стандарт, с месечен абонамент 20.99 лв. – промо 17.99 лв. По това Допълнително споразумение, т.ІІІ.4 също е уговорена дължима неустойка в случай на прекратяване на ползване на услугите през първоначалния уговорен срок на действието му по вина или по инициатива на потребителя, при което последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ-карта/номер до края на този срок;

- На 09.05.2017г. между страните е сключено ново Допълнително споразумение № ********* към Договора за мобилни/фиксирани услуги, със срок за ползване на услугите – до 09.05.2019г., за същия предпочетен мобилен номер, но с абонаментен план Нонстоп, с месечен абонамент 30.99 лв. – промо 24.99 лв. И в това Допълнително споразумение, т.ІV.4 също е уговорена дължима неустойка в случай на прекратяване на ползване на услугите през първоначалния уговорен срок на действието му по вина или по инициатива на потребителя, при което последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ-карта/номер до края на този срок;

- На същата дата – 09.05.2017г., ответникът е сключил с ищцовото дружество и Договор за лизинг, по силата на който е получил мобилно устройство - мобилен телефонен апарат Huawei P10 Plus Black, с обща цена на лизинговата вещ от 1 209.57 лева (с ДДС). За ползването на апарата е уговорено изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер от по 52.59 лева (с ДДС), съгласно Погасителния план към Договора (чл.5), с краен падеж 09.04.2019г., като се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя, съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задължениеята по месечните сметки за ползваните чрез номера мобилни услуги през отчетните периоди (чл.3 от Договора за лизинг).

Договорите са сключени при Общи условия (ОУ) на оператора за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (последно изм. от 30.06.2017г.), представени по делото и представляващи неразделна част към индивидуалните договори. Съгласно чл.26 от тези Общи условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Последният се уведомява още при сключване на договора за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата, като неполучаването й не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, Потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

За потребените от ответника услуги по обсъжданите договори и за процесния период (01.06.2017г. – 30.09.2017г.), са му начислени по описания начин, по клиентския номер: 005587687, дължими суми за плащане по 4 броя фактури, представени по делото: Фактура № ********** от 01.07.2017г., за отчетен период на потребление 01.06.2017г. до 30.06.2017г., с падеж на плащане 16.07.2017г.; Фактура № ********** от 01.08.2017г., за отчетен период на потребление 01.07.2017г. до 31.07.2017г., с падеж 16.08.2017г.; Фактура № ********** от 01.09.2017г., за отчетен период на потребление 01.08.2017г. до 31.08.2017г., с падеж 16.09.2017г. и Фактура № ********** от 01.10.2017г., за отчетен период на потребление 01.09.2017г. до 30.09.2017г., с падеж 16.10.2017г. Същите са коментирани в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като констатира, че към всяка фактура има приложено извлечение-справка за потреблението на ползвания номер. Фактурите включват незаплатени разговори и такси, и незаплатени лизингови вноски. Според заключението Фактурите са относими към процесния период, като е извършено по тях от страна на потребителя само едно плащане на стойност 76.74 лева по първата фактура, при останало неизплатено задължение за същия период от 20.44 лева.

Експертизата коментира в Констативно-съобразителната част (заявено и от ищеца в исковата молба), че последната Фактура № ********** от 01.10.2017г., с падеж 16.10.2017г., е издадена след изпадане на ответника в забава и предсрочно прекратяване на договорите с него от страна на мобилния оператор, като включва задължение за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 538.71 лева (непретендираната в настоящото производство), както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство, на обща стойност 1 051.80 лева (с ДДС), равнавяща се на 20 броя неначислени лизингови вноски.

В т.4 и т.5 (с изготвено приложение към тях – Таблица № 1), експертното заключение констатира, че по Договора за лизинг, ответникът е заплатил само една вноска от 52.59 лева за процесния период, платена по Фактура № ********** от 01.07.2017г, като са останали неизплатени 22 броя лизингови вноски, на обща стойност 1 156.98 лева, които са фактурирани като дължими по процесните фактури, обсъдено горе:

- 2 броя лизингови вноски по 52.59 лева, всяка, са начислени, съответно по Фактура № ********** от 01.08.2017г. и Фактура № ********** от 01.09.2017г., и

- 20 броя лизингови вноски по 52.59 лева, всяка, са начислени като предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилното устройство в общ размер на 1 051.80 лева (с ДДС), за периода 01.09.2017г.-09.04.2019г. по Фактура № ********** от 01.10.2017г.

Според заключението (т.6) няма данни ответникът да е върнал на ищцовото дружество лизинговата вещ. Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Договора за лизинг, Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното му за ползване устройство, като подпише договор за изкупуването му най-малко 10 дни преди изтичане на срока на Договора за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността, посочени в Общите условия и заплащане на допълнителна сума от 52.59 лева. Ако не се възползва от това право, дължи връщане на устройството в срок от 1 месец, след изтичане срока на договора. Според експертизата, ответникът не е изпълнил тези условия, но е задържал за себе си мобилното устройство.

Условията за предсрочно едностранно прекратяване на индивидуалните договори с абоната от страна на мобилния оператор, са регламентирани в чл.75 във вр. с чл.19б и чл.19в от Общите условия (ОУ), като регламентира, че при неспазването на което и да е задължение от част ХІІІ на ОУ („Задължения на потребителите“, вкл. и неплащане на дължимите суми по начина и в сроковете за плащане, посочени в т.27 от ОУ (чл.71) или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, възниква предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски и други дължими възнаграждения, в случай на пекратяване на договора, вкл. свързаните договори за мобилни/фиксирани услути, сключени с Лизингополучателя, както и в случаите на забава в плащанията на дължимите парични задължения по тези договори.

            В настоящото съдебно производството ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 034.90 лева. От тях: 100.00 лева  – заплатена ДТ при образуване на делото, от която 25.00 лева – заплатена при образуване на Заповедното производство по ч.гр.д.№ 512/2019г. на РС-гр.Исперих и разликата от 75.00 лева – заплатена при образуване на исковото производство, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, 360.00 лева – присъдено по заповедното производство адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 6228/05.06.2019г. и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото исково производство в размер на 374.90 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 6228-1 от 13.08.2019г. Ответникът не е направил съдебни и деловодни разноски и не заявява претенции за заплащане на такива.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи:

            Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3, предл.1 от ГП. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.И по Разпореждането от 16.07.2019г. по ч.гр.д.№ 512/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “Т Б” ЕАД-гр.С, ЕИК . При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същото вземане – 28.06.2019г.

            Разгледан по същество – искът е основателен. За уважаването му, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на претендираното вземане, както и неговата изискуемост.

            В хода на делото категорично се доказа възникнало между страните и съществувало договорно правоотношение по Договор за мобилни услуги от 21.04.2016г., последно изменен с Допълнително споразумение № ********* от 09.05.2017г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, по силата на който е предоставен на ответника, в качеството му на потребител, предпочетен мобилен номер **********, със срок за ползване на услугите до 09.05.2019г., както и възникнало и съществувало между същите страни договорно правоотношение по Договор за лизинг от 09.05.2017г., по силата на който на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство - мобилен телефонен апарат Huawei P10 Plus Black. Ответникът по същество не отрича, че е подписал процесните договори и споразумения, като направеното оспорване във вид на твърдение, че не е прочел и не е разбрал условията, при които ги подписва, остана недоказано.

             За процесния период 01.06.2017г.-31.08.2017г., дължимите от потребителя Д.Д.Н., ЕГН-********** суми за дължимите такси и услуги за мобилен номер **********, са му съобщавани от Оператора при условията и по реда на чл.26 от приложимите Общи условия (ОУ) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (последно изм. от 30.06.2017г.), а именно чрез представените по делото Фактури №№ ********** от 01.07.2017г., № ********** от 01.08.2017г. и № ********** от 01.09.2017г., като от своя страна потребителят е следвало да заплати задълженията си по начина и в сроковете, посочени във Фактурата, съгласно чл.27 от същите Общи условия.

            При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е извършвал плащане или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства, което не е направено. Същият не ангажира пред съда ползващи го и допутими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му по цитираните горе фактури. По този начин същото се явявява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба, като се потвърждава и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, а именно в размера от 20.44 (двадесет лева и 44 ст) лева .

            Неизпълнението в срок на задължението за плащане на дължимите суми към ищцовото дружество, ангажира и отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден върху главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД), като се следва, съобразно заявената претенция, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане – 28.06.2019г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането, до окончателното му изплащане.

 За основателен съдът приема и иска за установяване на вземането за неплатените лизингови вноски по Договора за лизинг от 09.05.2017г. Съгласно този Договор, за ползването на предоставената му лизингова вещ - телефонен апарат Huawei P10 Plus Black, ответникът се е задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски, от които според заключението на съдебно-считоводната експертиза (т.4, Приложение Таблица 1) се установява, че той е заплатил само една вноска, платена по Фактура № ********** от 01.07.2017г. Съгласно чл.3, ал.2 от Договора за лизинг, по отношение изискуемостта на отделните вноски се прилагат правилата за плащане, уредени в чл.27 от ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. По този начин, установено по делото, за процесния период са начислени на ответника 2 броя лизингови вноски по 52.59 лева, съответно по Фактура № ********** от 01.08.2017г. и Фактура № ********** от 01.09.2017г., които не са заплатени и Лизингополучателят е изпаднал в забава относно изпълнение на задължението си с изтичане на 18-дневния срок от дата на издаване на съответната фактура. По този начин и при условията на чл.12, ал.2 от Общите условия на Оператора по договорите за лизинг, ищецът е реализирал правото си да обяви предсрочна изискуемост на остатъка от лизинговите вноски за мобилното устройство в общ размер на 1 051.80 лева (с ДДС), за периода 01.09.2017г.-09.04.2019г. (20 броя лизингови вноски по 52.59 лева, всяка), като ги е начислил по Фактура № ********** от 01.10.2017г., която също не е платена от длъжника.

Междувременно и още преди предявяването на настоящия иск (28.06.2019г., обсъдено горе) е настъпил падежът на обсъжданите лизингови вноски, като до изтичането на срока на Договора за лизинг – на 09.04.2019г., ответникът нито е погасил в пълен размер дължимата за ползваното мобилно устройство лизингова цена, нито е изпълнил условията на чл.1, ал.2 от Договора за лизинг за придобиване на собствеността върху това устройство, нито го е върнал на Лизингодателя в уговорения срок и към момента. Ето защо липсва каквото и да било основание, освобождаващо го от последиците на неточното изпълнение, респ. дължи плащане на незаплатените 22 броя лизингови вноски по Договора за лизинг от 09.05.2017г., доказани в претендирания размер от 1 156.98 (хиляда сто петдесет и шест лева и 98 ст) лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД) за периода на забава и съобразно заявената искова претенция, а именно за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане – 28.06.2019г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането, до окончателното му изплащане.

Следва да се постанови решение, с което предявените установителни претенции  да бъдат изцяло уважени, а при този изход на делото и  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени и направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 1 034.90 лева и следва да бъдат разграничени, както следва: общо 385.00 (триста осемдесет и пет) лева по заповедното производство (25.00 лева - заплатена ДТ и 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) и общо 649.90 (шестстотин четиридесет и девет лева и 90 ст) лева по исковото производство (75.00 лева - доплатена ДТ при завеждане на исковете, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и 374.90 лева – заплатено адвокатско възнаграждение).

            Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от ГПК, вземането на “Т Б” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, район “М”, ж.к.“М“, Бизнес Парк С, сграда 6, представлявано от Д К К – изпълнителен директор и М С – член на Съвета на директорите,  по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 512/2019г. по описа на РС-гр.Исперих против ответника-длъжник Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, в общ размер на 1 177.42 (хиляда сто седемдесет и седем лева и 42 ст) лева, която сума включва:

- 20.44 (двадесет лева и 44 ст) лева – дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги от 21.04.2016г., последно изменен с Допълнително споразумение № ********* от 09.05.2017г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, с които се предоставя мобилен номер **********, съставляваща незаплатени месечни абонаментни такси, други такси и други ползвани услуги за периода 01.06.2017г.-31.08.2017г., начислени по Фактура № ********** от 01.07.2017г., Фактура № ********** от 01.08.2017г. и Фактура № ********** от 01.09.2017г.;

- 1 156.98 (хиляда сто петдесет и шест лева и 98 ст) лева – дължима незаплатена сума по Договор за лизинг от 09.05.2017г., при условията на който е ползвано мобилно устройство Huawei P10 Plus Black, от която сума незаплатени лизингови вноски в размер на 105.18 лева за периода от 01.07.2017г. до 31.08.2017г. (2 броя лизингови вноски по 52.59 лева, всяка), начислени по Фактура № ********** от 01.08.2017г. и Фактура № ********** от 01.09.2017г., и изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилното устройство в общ размер на 1 051.80 лева (с ДДС), за периода 01.09.2017г.-09.04.2019г. (представляващи 20 броя неначислени лизингови вноски), което задължение е начислено по Фактура № ********** от 01.10.2017г.,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане – 28.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.Н., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Т Б” ЕАД-гр.С, ЕИК , представлявано от Д К К – изпълнителен директор и М Слачик – член на Съвета на директорите:

- сумата от 385.00 (триста осемдесет и пет) лева направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 512/2019г. на РС-гр.И и

- сумата от 649.90 (шестстотин четиридесет и девет лева и 90 ст) лева направени разноски по настоящото исково производство.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 512/2019г. на РС-гр.И с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: