Определение по дело №481/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.

С Определение №44/29.05.2014г. по ч.н.д. №71/2014, в производство по чл.243 ал.3 и сл.от НПК, Крумовградският районен съд е отменил Постановление на РП - К. от 12.05.2014г.,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1/2014 г. по описа на РУ „Полиция” – К. и е върнал делото на РП за изпълнение на дадените указания.

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П.-К., който го протестира,като неправилно и незаконосъобразно, излагайки подробни съображения.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

С атакуваното постановление,прокурорът е приел,следното: пострадалия Х. А. живеел постоянно в Г. Д.,а в с. Х., общ. К. притежавал къща с дворно място.На 31.12.2013 год. Х. А. заедно със съпругата си С. Ю. А. и сина си - Н. Х. Ш. пристигнали в селото за да празнуват посрещането на новата 2014 год. В съседната на тях къща празнували лицата Е. Х. М., заедно е баща си - свидетеля Х. М. М.. Автомобилите на Х. А., Н. Ш. и Е. М. били паркирани на улицата между имотите на пострадалия Х. А. и Е. М.. Около 22.30 часа се чул гръм от пиратка, вследствие на което се задействала алармата на автомобила на свидетеля Н. Ш. - марка "Ф. П.". Афектирани от това, Х. А. и Н. Ш. отишли пред дома на свидетеля Е. М., който по това време бил излязъл за да изпрати гостите си. Направили забележка на Х. М., да предупреди сина си да преустанови хвърлянето на пиратки, тъй като се задействала алармените системи на автомобилите. Около 23.30 часа отново се задействала алармата на автомобила на Н. Ш., при което свидетелите Х. А. и Н. Ш. отново отишли пред дома на Х. М. и сина му Е. М.. Възникнал скандал, при който били разменени обиди между намиращия се на двора Е. М. и Х. А. и Н. Ш.. В този момент от първия етаж на къщата излязъл Х. М., който чул караницата. Чул и отправените от страна на Х. А. думи „убий го този, счупи му кръста, удари го“. От страна на Н. Ш. чул думите „играта сега започва, ще ги ликвидираме“. Спора прераснал в сбиване между четиримата в двора на къщата на Х. М., в близост до оградата при което Е. и Х. използвали дървени колове, които взели от под навеса пред дома си, а Х. и Недим използвали метални тръби с около метър дължина, използвани за ВиК. Е., замахнал към Х. А. и с дървения прът го ударил в областта на главата и ръката. Малко след това четиримата се прибрали по домовете си, а при което Н.Ш. се обадил на тел. 112 и съобщил за сбиването.

От назначената по производството, съдебно-медицинска експертиза ставало видно, че на Х. А. било причинено счупване на втората дланна кост на лявата ръка, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания на кожата на крайниците, като описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет. Счупването на втората дланна кост на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина - два месеца , при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсно контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

От назначената по делото съдебно психиатрична експертиза ставало видно, че към извършване на деянието - 31.12.2013 год. извършителя Е. Х. М. е бил в състояние на силно раздразнение /афект/, предизвикан от пострадалия Х. Ш. А. с тежки обиди и клевети, разбирал е свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си, и е бил вменяем към датата на деянието и към момента на извършване на експертизата.

От гореизложеното прокурорът е направил следните изводи :

Съгласно трайно установеното положение в съдебната практиката на ВКС „физиологичният афект” /или според НК състоянието на силно раздразнение / е такова състояние, при което поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност е значително занижена. Физиологичният афект е много трудно управляемо и контролируемо състояние на психиката, което е свързано със значителен разход на енергия и светкавично протичане на процесите, свързани с вземането на решението и неговото осъществяване. Самият физиологичен афект няма степени и съществува докато е налице макар и минимална възможност за правилно възприемане на обстановката и контрол над психическите процеси и следващите от тях действия. Визираното състояние на силно раздразнение се определя от трайната практика на ВКС като “внезапно възникнало силно душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. То се характеризира с внезапно избухване и последващо изчерпване. Волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва”. Или казано по друг начин е необходимо да бъдат констатирани два момента, от една страна - особено състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от друга страна провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е подсъдимият да вземе решението ВНЕЗАПНО, в състояние на СИЛНО раздразнение и да го изпълни в това състояние.

В конкретният случай било видно, че Е. Х. М. е причинил средна телесна повреда на Х. Ш. А. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. Ш. А. с тежки обиди и противозаконни действия, изразяващи се в провокация и сбиване, което по смисъла на НК е престъпление по чл. 132, ал.1, т.2 от НК.

Поради това прокурора е приел,че в случая е налице престъпление от частен характер по чл.132 ал.1 т.2 във вр. е чл.129 ал.2 от НК, което съгласно чл.161 ал.1 от НК, следва да бъде разгледано и решено чрез способите на гражданското съдопроизводство с частна жалба пред съответния първоинстанционен съд.

Районният съд, сезиран с жалба против постановлението, е преценил,че по делото не е проведено пълно и всестранно разследване, като не са изследвани въпроси, които са от значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Производството е било прекратено, понеже прокурорът е счел, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, тъй като деянието е квалифицирано по чл. 132, ал.1, т. 2 от НК, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Съдът е приел,че състоянието на силно раздразнение в рамките на назначената и изготвена по делото СПЕ е било установено единствено и само въз основа на показанията на Е. М., за които към момента на назначаването на експертизата, както и понастоящем, видно от гореизложеното нямало изложени мотиви, защо се приемат за доказани.Съдът приема,че на вещото лице не са били зададени въпроси, свързан с установяване състоянието на обвиняемия при извършване на деянието - дали е бил раздразнен, дали се е намирал в състояние на афект, в кой момент,от кого и от какво е бил провокиран, както и дали в случая е била налице една интензивна, краткотрайна емоционална реакция на дълбоко изразено негативно отношение, дали е бил налице силен, провокиращ дразнител, в случая хронично действащ негативен дразнител, дали са налице ситуативни фактори, които трябва да създадат това високо напрежение за физиологичният афект, ако в случая е имало такъв. Във връзка с това е следвало да бъде зададен и въпроса,за степента на алкохолно опиянение на Е. М. и каква връзка има със състоянието на раздразнение или афект в случая. От вещото лице, е било поискано само да установи каква е била степента на алкохолно опиянение и имало ли е наличие или липса на физиологичен афект, както и дали Е. М. е разбирал свойството и значението на извършеното от него, дали е можел да ръководи постъпките си, дали е бил вменяем към датата на деянието и към момента на извършване на експертизата, с оглед на което да носи наказателна отговорност. За да приеме за установени факти, свързани с психичното състояние на Е. М., прокурорът се бил позовал единствено на заключението на СПЕ.Съдът не изключва такова състояние да бъде установено при преценка на доказателствата по делото, без да е задължително и необходимо експертно заключение в тази насока, но случаят в настоящия казус не позволявал това. По делото имало данни за агресивно поведение от страна на Е. М. към Х. Ш. А. и Н.Х. Ш.,както и данни, че същия е употребил алкохол. В описаната в постановлението за прекратяване фактическа обстановка не ставало ясно, какво приема прокурорът за установено по отношение на правно - релевантни факти, имащи значение при установяване на това психично състояние на дееца. Например не бил посочено какъв период от време е изминал от възникването на скандала, при който били разменени обиди между намиращия се на двора Х. М. и Х. А. и Н. Ш. до прибирането на четиримата по домовете си, при което Н. Ш. се обадил на тел. 112 и съобщил за сбиването.

Освен това не било изяснено кой е започнал пръв да отправя обиди и какви са били те и дали отправените думи от пострадалия и сина му са предизвикали някакÔа промяна в поведението на Е. М. и ако да,каква точно, а се сочело само че „възникнал скандал, при който били разменени обиди между намиращия се на двора Х. М. и Х. А. и Н. Ш..Освен това не било посочено кой е започнал пръв да нанася удари, а това също е било необходимо да се изследва с оглед на това дали раздразнението е било предизвикано от пострадалия и то непосредствено в момента на сбиването, както и да се установи дали не се касае само за побой извършен по хулигански подбуди от Е. М., с оглед и на предхождащото и последващото му поведение преди сбиването и след идването на служителите на РУП - К.. Тези, както и други правнорелевантни факти се съдържали в показанията на свидетелите и биха могли да бъдат изведени при внимателния им прочит, както и при допълнителни разпити и очни ставки на свидетелите и извършителя, с които да се установи дали е имало произнесени обидни думи и какви са били те, както и кой пръв е нанесъл удар, къде и след колко време от отправянето на обидните и заплашителните думи. Според установената и константна в това отношение практика на ВКС, състояние на афект можело да има, когато действията на лицето което е предизвикало противоправната реакция на дееца са последователни, целенасочени с умисъла така, че те да поставят виновния в едно неблагоприятно положение или да въздействат върху него с едно противозаконно действие. Те трябва да са индикация и мотор на всичките тези действия, които предизвикват извършителя да действа по определен начин. В тази насока,съдът приема,че на досъдебното производство не са събрани доказателства, и фактически данни за такива действия от страна на пострадалия Х. А. по адрес на Е. М., като цяло липсвали. От събраните по досъдебното производство доказателства не се извличали данни, от които да се направи категоричен извод, че пострадалия Х. А. е отправял обиди или клевети, или предприел някакви действия по отношение на Е. М. или по отношение на негови ближни, които да са оформили състояние на афект в него и да са го подтикнали към извършване на противоправно деяние по чл. 132, ал.1 , т. 2 от НК.Съдът приема,че не е коментиран и факта, че Е. М. е употребил алкохол, въпреки че той е бил задържан за срок от 24 часа и вероятно е бил освидетелствуван от медицинско лице при задържането му. В практиката съществувало становище, че употребата на алкохол изключва приложението на превилегированата квалификация за деяние, извършено при физиологичен афект, когато деецът е бил употребил алкохол в степен, която е допринесла за занижаване на способността му да ръководи постъпките си. В заключението на наличната по делото СПЕ се сочело само, че Е. М. е употребил две чаши вино, има ясен спомен за случилото се, в хронологичен ред разказва за случилото се. Прокурорът, при преценка, че не е необходимо да се изследва този въпрос от експерти, е следвало да обсъди защо приема, че алкохолното опиване в конкретния случай не е довело до самозанижаване на волевите способности чрез употреба на алкохол.С оглед на всичко изложено по - горе, първоинстанционият съд счита, че психичното състояние на Е. Х. М. към момента на извършване на деянието би могло да бъде установено само от вещи лица в рамките на комплексно психиатрично и психологическо изследване, каквото искане е направено и от процесуалните представители на пострадалия в хода на досъдебното производство.В тази връзка е указал на органите на досъдебното производство по делото да бъде назначена тройна комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, като на вещите лица да бъдат зададени въпроси относно личността на Е. М. за установяване на вменяемостта и как е бил повлиян от алкохола, както и ,намирал ли се е същият в състояние на физиологичен афект и ако да, било ли е предизвикано то от пострадалия, точно от кои негови действия, от скарването и размяната на „обиди” между баща му и свидетелите Х. А. и Н. Ш. или от размяната на думи между свидетелите Х. А. и Н. Ш. или от сбиването в двора или на друго място и дали в случая е била налице една интензивна, краткотрайна емоционална реакция на дълбоко изразено негативно отношение, дали е бил налице силен, провокиращ дразнител, в случая хронично действащ негативен дразнител, дали са налице ситуативни фактори, които трябва да създадат това високо напрежение за физиологичният афект, ако в случая е имало такъв. Последният въпрос следва да бъде зададен след като се установи колко точно време е изминало от скарването и размяната на „обиди” между бащата на Е. М. и свидетелите Х. А. и Н. Ш. или от размяната на думи между свидетелите Х. А. и Н. Ш. или от сбиването в двора или на друго място, какво точно е правил Е. М. в този период, като при необходимост следва на вещите лица да се предостави възможност да възприемат непосредствено показанията на свидетелите, като присъстват на повторните им разпити и очните им ставки.

Правилно,съдът е приел,че в атакувания акт, прокурорът е изложил доста лаконично фактическата обстановка, която приема, че е установена, като обаче е направил подробно теоретично описание на състоянието силно раздразнение /физиологичен афект/, без да го е свързал по някакъв начин с конкретния случай. От така описаната фактология, възприета от представителя на държавното обвинение не ставало ясно, показанията на кои от свидетелите възприема за обективни и кои не. Още повече, че в хода на разследването са събрани голям брой гласни доказателства, като свидетелите са разпитвани дори по няколко пъти. Освен това са налице и две групи показания - тези на пострадалия и сина му и на извършителя и баща му, при които са налице съществени противоречия, но този факт, по никакъв начин не бил отчетен от органите на досъдебното производство и прокурора, като няма мотиви, от които да е видно кои показания се приемат за верни и защо, и кои не се приемат за такива и по каква причина.

Назначаването на тройна комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза с горепосочените задачи, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства, задълбоченият разпит на всички установени по делото свидетели и последващо снемане на обяснения от обвиняемия, на който бъде повдигнато обвинение, би допринесъл за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти. Той би послужил не само за събиране на нови доказателства, но и за проверка достоверността на вече събраните. Постановяването на окончателен акт без назначаването на тройна комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства, без да бъдат разпитани всички установени по делото свидетели и без последващо снемане на обяснения от обвиняемия, в т. ч. и да се направи очна ставка помежду им ако е необходимо, и без да са изяснени по безспорен начин всички обстоятелства, предмет на доказване съобразно чл. 102 от НПК е неизпълнение на вмененото с чл. 13 от НПК задължение на прокурора и разследващите органи да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. В крайна сметка съдът е приел,че на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на атакуваното определение.

Тези изводи на съда се споделят напълно от тази инстанция.Проведено е незадълбочено разследване, което заедно с повърхностния анализ на събраните доказателства е довело до решението на първоинстанционният съд да отмени атакуванато постановление на РП, и да даде указания, които са логични и правилни.Категорично, експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно и следва да се назначи указаната експертиза. Безспорно дадените указания, категорично биха допринесли за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти и биха послужили не само за събиране на нови доказателства, но и за проверка достоверността на вече събраните,което в крайна сметка би дало възможност и за по прецизен и задълбочен анализ на стореното.

Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №44/29.05.2014г. по ч.н.д. №71/2014, в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, с което К. районен съд е отменил Постановление на РП - К. от 12.05.2014г.,за прекратяване на досъдебно производство №1/2014г. по описа на РУП–К. и е върнал делото на РП К. с указания за доразследване,като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/