Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер |
|
Година |
17.10.2023 г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
17.10. |
Година |
2023 г. |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Ангел
Момчилов |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Адм. |
дело
номер |
407 |
По
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е образувано
по жалба на В.С.К. от ***, действаща чрез адв. С.Д., против
Заповед № ЗСПД-/Д-К/6068 от 27.09.2023 г., издадена от директор на дирекция
„Социално подпомагане“ - Кърджали, с която е постановен отказ за отпускане на
еднократна помощ за ученика Е. В. К., записан в *** клас.
Счита оспорената заповед за незаконосъобразна
и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие
с целта на закона.
В тази връзка твърди, че отказът бил
мотивиран с това, че не били налице условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която
разпоредба право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани,
и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай
лицето било със статут на чужденец с временна закрила и РБългария
нямала договор сключен с *** за получаване на помощи по реда на ЗСПД.
Излага съображения, че съгласно чл. 47,
ал. 1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до
пълнолетието им се подпомагало от държавата. Освен това Конституцията била
прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1).
Съответно, по силата на чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивавали в
Република България имали всички права по тази Конституция с изключение на
правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
От своя страна Законът за убежището и
бежанците определял условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на
територията на Република България, както и техните права и задължения, като в
чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично било предвидено, че чужденците с
предоставена временна закрила (каквато била предоставена на жалбоподателката
и на сина й) имат право на социално подпомагане.
Счита, че ограничението, съдържащо се в
разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябвало да се прилага и по силата на
чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с
решение на Великото народно събрание, в сила от 03.07.1991 г.), защото съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, били част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
На следващо място намира, че обжалваният
акт се явявал в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз, а именно
Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти
за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица. Съгласно чл. 13, т. 2 от Директивата,
държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални
грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в
българското законодателство се съдържали именно в цитирания ЗСПД (според §1а от
ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета
за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово
навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между
държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на
последиците от този прием) и административният орган, издал процесната
заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което
не е направил.
Моли съда да постановите решение, с
което да отмените Заповед №ЗСПД/Д-К/6068/27.09.2023 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Кърджали, след което делото да бъде изпратено като
преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление -декларация
с вх. № №ЗСПД/Д-К/6068/20.09.2023 г., за отпускане на еднократна помощ по чл.
10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от В.К., *** гражданка, с ЛНЧ **********, с
настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила №***, издадена на 14.03.2023 г. от Държавна агенция за
бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на
*** Е. К., при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закон.
Претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр.
с ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от
АПК, съдът
намира, че следва да се приемат
приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във
вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират
и страните по делото, а именно: В.С.К., *** гражданка, с ЛНЧ **********, с настоящ
адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила № ***, издадена на 14.03.2023г. от Държавна агенция за
бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на
*** Е. В. К., в качеството й на жалбодател и органът, издал оспорения административен акт – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали,
в качеството му на ответник
по жалбата, като делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл.
171, ал. 5 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както
следва:
ЖАЛБОДАТЕЛ: В.С.К., *** гражданка, с ЛНЧ
**********, с настоящ адрес: ***, с адрес за призоваване и кореспонденция: ***,
чрез адв. С.Д.;
ОТВЕТНИК: Директор на дирекция „Социално
подпомагане“ – Кърджали, с адрес за призоваване: ***.
Заинтересовани страни: НЯМА.
ПРИЕМА и прилага като доказателства по
делото, както следва: Заповед №ЗСПД/Д-К/6068/27.09.2023 г., издадена от директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали; Заявление-декларация с вх. №
ЗСПД/Д-К/6068/20.09.2023 г.; Лист за извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална
подкрепа; Опис на приложените документи към преписка; Пълномощно, ведно с
договор за правна защита и съдействие от 06.10.2023 г.; Регистрационна карта на
чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена на 14.03.2023г. от
Държавна агенция за бежанците при МС;
УКАЗВА на жалбоподателя В.К., че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на
фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
УКАЗВА на директора на дирекция „Социално подпомагане" – Кърджали, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова
тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответника по жалбата, че в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и
от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата,
съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените
доказателства, които да приложи към отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 30.11.2023 г. от 09.50 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Преписи от разпореждането, на основание
чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Председател: