МОТИВИ към
присъда, постановена по НОХД №286/2020г. по описа на РС - Левски
Обвинението срещу Г.Б.Г., роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е по чл.270, ал.1 от НК за това,
че на 16.06.2020г., около 15.15 часа в гр.Левски, на кръстовището на
ул.”Александър Стамболийски” и ул.”Елин Пелин”, противозаконно попречил на
орган на властта – мл. автоконтрольор В.Н.С. ***, автоконтрольор Г.К.Г. *** и
гл. инспектор Д.Й.Х. ***, да изпълнят задълженията си по служба, като при
управление на лек автомобил „****”, с рег. №*** не спира на подаден звуков и
светлинен сигнал, подадени му от полицейските служители във връзка с извършване
на проверка по ЗДвП.
Повдигнатото обвинение не е за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, и не е задължително
явяването на подсъдимия. Подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес.
По отношение на подсъдимия Г. е взета МН „Подписка” от ОС – Плевен, а от друга
страна местоживеенето на подсъдимия в страна не е известно. От щателното
издирване не е установено същият да е напускал страната. Установи се, че Г. е
обявен за общодържавно издирване с телеграма №21575/17.09.2020г. с оглед
изпълнение на влязла в сила присъда, поради
което делото е
разгледано по реда на чл.269 от НПК.
Представителят на РП - Плевен намира обвинението спрямо подсъдимия Г. за доказано по
несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна. Счита, че всички
събрани по делото доказателства са в подкрепа на повдигнатото обвинение. От
обективна страна подсъдимият умишлено не спрял на подаден сигнал от органите на
полицията и е осуетил извършване на проверка по ЗДвП. Въпреки многократно
подаваните сигнали за спиране, подсъдимият не преустановил движението си.
Моли подсъдимият да бъде признат
за виновен, като при индивидуализация на наказанието предлага същото да бъде
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като предлага
наказание лишаване от свобода за в размер на една година и шест месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Служебният защитник адв. Р.Р. счита, че не е ясно кога е
осъществен състав на престъпление и кога състав на административно нарушение. Липсвали
доказателства за останалите твърдения в показанията на свидетелите, че
управлявал с много висока скорост и създал предпоставки за ПТП. Счита, че липсват
доказателства, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Отделно от
това за тежестта на деянието не можело да се прави извод само от
обстоятелството, че подсъдимият е многократно осъждан. Нямало данни по делото
за причината за следване на подсъдимия и МПС-то да е било предходно негово
противоправно поведение, което да е известно на полицейските служители, в какъвто
смисъл са и мотивите на Определение №406/30.06.2020г. по в.ч.н.д. №429/2020г.
на ОС – Плевен, касаещо мярката за неотклонение на подсъдимия.
Счита, че с деянието си подсъдимият
е осъществил състава на административно нарушение, поради което моли да бъде
оправдан, тъй като извършеното от него деяние е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК.
Алтернативно, ако съдът признае
за виновен подсъдимия, моли да вземе предвид изложените обстоятелства при
индивидуализиране на наказанието и му наложи минимално такова.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 16.06.2020г.,
около 15.15 часа, в гр.Левски, подсъдимият Г.Б.Г. управлявал МПС „***” с рег. №***.
Управляваният автомобил бил забелязан, за което е бил уведомен свидетелят Д.Х. ***
към горепосочената дата. На свидетеля Х. било служебно известно, че подсъдимият
не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което потеглил със
служебния автомобил. На кръстовището на ул.”Патриарх Евтимий” и ул.”Елин Пелин”
свидетелят Х. забелязал автомобила, като разпознал водача – подсъдимия Г.Б.,
който бил сам в автомобила. Подсъдимият
подал газ, като ускорил и се отправил посока ул.„Александър Стамболийски” в
града. Свидетелят Х. се свързал с
дежурния патрул – свидетелите В.Н.С. и Г.К.Г., като ги запознал с фактическата
обстановка и последвал автомобила на подсъдимия с включен светлинен и звуков
сигнал. На кръстовището на ул. Елин Пелин и ул. Александър Стамболийски св. С.
и Г. установили управлявания от Г. автомобил, след който се движел автомобилът,
управляван от св. Д.Х.. Св. Г. подал светлинен и звуков сигнал за спиране на
автомобила, като посочил от десния страничен прозорец с ръка на подсъдимия да
спре. Подсъдимият ускорил скоростта и се отправил към село Козар Белене,
последван от полицейските автомобили. След като преминал през с. Козар Белене
подсъдимият завил за село Деляновци. При навлизането във Великотърновска област
преследването било преустановено.
По случая било образувано
досъдебно производство.
В проведеното съдебно заседание в
качеството на свидетели са разпитани полицейските служители Г.К.Г. и В.Н.С..
Според показанията им подсъдимият е бил забелязан да управлява МПС. При подаден
звуков и светлинен сигнал същият не спрял, ускорил скоростта и тръгнал посока
Козар белене, след което се отклонил за с.Деляновци, което е великотърновска
област. Проверката е била преустановена, тъй като навлязъл в друга област.
Показания е дал и св. Д.Х., който
към момента на извършване на деянието е бил началник на РУ – Левски. Свидетелят
заявява, че към онзи момент е имал доста сблъсъци с Г.Б., който го е тормозел,
в смисъл, че познава лицето и че случаят имал предистория. Според показанията на
подсъдимия му било отнето свидетелството за правоуправление, понеже управлявал
под въздействие на наркотични вещества, за което било образувано досъдебно
производство.
Доближавайки
се до автомобила, управляван от подсъдимия, свидетелят подал светлинен и звуков
сигнал със служебния автомобил, при което лицето подало газ и се опитало да
избяга. Излезли на пътя за с. Козар Белене, където се срещнали с патрулния
автомобил. След като лицето подало газ и се опитало да избяга, на няколко пъти
били създадени предпоставки за ПТП, тъй като отнемал предимството на други
автомобили. След като навлязъл в територията на обл. Велико Търново била
предадена информация на ОДЧ – Свищов.
Показанията на разпитаните
свидетели са последователни, логични, непротиворечиви, съответстващи на
събраните писмени доказателства, дадени са добросъвестно, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по досъдебното производство писмени
доказателства и гласните доказателствени средства.
Съдът
приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
С оглед
на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.270, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият
не спрял на подаден звуков и светлинен сигнал на органите на полицията, като по
този начин е осуетил извършването на проверка по Закона за движение по
пътищата. Установено е, че на 16.06.2020г., около 15.15 часа, в гр.Левски на
кръстовището на ул.”Александър Стамболийски” и ул.”Елин Пелин”, противозаконно
попречил на орган на властта – мл. автоконтрольор В.Н.С. ***, автоконтрольор Г.К.Г.
*** и гл. инспектор Д.Й.Х. ***, да изпълнят задълженията си по служба, като при
управление на лек автомобил „***”, с рег. №*** не спрял на подаден звуков и
светлинен сигнал, подадени му от полицейските служители във връзка с извършване
на проверка по ЗДвП.
В случая не може да
бъде направено заключение, че процесното деяние осъществява състава на
нарушение по ЗдВП. Подсъдимият не се е подчинил на подадените светлинни и
звукови сигнали, като е увеличил скоростта на управлявания от него автомобил,
което осъществява състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК.
Деянието е извършено
от подсъдимия Г. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
След като намери подсъдимия Г. за виновен, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете, че при събраните доказателства
относно механизма и реализацията на деянието същото не се откроява с висока
степен на обществена опасност. Не се събраха данни причината служителите на МВР
да последват автомобила, управляван от подсъдимия да е било предходно негово
противоправно поведение, което да е станало известно на разпитаните свидетели –
полицейски служители, в какъвто смисъл са изводите на ОС - Плевен. На датата на
извършване на деянието по отношение на подсъдимия няма констатирани нарушения и
съставени АУАН за други извършени нарушения.
Като отегчаващо обстоятелство
съдът отчете предишните осъждания.
Ето защо съдът намери, че при посочения превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като съобрази, че деянието не се
отличава с висока степен на обществена опасност на конкретното престъпление, от
двете алтернативни наказания, предвидени в разпоредбата на чл. 270, ал.1 от НК,
наказанието глоба може да постигне
предвидените в разпоредбата на чл. 36, ал.1 от НК цели .
Като взе
предвид обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия следва да приложи разпоредбата на чл.54 от НК и да бъде наложено
наказание глоба в размер на хиляда лева.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: