РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Павликени, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Административно
наказателно дело № 20214140200336 по описа за 2021 година
Жалбоподателят Л. Г. Г. моли съда да отмени Наказателно постановление
НП № ***/20.10.2021г. на Началника на РУ ***, с което са му наложено
административно наказание „глоба” от 100лв. за нарушение по чл.150 от
ЗДвП. В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на
Наказателното постановление: Твърди, че няма юридическо качество, което
да бъде наказателно-отговорно лице за нарушението, за което е съставено
НП, тъй като се касае за управление на МПС от страна на синът на
жалбоподателя, а родителските права спрямо него са предоставени за
упражняване на майката. Счита, че няма правно основание да носи
отговорност по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. В с.з. пълномощникът поддържа
същите оплаквания. Моли за отмяна на НП.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание не изпраща
представител, не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят Л. Г. Г. от *** е баща на непълнолетното дете М. Л. Г., с
ЕГН **********. Видно от протокол от с. з. от **..2014 год. по Гр. дело №
1
***/*** год. на *РС, с утвърдено от Съда споразумение между родителите,
упражняването на родителските права спрямо това дете е предоставено на
майката Д. И. Ц. За бащата е определен режим на лични отношения – 3 пъти
месечно в почивните дни, 10 дни през лятото, както и през зимната и
пролетната ваканции.
Жалбоподателят живее на адрес в гр. ***, бул. „***“, а детето живее при
майката на адрес в същия град, ул. „***. Детето е ученик в *** и към
началото на месец Октомври 2021 год. е бил на ** години.
На 04.10.2021г. около 15:40 часа в РУ – *** бил получен сигнал, че
непълнолетното лице М. Л. Г. управлява лек автомобил „БМВ ***“, с рег. №
*** и че с него отива и се връща на училище. Служителите на МВР ,
свидетелите: Х.П., А. Н. и С.Г. били изпратени по този сигнал и проверили
дали л. а. се намира в района на посоченото училище. Получили пълно
описание на автомобила. При обход в района установили, че л. а. е на
паркинга на училището, без водач. Учебните занятия все още не били
приключили и свидетелите изчакали в близка улица, пресечка на бул. „***“,
за да видят дали л. а. ще се насочи към центъра на града. След около половин
час очакваният автомобил се задал от към училището, а полицаите потеглили
след него, с патрулния автомобил, като подали звуков и светлинен сигнал,
както и стоп-палка. Водачът отбил и спрял. При проверката било установено,
че зад волана е непълнолетният М. Л. Г., който е неправоспособен водач и се
лигитимирал с личната си карта. Заявил, че автомобила е на баща му и го
управлява с негово знание. Момчето позвънило на баща си, който дошъл на
място, а след това всички заедно в сградата на РУ – ***. Всички свидетели на
ответника потвърждават, че бащата не е бил изненадан от факта, че синът му
управлява тази кола и признал, че му имал пълно доверие като водач на МПС.
В обратната посока са показанията на свидетеля М. Д., който е присъствал
при обаждането за инцидента на жалбоподателя и е възприел неговата
реакция на изненада. Същият свидетел счита, че непълнолетното дете е
отговорно, спортува, отговорен е в действията си.
От справката за МПС е установено, че процесния л. а. е собственост на
М. Д. Г. от гр. ***, която е баба по бащина линия на непълнолетния и майка
на жалбоподателя. Същата обитава жилище на адреса на жалбоподателя, но
на различен етаж от сградата. На нея не са съставени АУАН и не е извършена
2
проверка.
За констатираното нарушение е съставен АУАН № ***/04.10.2021 год.
съставен от А. Н. Н. на длъжност ***, в присъствието на двама свидетели на
установяване на нарушението. Актът е съставен против Л. Г. Г. за това, че
„като водач на л. а. на 04.10.2021 год. в 15:40 часа в гр. *** М. Л. Г. управлява
товарен автомобил …, собственост на М. Д. Г., като не притежава
свидетелство за управление на МПС във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН.“ Като
нарушена разпоредба е посочен чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е
правоспособен водач. Иззети са свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационни табели. Актът е подписан от актосъставителя, двамата
свидетели и нарушителя, като последният е получил и препис от него. В
законноустановения тридневен срок не са постъпили писмени възражения,
макар в самия АУАН да е посочено, че жалбоподателят има такива.
Въз основа на акта е съставено процесното НП срещу жалбоподателя,
като нарушението е описано идентично на акта и е посочена същата нарушена
правна норма. На основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателят е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. НП е
връчено лично срещу подпис на наказаното лице на 21.10.2021 год.
По делото са приобщени като доказателства НП, процесния АУАН,
справка за нарушения на водач, заповед относно компетентността на
актосъставителя и наказващият орган.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата
е подадена в законоустановения седемдневен срок съгласно чл. 59, ал. 2,
ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация. Същата
е подадена и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение). По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е
подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
Разгледана по същество депозираната жалба е основателна.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно
постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност. При служебната проверка на АУАН съдът констатира, че е
допуснато нарушение на чл.42, т. 3 и 4 от ЗАНН, като няма точно описание на
нарушението и обстоятелства при които е извършено, мястото на неговото
3
извършване, както и яснота по отношение на това кой е нарушителя – т.6.
Построено е сложно съставно изречение, което първоначално сочи като
нарушител Л. Г. Г., както и че същият е бил водач на л. а. „БМВ“ от вид
товарен автомобил, а при описание на обстоятелствата се сочи, че същият
автомобил е управляван от друго лице – М. Л. Г., собственост на трето лице и
завършва с това, че не притежава свидетелство за управление на МПС“, като
последният текст е неясно за кое от трите изброени лица се отнася. От
показанията на свидетелите се изясни, че са имали предвид
неправоспособността на водача М. Л. Г., но от Акта не личи връзката на
нарушение на това лице с жалбоподателя. Действително е налице кратко
изречение със следното съдържание „Във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН“, като
остава неясно кои лица, в каква връзка са и каква е връзката им с тази
разпоредба, която гласи „За административни нарушения извършени от
малолетни, непълнолетни от 14 до 16 години, отговарят родителите, които
съзнателно са допуснали извършването им.“ След обясненията на
проверяващите в с. з., в качеството на свидетели, се изясни, че са действали с
намерение да накажат бащата, който е допуснал непълнолетния си син да
управлява МПС без необходимата правоспособност, но това категорично не е
ясно изразено в АУАН. Като нарушен текст чл.150 от ЗДвП е цитиран и
дословно „Управлява МПС без да е правоспособен водач.“ , като така
изписаното нарушение е преписано на Л.Г., който е правоспособен водач и
липсва каквото и да било отразяване за допускане на нарушение от страна на
непълнолетно лице, което да има роднинска връзка с него.
Извън изложените съображения, съдът намира, че се установи по
безспорен и категоричен начин, че непълнолетният син на жалбоподателя е
управлявал МПС без да е правоспособен и е извършил това със знанието на
баща си, до колкото л. а. се е намирал в домът на последния. Предвид
обстоятелството, че упражняването на родителските права не е предоставено
на бащата, а на майката, същият е отговорен по смисъла на чл.26, ал.3 от
ЗАНН само ако е доказано в конкретния случай допустителство или ако
деянието беше извършено в период в който се осъществява режим на лични
отношения на детето с бащата. Нито едно от горните обстоятелства не се
твърди нито се доказа в процеса.
Съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ***/20.10.2021г. на Началника на РУ ***, издадено
срещу Л. Г. Г. от гр. ***, с ЕГН **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5