Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
гр.Перник, 20.04.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на
14.03.2017 г. в състав:
Председател: Людмила Пейчева
Членове: Красимир Маринов
Методи Величков
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N74 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1020/26.09.2016 г.,
постановено по гр.д. №9417/2015 г. по описа на Пернишкия районен съд е
отхвърлен предявения иск от К.М.С., с ЕГН:**********, Е.К.С. с ЕГН:********** и
Г.С.Г. с ЕГН:********** ***, срещу Д.В.Б. ***, с който са поискали да се
признае за установено, по отношение на Д.В.Б., че ищците са собственици на
следния недвижим имот: масивен гараж със застроена площ от 22.50 кв.м.,
построен в южната част /на уличната регулационна линия с улица "Е." и
на страничната регулационна линия с УПИ ***/ на УПИ *** в квартал ** по ПРЗ на
гр.П., кв."Р.", утвърден със заповед №III-36 от 24.01.1983 г. на
Кмета на Община Перник, при граници на гаража: от югозапад - ул."Е.",
от северозапад - гараж, от североизток - двор и от югоизток - УПИ *** и при
граници на дворното място, в което е построен: от югозапад – улица "Е.",
от северозапад - улица, от североизток - УПИ *** и УПИ *** и от югоизток - УПИ ***,
като всеки от тях е собственик на по 1/3 идеална част от гаража, както и
ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху гаража, като
недоказан и неоснователен; както и К.М.С., Е.К.С. и Г.С.Г. са осъдени да
заплатят на Д.В.Б. сумата от 600 лв., направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
К.М.С., Е.К.С. и Г.С.Г. чрез
адвокат К.Б. са подали въззивна жалба рег. №22757/28.10.2016 г. срещу така
постановеното решение като неправилно и в противоречие със закона, поради което
и по изложените съображения молят съда да го отмени, включително и в частта му
за разноските и постанови ново решение, с което уважи иска и присъди на ищците
всички разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
подаден отговор от Д.В.Б. чрез адвокат В.А. и адвокат С.А., с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна и се моли съда да потвърди така обжалваното
решение, както и да присъди разноски във въззивното производство.
С определение от 22.11.2016 г.,
постановено по гр.д. №9417/2015 г. по описа на Пернишкия районен съд е оставена
без уважени молбата на Д.В.Б. за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските.
Д.В.Б. е обжалвала така
постановеното определение, като по изложените съображения моли съда да го
отмени и да уважи молбата й за присъждане на разноски в пълен размер или поне
за сумата от 1200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Ищците по делото не са подали
отговор на частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, в
настоящият си съдебен състав, преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява основателна.
Производството пред Пернишкия
районен съд е инициирано по искова молба на К.М.С., Е.К.С. и Г.С.Г., с която
молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Д.В.Б., че са собственици на следния недвижим имот: масивен гараж със
застроена площ от 22.50 кв.м., построен в южната част /на уличната регулационна
линия с улица "Е." и на страничната регулационна линия с УПИ ***/ на
УПИ *** в квартал ** по ПРЗ на гр.П., кв."Р.", утвърден със заповед
№III-36 от 24.01.1983 г. на Кмета на Община Перник, при граници на гаража: от
югозапад - ул."Е.", от северозапад - гараж, от североизток - двор и
от югоизток - УПИ *** и при граници на дворното място, в което е построен: от
югозапад – улица "Е.", от северозапад - улица, от североизток - УПИ ***
и УПИ *** и от югоизток - УПИ ***, като всеки от тях е собственик на по 1/3
идеална част от гаража, както и ответницата да бъде осъдена да им предаде
владението върху гаража и им се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата е оспорила исковете и
моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че е придобила процесния
имот на основание покупко-продажба, извършена с нотариален акт №183 от2008 г.
от лицето Р.П., която е собственик на основание наследяване и придобивна
давност. Също така твърди, че владее имота в продължение на повече от пет
години, т.е. по аргумент от чл.79, ал.2 ЗС го е придобила и по давност.
От своя страна, за да отхвърли
иска, районният съд е приел за безспорно обстоятелството, че процесният гараж е
построен от наследодателя на Р.П. И. и че същият го е владял , а след това е
владян и от самата Р.П. до 2008 г., когато го е продала на ответницата Д.В.Б.; че към момента на продажбата Р.П. е била собственик на гаража
на основание давностно владение продължило повече от 10 години и че гаражът не
е продаден при сключване на сделката с К.М.С., тъй като не бил изрично упоменат
в нотариалния акт за покупко-продажба; че дори Р.П. да не е била собственик на
гаража при продажбата на ответницата, то последната е добросъвестен владелец и
е придобила собствеността му с пет годишно давностно владение от момента на
сключване на сделката до 2013 година.
Въззивният съд намира, че се касае
за ревандикационен иск по чл.108 ЗС, който се явява процесуално допустим и
подлежи на разглеждане по същество, както правилно е приел и първоинстанционния
съд.
Относно законосъобразността на решението
по същество на спора, на основание чл.269 ГПК, въззивният съд извърши преценка
в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира, че същата
е основателна поради следните съображения:
От приложените и приети по делото
като писмени доказателства нотариален акт №**, том II, дело №699/59 г. на ПРС,
нотариален акт №**, том III, дело №1140/1964 г. на ПРС и нотариален акт №**,
том I, дело №270/1964 г. на ПРС се установява, че П. К. Б., С. Г. Б. и Т. Г. Б.
са били съсобственици с по 1/3 идеална част на недвижим имот, представляващ
дворно урегулирано място - парцел *** в кв.** по плана на гр.П., при граници:
улица, С.Х., С. А. и братя М., което обстоятелство не е и спорно.
С протокол от съдебно заседание на
24.06.1965 г. съсобствениците са извършили съдебна делба на изградената от тях
в парцела жилищна сграда, като всеки от тримата е получил реален дял от нея, а
дворното място, явяващо се обща част на сградата при създадената етажна
собственост е останало в съсобственост, като видно от делбения протокол при
следните квоти – 1/2 идеална част за П.К.Б. и по 1/4 идеална част за С. Г. Б. и
Т. Г. Б.
В полза на Т. Г. Б. и П.К.Б. било
издадено строително разрешение №410 от 17.11.1970 г. за изграждане на масивен
гараж с площ от 40.50 кв.м., като съсобствениците изграждат в имота си три
гаражни клетки, които не са били предмет на делба.
По делото е представен протокол от
съдебно заседание на 15.01.1998 г. за постиганата съдебна спогодба, съгласно
която Р.П. И. - наследник на П.К.Б.
получава в дял и става изключителен собственик на 1/2 идеална част от дворното
място, на реална част от сградата /северозападния близнак/ заедно с 1/2 идеална
част от общите й части, а съответно С. Г. Б. и Л. И. Б. получават в дял и
стават собственици на 1/2 идеална част от дворното място, на реална част от
сградата /югоизточния близнак/ заедно с 1/2 идеална част от общите й части.
Страните са разпределили и ползването на дворното място, съгласно обозначение
по скица, която не е приложена.
Въззивният съд намира, че тази
доброволна делба е нищожна и не е породила своите правни последици, тъй като в
нея не е взел участие Т. Г. Б. – участник в общността, а съгласно константната
и задължителна съдебна практика, съдебна делба, извършена без
участието на някой съсобственик е нищожна /ТП №7/73г. на ОСГК, т.7/.
С нотариален акт №* от 05.02.1998
г., том I, дело №37/98 г. на ПРС Р.П. И. - наследник на П.К.Б. продава на К.М.С.
1/2 идеална част от дворното място заедно със северозападния близнак от цялата
жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, като
гаражите не са изрично изключени от предмета на покупко-продажбата.
С нотариален акт №** от 26.08.2005
г., том II, рег. №2620, дело №217/26.08.2005 г. на Нотариус В. Я. с район на
действие ПРС, З.А. Б.а и Т. Г. Б. продават на Е.К.С. 1/3 идеална част от
дворното място, заедно с югоизточната част от жилищната сграда както и един
гараж.
Съгласно действащия регулационен
план на гр.П., горепосоченото дворно място съставлява УПИ *** в кв.** по плана
на гр.П., застроен с масивна двуетажна жилищна сграда - разделена на три реални
дяла, както и три гаража. Съгласно КККР на гр.П. одобрена със Заповед №
РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Директора на АГКК-гр.София имотът представлява ПИ
с идентификатор ***, а процесният гараж представлява сграда с идентификатор ***
със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи – един, с предназначение - хангар, депо, гараж.
Видно от удостоверение за
наследници № ** от 14.07.2008 г. на С.Д. В., община З. С. Г. Б. е починал и е
оставил за наследници Л.И. Б.а, Г.С.Г. и М.С.П..
С оглед гореизложеното се
установява, че П.К.Б., С. Г. Б. и Т. Г. Б. са били съсобственици с по 1/3
идеална част на недвижим имот, представляващ дворно урегулирано място - парцел ***
в кв.*** по плана на гр.П., при граници: улица, С.Х., С. А. и братя М., а след
извършената от тях доброволна делба през 1965 г. всеки един от тях е станал
изключителен собственик на реален дял от жилищната сграда, построена от тях в
дворното място, а същото, явяващо се обща част на сградата при създадената
етажна собственост, е останало в съсобственост, като предвид уговореното между
страните по делбата, П.К.Б. е притежавал 1/2 идеална част от него, а С. Г. Б. и
Т. Г. Б. – съответно по 1/4 идеална част.
Впоследствие, с нотариалния акт от
05.02.1998 г. Р.П. И. е прехвърлила на К.М.С. притежаваната от нея по
наследство от П.К.Б. 1/2 идеална част от дворното място. Следа като обаче процесният
гараж не е изрично изключен от предмета на покупко-продажбата се налага извод,
че продавачът е прехвърлил на купувача притежаваните от първия идеални части от
трите гаражи в имота. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС по
чл.290 ГПК, при прехвърлянето на правото на собственост върху земята
приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения, освен ако
не е уговорено друго при сключването на договора, т.е. ако изрично постройките
не са изключени от предмета на разпореждането. Следователно, щом продавачът не
е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото,
то в този случай купувачът придобива всичко което се намира в него, поради
което запазването на собствеността върху сграда, отделно от мястото следва да
бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по
чл.92 ЗС. В този смисъл са решения на ВКС по чл.290 ГПК: №
98 от 27.07.2015 г. по
гр.дело № 521/2015 г. на II г.о., № 19
от 27.01.2016 г. по гр.дело № 1600/2015 г. на III г.о., № 120 от 22.10.2014 г. по гр.дело № 2928/2014 г. на II г.о., № 529/09.07.2010 г. по гр.дело № 1129/2009 г.
С оглед на това, въз основа на
сделката от 05.02.1998 г., ищецът К.М.С. е придобил правото на собственост
освен върху реална част от сградата и 1/2 идеална част от дворното място, то и
1/2 идеална част и от намиращите се в него три броя гаражи, между които и
процесния.
От своя страна, ищцата Е.К.С. въз
основа на покупко-продажбата по нотариалния акт №** от 26.08.2005 г. е
придобила правото на собственост върху реална част от жилищната сграда
/югоизточната част/, както и 1/4 идеална част от дворното място и съответно
такава част от гаражите, като в тази връзка следва да се има предвид, че макар
и в нотариалния акт да е отразено, че З.А. Б.а и Т. Г. Б. продават на ищцата
1/3 идеална част от дворното място и гараж, то праводателите са били
собственици само на 1/4 идеална част от дворното място и съответно на такава
част от гаражите, поради и което не са могли да прехвърлят повече отколкото са
притежавали.
Ищецът Г.С.Г., както Л.И. Б.а и М.С.П.,
като законни наследници на С. Г. Б., починал на 12.03.2008 г. са придобили по
наследство и на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН правото на собственост
върху реална част от сградата и по 1/12 идеална част от дворното място и
съответно такава част от гаражите.
Предвид всичко гореизложено се
налага извод, че ищците К.М.С., Е.К.С. и Г.С.Г. са съсобственици на процесния
гараж, притежавайки общо 10/12 идеални части от него, а останалите 2/12 идеални
части са в собственост на Л.И. Б.а и М.С.П..
Следва да се отбележи, че Р.П. И.
не е придобила в изключителна собственост процесния гараж въз основа на
давностно владение, тъй като това не се установява от събраните по делото доказателства.
Свидетелката Л.И. Б.а твърди, че в
имота има три гаража, като имотът не е делен и гаражите също не са делени. Тъй
като строителното разрешение за гаражите е общо за един гараж с площ от 40.50
кв.м., то и не е ясно кой от гаражите на кой от съсобствениците е и с оглед
общото строително разрешение същите се явяват обща собственост на
съсобствениците на дворното място. За да е налице давностно владение следва не
само фактическото ползване на гаражите да е разделено между съсобствениците, но
и същите да са отстранили съсобствениците от владение и да са владяли за себе
си. По делото не са събрани такива доказателства. Самата свидетелка Р.П. И.
също заявява, че не е извършвана делба на гаражите. Делба е извършвана
единствено на жилищната сграда и това е извършено с делбения протокол от 24.06.1965
г. по гр.дело № 407/1965 г. на ПРС. Гаражите са построени след 1970 г. Няма писмени
доказателства кой от съсобствениците кой гараж е строил, както и как са владяни
същите и дали всеки е владял отделен обект като негова собственост с
намерението да го придобие по давностно владение. Никой от съсобствениците не
се е позовал на придобивна давност по отношение на гаражите приживе. На такава
давност не се е позовала и самата Р.П. И. при извършване на първата продажба на
К.М.С. извършена с нотариален акт №*, том I, дело № 37/98 г. на ПРС, което е видно
от приложените към нотариалния акт документи за извършване на сделката, където продавачката
се е легитимирала като собственик с
нотариален акт № ** том II дело № 699/1959 г. на ПРС, в който гараж изобщо
отсъства като обект на собственост. Със същия нотариален акт Р.П. И. се е
легитимирала като собственик на гаража и при сключване на сделката
покупко-продажба сключена с нотариален акт №**, том, IV, рег.№ 15858, дело №
718 /2008 г. с който Р.П. И. е продала на Д.В.Б. процесния гараж. И при сключване на тази сделка, Р.П. И. не се е
легитимирала като собственик на гаража и не се е позовала на изтекла в нейна
полза придобивна давност върху него. Поради това и не може да бъде споделен
извода на районния съд, че към сключване на втората покупко-продажба Р.П. И. е
била собственик на гаража на основание давностно владение, тъй като същата по
никакъв начин не е обективирала владението си върху самостоятелен обект -
гараж, не го е декларирала,не му е заплащала данък, не се е снабдила с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, не е отстранила от валдението останалите
съсобственици и изобщо не е извършила каквито и да било действия, с които да
покаже на останалите съсобственици, че владее за себе си с намерението да го
свои и да го придобие на основание давностно владение. Самата Р.П. в съдебно
заседание на 13.09.2016 г. е заявила, че е имало споразумение за ползване на
гаражите, но не и делба. Ползването обаче не е основание за придобиване по
давност на един имот. Това може да стане само на основание давностно владение,
което включва както фактическото владение на веща, така и намерението да я
владее за себе си със съзнанието да стане неин собственик. Този елемент
отсъства при Р.П., както и при нейния наследодател П.К., поради което и същите
не са могли да станат собственици на гаража на основание давностно владение.
Същевременно, ответницата Д.В.Б.
не е могла и не е придобила правото на собственост върху процесния гараж нито
въз основа на покупко-продажбата, оформена с нотариалния акт №*** от 21.11.2008
г., нито въз основа на добросъвестно давностно владение, поради следните съображения:
Действително, съгласно нотариален
акт №*** от 21.11.2008 г., том ІV, рег. №15858, дело №718/2008 г. на нотариус Р.
М., Р.П. И. продава на ответницата Д.В.Б. процесния гараж, но в случая тази
сделка не поражда целения с нея вещно-транслативен ефект, тъй като праводателката
не е била към този момент собственик на тази постройка, доколкото е прехвърлила
това си право на ищеца К.М.С. преди това - със сделката от 05.02.1998 г., която
е коментирана по-горе, т.е. Р.П. И. не е могла валидно да прехвърли на
ответницата Д.В.Б. нещо, което не
притежава.
Не може да се направи и извод, че
ответницата Д.В.Б. е придобила правото
на собственост върху гаража на основание добросъвестно давностно владение в
продължение на пет години, считано от 2008 г., тъй като този извод не се
подкрепя от доказателствата по делото. Свидетелите Р.П. и Й.И. говорят само за
своето ползване на гаража, но не и за владение от страна на ответницата,
каквото твърдение няма и в другите свидетелски показания. Единствено
свидетелката Л. Б.а заявява, че Д. ползва гаража от 3-4 години, но след нейното
предупреждение е преустановила ползването. Не е ясно от кога до кога е
продължило това ползване, а за да се придобие един имот по давност, ответницата,
която прави това възражение, следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че е владяла гаража явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано
и това владение е било в продължение на определен период от време, с който
закона свързва възможността да бъде придобит по давностно владение. Такива
доказателства не са събрани по делото. От нито едно от свидетелските показания
не се установява след закупуването на гаража, ответницата да е установила свое
владение и то да е било явно, непрекъснато, необезпокоявано в продължение на
пет години и да е отстранила от владение останалите съсобственици.
Предвид всички гореизложени
съображения, предявеният иск по чл.108 ЗС се явява основателен и доказан, тъй
като се установи, че ищците К.М.С., Е.К.С. и Г.С.Г. са съсобственици на
процесния гараж, притежавайки общо 10/12 идеални части от него /останалите 2/12
идеални части са в собственост на Л.И. Б.а и М.С.П./, а същевременно
ответницата Д.В.Б. владее имота без правно основание и поради това, искът следва
да уважен като се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците
са собственици /общо на 10/12 идеални части/ на процесния гараж и ответницата
се осъди да им предаде владението върху него.
В тази връзка следва да се
отбележи, че ревандикационната претенция следва да се уважи за целия имот
независимо, че ищците се легитимират като собственици на част от него - 10/12
идеални части. Искът по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт
на разпореждане с имота, поради което може да бъде предявен и от отделен
съсобственик, който е легитимиран да търси връщане на целия имот, а не само на
частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. В този смисъл е налице
константна и задължителна съдебна практика - решение № 1711 от 14.12.2000 г. по
гр.д.№ 293 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по
гр.д.№ 1241 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК
и др.
Поради това и на основание чл.271,
ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в
частта му за разноските и вместо него се постанови ново решение, с което се
уважи предявения иск по чл.108 ЗС като основателен и доказан.
Предвид изхода на делото, частната
жалба на Д.В.Б. срещу определение от 22.11.2016 г., постановено по гр.д.
№9417/2015 г. по описа на Пернишкия районен съд с искане за неговата отмяна и
присъждане в нейна полза на разноски в пълен размер или поне за сумата от 1200
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение като се потвърди определението.
Предвид изхода на делото,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 568 лв.
/петстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
изцяло решение №1020/26.09.2016 г., постановено по гр.д. №9417/2015 г. по описа
на Пернишкия районен съд и вместо него
постановява:
Признава за установено по отношение на ответницата Д.В.Б. ***, с ЕГН:**********,
че ищците К.М.С., с ЕГН:**********, Е.К.С., с ЕГН:********** и Г.С.Г., с ЕГН:**********,***,
че са собственици /притежавайки общо
10/12 идеални части/ на следния недвижим имот: масивен гараж със застроена площ от 22.50 кв.м., построен в южната
част /на уличната регулационна линия с улица "Е." и на страничната
регулационна линия с УПИ ***/ на УПИ *** в квартал ** по ПРЗ на гр.П.,
кв."Р.", утвърден със заповед №III-36 от 24.01.1983 г. на Кмета на
Община Перник, при граници на гаража: от югозапад - ул."Е.", от
северозапад - гараж, от североизток - двор и от югоизток - УПИ *** и при
граници на дворното място, в което е построен: от югозапад – улица "Е.",
от северозапад - улица, от североизток - УПИ *** и УПИ *** и от югоизток - УПИ ***.
Осъжда Д.В.Б.
***, с ЕГН:********** да предаде на К.М.С.,
с ЕГН:**********, Е.К.С., с ЕГН:********** и Г.С.Г., с ЕГН:**********,*** владението върху горепосочения недвижим
имот.
Потвърждава
определението от 22.11.2016 г., постановено по гр.д. №9417/2015 г. по описа на
Пернишкия районен съд.
Осъжда Д.В.Б.
***, с ЕГН:********** да заплати на К.М.С.,
с ЕГН:**********, Е.К.С., с ЕГН:********** и Г.С.Г., с ЕГН:**********,*** сумата
от 568 лв. /петстотин шестдесет и
осем лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 528 лв.
/петстотин двадесет и осем лева/, представляваща направени разноски във
въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.