Р Е Ш Е Н И Е
№ 262282/15.07.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 7459 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба, с която от К.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г. *, Булстат *, със седалище:***, са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 17 500 лв.
/седемнадесет хиляди и петстотин лева/, представляващи претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в
резултат на реализирано в гр. Варна пътно – транспортно произшествие между
ищеца, в качеството му на пешеходец и моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено, както и ответникът да
заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 2 200 лв. /две хиляди и двеста
лева/, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и медикаменти във връзка с увреждането от ПТП, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на събитието – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът К.П.И. твърди, че на
28.09.2018 г. в гр. Варна, при пресичане на пътното платно в качеството си на
пешеходец е бил ударен от неизвестен водач, управлявал неидентифицирано моторно
средство, чийто водач е напуснал мястото на произшествието. В резултат на
удара, ищецът получил телесни увреждания. Ищецът бил настанен и получил спешна
медицинска помощ в МБАЛ “СВЕТА АННА – ВАРНА” ЕАД, в което здравно заведение му
поставили следната диагноза: множество счупвания на подбедрицата
открито в дясно. Твърди се, че в следствие на претърпения инцидент ищецът
претърпял болки и страдания. Сочи се, че във връзка с лечението е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти.
Ищецът счита, че на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
ответникът Г. * следва да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от водач на моторно превозно
средство, който е напуснал местопроизшествието, а МПС е останало
неидентифицирано, поради което се настоява за уважаване на претенцията в
заявения размер. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът Г. ФО*НД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че е изплатил обезщетение в размер на 17 500 лв. на К.П.И.
за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. Намира претенцията
над определеното и изплатеното от Г. * обезщетение за прекомерно завишена и несъразмерна с действителния
размер на претърпените вреди. Поддържа се, че размерът на търсеното обезщетение
е несъобразен с действително претърпените вреди, икономическите условия и
стандарт за живот. В условие на евентуалност, в случай, че искът бъде доказан
по основание, е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради това, че в качеството си на пешеходец ищецът е съпричинил вредоносния
резултат, тъй като е пресичал на непозволено за целта място. Оспорва се претенцията за лихва. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
В приложения констативен протокол за ПТП от 28.09.2018
г. (л. 6), съставен от мл. автоконтрольор К. * – служител при ПП, ОД на МВР – гр. Варна, е
отразено, че на 28.09.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие между
неизвестно ППС и пресичащия пътното платно пешеходец - К.П.И., при което последният
е пострадал (с диагноза: фрактура на десен крак). В протокола и обективираната в него схема е отразено, че ПТП е настъпило
в района на ж.к. „*, където
незвестно МПС е блъснало пресичащия пешеходец, след
което е напуснал мястото.
От материалите по приобщеното ДП № 682/2018 г.
по описа на Сектор – Пътна полиция, ОД на МВР-Варна се потвърждава посочения в
протокола механизъм на ПТП.
От приложената епикриза, издадена от МБАЛ
„Света Анна-Варна“ АД (л. 7), се изяснява, че на 28.09.2018 г. ищецът К.П.И.
е бил хоспитализиран, като му е била поставена диагноза- множествени счупвания
на подбедрицата открито в дясно, както и че същият е
претърпял операция, изразяваща се в открито наместване с вътрешна фиксация – тибия и фибула с 2 плаки. От поместената
на л. 8 епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, се установява, че на 18.06.2020 г.
ищецът е бил приет и хоспитализиран в болничното заведение, където е била
извършена операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула, и му е била
дадена препоръка за последващо лечение в болнична среда - физиотерапия и
рехабилитация.
От ищеца е ангажирана и фактура № 33247/02.10.2018
г., издадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД за закупуване на медицински изделия
на обща стойност от 2 200 лв., както и два фискални бона от същата дата,
за сумите от 1 450 лв. и 750лв. (л. 9).
От приобщената преписка по образуваната при
ответника щета * г.
(л. 59-107) се установява, че ищецът е предявил претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред Г. * на 23.01.2020 г. В
заявлението са отразени вида на вредите - имуществени и неимуществени, както и
размерът на претендираното обезщетение. Представени са към заявлението
медицински документи, удостоверяващи травматичните увреждания на ищеца.
От Гаранционния фонд са изискани документи от увреденото лице (л. 71),
но същите не са представени, поради което с решение от 13.02.2020 г., фондът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (л. 68).
Видно от приложеното на л. 65 по делото допълнително заявление за
заплащане на застрахователно обезщетение от 17.02.2020 г. К.И., действащ чрез адв. В.Н., е депозирал до Г. * молба за преразглеждане на
щетата, както и за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалия,
с което са представени всички изискани от Фонда доказателства по отправената
застрахователна претенция. В отговор на заявлението, с решение от 14.04.2020 г.
(л. 78) Фондът е одобрил обезщетение в общ размер на 37 200 лв., от които
35 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 2 200 лв. за свързаните с
тях имуществени вреди - за закупуване на
импланти. На ищеца обаче е изплатена само сумата в размер на 17 500 лв.,
като с писмо от 18.06.2020 г. (л. 61) ответникът е уведомил пострадалото лице,
че не са налице основания за преразглеждане на взетото решение по отношение на
определения процент на съпричиняване.
От заключението на приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза
(л. 107-111) се установява, че вследствие на претърпяното на 28.09.2018 г. ПТП,
ищецът е получил следните увреждания: счупване на дясната голямопищялна
кост в долната трета с разместване,
счупване на дясната малкопищялна кост на
същото ниво, както и рана по кожата на подбедрицата
от разместените кости фрагменти. Според вещото лице травмата е обусловила
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от 5-6
месеца, като няма медицински данни за възникнали усложнения в оздравителния
процес. По повод на получените травми ищецът бил откаран в спешно отделение на
МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където същият бил приет за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 28.09.2018 г., около 19:00 часа, К.П.И.,
като пешеходец се е движил по паркинга пред бл. *", в посока от север към юг (към магазин
„ЦБА"), когато неизвестно превозно средство, движещо се в същата посока,
преминавайки покрай пешеходеца го удря в долен десен крайник. Съгласно
експерта, след удара, пешеходецът пада на пътната настилка, а водачът на
превозното средство продължава движението си и напуска местопроизшествието. Като
се излага, че вследствие на произшествието са настъпили телесни увреждания на ищеца,
като причината за настъпване на произшествието е неосигуряване на достатъчна
дистанция от водача на превозното средство до пешеходеца при преминаването
покрай него. Според заключението, пътното платно в участъка на ПТП представлява
междублоково пространство-паркинг, с асфалтова настилка, без наличието на
хоризонтална пътна маркировка или пътни знаци, които да регулират движението,
като през цялото денонощие са налице перпендикулярно паркирани превозни
средства от двете страни на паркинга (към бл. 14 и към отсрещната страна). Експертът
изчислява скоростта на движение на превозното средство в момента на удара да е
в рамките до 30 км/ч., като вследствие на удара пешеходецът е паднал на пътната
настилка. Към момента на произшествието времето се смрачавало, но не било
тъмно. Не били налице данни за работещо електрическо осветление към момента на
произшествието, както и данни за лоши метеорологически условия, които да са
ограничавали видимостта. Съгласно заключението, пешеходецът се е намирал на
платното за движение преди превозното средство да навлезе в процесния пътен
участък и доколкото не са налице обособени тротоари от нито една страна на
паркинга, единствената възможност за движение на пешеходеца е била да се движи
по паркинга от вътрешната страна на паркираните автомобили, като водачът на
превозното средство е имал възможност да спре до мястото на удара, както и е
имал възможност да осигури по - голяма дистанция между превозното средство и
пешеходеца при преминаването покрай него, като по този начин би предотвратил
настъпването на произшествието.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства, посредством разпита на ангажирания от ищеца свидетел - * П.И. –
брат на ищеца. От свидетелските му показания се изяснява, че в края на месец
септември брат му е претърпял ПТП, като техен съсед го е довел вкъщи в
безпомощно състояние. Свидетелят излага, че пострадалият веднага бил откаран в
Окръжна болница, където бил хоспитализиран. Пояснява, че на К.И. са му
поставили гипс и същият се е наложило да престои в болницата за период от десет
дни. Разказва, че след премахване на гипса се е наложило брат му да ходи на
физиотерапия и рехабилитация няколко пъти по двадесет дни в Курортна
поликлиника, като пояснява, че общият възстановителен период продължил около
шест месеца, както и че до настоящия момент пострадалият не се чувствал много
добре.
Разпитан по делото е и ангажирания от ищеца
свидетел-*,
която излага, че същият е изглеждал уплашен, стресиран физически и психически.
Разказва, че кракът му бил смазан до кокал, като на ищеца му се налагало да се
придвижва с патерици, тъй като бил трудно подвижен и не можел да се обслужва. Твърди,
че към настоящия момент също изпитвал болки и трудно движил крака си.
Изслушан е и свидетелят – К. * * - мл. автоконтрольор, съставил протокола за
ПТП. Същият потвърждава, че подписът е негов, както и че е посетил
местопроизшествието и сам е изготвил отразената в протокола скица.
По делото е разпитан и свидетелят В.Ж.А.,
който излага, че не помни добре случая, но отбелязва, че в протокола от ПТП е
отразил, че не е установил следи от произшествието, както и че не е била налице
маркировка за паркинг пред блока, но имало обособена част пред същия, където
паркирали автомобили и нямало разделение между улицата и паркинга. Твърди, че
на място не са установени свидетели.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени
са искове с основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за заплащане на парични
обезщетения за претърпени вследствие на ПТП с неустановено МПС напуснало
местопроизшествието имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже
претърпените на 28.09.2018 г. имуществени и неимуществени вреди, причинени при
ПТП в гр. Варна от неидентифицирано моторно превозно средство, техният размер,
както и претенцията си за обезщетение за забава. Ответникът е следвало да
докаже, че пешеходецът е съпричинил вредоносния резултат, като е пресичал на
непозволено за целта място.
Съдът
е приел за безспорно между страните, че на 28.09.2018 г. в гр. Варна е
възникнало ПТП между ищеца в качеството му на пешеходец и моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено; На
ищеца е било определено и изплатено обезщетение в размер на 17 500 лв. от
страна ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
Гаранционния фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения в случай на настъпили имуществени и неимуществени вреди, вследствие
на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България
от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено.
При така събраните доказателства, съдът намира
исковата претенция за основателна. Установи се, че настъпило на 28.09.2018 г.
ПТП, е било причинено от неустановен водач на неустановено МПС, който след
реализиране на ПТП е напуснал мястото на произшествието. В резултат на същото
на ищеца са причинени травматични увреждания.
Настъпилото ПТП се установява от Констативния
протокол за ПТП, както и от материалите по приобщеното ДП № * г. по описа на Сектор – Пътна полиция, ОД на
МВР-Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В процесния случай не се установява конкретно
каква е била скоростта на движение на автомобила, но от събраните
доказателства, вкл. заключението на вещото лице по САТЕ, се установява, че
ударът е настъпил между МПС и пешеходец, като пешеходецът се е движил по
паркинга пред бл. 14 в ж.к. „Чайка", в посока от север към юг, когато
неизвестно превозно средство, движещо се в същата посока, преминавайки покрай
пешеходеца го удря в долен десен крайник. Установява се, че на мястото не са
били налице обособени тротоари от нито една страна на паркинга, като
единствената възможност за движение на ищеца е била да се движи по паркинга от
вътрешната страна на паркираните автомобила, като водачът на превозното
средство е имал възможност да спре до мястото на удара, както и е имал
възможност да осигури по-голяма дистанция между превозното средство и
пешеходеца при преминаването покрай него, като по този начин би предотвратил
настъпването на произшествието.
Ето защо съдът намира, че вина за произшествието
носи водача на МПС, който следва да избира скоростта си на движение така, че да
може да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото са по - уязвимите
участници в движението - пешеходците.
Поради горното, е налице противоправно деяние,
осъществено от страна на неустановен водач, напуснал мястото на ПТП и от
неидентифицирано МПС.
По делото се установи, че ищецът, вследствие на
удара от неидентифицираното МПС е претърпял множество травматични увреждания. От
представените фактури и фискални бонове, се достига до извода също, че ищецът е
направил твърдените разходи, а от заключението на вещото лице по СМЕ се
установява, че тези разходи са били необходими за лечението, т.е. те са
направени във връзка с деянието на неустановения водач на МПС.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди.
По възражението на
ответника за съпричиняване:
Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението
на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги
следва да е противоправно, като следва да води до настъпване на вредоносния
резултат.
От заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза се установява, че ищецът се е движил по пътното
платно, като участъкът на ПТП представлявал междублоково пространство - паркинг,
без наличие на хоризонтална пътна маркировка или пътни знаци, които да
регулират движението, като през цялото денонощие били налице перпендикулярно
паркирани превозни средства от двете страни на паркинга, както и че на мястото
не е имало тротоар, нито пътното платно е имало банкет, по които следва да се
движат пешеходците. По делото не са представени доказателства, опровергаващи
заключението на вещото лице, поради което съдът кредитира заключението по САТЕ.
Няма данни пострадалият да е допуснал нарушение на правилата на чл. 108 и чл.
113 ЗДвП, поради което възражението на ответника, че произшествието е настъпило
в резултат на определен принос за настъпването му, е неоснователно. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, от които да се
направи извод за нарушаване от страна на пострадалия на правилата за движение, което
да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
На основание гореизложеното съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди за основателни и доказани. Същите следва да бъдат уважени в
пълните предявени размери.
По възражението на
ответника за недължимост на законна лихва от датата на събитието:
Съобразно разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. последно КЗ, лихвите за забава на * се изчисляват и изплащат
при спазването на чл. 497 КЗ. Посоченият текст предвижда, че застрахователят
дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от по-ранната от две дати: - 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по отправената застрахователна претенция
или от изтичането на 3 месеца от отправянето на претенцията, освен когато
увреденото лице не е представило изискани доказателства.
В случая, видно от приобщената преписка по
образуваната при ответника щета № 20-210032/23.01.2020 г., с допълнително
заявление за заплащане на застрахователно обезщетение с вх.№ 24-01-56 от 17.02.2020
г. (л. 65), ищецът е предоставил на Г. * всички изисквани от ответника доказателства по
отправената застрахователна претенция. Следователно, приложение следва да
намери първата от коментираните по-горе хипотези, а именно: след изтичане на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по отправената
застрахователна претенция, ответникът е изпаднал в забава, т. е. считано от 4.03.2020
г. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава, считано от 04.03.2020
г. до окончателното изплащане на сумата. За периода от 28.09.2018 г. до 03.03.2020 г. законна лихва не следва да се присъжда.
По разноските:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА,
вр. чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗА, следва да бъде осъден да
заплати на адвоката на ищеца сумата в размер на 1 121 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената от същия безплатна правна помощ,
както и да бъде осъден да заплати сумата от 788 лв. по сметка на Районен съд -
Варна, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г. *, Булстат *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 17 500 лв. /седемнадесет
хиляди и петстотин лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на
реализирано на 28.09.2018г. ПТП в гр. Варна, както и сумата от 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/,
представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и медикаменти във връзка с увреждането, на основание чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 558, ал. 1, изр. посл., вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Г. *, Булстат *, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Н.-САК, с адрес: *** сумата от 1 121 лв. /хиляда сто двадесет и един лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл чл. 38 ал. 2 ЗА, вр. чл. 38
ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Г. *, Булстат *, със седалище ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – гр. Варна, сумата от 788
лв. /седемстотин осемдесет и осем
лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по банкова сметка *** „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК“ АД с IBAN:
***.
Дължимите
от ответника суми за адвокатско възнаграждение могат да се заплатят по
банковата сметка на адв. В.Н. в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК“ АД с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: