М О Т И В И
по НОХД № 2733/2016 г. ПРС, І н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.А.Т., за това, че на
25/26.04.2016 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-
престъпление по чл. 325 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага подсъдимия Т. да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно
наказание глоба, ориентирана към
минималния предвиден в закона размер.
Служебният защитник на подс.
Т., адв. Т. Ч. счита, че са налице
законоустановените предпоставки за приложение на чл. 78а от НК и моли именно
посочената материалноправна разпоредба да намери приложение по отношение на
нейния подзащитен, като на последния бъде наложено административно наказание
„глоба” в минимален размер.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият Т. се признава за виновен, както признава и фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за
стореното деяние и моли за справедлива присъда, поради което и заявява, че
желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Моли съда за
минимално наказание.
Производството по делото
е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подс. Т.А.Т., роден на *** ***, живущ ***, б.,
български гражданин, неженен, реабилитиран, ЕГН **********.
На 25 срещу 26 април 2016г. малко преди полунощ на
25.04.2016г., подс. Т. се опитал да влезе в заведение „Давидов гарден“ находящо
се на ул.“Патриарх Евтимий“ в гр.Пловдив. Същия бил употребил алкохол преди
това и желаел да влезе в заведението за да си поръча още алкохол. Тъй като
наближавал края на работното време на това заведение персонала не допуснал подс.
Т. в заведението.****** в заведението по това време бил св. М. М. , който се
притеснил влезлия клиент в лицето на подс. Т. да не потроши оборудването на
заведението, поради което отказал на подсъдимия да му сервира бира. Подс. Т. раздразнен от отказа да му се
сервира бира, същия започнал да става агресивен. Св. М. сигнализирал
охранителната фирма , с която имали договор чрез натискане на паник – бутона в
заведението. Незабавно на мястото на инцидента се отзовали служители на „Алфа
СОТ“ – дежурен автопатрул в състав от свидетелите И. Д. и И. Б. Двамата свидетели заварили на място подс. Т.,
който продължавал да упорства да влезе в заведението и да си поръча алкохол.
Двамата свидетели Д. и Б. установили, че лицето е във видимо нетрезво състояние
и го извели от заведението. Докато го приканвали да излезе и го придружили
навън на улицата, подс. Т. започнал да ги псува, да ги заплашва със
саморазправа. Отправил им груби нецензурни изрази и закани със саморазправа с тях. До физическо
стълкновение между служителите на „Алфа СОТ“ и подс. Т. не се стигнало.
След като излезнал от заведението,
придружен от служителите на охранителната фирма, подс. Т. се отправил към
близкия магазин за алкохол и пред очите им си закупил една бутилка бира и си я
изпил на улицата. Двамата свидетели – служители на „Алфа СОТ“ останали пред заведението за да обезпечат
обекта си до реалното му затваряне от персонала. След като си купил бирата и
видял, че служителите на „Алфа СОТ“ са
още пред заведението, подс. Т. подновил обидите и заплахите по адрес на св.Б. и
Д. Замахвал и с бутилката бира , посягайки да я хвърли и удари свидетелите.
Действията си придружавал с обидни думи и изрази „ ще ви избия, гяури“, „ ще ви
коля както преди 300 години, Аллах е велик“. Двамата свидетели Б. и Д.
сигнализирали за случая 4-то РУП – Пловдив и задържали лицето до пристигането
им. На място се отзовали ***** ***** – свидетелите И. З. и С. К. Същите били
определени за работа като автопатрул за времето от 18,00 часа на 25.04.2016г.
до 06,00 часа на 26.04.2016г. Към 23,55 часа на 25.04.2016г. двамата свидетели били
изпратени от ОДЧ на 4-то РУП – Пловдив на мястото на разразилия се скандал –
ул.“П.Евтимий“ в гр.Пловдив - „ Давидов гарден“. Там заварили служителите от
охранителната фирма св.Б. и Д., които били задържали подс. Т.. Двамата
полицейски служители установили , че подсъдимия е употребил алкохол , но не бил
в неадекватно състояние. Подс. Т. ги
разпознал като полицейски служители от 4-то РУП- Пловдив, но продължил с
арогантното си поведение и спрямо тях. Псувал на майка полицейските служители,
плюел по тях, говорел , как е крайно време да бъдат избити всички гяури и
високо повтарял, че „Аллах е велик“. Св. З. и К. опитали да възпрат агресивното
му поведение с думи , приканвали го да спре и да се успокои, което подс. Т.
правел за кратко, след което отново подновявал обидите и заканите си спрямо
дошлите на място полицаи. Св. З. и К. отвели подс. Т. в 4-то РУП. При
пристигането си в районното управление там се намирал и друг **** ***** нощна
смяна – св. Б. Ц. Спрямо него подсъдимия
също отправил обидни изрази „майка ви , гяури“, „ пак ли ти си на работа , бе
боклук“, „ 500 години сме ви ебали , пак ще ви еба“, „педераст в униформа“ и
др. Св. Ц. получил и множество словесни
заплахи със саморазправа, което силно го възмутило. Когато полицейските
служители уведомили подс. Т. , че предстои да бъде задържан за 24 часа по ЗМВР,
той постепенно се успокоил, укротил се и спрял да отправя заплахи , обиди и
ругатни по адрес на всички присъстващи полицаи.
Гореописаните действия на подс. Т. – непредизвиканото агресивно поведение,
отправяните от него обиди, цинизми и заплахи, предизвикали възмущението и
отрицателната оценка на свидетелите М., Б., Д.,З., К. и Ц.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: М. М., В. Б., И. Д.,
И. З., С. К. и Б. Ц.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими
и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина-, свидетелство за съдимост, характеристична справка, справка
„БДС”
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради
което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на
доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на
инкриминираното деяние.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
С
действията си, на инкриминараната дата, Т.А.Т. е
осъществил престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, за това, че на
25/26.04.2016 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна с действията си подсъдимият Т. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Само като
такива действия могат да се характеризарат отправените обиди, закани и псувни
първо към охренителите, а впоследствие ескалирали и по отношение на
полицейските служители, изпратени на мястото на произшествието. Конкретно изразите „ще ви избия, гяури“, „ ще ви коля както преди
300 години, Аллах е велик“, „ пак ли ти си на работа , бе боклук“ пак ще ви
еба“, „педераст в униформа“ се характеризират с вулгарно и цинично съдържание,
същите са от естество да скандализират обществото и са предизвикало дълбоко
възмущение у присъстващите. Още повече, част от тези обиди и закани са
отправени към полицейски служители, като носители на държавността при и по
повод на изпълнение на служебните им задължения. Налице е деяние, извършено против реда,
установен в страната, като под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство, следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
обществения живот.
От субективна страна престъплението е било извършено умишлено,
с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Т.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и във волево отношение пряко ги е
целял, като с поведението си е демонстрирал, че се е стремил именно към
постигане на този резултат – да демонстрира, че се чувства необвързан от
установените порядки. В съзнанието на подсъдимия Т. е имало представи, че действията му са
непристойни и че с тях нарушава обществения ред, но е продължил с тези си
действия, като пряко е целял този резултат, давайки израз на своето
пренебрежително отношение и с това е изразил своето неуважение към обществото.
С действията си той е целял пряко да скандализира обществото, воден от мисълта
да задовили нуждата си да се почувства ценен и уважаван и осъзнавайки, че начинът,
който е избрал, за да реализира тази своя цел, грубо нарушава обществения ред,
тъй като очевидно противостои на обичайно установеното поведение между хората, с
което е проявявил явно неуважение към обществото.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При определяне и индивидуализация
на наказанието на двамата подсъдими и доколкото съдебното производство е
протекло по диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 НПК, съдът намира
следното:
По отношение на под. Т.
са налице основанията за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78 а от НК. И това е
така, доколкото за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Видно
от справката за съдимост на подсъдимия, по отношение на същия са били
постановени четири влезли в сила съдебни акта, но за всеки един от тях, от
момента на изтърпяване на наказанието, наложено по съответния съдебен акт са изтекли сроковете по чл. 82 от НК, поради
което следва да се приеме, че подс. Т. е реабилитиран по реда на чл. 88а от НК.
Както е известно, реабилитацията заличава факта на осъждането, както и
последиците, които законът свързва са него, поради което следва
да се приеме, че подсъдимия е неосъждан. Т. не е и освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК. От деянието,
което е реализирал няма причинени съставомерни имуществени вреди. За това и
съдът прие, че няма пречки за приложение на материалноправната норма на чл. 78
а от НК по отношение на подсъдимия. При определяне на административното
наказание глоба, съдът прие за смекчаващо вината обстоятелство
направеното от подсъдимия самопризнание /доколкото макар и производството да е
протекло по реда на чл. 371 т.2 от НПК, същият се освобождава от наказателна
отговорност и не можа да ползва „бонуса”, предвиден в чл. 58а ал.1 от НК-
редукция на наказанието, каквато възможност законът не предвижда за различните
наказания от лишаване от свобода./ Отегчаващо вината обстоятелство са лошите
характеристични данни на подсъдимия- макар, че същият е реабилитиран, фактът,
че някога се е проявил в негативен социален аспект, чрез осъждането му не се
заличава от самата реабилитация.
Ето защо, съпоставяйки установените по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът прие да наложи на подсъдимия административно наказание „глоба” в
размер на 1500 лв. Според съда, същото е адекватна реакция на извършеното
престъпление и е достатъчно за подс. Т.
да се постигнат по отношение на него целите на чл. 36 от НК.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.