МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 54 ОТ 01.11.2016 Г.
ПО НОХД № 419/2016 Г. НА НПРС
Подсъдимите
М.Х. Ш., с ЕГН **********, роден на ***г***, и А.И.А., с ЕГН **********, роден
на ***г***, са предадени на съд затова, че
в периода от ***г. до ***г. на неустановена с точност дата в землището
на с. С., обл. Ш., в местност „***” от земеделски
имот № *** и в съучастие, отнели чужди
движими вещи – 20 броя бетони стълбчета за лозе, на стойност 100,00 лева от
владението на И.Д.Р., негова собственост, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, който случай е маловажен и до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите вещи са върнати. Престъпление по чл. 197, т.2 във вр. с чл.194,
ал.3 и с ал.1 и с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на Новопазарската районна прокуратура поддържа обвинението.
Счита, че след като щетата от деянието е възстановена напълно, подсъдимите
следва да бъдат признати за виновни за извършено престъпление по чл. 197, т. 2
от НК във вр. с чл. 194, ал.3 от НК. Освен това, отчитайки съдействието на
подсъдимите за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното
производство и другите смекчаващи вината
им обстоятелства, пледира за налагане на наказание глоба.
Подсъдимите се признават за виновни по предявеното им
обвинение и изразяват съжаление за стореното.
Производството по делото в съдебната фаза на процеса
се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК, т.е. по реда на
съкратеното съдебно следствие, където подсъдимите се признават за виновни и
заявяват, че признават всички посочени в обвинителния акт факти и се съгласяват
да не се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Като
съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство,
както и направените от подсъдимите признания, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Във връзка с работата си като инкасатор св. К.Д.Д.
периодично посещавал и с. С., обл. Ш.. При едно от
посещенията си, на 30.04.2016 г. или на 01.05.2016 г., неустановено по делото
разговарял с хода от това село, защото му било нужно да закупи циментови
стълбчета. Разговорът бил чут от подс.
А.И.А.,
който предложил на свидетеля Д. да му продаде лозарски стълбчета, по 2 лв. за
брой. На свидетеля му били нужни 30
броя. Договорили се св. Да купи стълбчета, като било нужно да ги разтовари с
съседното село Ж., в двора на приятел на свидетеля. По-късно в същия ден на
разговора св.Д. *** и обяснил на св. С.К.
за постигнатата договорка за покупка, както и че тези стълбчета ще бъдат
разтоварени в неговия двор. Оставил 60 лв. на приятеля си да плати и си
тръгнал.
Още същия ден, подсъдимия А.И.А. срещнал подсъдимия М.Х.
Ш.. Обяснил му, че инкасаторът за електрическия ток търсел да закупи лозарски
стълбчета. РазбрА.се да извадят стълбчета от дворното
място на свидетеля И.Д.. Този свидетел бил собственик на земеделски имот – нива
с площ от 3,949 дка, имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с. С.,
обл. Ш. от 2008 г. Тази нива се намирала в непосредствена
близост до с. С.М. и била оградена с лозарски бетонови стълбчета, варосани в
бяло и бодлива тел.
Подсъдимите стигнА. нивата и разклащайки стълбчетата извадили 20 от
тях. След това с конска каруца, вече надвечер ги отнесли до с.Ж., в дома на
св. С.К.. Разтоварили, получили си
парите и ги разделили. По сигнал на пострадА.я собственик за кражбата, св. Ж.Д., полицейски
служител отговарящ за населеното място намерил авторите на деянието. Те
добронамерено си признА. и обяснили подробно всички
описани факти. Проявили добросъвестност,
като по съвет на полицейския служител взели стълбчетата от с. Ж., обл. Ш., докарА. ги до нивата на
свидетеля И.Д., отново възстановили оградата, поставяйки стълбчетата на местата
им. В хода на извършваната вот полицията
проверката подсъдимия М. Ш. се извинил на пострадА.я
от деянието свидетел.
От извършената оценителна експертиза е видно, че
стойността на 20 лозарски стълбчета е 100,00 лв.
АнА.зът на така събраните
доказателства сочи, че с деянието си всеки от подсъдимите от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 във
вр. с ал.1 от НК. Всеки от тях, в
съучастие и като съизвършител с другия са отнели
чужди движими вещи, а именно 20 броя
бетони стълбчета за лозе, на стойност 100,00 лева от владението на И.Д.Р.,
негова собственост, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят, който случая е маловажен.
От субективна страна всеки от подсъдимите е действал с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.
Същевременно, обаче, до приключване
на делото пред първоинстанционния съд, откраднатите
вещи са върнати на собственика им, в конкретния случай и поставени на мястото
им. Това обстоятелство квА.фицира деянието на всеки един
от подсъдимите по чл. 197, т. 2 вр. с
чл. 194, ал. 3, във вр. с ал.1 от НК,
във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
За
това деяние законодателят е предвидил наказание пробация
или глоба от 100 до 300 лв.
За да определи наказанието, което се
следва на подсъдимия М.Х. Ш. за
осъщественото от него престъпление съдът отчете от една страна ниската степен
на обществена опасност на самото деяние, защото то по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК не е тежко престъпление. Обществената опасност на
дееца не е ниска, предвид предишните негови осъждания. НА.це
са смекчаващи отговорността обстоятелства, като пълно съдействие на подсъдимия
за разкриване на обективната истина по делото, изразено още в началото на
воденото срещу него досъдебно производство и в съдебната фаза на процеса,
обстоятелството че е безработен, ниската стойност на предметите на престъпно
посегателство, реалното възстановяване на вещите на техните обичайни места още
в рамките на извършената от полицията проверка. Съдът не намери отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Ето защо и на основание чл. 54 от НК съдът
намери в случая за по-подходящо наказание наказанието глоба. Същата следва да
бъде в минималния предвиден в закона размер от 100 лв, предвид имотното
състояние на подсъдимия и факта ,че същия е пенсионер с призната група увреда на здравето.
За да определи наказанието, което се следва на подсъдимия А. И.А. за осъщественото от
него престъпление съдът отчете ниската степен на обществена опасност на самото
деяние, защото то по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК не е
тежко престъпление. Обществената опасност на дееца не е ниска, предвид
предишните негови осъждания. НА.це са смекчаващи
отговорността обстоятелства, като пълно съдействие на подсъдимия за разкриване
на обективната истина, изразено още в началото на воденото срещу него досъдебно
производство и в съдебната фаза на процеса, обстоятелството че е безработен,
ниската стойност на предметите на престъпно посегателство, реалното
възстановяване на вещите на техните обичайни места още в рамките на извършената
от полицията проверка и не на последно място поднесеното извинение на
собственика на вещите. Съдът не намери отегчаващи отговорността му
обстоятелства. Ето защо и на основание чл. 54 от НК съдът счете в случая за
по-подходящо наказание наказанието глоба. Същата също следва да бъде в минималния предвиден в
закона размер от 100 лв, предвид имотното състояние на подсъдимия.
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят
по сметка на ОД-МВР – гр. Ш. направените в хода на досъдебното производство разноски от 77,28
лв., като всеки от тях заплати съразмерна част от всички разноски, а именно по
38,64 лв.
Бяха осъдени да заплатят и направените в рамките на
съдебната фаза на делото разноски от 25 лв., които следва да заплатят по сметка
на НПРС, като всеки заплати по 12,50 лв.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си, като счете ,че тя ще изпълни целите на личната и генерална
превенция.
Мотивите изготвени на 14.11.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Петина
Николова /