Определение по дело №770/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20197060700770
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 33

град Велико Търново, 23.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                             

изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 770 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по искане подадено от „Тукан” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***представлявано от управителя М.М.К., за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 167/ 02.12.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, обжалван по съдебен ред пред Административен съд – В. Търново. Дружеството-жалбоподател моли да бъде спряно на изпълнението на обжалвания РА, като излага съображения, че за обезпечаване на задълженията по акта има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК – запор върху движими вещи, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх. № С180004-023-0002675 от 23.07.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, чието действие е продължено с Постановление изх. № С190004-139-0001992 от 13.09.2019 г. на същия публичен изпълнител. В първоначално подаденото искане дружеството не е направило предложение за обезпечения, извън вече наложените от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново. В допълнение към искането, с вх. № 16/ 06.01.2020 г. е направено предложение за допълнително обезпечаване на вземанията по ревизионния акт, спирането на чието изпълнение се иска, чрез налагане на запор върху посочена в искането движима вещ – машина за дозиране на кашкавал. След изискване от съда, на 15.01.2020 г. към допълнителното искане са представени счетоводни справки за дълготраен актив с инвентарен № 28 /машина за дозиране на кашкавал/, вкл. извлечение от сч. с-ка 204 Машини, съоръжения и оборудване и справка за начислени амортизации за 2019 година.

Екземпляри от молбата и от приложените към нея доказателства са изпратени на ответника – директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново към ЦУ на НАП, като след изискване от него са представени документите от административната преписка, относими към направеното искане – Решение № 167/ 02.12.2019 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново, с доказателства за неговото връчване, жалба от 27.12.2019 г. срещу Ревизионен акт № Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, ПНПОМ изх. № С180004-023-0002675 от 23.07.2018 г. и Постановление изх. № С190004-139-0001992 от 13.09.2019 г. на публичен изпълнител, протоколи за опис на движими вещи, фактури за закупуване на активи от „Тукан“ ЕООД, техническа спецификация, инвентарна книга, справки, извлечения от счетоводни регистри. В инкорпорирани в придружителното писмо становище чрез пълномощник, моли направеното искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт да бъде отхвърлено като неоснователно. Излага съображения, че направените и предлаганото обезпечения не покриват размера на всички установени публични задължения на дружеството-жалбоподател /главница и лихви/, като сочи, че общият размер на задълженията, установени с РА № Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019 г., към датата на подаване на е 24 963,67 лв., от които главница 18 959,84 лв. и лихви 6 003,83 лева. Изтъква и че въпреки предприетите от публичния изпълнител действия за вписване на постановленията за налагане и продължаване на предварителните обезпечителни мерки в Централния регистър за особените залози, към момента на представяне на преписката тези запори не са вписани, т.е. не е завършен фактическият състав на налагане на обезпеченията.

 

Административният съд – Велико Търново, след като прецени искането и представените с него доказателства, документите съдържащи се в делото и допълнително представените от жалбоподателя, изложените от страните доводи и съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 157, ал. 3, изр. 1 от ДОПК, към искането за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Меродавният момент, към който следва да бъдат съотнесени и преценени размерът на направеното обезпечение и размерът на задълженията по РА, чието спиране на изпълнението се иска, е този на подаването на искането, съгласно чл. 153, ал. 3 от ДОПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 157, ал. 3, изр. посл. от ДОПК.

От представеното удостоверение на л. 84 от административната преписка се установява, че Решение № 167/ 02.12.2019 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново, с което изцяло е потвърден оспорения по административен ред РА, е връчено на „Тукан“ ЕООД на дата 11.12.2019 г., жалбата по съдебен ред срещу ревизионния акт е подадена в ответната администрация на 27.12.2019 г. /първи работен ден след почивния ден, в който изтича срокът по чл. 156, ал. 1 от ДОПК/. Искането е с предмет обжалваната по съдебен ред част от ревизионния акт, отправено е до компетентния да го разгледа съд, предвид фазата, в която се намира производството, от надлежна страна. и се явява процесуално допустимо.

В делото не се съдържа официална издадена от приходната администрация справка за размера на задълженията на „Тукан“ ЕООД – гр. В. Търново към 17.12.2019 г., когато е направено искането, но е налице посочване на този размер в становището на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново, към горната дата. Посочената в становището сума, в частта й относно главницата, съвпада с данните от представения от жалбоподателя съдържащия в делото РА Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019  г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, при което съдът приема, че посочените ответника данни за размера на задълженията на жалбоподателя, установени с ревизионния акт /главница и лихва/, са верни. Съгласно становището, размерът на задълженията по ревизионния акт, в обжалваната му част, към 17.12.2019 г. е бил 24 963,67 лв., от които 18 959,84 лв. главница и 6 003,83 лв. лихви. Не се установява към момента на подаване на искането за спиране на изпълнението, да е извършвано погасяване на задължения по ревизионния акт. От сочените в искането и представени от ответника ПНПОМ изх. № С180004-023-0002675/ 23.07.2018 г. и протоколи за опис на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново е видно, че за предварителното обезпечаване на публичните задължения, които ще бъдат установени с РА, са наложени запори върху движими вещи – деодорираща машина за мляко и машина за нарязване на кашкавал – собственост на задълженото лице. С Постановление за продължаване действието на наложени ПОМ с изх. № С190004-139-0001992 от 13.09.2019 г., на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, действието на тези принудителни мерки е продължено, като съгласно посоченото в постановлението, общата балансова стойност на запорираните активи е 43 400,00 лв. /26 200,00 лв. на деодориращата машина за мляко и 17 200,00 лв. на машина за нарязване на кашкавал/. Съгласно посоченото ПНПОМ и постановлението за продължаване на действието на ПОМ, запорът е наложен единствено за обезпечаването на задълженията по посочения по-горе РА на ТД на НАП, от ответника също не се твърди те да гарантират събирането на други публични вземания. Не се правят твърдения и не се установява налагането на предварителната обезпечителна мярка или нейното продължаване на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, да са били обжалвани по административен и съдебен ред, при което е налице надлежно наложен запор върху движимите вещи на задълженото лице. Сочената от ответника липса на данни за вписване на запора в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ не налага друг извод, доколкото въпросното вписване не е елемент от фактическия състав на обезпечаването, а има оповестителен характер /арг. от чл. 451, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 206, ал. 1, изр. първо от ДОПК.

По данни от съдържащите се в преписката извлечения от счетовдни регистри, след приспадане на натрупани амортизации, към 31.12.2019 г. балансовите стойности на запорираните активи са съответно 10 480,00 лв. на деодориращата машина за мляко и 6 880,00 лв. на машината за нарязване на кашкавал, или общо 17 360,00 лв., които съдът приема за меродавни, независимо от отбелязаното в ПНПОМ и постановлението за продължаването им, където тези стойности са значително по-високи. Съгласно приложените към искането извлечения от счетоводни регистри, балансовата стойност на машината за дозиране на кашкавал, предлагана като допълнително обезпечение, към 31.12.2019 г. е 8 000,00 лева. Собствеността върху запорираните в хода на ревизионното производство движими вещи не е била спорна между страните и се установява от съдържащите се в административната преписка фактура № 10890/ 30.06.2017 г., издадена от „Би Си Си Хендел“ ООД – гр. В. Търново, техническата спецификация към нея и счетоводните регистри на длъжника, потвърждава се и от съдържанието на протоколите за опис от 08.05.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново. Същите фактура и техническа спецификация, както и приложените към искането извлечения от счетоводни регистри, установяват правото на собственост на „Тукан” ЕООД – гр. В. Търново върху машина за дозиране на кашкавал, закупена от „Би Си Си Хендел“ ООД – гр. В. Търново, дълготраен актив на длъжника към момента на отправяне на искането и към 31.12.20120 година. От представения счетоводен амортизационен план се установява, че както към момента на предварителното обезпечаване на публичните вземания, впоследствие установени с РА Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019  г., така и към този на искането за спиране на изпълнението, задълженото лице е разполагало и с други дълготрайни материални активи, вкл. машини, оборудване и стопански инвентар, с обща балансова стойност към 31.12.2019 г. - 108 145,23 лева.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения ревизионен акт за основателно.

Принципът в производството по обжалване на ревизионните актове е, че обжалването им по съдебен ред не спира тяхното изпълнение и той е установен с чл. 157, ал. 1 от ДОПК. В разпоредбите на ал. 2 до ал. 4 от същия член са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на РА от съда, като чрез препращане към нормите на чл. 153, ал. 3 – ал. 5 от ДОПК, са установени материалноправните предпоставки, при наличието на които административният съд може да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред ревизионен акт. Съобразно посочените законови разпоредби, задълженото лице трябва да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като обезпечението, независимо от кой вид е, следва да е в размера по чл. 157, ал. 3 от ДОПК, т.е. в размера на главницата и лихвите по обжалваната част от РА, включително и лихвите до датата на подаване на искането. Когато се предлага друг вид обезпечение, съдът извършва преценка дали е налице основание за спиране изпълнението на РА, съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. При преценката дали наложеното/предложеното обезпечение представлява основание за спиране на изпълнението, съдът следва да се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на обжалваното задължение по РА, както и от гаранцията която те предоставят за бързото и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания.

В конкретния случай няма представено или наложено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и по силата на ал. 5, чл. 153 вр. чл. 157, ал. 3 от ДОПК, съдът извършва преценка съобразно наложеното обезпечение – запор върху движими вещи, наложена с ПНПОМ изх. № С180004-023-0002675/ 23.07.2018 г., предложеното допълнително такова, както и съобразно останалите установяващи се във връзка с искането обстоятелства. 

Балансовата стойност на вече запорираните активи и допълнително предложения като обезпечение такъв, към датата на искането и към 31.12.2019 г., е общо 25 360,00 лв., като покрива общия размер на вземанията по РА, чието спиране се иска от съда, и лихвите към датата на искането - общо 24 963,67 лева. Освен това в разглеждания случай стойността на обезпеченията надхвърля значително стойността главницата по ревизионния акт - обстоятелство, което настоящият състав намира за определящо съразмерността на обезпечението. Размерът на начислените лихви е една динамична величина, по правило в момента на произнасянето на съда, е в размер по-голям от този към момента на искането и поради това практически е невъзможно съдът да прецени дали дадено обезпечение би покрило пълния размер на лихвите дори към датата на произнасянето му, а още по-малко към тази на окончателното плащане на задължението. В този смисъл след като стойността на обезпечението покрива общата стойност на главницата по публичните задължения на дружеството, същото следва да се цени като надлежно. Видът на вече запорираните от публичния изпълнител активи /машини за преработка на мляко  и млечни продукти/ и самият факт на запора сочи, че същите са преценени от приходната администрация като високоликвидни активи. Предлаганият като допълнително обезпечение актив е от същия вид, при което съдът счита, че е налице обезпечаване на процесните публични държавни вземания с ликвидни активи, които могат в разумен времеви период да бъдат продадени и то за цена, поне равна на балансовата им стойност.

Не на последно място, следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно отразеното в амортизационния план на „Тукан” ЕООД, а видно и от останалите документи по делото, дружеството разполага и с други дълготрайни материални активи, извън запорираните и допълнително приложения като обезпечение, вкл. машини и съоръжения, чиято балансов стойност общо е 108 145,23 лева. При това положение, пред приходната администрация не са съществували, а и не съществуват за в бъдеще пречки да гарантира надлежно събирането на вземанията по РА Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019 г., чрез налагане на обезпечения и върху други активи на жалбоподателя, при това без сериозно възпрепятстване на дейността му, ако действително счита, че съществува риск за погасяването на задължението.

Предвид изложеното по-горе, при зачитане на принципа на съразмерност на обезпечението и обезпечаваното вземане и годността на обезпечението да гарантира събирането на вземането съдът намира, че вече наложения върху имущество на жалбоподателя запор, заедно с предлагания като допълнително обезпечение актив, представлява годно обезпечение, гарантиращо събирането на вземането по ревизионния акт и от там – основание за спиране на предварителното изпълнение на същия. С оглед на това съдът счита, че следва да се спре изпълнението на обжалвания РА Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019 г., тъй като евентуалното принудително събиране на установените публични задължения за данъци е гарантирано.

 

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 и чл. 153, ал. 5, вр. с чл. 157, ал. 3 от ДОПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Спира по искане на „Тукан” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***Ревизионен акт № Р-04000418004082-091-001/ 09.09.2019 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 167/ 02.12.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, обжалван пред АСВТ, до окончателното решаване на спора.

 

Задължава компетентния публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, в 7-дневен срок след влизане в сила на настоящото определение, след проверка за действителното наличие и правото на собственост, както и на останалите относими обстоятелства, да наложи обезпечителна мярка запор, върху предложената като обезпечение движима вещ – машина за дозиране на кашкавал, посочена под № 13 в техническата спецификация към фактура № 10890/ 30.06.2017 г., издадена от „Би Си Си Хендел“ ООД – гр. В. Търново, инвентарен номер 28 от амортизационния план на „Тукан“ ЕООД за 2019 година.  

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: