РЕШЕНИЕ
№ ...43
гр. С., 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети януари
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 373 по описа на
съда за
Р.И.Ч. ***
обжалва изцяло Наказателно постановление № .., издадено на 17.01.2019 г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група
към ОДМВР – С., РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление (НП). С оглед неопроверганото от други доказателства посочване от
въззиваемата страна в писмо до съда рег. № 338000-4994/25.09.2019 г., че в АИС
„АНД” е отбелязано, че НП е връчено на жалбоподателя на 11.02.2019 г. и при
положение, че жалбоподателят е депозирал жалбата си чрез
административно-наказващия орган по пощата със запазен пощенски плик, на който
е положено клеймо с дата на приемане на пратката – 18.02.2019 г., следва да се
приеме, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на процесното НП не е
пропуснат.
По тези съображения жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН), с чието съставяне съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е образувано административно-наказателното производство
срещу жалбоподателя, е съставен от С.Г., на длъжност
„..” в РУ – С., който е оправомощен с т. 1.3 от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните актове да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по силата
на заеманата от него длъжност. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл.
42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН
– в присъствието на жалбоподателя, при отказ на последния да подпише акта,
който е надлежно удостоверен от св. Д.Х., на длъжност
„..” в РУ – С.. Показанията на свидетелите Х. и Г. еднозначно
потвърждават обстоятелството, че същият е предявен на жалбоподателя, но той е
отказал да го подпише, както е удостоверено в АУАН. За посочените в акта нарушения
на ЗДвП против жалбоподателя в законоустановения срок е издадено наказателно
постановление от Е. П. Ф.,
за когото не е спорно, а и се потвърждава от съдържанието на цитираното по-горе
писмо рег. № 338000-4994/25.09.2019 г., че към датата на издаване на НП е
заемал длъжността началник група „Охранителна полиция” в РУ – С. при ОДМВР – С..
Съгласно т. 2.9 от гореобсъдената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., която е
била в сила и към датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи
„Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на
обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен
орган. Не на последно място, НП не съдържа нови фактически обстоятелства,
против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не
е могло да се защитава.
В жалбата са изложени оплаквания,
че в административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, изразяващи се в: 1/. Липса на посочване в
АУАН и в НП на нарушена законова разпоредба с деянието, за което жалбоподателят
е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП и 2/. Непълнота в АУАН и в НП на описанието на нарушението на чл.
103 от ЗДвП, за което жалбоподателят е административно-наказан на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради непосочване кое лице с функции на орган за
контрол и регулиране на движението е подало сигнал за спиране, съдържал ли е
този сигнал указания до водача за спиране на определено място и кое е това
място.
Тези оплаквания са неоснователни.
На първо място, в разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържат както елементите от състава на установеното
с нея административно нарушение, така и предвидената санкция за него. Описаните
в АУАН и в НП факти относно поведението на жалбоподателя са съставомерни за
това административно нарушение и с посочването на санкционната разпоредба като
нарушена с деянието по никакъв начин не е ограничено правото му да разбере за
какво административно нарушение е обвинен. В допълнение, най-общо следва да се
посочи, че в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът на водача на МПС да окаже
необходимото съдействие за установяване по надлежния ред на употреба на
алкохол, респ. на концентрация на алкохол в кръвта му, е установен като
самостоятелно административно нарушение, с чието извършване става обективно
невъзможно установяването на обстоятелството дали водачът е управлявал МПС в
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с определена концентрация на алкохол в
кръвта му. Поради това напълно правилно и законосъобразно както в АУАН, така и
в НП на жалбоподателя не е вменено извършено с описаното в тях деяние нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място, както в АУАН,
така и в НП достатъчно ясно и безпротиворечиво е описано деяние на жалбоподателя,
съставомерно за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП. Посочено е, че на жалбоподателя – водач на МПС, е подаден ясен и
своевременен сигнал за спиране със стоп-палка по образец, както и че същият не
е спрял в изпълнение на този сигнал, а вместо това е увеличил скоростта с
управляваното от него МПС. Кое конкретно лице е подало сигнала за спиране и кое
е било точното място за спиране, определено съгласно указанията в този сигнал,
са фактически обстоятелства с характер на житейски подробности, които нямат
правно значение за съставомерността на деянието на
жалбоподателя като административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Само за пълнота следва да се отбележи, че указаното място за спиране, разбира
се – не с негово топографско описание или геодезически координати, евентуално
би имало значение за индивидуализация на нарушението в случай, че на водач на
МПС е вменено спиране на място, различно от указаното от органите за контрол и
регулиране на движението, какъвто очевидно не е настоящият случай.
По същество, от събраните по
делото доказателства се установява следното:
На 01.01.2019 г. свидетелите С.Г. и Х.А., съответно на
длъжност „..” и „..” в РУ – С., изпълнявали служебните си задължения по график
за времето от 08,30 ч. до 20,30 ч. и около 13,10 ч. се намирали на републикански
път ІІ-.. (гр. С.– гр. Д.) в района на ..-ми километър при бензиностанция „Л.”
на територията на Община С.. Тогава св. Г. подал ясен
и своевременен сигнал за спиране на водача на лек автомобил марка „..” с рег. № .., който се движел по пътя в посока откъм гр. Д. за
гр. С.. Водачът не спрял на сигнала, а увеличил скоростта и продължил да се
движи в същата посока. Незабавно свидетелите Г. и А.
се качили на служебния си автомобил и тръгнали след посочения автомобил, като
го следвали, без да губят визуален контакт с него. Без да спира никъде, водачът
на другия автомобил навлязъл в гр. С. и завил надясно по ул. „Ц.С.” в посока към кръстовището с ул. „Л. Ч.”, а служебният автомобил на посочените свидетели се
движел зад него с включен звуков и светлинен сигнал. Около входа на Филиала за
спешна медицинска помощ – С. маневрирал камион за сметосъбиране и това
принудило водача на лекия автомобил „..” силно да намали скоростта и да спре.
На това място свидетелите установили от представените от водача лични
документи, че това е жалбоподателят, както и установили, че той е сам в
автомобила. Жалбоподателят силно лъхал на алкохол, поради което свидетелите Г. и А. го поканили да бъде изпробван с техническо средство
„Д. ..” с фабр. № .. - определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, но той отказал да му
бъде извършена такава проверка.
На място св. Г.
съставил талон за изследване с бланков № .., в който отразил този отказ на
жалбоподателя. Освен това жалбоподателят отказал да бъде изследван за употреба
на алкохол с доказателствен анализатор, както и да подпише и да получи талона
за изследване. Непосредствено след това св. Г. съставил
срещу жалбоподателя АУАН с бланкови серия и номер .., в който описал
констатациите си относно деянията му и вписал горепосочения номер на талона за
изследване. Актът бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише,
поради което св. Г. повикал за съдействие св. Д.Х., на длъжност „..” в РУ – С.. Когато пристигнал на
място, Х. заварил жалбоподателя при своите колеги и също установил, че той
силно лъха на алкохол. В присъствието на Х. жалбоподателят потвърдил не само отказа
си да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, а също така
и че отказва да подпише талона за изследване и акта за установяване на
административно нарушение и да получи екземпляри от тях, което св. Х.
удостоверил с подписа си върху посочените документи.
Тази фактическа обстановка се
установява от детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.,
А. и Х. и писмени доказателства – АУАН с бланкови серия и номер .., съставен на
01.01.2019 г., талон за изследване с бланков номер .., вписан в посочения АУАН,
както и докладна записка от св. Г. ***.. г.
Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, които са логични, последователни, безпротиворечиви и
взаимно допълващи се, като в тази връзка следва да се посочи, че е напълно
житейски разбираемо показанията на св. Г. да са най-подробни
- именно той е съставил АУАН и талона за изследване, докладвал е писмено за
случая на Началника на РУ – С. в същия ден и пресъздава пред съда редица
подробности от инцидента, който се е отличавал от обичайните случаи на рутинни
проверки. От друга страна, не са налице никакви причини за дискредитиране на
показанията на св. Х., който еднозначно и категорично потвърждава пред съда
обстоятелствата, че е възприел лично отказа на жалбоподателя да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на
алкохол чрез измерването му в издишан въздух, както и отказа на последния да
подпише и да получи талона за изследване и съставения срещу него АУАН. В
обобщение, кредитираните от съда свидетелски показания подкрепят съдържанието
на АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна
доказателствена сила, а тя не е опровергана от никакви други доказателства.
Установените от доказателствата
по делото факти обосновават по несъмнен начин извод, че жалбоподателят е
извършил административните нарушения, за които е наказан с обжалваното НП.
Независимо от словесната и текстова подредба на АУАН и НП, административното
нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП хронологически предхожда това по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Обстоятелството обаче, че те са извършени през твърде
кратък период от време в специфична обстановка, сочеща на общата им цел за
избягване на проверка от органите за контрол и регулиране на движението, ги
определя като едно фактическо и житейско единство от действия на жалбоподателя,
при което липсата на диференциация в АУАН и НП относно конкретното място на
извършване на първото по време нарушение, няма съществено значение нито от
гледище на спазване на процесуалните правила в административно-наказателното
производство, нито за съответствието на НП с материалния закон.
Относно административното
нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 01.01.2019 г. около 13,10 ч.
на републикански път .. в района на ..-ми километър при бензиностанция „Л.” на
територията на Община С. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „..” с рег.
№ .. в посока откъм гр. Д. за гр. С. и при подаден ясен и своевременен сигнал със
стоп-палка по образец същият не е спрял, а е продължил движението си към гр. С..
Твърденията в жалбата, че
сигналът за спиране не бил подаден по достатъчно ясен и разбираем за
жалбоподателя начин, са доказателствено неподкрепени, а и не кореспондират с
вмененото на жалбоподателя с АУАН и НП обстоятелство, че след подаване на
сигнала той увеличил скоростта на движение с управлявания от него лек автомобил
вместо да спре, което не е опровергано от никакви доказателства. Поради това
тези твърдения не могат да обосноват извод за несъставомерност на деянието на
жалбоподателя от обективна или субективна страна.
Описаното по-горе деяние на
жалбоподателя обективира негов отказ да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания, както го задължава разпоредбата на чл.
103 от ЗДвП. Отказът на жалбоподателя да изпълни такова нареждане осъществява
обективните признаци на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят е извършил
деянието виновно, при форма на вината – умисъл. Този извод на съда се
обосновава с установените по делото обстоятелства, че след като св. Г. подал със стоп-палка сигнал за спиране на жалбоподателя,
последният увеличил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и
спрял едва след поне няколкостотин метра в гр. С. – при това не защото се е
съобразил с подадения му звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил на
свидетелите Г. и А., а поради внезапно възникнало
препятствие на пътя.
За виновно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно-наказателната му
отговорност, като му е наложил кумулативно предвидените в тази разпоредба
административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС. Всяко от
тези административни наказания е индивидуализирано правилно и в съответствие с
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като е наложено в размер около и под средния – глоба в
размер 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. По
делото не се установяват никакви смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства,
които да обосноват необходимост от изменение на НП чрез намаляване на размера
на което и да е от тези административни наказания.
Относно административното
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
административно-наказуемо е деянието на водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Кумулативната даденост
на двата отказа е необходима за съставомерността на
деянието, тъй като сам по себе си отказът на водача да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол не би бил изобщо
противоправен, ако водачът впоследствие се подложи на изследване с
доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване по
реда на действащата към датата на извършване на деянието разпоредба на чл. 3а
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ, бр. 61/2017 г., изм. и доп., ДВ, бр. 81/2018 г.).
От друга страна при липса на отказ за извършване на проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол, или с други думи – при изпробване
на водача с техническо средство, последващото неизпълнение на предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско и химическо лабораторно изследване
би било без правно значение, защото в такъв случай концентрацията се установява
въз основа на показанията на техническото средство дори и ако водачът не е
приел показанията му (арг. от чл. 6, ал. 9, вр. чл.
3а, т. 2 от цитираната наредба).
Това тълкуване на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е по своя характер стеснително, тъй като изискването за
кумулативна даденост на двете категории откази на водача на МПС ограничава
приложното поле на разпоредбата до действителния й смисъл, който е по-тесен от
словесно изразения. Такова тълкуване е допустимо, извършено е в съответствие с
чл. 46, ал. 1 – 3 от ЗНА и съответства както на други разпоредби на ЗДвП – чл.
174, ал. 1, санкционираща управление на МПС с концентрация на алкохол,
установена по един от двата способа – с техническо средство или с медицинско и
химическо изследване, така и на целта на закона – да санкционира онези водачи
на МПС, които със собственото си поведение осуетяват възможността да бъде
установена по какъвто и да е допустим способ употребата на алкохол.
От обсъдените по-горе събрани по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 01.01.2019 г. около
13,10 ч. в гр. С. по ул. „Ц. С.”, в посока към кръстовището
с ул. „Л. Ч.”, жалбоподателят като водач на МПС – лек
автомобил марка „..” с рег. № .. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство „..” с фабр. № .., определящо концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Този отказ е
възприет от свидетелите Г., А. и Х. и е отразен в
талона за изследване, съставен по реда на цитираната Наредба № 1/2017 г., като
в същия талон е отразен и отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка
с доказателствен анализатор. Отказът на жалбоподателя да подпише талона за
изследване и да го получи е удостоверен по реда на чл. 6, ал. 8 от Наредба №
1/2017 г. с подписа на Д.И.Х., разпитан като свидетел
по делото. В съвкупността от събрани по делото доказателства не се съдържа дори
индиция жалбоподателят да е изявил воля
концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване, чието изпълнение да е осуетено от липсата на
вписване в талона за изследване на лечебно заведение, в което той да се яви в
определен срок след връчване на талона за извършване на такова изследване. При
положение, че жалбоподателят категорично е отказал както да подпише талона,
така и да го получи (видно от отбелязването на бланката от св. Х.) липсата на такова
вписване в него не представлява нарушение на посочената наредба, тъй като то би
било напълно безпредметно.
Поради всичко изложено дотук
деянието на жалбоподателя съставлява както от обективна страна, така и от
субективна страна, административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в гореизяснения смисъл на тази разпоредба. За това
административно нарушение административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, като му е наложил административни
наказания в предвидените твърди размери – 2000 лв. глоба и 24 месеца (или 2
години) лишаване от право да управлява МПС, които не подлежат на намаляване от
съда.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
И за двете извършени от
жалбоподателя административни нарушения следва да се посочи, че разглеждани
както поотделно, така и във фактическата им връзка, те не разкриват белезите на
„маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. След
като не е спрял на надлежно подадения му сигнал, жалбоподателят е продължил да
управлява автомобила, без да има намерение да изпълни нареждането за спиране и
е спрял впоследствие само поради обективни пречки за продължаване на движението
му. Извършването пък на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
създало предпоставки за осуетяване реализирането на административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП или евентуално на
наказателната му отговорност за престъпление по чл. 343б от НК, поради което
към него съдът не следва да проявява с нищо неоправдана снизходителност. Поради
това обществено-опасните последици на административните нарушения по чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за които е наказан
жалбоподателят, не са незначителни, а не са налице и други конкретни смекчаващи
обстоятелства, поради които съдът да приеме, че степента на обществената им
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от тези видове. Ето защо за което и да е от тях не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговата отмяна
или изменение в която и да е от неговите части, същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ..,
издадено на 17.01.2019 г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – С., РУ – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: