Решение по дело №18008/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 777
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20211110218008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 777
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20211110218008 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 29-
2100001 от 12.11.2021 г., издадено от Директор на ГД „ИТ“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „КЕМОБАУ“ ЕООД с ЕИК:
********* за административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ вр. чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи
в подкпера на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
1
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 02.09.2021 г., около 14:06 часа свидетелят М. Д. СТ. – гл. инспектор в
Д „ИТ” – София, извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство на място в обект строителен обект, находящ се в гр.София,
ул. „Иван Радоев“ № 15 и ул. „Драгоман“ в УПИ XI-443, 444, 445, 812, кв.33а,
м. „Овча купел“, подобект „подземен паркинг“ с идентификатор 9 от скица на
подземен имот, стопанисван от „Контракт Сити“ ООД, ЕИК: *********, като
е установено, че дружеството „Кемобау“ ЕООД (като изпълнител по договор
за възлагане на СМР от 29.06.2021 г. с възложителя „Контракт Сити“ ООД) в
качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ извършва
СМР, като е вменил фактически на наетия от него работник в лицето на
свидетеля И.Г.В. ЕГН: ********** престирането на работна сила на длъжност
„общ работник строителство на сгради“, преди да му връчи екземпляр от
заверено от ТД на НАП уведомление за регистриран трудов договор по чл.62,
ал.3 от КТ. В попълнена писмена декларация от 02.09.2021 г. работникът В.
отразил собственоръчно, че работи в „Кемобау“ ЕООД на длъжност „общ
работник“, при действащо за него работно време от 10.00 часа до 17.00 часа
за конкретния работен ден, с почивки в работния ден от 30 минути, с почивки
през събота и неделя, при получавано трудово възнаграждение в размер на
640.00 лева месечно. Свидетелят В. не е бил сключил трудов договор с
работодателя си „Кемобау“ ЕООД, нито е получил екзмепляр от него или от
уведомлението си по чл.62, ал.5 КТ. В деня на проверката на 02.09.2021 г.
свидетелят В. е престирал труд, като пренасял чували със строителни
отпадъци. Според справка от ТД НАП с изх.№ 22388213391190/02.09.2021 г.
е установено, че трудовият договор на свидетеля В. под № 48/02.09.2021 г. е
регистриран на 02.09.2021 г. в 15.47 часа в ТД НАП София, след поверката на
02.09.2021 г. в 14.06 часа при закъснение повече от един час и тридесет
минути и след постъпването на работа на свидетеля В. на посочения обект.
Въз основа на съставения АУАН № 29-2100001/28.09.2021 г. при
идентично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които
е осъществено, и посочване на правната му квалификация е издадено
обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 29-2100001 от
12.11.2021 г. на Директор на ГД „ИТ“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на дружеството „КЕМОБАУ“ ЕООД с ЕИК: ********* за административно
нарушение по чл.63, ал.2 КТ вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00
лева
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа
2
на показанията на свидетелят М. Д. СТ., свидетелят И.Г.В.. и приобщените
към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, в които не се отчитат същестевни противоречия. Показанията
на свидетелите са точни, ясни и без вътрешни противоречия, поради което
съдът ги кредитира. Те в тъждество с писмените доказателства по делото
установяват възникналото трудово правоотношение между дружестовто –
жалбоподател в качеството му на работодател и свидетелят В., като трудовият
му договор на под № 48/02.09.2021 г. е регистриран на 02.09.2021 г. в 15.47
часа в ТД НАП София, след поверката на 02.09.2021 г. в 14.06 часа при
закъснение повече от един час и тридесет минути и след постъпването на
работа на свидетеля В. на посочения обект - строителен обект, находящ се в
гр.София, ул. „Иван Радоев“ № 15 и ул. „Драгоман“ в УПИ XI-443, 444, 445,
812, кв.33а, м. „Овча купел“, подобект „подземен паркинг“ с идентификатор 9
от скица на подземен имот, стопанисван от „Контракт Сити“ ООД, ЕИК:
*********. Съдът се довери и на свидетелят С. и свидетеля В. тъй като
разказаното от тях е хронологично последователно, досежно изведените
факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От
разпитите им съдът установи времето и мястото на извършената проверка,
проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката,
респекитвно документите обект на проверка.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните
свидетели да описват някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
3
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените
материалноправни норми са посочени правилно.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) задължава
работодателят да предостави на своите служители и работници преди
постъпването им на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Допускането на служители на работа, преди изпълнението на посоченото
задължение от страна на работодателят е забранено, според разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Легална дефиниция на понятието „работодател“ е дадена в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Безспорно се установи, че „Кемобау“ ЕООД има качеството на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ и като такъв
е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В конкретния случай по категорично беше установено, че на процесната
дата – 02.09.2021 г. жалбоподателят, в качеството си на работодател е
допуснал до работа в свой обект работника И.Г.В. разпитан като свидетел по
делото, с който е имал сключен трудов договор №48/02.09.2021 г. и
последният е полагал труд преди работодателят да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, с което „Кемобау“
ЕООД осъществило от обективна страна състава на административното
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Видно от представената справка за приети и
отхвърлени уведомления трудовият договор, сключен между дружеството -
жалбоподател и свидетеля В. е регистриран в НАП на датата на 02.09.2021 г. в
15:47 часа т. е. към момента на проверката – 14:06 часа на работника И.Г.В..
не е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД
на НАП, като работника от 10.00 часа на 02.09.2021 г. до 15:47 часа на същата
4
дата е полагал труд без подписан трудов договор, без да получи екземпляр от
него и без да му е връчено от работодателя писмени доказателства за
регистрацията му в ТД НАП София, а тези обстоятелства са настъпили повече
от 1 час и 30 минути след проверката на ДИТ-ГИТ София. Трудовият договор
на работника Вържанов е бил регистриран в НАП около един час и 30 минути
след като същият е бил заварен да полага труд, поради което съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Предвид обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, то въпросът за вината не може да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна
и безвиновна. Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от
този вид, а напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от
законодателя при определяне състава на нарушението. Обстоятелството, че от
деянието не са последвали вредни последици за работника е ирелевантно, тъй
като самото нарушение е формално и не предвижда в състава си настъпването
на вреди. На следващо място разпоредбата на чл. 415в КТ изключва от кръга
на маловажните нарушения тези на чл. 63, ал. 2 КТ.
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ се наказва с
имуществена санкция или глоба от 1500 до 15 000 лева. По делото не са
налице данни за допуснати други нарушения на трудовото законодателство от
страна на жалбоподателя, поради което правилно АНО не е определил
размера на имуществената санкция в минималния предвиден от закона
размер, а именно 1500 лева, като е определил имуществена санкция в размер
на 2000.00 лева без да се обоснове и изложи мотиви защо е такъв размера на
административното наказание. Отделно от това съдът намира размерът на
санкцията от 1500.00 лева за справедлив и обоснован от данните по делото.
Съдът счита, че при липсата на мотиви за размера на санкцията от
2000.00 лева и при това, че съдът не установява отегчаващи вината
обстоятелства при отчитане на състава и характеристиката на всяко едно
административно нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, което неминуемо засяга
правата на работника или служителя, както и обществените отношения, обект
на закрила от посочената норма, то санкцията следва да се намали до
законовия минимум. От друга страна, като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете фактът, че в случая се касае за първо
нарушение на дружеството-жалбоподател (не бяха представени доказателства
в обратния смисъл от АНО). С оглед на това в конкретния случай съдът счита,
че обжалваното НП е необосновано в санкционната си част, като предвид
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се даде
приоритет на индивидуалната превенция по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, като
целите на административното наказание могат да се постигнат и с налагане на
минимално предвиденото в закона такова – имуществена санкция в размер на
1500 лева. Намаляването на санкцията до минимално предвидения размер е
съобразено както с характера на извършеното административно нарушение,
така и с факта на липсата на извършени от дружеството-жалбоподател други
5
административни нарушения. С оглед на това съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като
наложената имуществена санкция се намали от 3000 лв. на 1500 лв. В случая
не може да се обсъжда хипотезата на "маловажност" на извършеното
административно нарушение. Нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ е специална по
отношение на чл. 28 ЗАНН и изключва нейното приложение за нарушения
по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като по този въпрос съдебната практика е
последователна и непротиворечива..
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в своята санкционна част, като наложената
имуществена санкция се намали до минимално предвидения размер.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът







РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 29-2100001
от 12.11.2021 г., издадено от Директор на ГД „ИТ“, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на дружеството „КЕМОБАУ“ ЕООД с ЕИК: ********* за
административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2000.00 лева, като НАМАЛЯВА размерът на имуществената санкция от
2000.00 лева на 1500.00 лева и го ПОТВЪРЖДВА в останалата му обжалвана
част.
6

ОСЪЖДА въззивника „КЕМОБАУ“ ЕООД с ЕИК: ********* да
заплати на въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“ чрез законният й
представител с адрес гр.София, „Лъчезар Станчев“ № 20 на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от
120.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7