Р Е Ш Е
Н И Е № 343
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 29.07.2019г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от
съдия Попиванов гр. дело № 1862 по
описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска”
19, представлявано от законните си представители Виолина Спасова и Доротея
Николова, против Т.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Предявен
е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че ищцовото дружество „Банка ДСК“ ЕАД и
ответникът Т.И.А. се намирали в облигационни отношения по силата на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта, сключен между страните на
19.09.2008г., преструктуриран в договор за потребителски кредит на
16.10.12014г., съгласно който, банката като кредитор, е предоставила на
ответника в качеството на кредитополучател, паричен кредит, а ответникът се е
задължил съгласно погасителен план – неразделна част от договора, да погаси
задължението си в срок до 16.10.2022г. Поддържа се, че кредитополучателят е
неизправна страна по договора, тай като не е изпълнил задължението за
погасяване на 14 бр. парични вноски за сумата общо в размер на 1666.22 лева за
периода от 15.02.2017г. до 15.03.2018г. включително, тоест, изпаднал е в забава
повече от 90 дни, поради което с връчена му нотариална покана ответникът е
уведомен за предсрочна изискуемост на целия кредит.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът
е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, и в реализираното заповедно
производство по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и че длъжникът е възразил срещу вземането,
поради което ищецът има правен интерес от предявяване на иск за установяването
му.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател, съществуването на вземането, възникнало по
договор за предоставяне потребителски кредит на 16.10.12014г., за което е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по
описа на ВРС за заплащане на сумите: 5636.13 лева – главница, 984.97 лева –
договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 19.04.2018г., 72.01 лева –
наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 15.02.2017г. до
19.04.2018г., 120 лева – такса изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата,
от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до изплащане на
вземането. Претендират се направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС в размер на 136.26 лева за платена държавна
такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по
настоящото производството: 136.26 лева за платена държавна такса, 120 лева депозит
за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско възнграждение.
Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно – икономическа
експертиза.
Ответникът Т.И.А. оспорва иска, като поддържа от своя
страна, че същият е регистриран като едноличен търговец /ЕТ/ „Тия – Т.А.“, спрямо
когото е открито производство по несъстоятелност, поради което е недопустимо
образуването на нови производства срещу длъжника и моли производството по
делото да се прекрати. С определение, постановено по делото на 21.02.2019г.
съдът е оставил без уважение искането на ищеца за прекратяване на делото, тъй
като ответникът като физическо лице е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск независимо от наличието на производство по
несъстоятелност по отношение на едноличния търговец ЕТ „Тия – Т.А.“. Ответникът
не е взел становище по допустимостта и основателността на иска и не е ангажирал
доказателства от своя страна.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на
страните: че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор,
сключен между страните; че ищецът е изправна страна по този договор - че е
предоставил твърдяния паричен кредит на ответника; че ответникът като кредитополучател
е неизправна страна по договора, като е останал задължен за изплащане на заетия
кредит за посочения период; че са налице обстоятелствата по предсрочна
изискуемост на целия кредит, както и че Банката се е възползвала от правото си
да обяви предсрочната изискуемост на кредита чрез волеизявление, достигнало до
кредитополучателя; размерът на твърдяното задължение за заплащане на главница и
лихви за забава върху нея за претендираните периоди.
По делото са събрани писмени доказателства.
Допусната, изслушана и приета е съдебно – икономическа експертиза.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска и от фактическа страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният
с молбата иск е
допустим.
Не
се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че между страните е сключен договор за преструктуриране на кредитна карта в
кредит за текущо потребление от 16.10.2014г. /лист 5 от делото/, съгласно
който, предоставената на ответника кредитна карта по договор за издаване на
кредитна карта от 19.09.2008г. в размер на 7000 лева, е с остатък 6821.85 лева,
като сумата в размер на 6845 лева се оформя в кредит за текущо потребление със
срок на издължаване 96 месеца и краен срок 16.10.2022г., съгласно погасителен
план, неразделна част от договора /лист 7 – 11 от делото/. Договорът и
погасителния план носят подписи за страните, не са оспорени от ответника,
поради което между страните е било налице валидно облигационно отношение по
договор за банков кредит.
На 20.04.2018г. ищецът, в качеството си на
кредитор е подал заявление до съда, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и в реализираното заповедно производство по чл.417 и сл. от ГПК, за което
е образувано ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото
дело, му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 5636.13
лева – главница, 984.97 лева – договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до
19.04.2018г., 72.01 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 15.02.2017г. до 19.04.2018г., 120 лева – такса изискуемост на
кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до
изплащане на вземането, както и за направените разноски по делото: 136.26 лева
за платена държавна такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение. Длъжника е
подал в срок възражение против заповедта, поради което заявителят има правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.
Видно
от нотариална покана, връчена лично на ответника на 27.03.2018г., с разписка
чрез Нотариус с район на действие РС – Видин – Лорета Цветкова, рег.№ 029 от
Нотариалната камара, Банката - кредитор е уведомила длъжника, че обявява целия
кредит за предсрочно изискуем поради забавяне на плащанията от кредитополучателя
по договора за банков кредит.
Вещото
лице по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза установява, че след
преструктурирането на кредитната карта в кредит за текущо потребление,
ответникът е погасил следните суми: главница 1208.87 лева, договорна лихва
2054.59 лева, санкционна лихва 3.54 лева или общо постъпили суми в размер на
3267 лева, като дължимата се главница след последната направена вноска е в
размер на 5636.13 лева; че кредитополучателят е преустановил плащанията по
кредита на 31.01.2017г., като към датата на връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост – 27.03.2018г. са налице 14 просрочени вноски по кредита
за главница и лихви; че размерът на вноските с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 20.04.2018г. са: главница – 800.99 лева, редовна лихва – 984.97 лева,
наказателна лихва за периода от падежа на всяка неплатена вноска по датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 72.01 лева, и ведно с такса
изискуемост в размер на 120 лева, общото задължение на ответника е в размер на
6813.11 лева, съвпадащ изцяло с размера на исковата претенеция.
От правна страна:
ищецът е изправна страна като кредитор по договора за банков кредит, сключен
между страните, тъй като е предоставил договорената парична сума и същата е
била усвоена от кредитополучателя още преди преструктуриране на кредита – с
договора за издаване на кредитна карта от 19.09.2008г. Ответникът е
преустановил плащанията по кредита и е изпаднал в забава за погасяването на 14
бр. месечни парични вноски за главница и лихва. Съгласно чл.19.2 от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при допусната забава
в плащанията на главница и /или лихва над 90 дни, кредиторът има право на обяви
целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. Установи се, че забавата в
настоящия случай е и за главница и за лихви за 14 месечни вноски, тоест повече
от 90 дни. Установи се също, че кредиторът е направил волеизявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, достигнало надлежно до знанието
на кредитополучателя преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Установи се безспорно и размера на задължението на ответника, което съгласно
заключението на вещото лице съвпада изцяло с исковата претенция на ищеца. Искът
следва да бъде уважен като основателен и доказан в претендирания размер, за
сумите: 5636.13 лева – главница, 984.97 лева – договорна лихва за периода от
15.01.2017г. до 19.04.2018г., 72.01 лева – наказателна лихва върху просрочената
главница за периода от 15.02.2017г. до 19.04.2018г., 120 лева – такса
изискуемост на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
20.04.2018г. до изплащане на вземането, както и за направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа на ВРС, в размер на
136.26 лева за платена държавна такса и 65 лева за юрисконсултско
възнграждение, както и за разноските по настоящото производството: 136.26 лева
за платена държавна такса, 120 лева депозит за вещо лице и 300 лева за
юрисконсултско възнграждение.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” 19,
представлявано от законните си представители Виолина Спасова и Доротея Николова,
изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит от
16.10.12014г., сключен между страните, за следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 709 - РЗ/24.04.2018г. по ч.гр.Д.№ 974/2018г. по описа
на ВРС, а именно: 5636.13 /пет
хиляди шестстотин тридесет и шест лв. и тринадесет ст./ лева – главница, 984.97
/деветстотин осемдесет и четири лв. и деветдесет и седем ст./ лева – договорна лихва за периода от
15.01.2017г. до 19.04.2018г., 72.01 /седемдесет
и два лв. и една ст./ лева –
наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 15.02.2017г. до
19.04.2018г., 120 /сто и двадесет/ лева – такса изискуемост на кредита, и
ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 20.04.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” 19,
представлявано от законните си представители Виолина Спасова и Доротея Николова,
направените от ищеца разноски както следва: разноски в заповедното производство по ч.гр.Д.№
974/2018г. по описа на ВРС, в размер на 136.26
лева за платена държавна такса и 65
лева за юрисконсултско възнграждение, както и разноските по настоящото
производството: 136.26 лева за
платена държавна такса, 120 лева депозит
за вещо лице и 300 лева за
юрисконсултско възнграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: