Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав,в публично заседание
на единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия
: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 297/2019г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
С искова молба
вх.№ 3353/18.04.2019г. са обективно кумулативно съединени искове от „Е.-п.п.“ АД ,ЕИК със
седалище и адрес на управление ***,против Я.И.С. с ЕГН **********,ЧСИ рег. №
792 с район СОС и адрес в гр.П., с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.441 ГПК,с цена общо 109 508.73 лв. имуществени вреди,причинени от ответника в
качеството му на ЧСИ по 52 изпълнителни дела,образувани на 28.04.2014г., както
следва:сумата 90 804.73лв.,ведно със законната лихва,считано от 29.04.2014г.
до окончателно изплащане на сумата,представляваща сбора от сумите по 35 изп.дела;10 100 лв.,представляваща „подлежаща на
възстановяване горница от редуцираните адвокатски възнаграждения по 17-
изпълнителни дела,ведно със законната лихва,считано от 16.07.2014г. до
окончателното плащане на сумата;8808 лв.,представляваща платените от ищеца
адвокатски възнаграждения за 35 изпълнителни дела с предмет платени
задължения,ведно със законната лихва от 08.10.2014г. до окончателното плащане
на задължението.Ищецът твърди,че действително дължал суми по 35 дела/прил.№ 1/,но ги бил платил доброволно преди образуване на
делата по искане на цесионери,без цесията да е била
съобщена на длъжника и кредитора.Взискатели били 12
търговски дружества, които имали „порочната практика“ да придобиват вземания с
цесия и да ги „раздробяват“ като всяко дружество,придобило част от вземането,
се конституира като взискател и претендира адвокатско
възнаграждение,често прекомерно по размер.Това се доказвало от статия във в-к
„24 часа“.Адв.К.Т. бил пълномощник на цедентите /титуляри по изпълнителния лист/, и на цесионерите, и уведомил ищцовото
дружество в деня на образуването на изпълнителните дела.Цедираните
вземания били изпратени с пощенски записи преди цесията.После разбрали,че част
от цесиите били нищожни, а за други титулярите не знаели за цедирането.Ответният
ЧСИ наложил запори върху вземанията на ищцовото
дружество към седем контрагента за сумите по изпълнителните дела и като резултат
били блокирани около 1000 000 лв. при общо задължение по изпълнителните дела
133 764.90 лв.Това представлявало свръхобезпеченост
на вземането,тъй като всяко дружество било задължено да запорира
средства до общия размер на задължението.Поканите за доброволно изпълнени били
връчени 10 дни след образуването на изпълнителните дела.Местната подсъдност
била обоснована със седалището на „О.“
ЕООД,което било сменено и установено в района на ответия ЧСИ няколко дни преди
образуването на делата.ЧСИ оставил възраженията без уважение и намалил
адвокатските хонорари до 700 лв. едва с постановление от 30.05.2014г.,но
разликата не била възстановена.По други 17 изпълнителни дела/прил.№ 2/ адвокатските хонорари също били намалени,но
разликата в размер на 10 000 лв. не била възстановена.При тези 17 дела
сумите също били изпратени на кредиторите с пощенски запис,но върнати като
непотърсени.Продължаването на изпълнителните действия сред представяне
доказателства за плащане е нарушение по
чл.433,ал.1 ГПК и основание за ангажиране отговорността на СИ.Уведомлението за
цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД било
постъпило в деловодството на ищеца-длъжник след извършеното плащане.Ответният
ЧСИ отказал прекратяването на изпълнителните дела и превел сумите преди
изтичане срока за доброволно изпълнение в нарушение на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК,
и то не на взискателите, а на посоченото от тях
дружество „О.“ ЕООД,което било „свързано лице“ с цесионерите
и нямало никаква облигационна връзка с ищеца-длъжник, която да му придава
качество на трето задължено лице.Наред с това ЧСИ извършил излишни справки за
вземания на ищеца,с което начислил такси и разноски.Сумите за адвокатски възнаграждения,редуцирани
до 700 лв., били преведени на 16.05.2014г., т.е. преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение и въпреки възраженията на длъжника.Те били преведени не
на взискателите, а на посоченото от тях трето
лице,поради което не могли да бъдат възстановени на ищеца.Към момента на
образуване на изпълнителните дела седалището на взискателите
било в Добрич и ответният ЧСИ нямал местна компетентност по чл.427 ГПК.Друго
процесуално нарушение на ответника било,че не поискал от взискателите
първоначална такса за образуване на изпълнителното производство, а начислил
съответните такси направо за сметка на длъжника.В.с.з. заявява изрично,че не
претендира обезщетение за вреди вследствие свръхобезпеченост
.
Ответникът е депозирал отговор по
чл.131 ГПК вх.№ 5660/28.06.2019г.,с който оспорва иска като
неоснователен.Поддържа,че професионалната отговорност на ЧСИ е лична и се носи
за извършени от него неправомерни действия по изпълнението.Всички описани в
исковата молба действия са извършени от помощник ЧСИ Н. С.,което се установява
и с неговия печат.Вината била елемент от фактическия състав на чл.441,ал.1 ГПК вр.чл.74 от ЗЧСИ.Не били извършени нарушения на правилата
на изпълнителния процес.ЧСИ бил длъжен да образува изпълнително дело по
представен му изпълнителен лист, без да проверява предварително дали вземането
не е погасено междувременно.За да прекрати производството по чл.433,ал.1,т.1 ГПК, СИ трябвало да бъде сезиран от длъжника с разписка от взискателя,квитанция
от пощенска станция, писмо от банка,удостоверяващи плащане на взискателя преди образуване на изпълнителното
дело.Приложените към исковата молба пощенски записи не били представени на ЧСИ
и длъжникът дори не бил уведомил за това ЧСИ.Представените пощенски записи не
съдържали ЕГН,за да се установи,че сумите са получени от лицата по
изпълнителните листове.За лицата П.В. и И.Ч. не били приложени пощенски
записи.От приложените такива не можело да се установи дали сумите са по процесния изпълнителен лист или по друго задължение.Плащанията
били непротивопоставими на взискателя,тъй
като били извършени след получаване на уведомленията за цесия.От известията не
можело да се съди,че сумите действително са получени или че изобщо са
достигнали до адресата,тъй като не всички известия били оформени
надлежно.Оспорва представените 34 известия относно тяхната автентичност
.Оспорва истинността и съдържанието на приложените удостоверения и служебни
бележки от Български пощи.Наред с това тези доказателства били неотносими,тъй като взискатели по
делото не са адресатите на пощенските записи,а цесионерите,на
които кредиторите по изпълнителните листове са цедирали
вземанията си.Длъжникът следвало да представи на ЧСИ доказателства,че е платил
на взискателя,т.е на цесионерите.Съгласно
чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябвало да съобщи на длъжника за прехвърляне
на вземането и от този момент цесията
има действие по отношение на длъжника и третите лица.Самият ищец признавал,че
съобщенията за цесиите получил на 28.04.2014г.От тази дата цесиите имат
действие спрямо третите лица,включително ЧСИ.На същата дата ответникът бил
сезиран от цесионерите ,които представили
изпълнителни листове,договори за цесия и уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД.Ако
ищецът твърди,че не дължи плащане на новия кредитор,следва да се защити с
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, съединен
с иск за неоснователно обогатяване, като
обезпечи тези искове с обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по
изпълнителното дело.Не било процесуално нарушение превеждането на сумата не на взискателите,а на „О.“ ЕООД,тъй като не било забранено
последните да посочат банкова сметка ***.Нямало законова пречка сумите да бъдат
преведени на взискателите от ЧСИ преди изтичане на
срока за доброволно изпълнение.Тъй като плащането станало преди депозиране на
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,ЧСИ не е имал правото да ги
намали служебно.След като е бил сезиран,той намалил хонорарите,но не бил длъжен
да върне горницата на длъжника,тъй като с нея се обогатили взискателите.Съгласно
чл.427 ГПК в редакцията му към 2014г. ЧСИ нямал задължение да следи за местната
подсъдност,но в случая тя била спазена.Към 28.04.2014г.седалището на „О.“ ЕООД
било в с.Ч.,Община Г.М.-в района на ответния ЧСИ.В тази връзка ответникът
оспорва представеното удостоверение,че това дружество не е клиент на ищеца и
няма вземания от него,като частен свидетелстващ документ, установяващ изгодни
за ищеца факти.Документът бил неотносим,тъй като ЧСИ
не бил длъжен да изследва дали посоченото лице има качество на „трето задължено
лице“.“Грешка в местната подсъдност“ не било основание за прекратяване на
изпълнителното дело съгласно чл.433 ГПК и чл.19, ал.3 ЗЧСИ.Неплащането на такси
и разноски по изпълнението не било
основание за недействителност на изпълнителните действия,но в случая те били
платени.Действително чл.443,ал.1,т.6 ГПК предвиждал,че неплащането на авансово
дължимите такси и разноски е основание за прекратяване на делото,но нормата
била диспозитивна.Това тълкуване се наложило в
съдебната практика предвид разпоредбата на чл.79,ал.2 ГПК, според която при
невнасяне на такси по изпълнението от взискателя,същите
се събират от длъжника.Становището на МП във връзка с проверка на ответника
било „частно мнение“.Приложеното решение на ВКС ,касаещо
дисциплинарно нарушение,също било неотносимо към
спора.Разходите за адвокатска защита били за сметка на длъжника на общо
основание и не представлявали непозволено увреждане.Не била налице
несъразмерност на принудителните действия спрямо размера на вземането,т.е.“свръхобезпеченост“.Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца,тъй като увреждането е опосредено от некомпетентна защита на дължника
- не е упражнил ефективно правото си на жалба срещу постановлението за разноските;не
е упражнил правото си на защита от изпълнението чрез иск по чл.439,ал.1 ГПК и
не е положил дължимата грижа да поиска обезпечение на този иск.Поради
нередовност на молбите за намаляване на адвокатските възнаграждения,дължаща се
на небрежност на длъжника,в периода на отстраняване на нередностите в молбата
тези възнаграждения били преведени.Тези възражения не спирали изпълнението и не
са пречка за превеждане на сумите на взискателя.При
условие на евентуалност ответникът иска от съда на осн.чл.51,
ал.2 ЗЗД да намали размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване на вредите.Ищецът не бил положил грижата на
добър търговец, за да избегне вредите,като плати доброволно. Извършвайки незаконосъобразни“корекции по
сметки“въз основа на нищожна клауза в общите условия по смисъла на ЗЗП,ищецът е
предизвикал завеждане на дела от потребителите.Това също съставлявало „съпричиняване“на вредите.Претендира съдебни разноски.
По доказателствените
искания на ищеца ответникът заявява,че няма достъп до архива вследствие на
дисциплинарно производство,поради което не може да депозира исканите договори
за цесия, а и те били неотносими.Моли съда да задължи
ищеца да представи оригиналите на пощенските записи – известия-обратни
разписки-/прел 1 към ИМ/,а също оригиналите на служебните бележки и
удостоверения от Български пощи.Моли да се открие производство за оспорване
истинността им в частта ,в която е подложен подпис и име за „получател“ и да
възложи на ищеца тежестта да докаже автентичността им. На осн.чл.193,
ал.2 и ал.3 ГПК.
По искане на ответника като трето
лице –помагач е привлечен „ДЗИ-О.з. „ ЕАД, ЕИК с адрес на управление *** Б.Застрахователят е
депозирал отговор по чл.131 ГПК вх.№ 7853/20.09.2019г., с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен.Сумата 90 804.73 лв. е сбор от общото задължение по 35 броя
изпълнителни дела ,които не са прецизирани по пера и това затруднява защитата
на ответника и третото лице-помагач.Нередовност на исковата молба било и
непосочването на банкова сметка ***.127, ал.4 ГПК.Излага доводи за
неоснователност на иска, аналогични с тези на ответника.Оплакванията на ищеца
не касаели незаконосъобразност на действията на ЧСИ, а спорове относно
материални права между ищеца и трети лица.Ищецът не реализирал правото си на
жалба против отказ да се прекрати изпълнителното производство.Оспорва иска като
недоказан, като по някои от изпълнителните дела изобщо не са представени
доказателства за „доброволно плащане“ или за платен адвокатски хонорар.Възразява
срещу дължимостта на сумата 8868 лв. като сбор от 35
броя адвокатски възнаграждения по изпълнителни дело,тъй като договорите са
сключени на 14.07.2014г., а фактурите са от 30.09.2014г. и включват ДДС,което е
възстановимо при положение,че ищецът е регистриран по ЗДДС;липсвали данни дали
изобщо е осъществявана правна защита при положение,че сумите по изпълнителните
дела са събрани още през м.май 2014г.и сроковете за жалби по ГПК са изтекли.На осн.чл.111б.“в“ ЗЗД се прави възражение за частично погасяване на претенцията за лихви
по трите иска за периода от 16.07.2014г. до 18.04.2016г., а също за
главница в размер на 109 508.73 лв.
„с оглед концентрационното начало в процеса“.Предвид възможността за наличие на
висящи дела по преюдициални спорове, иска ищецът да
бъде запитан дали е завел дела за неоснователно обогатяване срещу цедентите по процесните 52 бр.
изпълнителни дела.Прилага разпечатка с регистрацията на ищеца по ЗДДС,полица №
212514224000001/21.03.2014г.,Общи условия за застраховане на професионални
отговорности и клауза „ПО на ЧСИ“ към тях.
Съдът намира исковете процесуално допустими; исковете за обезщетения са основателни, а
исковете за законната лихва върху обезщетенията са частично основателни.
Ангажирането на деликтната
отговорност на ЧСИ по чл.45 вр.чл.441изр.първо ГПК в
редакцията му към датата на образуване на процесното
ИД 28.04.2014г., е обусловено от
неправомерно вредоносно поведение на
ответника, което само по себе си представлява „процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение“.Законодателят не е поставил изискването процесуалната
незаконосъобразност да е установена със съдебен акт по реда на Глава 39 от
ГПК,раздел Първи/обжалване действията на ЧСИ/, нито обуславя деликтната
отговорност на СИ от успешно проведено исково производство по чл.439 ГПК за
оспорване на вземането.Следователно,възраженията на ответника,черпещи аргументи
от процесуално бездействие или неправилни действия на ищеца спрямо ЧСИ, респ.
спрямо цедентите или цесионерите
, с оглед неговата защита, са неоснователни.Общите предпоставки на чл.45 ЗЗД са
неправомерно поведение на ответника,претърпени от ищеца вреди,каузална връзка
между неправомерното поведение и понесените вреди и вина на ответника/умисъл
или небрежност/,която се презюмира оборимо в тежест на ответника.За да се докаже наличието на
имуществени вреди за ищеца, е необходимо намаляване на неговото имущество
вследствие порочните действия на ответника.В случая следва да се докажат „главно и пълно“ извършените плащания на титулярите по изпълнителните
листове и превеждането от ЧСИ на парични суми от банковите сметки на ищеца по
наложените запори, по сметка на посоченото от взискателите
трето лице/относно сумите на дълга и разноските по изпълнителното
производство,вкл.начислените за ЧСИ такси/.От представените оригинали,сверени
от съда с приложените към делото копия,на разписки и известия от „Б.п.“АД,включително
и за лицата П.Ж. и И.Ч., се установява,че сумите са получени от
адресатите.Документите на „Б.п. „ АД имат силата на официални свидетелстващи
документи по отношение на тази специфична дейност,предоставена им от
законодателя именно поради високата степен на сигурност.Следва да се
подчертае,че във всички известия и разписки изрично са посочени основанията за
плащане с номера на гражданското дело,по което е издаден изпълнителния
лист.Според съдебната практика тежестта да докаже,че плащанията не касаят процесни суми, има страната,която оспорва известията,в
случай,че в последните не е вписано основанието.Както бе отбелязано, по
настоящото дело във всички документи,изхождащи от „Б. п.“ АД,има изрично
вписване на данните за основанието.Що се отнася до платените адвокатски
хонорари за защита по изпълнителните дела,те подлежат на репариране само ако са
в пряка връзка с неправомерното поведение на ЧСИ.“Пряка връзка“ или
традиционното понятие „пряка и непосредствена“ връзка при гражданския деликт предпоставя два неразривно свързани в логически
аспект елемента- необходимост и
достатъчност.В случая порочните действия на ЧСИ следва не само да са били
необходими,за да възникне нужда от правна защита,но и достатъчни за настъпване
на вредоносния резултат.Не влиза в периметъра на отговорност на СИ да заплаща
неограничено разходи,които длъжникът е извършил по свое усмотрение.В случая
обаче длъжникът е организирал икономично своята защита и е
платил минималните дължими според нормативните разпоредби адвокатски хонорари и
юрисконсултски възнаграждения-между 216 лв. и 336 лв.Еднозначният
извод е,че поведението на ответника относно намаляването на имуществото на
ищеца със сумата 8868 лв.,платена за адвокатски хонорари и юрисконсултски
възнаграждения по изпълнителните дела, е необходимо и достатъчно за настъпване на щетите.Фактът,че в
счетоводната документация разноските по изпълнителното дело не са изрично
обособени от сумите по изпълняемото право,е без
значение,тъй като имуществото на ищеца се е намалило до размера на преведените
суми по сметката на третите лица.Молбата за намаляване на адвокатските хонорарите,претендирани
от взискателя, е депозирана на 08.05.2014г. и е била
уважена от ЧСИ на 30.05.2014г.,което означава,че нередовностите
са били отстранени в дадения срок. Следователно разпореждането от 19.05.2014г.
за превеждане сумите за адвокатски хонорари е незаконосъобразно. Възражението
на ответника за съпричиняване на вредите вследствие
процесуално бездействие е неоснователно ,тъй като то съдържа имплицитно
признание от ответника за порочност и отмяна на изпълнителните действия,ако
биха били атакувани.Ето защо той не може да се защити с това
възражение.Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат поради неправомерно поведение на ищеца,довело до
осъждането му и възникването на изпълнителното основание, е неотносимо
към спора.Това е така,защото каузалната верига възниква в момента на образуване
на изпълнителните дела.Независимо от осъдителните решения,до изпълнителни дела
не би се стигнало безусловно, а обратното е било напълно възможно .
От приложените изпълнителни дела и
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че делата
са образувани на 28.04.2014г.По наложените запори са събрани,разпределени и
преведени суми в общ размер на 90 840.93 лв., от които 9 852.02 лв.
за ответния ЧСИ,като преводите са извършени на 16, 19 и 20 май 2014г.Поканите
за доброволно изпълнение са получени от ищеца на 07.05.2014г. и в тях е даден
двуседмичен срок за доброволно изпълнение,който изтича на 21 май/сряда/.Дни преди
изтичане на срока преводите са били
окончателно извършени.Това действие на ответния ЧСИ е в нарушение на чл.428, ал.1 ГПК,според който
СИ е „длъжен“ да изпрати покана за доброволно изпълнение с двуседмичен
срок.Тази разпоредба правно-логически имплицитно съдържа забрана да се
превеждат суми от имуществото на длъжника по изпълнението,включително за такси
и разноски.Действително,в конкретния случай не би могло да се очаква длъжникът доброволно да плати сумите в срока
за доброволно изпълнение,след като още на 08.05.2014г. е депозирал възражение
против тяхната дължимост с искане делото да бъде
прекратено на осн.чл.433,ал.1 т.1 от ГПК и с
приложени „разписки“от „Б. п.“ АД, клон В..В разпоредбата е употребен терминът
„квитанция“,но той е синоним на „разписка“,както може да се установи при
справка със синонимния речник на българския език и което ЧСИ е следвало да
направи, прибягвайки до езиково тълкуване на разпоредбата. При
положение,че нормативният образец на „Б.
п.“ АД е озаглавен именно “разписка“,думата няма различна терминологична
етимология от дефинираната в тълковния речник на българския език –„оправдателен
документ“.Всички разписки удостоверяват,че плащанията са извършени преди
образуване на изпълнителното производство и то е подлежало на
прекратяване.Разпоредбата изисква дължимата сума да е „внесена за взискателя“,но ЧСИ е следвало да прибегне до систематично
тълкуване,симетрично на извършеното от него при преценката дали договорите за
цесия могат да легитимират като взискатели дружествата,инициирали
изпълнителните дела.Безспорно те не са имали това процесуално качество преди
образуване на изпълнителните дела и законодателят е имал предвид адресатите в
качеството им на носители на субективното по изпълнителния лист към момента на
плащането от длъжника.В случая всички плащания са извършени преди
28.04.2014г.,когато длъжникът е бил уведомен за цесията.Съдебният изпълнител е
длъжен да зачита интересите на всички страни в производството,включително на длъжника, и да се въздържа от причиняване
на ненужни с оглед легитимните интереси на взискателя
щети за длъжника.Презумпцията за вина на делинквента –неговото
субективно отношение,изразяващо се в умисъл или небрежност,не бе
оборена.Независимо дали фактически действията са извършени от неговия помощник,
ответният ЧСИ отговаря за вреди,понесени
от неправомерни изпълнителни действия по образувани в неговата кантора
дела,като хипотезата не попада в обхвата на чл.49 ЗЗД, а на чл.45 ЗЗД по
изричната разпоредба на чл.441 ГПК.Той носи лична гражданска отговорност за
последиците от незаконосъобразни действия,тъй като не е положил необходимата
грижа за опазване интересите на участниците в изпълнителното производство.
По изложените съображения съдът
приема,че исковете за обезщетение за имуществени вреди за сумата 90 804.73
лв.,произхождащи от неправомерно преведени преди изтичане срока за доброволно
изпълнение по 35 изпълнителни дела,сумата 10100 лв., представляваща
неправомерно преведени суми за
адвокатски възнаграждения по 17 изпълнителни дела и сумата 8 868
лв.,представляващи щети за длъжника по изпълнението вследствие платени
адвокатски и юрисконсултски възнаграждения.Възражението
за изтекла давност на осн.чл.111б.“в“ ЗЗД за
изтеклите лихви върху сумите на обезщетенията,следва да бъде уважено и да се
присъди законната лихва върху сумите,считано от 18.04.2016г./три години преди
депозиране на исковата молба/.Що се отнася до възраженията за изтекла давност
по отношение на главницата ,те са
неоснователни-плащанията са извършени до 20 май 2014г. за вземанията по
изпълнителните листове и разноските, и на 08.10.2014г. по възнагражденията за
правна помощ на длъжника,докато исковете са предявени на 18.04.2019г.,когато
петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД не е бил
изтекъл.
Предвид изхода на делото, на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 4 476 лв.адвокатски хонорар с ДДС,4
380.35 лв. държавна такса за исковото производство,5 лв. държавна такса за
обезпечителното производство и 760 лв. възнаграждение за вещо лице, по представения
списък, договор за правна защита № 15144/16.04.2019г.,фактура №
**********/16.04.2019г. и платежни документи за такси и хонорари по сметките на
СОС.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.И.С., ЕГН ********** на осн.чл.45 вр.чл.441 от ГПК,да
заплати на „Е.-П.П.“
АД,ЕИК. със седалище и адрес на управление ***,обезщетение за имуществени вреди
,причинени в качеството му на ЧСИ рег.№ 794 с район на действие СОС на адрес
гр.П.,ул.Ц.О..“ № 00 бл.00,ет.00,ап.00,както следва: сумата 90 804.73
лв.,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от 18.04.2016г. до окончателното плащане на сумата,
незаконосъобразно преведена в срока за доброволно изпълнение по изпълнителни
дела №№
211/14г.,223/14г.,234/14г.,188/14г.,200/14г.,238/14г.,237/14г.,210/14г.,221/14г.,196/14г.,192/14г.,226/14г.,209/14г.,222/14г.,217/14г.,244/14г.,195/14г.,241/14г.,214/14г.,235/14г.,229/14г.,231/14г.,232/14г.,190/14г.,189/14г.,197/14г.,206/14г.,201/14г.,230/14г.,207/14г.,208/14г.,225/14г.,203/14г.,239/14г.218/14г.
по сметките на ЧСИ и на трети лица;сумата 8868 лв., ведно със законната лихва
върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 18.04.2016г.
до окончателното плащане на
сумата,произхождаща от заплатени адвокатки и юрисконсултски
възнаграждения по горепосочените изпълнителни дела; сумата
10100лв.,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 18.04.2016г. до окончателното плащане на сумата,представляваща
незаконосъобразно преведени разноски по изпълнението по изпълнителни дела №№ 191/14г.,233/14г.,220/14г.,216/14г.,227/14г.,198/14г.,236/14г.,204/14г.228/14г.,199/14г.,240/14г.,224/14г.,242/14г.,202/14г.194/14г.212/14г.,243/14г.,
ведно със съдебни разноски в размер на 4476 лв. адвокатски хонорар с начислено
ДДС, 4 385.35 лв. държавни такси за исковото и обезпечителното
производство и 760 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ исковете за законната лихва
върху сумите за разликата до предявения размер на осн.чл.
111,б.“в“ ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Дължимите суми да се заплатят по
посочената от ищеца банкова сметка ***,BIC:***:***,титуляр: „Е.-П. П.“ АД.
Решението може да бъда обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Решението бе постановено при участие
на трето лице-помагач на ответника- „ДЗИ-О. з.“ ЕАД,ЕИК ..
Съдия: