Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
10.10.2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на десети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4462 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“ №19 ет.2 срещу Р.И.С., ЕГН ********** *** в качеството му на
кредитополучател по Допълнително споразумение
от 28.02.2011г. към Договор за банков кредит
№11/10558120 от 28.07.2005г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ответника да
заплати на ищеца сумата от 6089,10 лв., представляваща неизплатена
главница, включваща падежирали и предсрочно изискуеми вноски по погасителен
план с вноски №№52-120 и сумата от 2549,68 лв., представляваща неизплатена договорна лихва по
погасителен план с вноски №№52-120, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане и срещу И.С.М., ЕГН ********** и Л.Р.М.,
ЕГН ********** *** в качеството им на поръчители по Допълнително
споразумение от 28.02.2011г. към Договор за банков кредит №11/10558120 от 28.07.2005г., сключен между
„Банка ДСК“ АД и ответника Р.И.С. да заплатят на ищеца сумата от 3342,23 лв.,
представляваща неизплатена главница,
включваща вноски с настъпил падеж №№83-88 по погасителен план и предсрочно
изискуеми вноски №№89-120 и сумата от 873,88 лв., представляваща договорна лихва по погасителен план с вноски
с настъпил падеж №№83-88 и предсрочно изискуеми вноски №№89-120, които вземания
са прехвърлени на ищеца от „Банка ДСК“ АД с договор за покупко-продажба на
вземания от 13.02.2013г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Искът се основава на
следните обстоятелства: На 28.07.2005г. между „Банка ДСК" ЕАД и Р.И.С., като кредитополучател е сключен
Договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 10 000
лв. и срок на издължаване 84 месеца. Задължението е
обезпечено с поръчителството на Л.Р.М. и Г.Д.Д.. По силата на договора, за
падежна дата страните приемат 27-мо число на месеца. Кредитът се олихвява с 15,95 %,
съгласно т.4 от договора за кредит. С подписване на договора ответникът
декларира информираност относно предоставяне на преддоговорна информация,
съгласява се с тарифата на Банка ДСК, приема и подписва без възражения Общите
условия; декларира, че предоставените данни за контакт /адрес и мобилен номер
са актуални и валидни/. Поради промяна на обстоятелствата по първоначалния
договор за потребителски кредит, на 25.11.2009г. между същите страни -
„Банка ДСК" ЕАД и Р.И.С., се подписва допълнително споразумение. Със същото
страните приемат, че неизплатения размер по задължението е 6300 лева, от които 5953,35
лв. неизплатена договорна главница и 76,65 лв. наказателна лихва. Страните
договарят гратисен период от 3 месеца, капитализиране на
натрупаната договорна лихва към главницата за гратисния период, променя се
лихвения процент на 14,95
%; предвижда се изплащане на дълга
до 28.07.2012г. За обезпечение по предоговорения кредит, се приема
поръчителството на Л.Р.М. и И.С.М.. Поради настъпване на обстоятелства по
нередовно обслужване на задължението и вследствие на постигнати договорки между
Кредитор и кредитополучател, на 28.02.2011г. се извършва поредно предоговаряне
на Договор за кредит
№11/10568120. Подписано
е допълнително споразумение, с което: - срокът за издължаване на
задължението се продължава за 120 месеца от датата на
подписване - 28.02.2011г.; -падежното число се променя
на 28-мо; - отписва се вземане за лихви в размер на 113,56
лв.; - не се извършва промяна на лихвения процент и
обезпечението по кредита. В изпълнение на договорките между страните, е
подписан погасителен план с месечни вноски и Общи условия към него. Въпреки
разсрочването на задължението и направените отстъпки от Кредитора, е налице
допусната забава в изплащане на задължението, поради което същото не е
обслужвано съгласно последното предоговаряне. В резултат на неизпълнение на
задължението от страна на кредитополучателя и настъпване на обстоятелствата по
т. 19,2 от общите условия, Банка ДСК е приела кредита за
изискуем и на 28.11.2012г. подава заявление по реда на чл.417 ГПК. Образувано е
ч.гр.д.№4204/2012 по описа на Районен съд гр. Добрич. Съгласно действащата към
2012г. нормативна уредба - чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ - "Когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане
в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги". Видно от
приложените по ч.гр.д. №4204/2012
документи, съдът е преценил обстоятелствата и издава Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Тъй като
към датата на подаване на заявлението в съда, предходният кредитор не е
уведомил длъжниците за предсрочната изискуемост на кредитното задължение, а
крайният падеж на същото не е настъпил, се прави искане да бъде прието, че
същите са уведомени за изискуемостта на задължението най-рано с връчване на
препис от настоящата искова молба. Съгласно Решение №
161 от 08.02.2016г., постановено по т.д. №
1153/2014г. на ВКС ТК, Второ отделение, съдът приема, че: „Исковата молба може и има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника" ...."Уведомяването на длъжника,
че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл. 422 от ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване". Съгласно
константната практика на ВКС, в това число и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №204/25.01.2018 на ВКС,
по т.д.2230/2016, I т.о., при настъпило прехвърляне на вземане «върху новия кредитор преминават
всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка
със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към
длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем ...и да лиши
длъжника от преимущественото на срока, когато същият е уговорен в полза на
длъжника".
На
13.02.2013г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули) заявителят
по ч.гр.д.№4204/2012 на PC - гр. Добрич - „Банка ДСК" ЕАД, по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"),
прехвърля на ищеца всички свои права и вземането си изцяло от кредитополучателя
Р.И.С., произтичащо от Договор за кредит текущо потребление от
28.02.2011 г., ведно с всичките му принадлежности,
привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Горното
се потвърждава и от приложеното към настоящата искова молба Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 13.02.2013г. На базата на
изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД, ищецът е изпратил от името на
цедента уведомително писмо за цесията до ответниците. Към датата на депозиране
на настоящата искова молба няма върнато известие за доставяне за поръчителя Л.
Руменова М., поради което в условие на евентуалност, ако се счете, че
уведомително писмо не е връчено на ответника, то се прави искане да бъде
прието, че същите са уведомени за прехвърляне на вземането с връчване на
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
сред които и самия договор за цесия, писмото -
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от
цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и
Решение №123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на
ВКС, II т.о. Доколкото липсва законова забрана за изрично упълномощаване, то
няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията,
тъй като не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл е и
задължителната практика по чл.290 ГПК - Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Във връзка със събиране на
присъдените суми, „ОТП Факторинг България" ЕАД подава молба за
образуване на изпълнително дело при ЧСИ Л. Тасева, peг. №737
с район на действие Окръжен съд -гр. Добрич. В хода на изпълнителното
производство по изп.д.№574/2017 на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение. В срока по чл.414 ГПК същите депозират отрицателен установителен
иск и частна жалба. Вследствие на дадени указания по реда на чл.422 ГПК,
Цедентът -Банка ДСК не е подал искова молба, поради което издадените по
ч.гр.д.№
4204/2012 по описа на PC -Добрич
изпълнителни титули са обезсилени. Към настоящия момент определението е влязло
в законна сила. Тъй като към датата на подаване на заявлението в съда,
предходният кредитор не е уведомил длъжниците за предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, се прави искане да бъде прието, че същите са уведомени
за изискуемостта на задължението най-рано с връчване на препис от настоящата
искова молба. Поради това, за ОТП Факторинг България ЕАД възниква правния
интерес от предявяване на настоящия иск за осъждане на ответниците за
падежирали и предсрочно изискуеми вноски по Допълнително споразумение. Към
настоящия момент няма постъпили суми за погасяване на дълга към ОТП Факторинг
България ЕАД. Плащания по дълга не са направени от длъжниците и по редовната
заемна сметка в Банка ДСК. Обезсилването на изпълнителните титули,
съществуването на непрекратено договорно отношение по цедирано задължение и
съзнателното неизплащане на задължението по Договора за кредит и допълнителните
споразумения, обуславят правния интерес на ищеца като Цесионер,
по силата на сключения Договор за цесия, да предяви настоящия иск.
От Р.И.С., като кредитополучател се претендира да
заплати на ОТП Факторинг България ЕАД – 6089,410 лв. усвоена и неизплатена договорна
главница (сбор от падежирали и предсрочно изискуеми вноски №№28-120 по погасителен план) произтичаща
от неизпълнение на Допълнително споразумение от 28.02.2011г. към Договор за
банков кредит 11/10568120 от 28.07.2005г.; - 2 549,68 лв. - неизплатена договорна лихва по погасителен план с
вноски
№№ 52-120
("представляващи сбор от падежирали и предсрочно изискуеми вноски), ведно
със законова лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
От И.С.М. и Л.Р.М., като поръчители се
претендира да заплатят на ОТП Факторинг България ЕАД - неизплатена договорна главница в
размер на 3 342,23 лв., представляващи сбор от вноски по главница с настъпил падеж №№83-88 по ПП и предсрочно изискуеми
вноски
№№89-120; - 873,88 лв., представляващи сбор от вноски за
договорна лихва с настъпил падеж №№83-88 по ПП и предсрочно изискуеми вноски №№89-120.
По делото е привлечено на
страната на ищеца трето лице помагач – „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Оборище”, ул.”Московска” №19. Третото лице помагач – „Банка ДСК“ АД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на исковата претенция.
Оспорва се
интерпретацията на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила най-рано с
връчването на исковата молба в настоящото производство. Волеизявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и претендира да му се плати цялото вземане е достигнало до
ответниците най-късно на
26.04.2013г., поради което и
най-късната дата на настъпване на предсрочната изискуемост е 26.04.2013г. Преди
тази дата ответниците също са знаели за
това волеизявление на кредитора.
Ответниците
считат, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит е
настъпила най-рано на 31.01.2012г. при сбъдване на условията, уговорени между
страните в Договор за кредит №11/10568120, а
именно: В извлечението от
счетоводни книги за сметка №11/10568120 от
28.07.2005г., приложено към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№4204/2012г. по описа на ДРС, е посочено, че към
01.08.2012г. непогасените вноски са 9 броя. Според тези данни
последната платена вноска следва да е тази за октомври 2011г. По силата на т. 18
от договора за кредит е предвидена уговорка за автоматично настъпване на
предсрочна изискуемост при неиздължаване на три месечни вноски, падежът на
вноските е 28-мо число на месеца. Предвиденото в договора обстоятелство -
неплащане на три вноски, правещо кредита предсрочно изискуем по силата на
договора, е настъпило на 31.01.2012г. Третата неплатена вноска е била дължима
на 28-ми януари 2012г. - събота, като срокът за плащането й е изтекъл на
30.01.2012г. От това следва, че на 31.01.2012г. е настъпило уговореното по т. 18
от договора за кредит автоматично изменение на договора, изразяващо се в
предсрочна изискуемост, за което съгласно договора страните предварително са се
съгласили. При това, видно от текста на т. 18
от договора, за настъпването на това изменение на договора- предсрочна
изискуемост не е нужно изявление на някоя от страните, че счита кредита за
предсрочно изискуем.
Настъпването на предсрочна изискуемост не е предвидено
като право на банката, от което тя да прецени дали да се възползва, а то е
предварително договорено между страните изменение на договора при настъпването
на обстоятелствата по т. 18. Следва да се подчертае, че тълкуванието, дадено в т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, се отнася до
случаите, когато в договора за кредит предсрочната изискуемост е предвидена
като право на банката, от което тя може да се възползва или не. На следващо
място това тълкуване е обусловено от изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, според
която разпоредба, за да се предприеме облекчената процедура по чл.417 от ГПК, е
нужно преди това кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. Смисълът на това
тълкуване е, че с цел възползване от облекчената и ускорена процедура по чл.417
от ГПК е нужно преди подаване на заявлението банката да е уведомила длъжника,
че счита кредита за предсрочно изискуем. Тълкуването е насочено към
процесуалните аспекти на предсрочната изискуемост с оглед реализирането по
облекчения и ускорения ред по чл.417 от ГПК и не засяга възникването на
материалното право на банката да иска връщане на целия остатък по кредита, щом
са настъпили уговорените условия за предсрочна изискуемост. Иначе казано,
уговорената автоматична предсрочна изискуемост настъпва по силата на договора и
обективирането в действителността на посочените в него обстоятелства за
предсрочна изискуемост.
В случая
ответниците считат, че материалното право на банката да получи целия непогасен
остатък от кредита е възникнало и станало изискуемо на 31.01.2012г., като
възникването му и изискуемостта му не са поставени в зависимост от покана или
друг допълнителен срок. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Дори и в случаите,
когато е предвидено, че вземането става изискуемо след покана, то съгласно чл.114,
ал.2 от ЗЗД давностният започва да тече от възникването на задължението (
виж по аналогия Решение № 224 от 11.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. №
371/2010 г., IV г. о., ГК).
Давностният срок за плащане на станалите предсрочно дължими суми по кредита за
главница и възнаградителна лихва е започнал да тече от 31.01.2012г. съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД. А за падежиралите преди това три
неплатени месечни вноски давностният срок е започнал да тече преди това -на
падежа на всяка месечна вноска. От 31.01.2012г. е започнала да тече
предвидената в чл.110 ЗЗД обща погасителна давност от 5
години за станалите предсрочно изискуеми вноски по силата на т. 18
от договора за кредит. А за трите неплатени преди това месечни вноски давността
е започнала да тече съответно на 28.11.2011г., 28.12.2011г.
и на 30.01.2012г. В периода от 31.01.2012г. до 31.01.2017г.,
когато е изтекла предвидената по чл.110 от ЗЗД обща 5
годишна погасителна давност, „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД не са предприели
действия, които да прекъсват давността по смисъла на чл.116 ЗЗД
преди изтичане на давността. Предвидената за лихвите давност е по-кратка - 3 години
(чл.111,б."в" от ЗЗД). Предвид изложеното по-горе, дългът е погасен
по давност с изтеклия на 31.01.2017г. давностен срок.
В случай, че не се сподели гореизложеното и се
приеме, че настъпването на предсрочна изискуемост е обусловено от обективиране
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и
достигането на това волеизявление до длъжника -
кредитополучател, то ответниците считат, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 26.02.2013г., когато те са узнали за волеизявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при следните обстоятелства: На 26.02.2013г. Р.И.С.,*** за издаване на
удостоверение, от което да е видно дали срещу него се водят граждански и
наказателни дела за периода 2012г.-2013г. (молба с вх.№ 4557
от 26.02.2013г.). По повода на така подадената молба ответниците
узнали, че по заявление на „Банка ДСК" по ч. гр. дело №
4204/2012г. по описа на РС-Добрич е издадена заповед за незабавно изпълнение №458
от 29.11.2012г. за всички суми по кредита, включително такси
и разноски. След подробно запознаване с материалите по делото, и в частност -
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към него,
ответниците узнали, че банката счита кредита за предсрочно изискуем,
считано от 01.08.2012г. и е пристъпила
към действия за събиране на вземането си и снабдяването си с изпълнителен титул
срещу тях. Съгласно Решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г., I
т.о. на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем,
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В
случая, обективираното в заявление за издаване на заповед с вх.№ 22665/29.11.2012г.,
волеизявление на кредитора Банка ДСК, че счита кредита за предсрочно изискуем
поради неплащане на три поредни вноски, е достигнало до кредитополучателя и
поръчителите още на 26.02.2013г. Още в същия ден ответниците подали молба по
ч.гр.д.№4204/2012г. по описа на ДРС за издаване на копия от материалите по
делото, които получили - заявлението на банката, извлечението от сметки,
заповедта и други. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят
някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и
недвусмислено. Изискването волеизявлението за това да е направено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложимо само в
заповедното производство. В настоящия случай обективираното в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение волеизявление, че банката счита целият
кредит за предсрочно изискуем, което е достигнало до ответниците, се явява обявяване
на предсрочна изискуемост. С оглед изложеното, че обявяването на предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит е узнато от ответниците на 26.02.2013г., на която дата е настъпила
предсрочната изискуемост и от която дата започва да тече и 5-годишния давностен
срок, изтекъл на 26.02.2018г.
Ако
не се възприеме горното, ответниците считат, че предсрочната изискуемост е
настъпила най-късно на 26.04.2013г. На
26.04.2013г. ответниците получили уведомления от 19.03.2013г., изходящи от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чрез които били уведомени за цесията и
претенцията за плащане на целия дълг и присъдени разноски, което недвусмислено
сочи, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, и кани да бъде платен
целия дълг. Чрез връчването на тези уведомления предсрочната изискуемост на
дълга е обявена, поради което най-късно на датата на получаването им -
26.04.2013г. е настъпила предсрочната изискуемост и от тази дата тече
предвидения в чл. 110 ЗЗД срок на погасителната давност, изтекъл преди
подаване на първоначалната искова молба, въз основа на която е
образувано производството по гр.д.№ 10343/2018г. по
описа на ВРС. Предвид това исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
В периода от
31.01.2012г. до 31.01.2017г., когато е
изтекла предвидената по чл. 110 от ЗЗД
обща 5-годишна погасителна давност, липсват предприети действия от страна на
ищеца или неговия цедент, които да прекъсват давността по смисъла на чл.116 ЗЗД.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и снабдяването с
изпълнителен лист не представляват действия, които прекъсват давността. Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с
вх.рег.№22665 от 28.11.2012г., цедентът „Банка ДСК" ЕАД е поискал от
Районен съд-гр. Добрич издаването на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за следните суми: 6 631.04 лв.,
представляваща главница, договорна лихва в размер на
650,78 лв. за периода от 28.03.2012г. до 28.11.2012г.,
наказателна лихва в размер на 213.17 лв. за
периода 06.02.2012г. и неплатена заема такса в размер на
100.00 лева. Това действие на кредитора не представлява
основание за прекъсване на давността. Основанията за прекъсване на давността са
изрично изброени в чл.116 ЗЗД,
като сред тях не фигурира подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Поради съществуващите неясноти относно това дали подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение представлява действие, годно да
прекъсне погасителната давност, този въпрос бе разгледан в Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013 на ОСГТК на
ВКС. Съгласно тълкуванията, дадени в т. 14 на
решението, бе прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява основание за прекъсване на давността.
Изпълнително дело №574/2017г. по
описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737
с район на действие - Районен
съд - гр. Добрич, е образувано на
21.07.2017г., въз основа на молба цесионера „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД за образуване на изпълнително дело, която обаче е подадена
след изтичане на давностния срок. Подаването на молба за образуване на
изпълнително дело и образуването на изпълнително дело,
инициирано от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, също не представляват действия, които
прекъсват давността. Тези действия нямат за последица прекъсване на
погасителната давност, дори и да се приеме, че тя не е изтекла преди 21.07.2017г.
Съгласно изложеното в т.10 на
Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсването
на погасителната давност може да бъде осъществено с предприемане на изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане. Ясно и красноречиво е посочено от
ОСГТК на ВКС, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността следните
действия:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., а като действия, годни да прекъснат
давността са неизчерпателно посочени насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана,
възлагането на вземане за събиране вместо плащане, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Действията по принудително
изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител са предприети едва след
12.10.2017г., като е наложен запор на банковите сметки на солидарните длъжници,
наложени са възбрани върху недвижими имоти и е насрочен опис на движими вещи,
находящи се в с. Овчарово, но тези действия са извършени след изтичане на
давностните срокове. Възбраните и запорите са реално наложени едва през
октомври 2017г., т.е след изтичане на давностния срок, поради което не пораждат
ефекта на прекъсване. С Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2306/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е дадено тълкуване, че 5-годишната погасителна давност не се прекъсва в
случаите, когато в този срок по искане на взискателя е образувано изпълнително
дело и с молбата за образуване е поискано извършване на определени изпълнителни
действия, но същите не са извършени до изтичане на давността поради бездействия
на съдия изпълнителя. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с влязло
в сила Определение №1180 от
30.06.2018г.,
издадената по ч.гр.д.№4204/2012г. по описа на Районен съд - гр. Добрич заповед
за изпълнение е обезсилена, производството по делото -
прекратено. С оглед на това, поради настъпилото обезсилване на изпълнителния
титул, с обратна сила се заличават и действията по изпълнителното дело, които
следва да се считат за неизвършени. При положение, че исковата молба е подадена
едва през м.юли 2018г., от момента на настъпване на автоматичната предсрочна
изискуемост на вземането -
31.01.2012г., са изминали близо 6 години и
половина, поради което вземането е било вече погасено по давност и същото не
представлява годен предмет за принудително изпълнение, а подадената искова
молба се явява изцяло неоснователна.
Не е налице валидно прехвърляне на вземането от
банката към настоящия ищец, цесията не е породила действие и ищецът не е
придобил вземането, за което претендира.
Поръчителите
не носят отговорност, защото в срока по чл.147
от ЗЗД кредиторът не е предявил иск срещу длъжника.
Претендират се и сторените по
делото разноски.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.365 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.
На
28.07.2005г. между „Банка ДСК" ЕАД
и Р.И.С., като кредитополучател
е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 10 000
лв. и срок на издължаване 84 месеца. Задължението е
обезпечено с поръчителството на Л.Р.М. и Г.Д.Д.. По силата на договора, за
падежна дата страните приемат 27-мо число на месеца. Кредитът се олихвява с 15,95 %,
съгласно т.4 от договора за кредит.
На
25.11.2009г. между „Банка ДСК" ЕАД и Р.И.С. се
подписва допълнително споразумение, с което страните приемат, че неизплатения
размер по задължението е 6300 лева, от
които 5953,35 лв. неизплатена договорна главница и 76,65 лв.
наказателна лихва. Страните договарят гратисен период от 3
месеца, капитализиране на натрупаната договорна лихва към главницата за
гратисния период, променя се лихвения процент на 14,95 %;
предвижда се изплащане на дълга до 28.07.2012г. За обезпечение по
предоговорения кредит, се приема поръчителството на Л.Р.М. и И.С.М..
На
28.02.2011г. се извършва последващо предоговаряне на Договор за кредит №11/10568120. Подписано е допълнително споразумение, с което: срокът за издължаване на задължението се
продължава за 120 месеца от датата на подписване -
28.02.2011г.; падежното число се променя на 28-мо; отписва се
вземане за лихви в размер на 113,56 лв.; не се
извършва промяна на лихвения процент и обезпечението по кредита. Между страните
е подписан погасителен план с месечни вноски и Общи условия към него.
В резултат на неизпълнение на задължението от страна
на кредитополучателя - допусната забава в изплащане на задължението и
настъпване на обстоятелствата по т. 19,2 от общите условия, Банка ДСК е приела кредита за
изискуем и на 28.11.2012г. подава заявление по реда на чл.417 ГПК. Образувано е
ч.гр.д.№4204/2012 по описа на Районен съд гр. Добрич, по което са издадени
заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение №458/29.11.2012г. и изпълнителен лист от 29.11.2012г. въз
основа на които Р.И.С. (кредитополучател), И.С.М. и Л.Р.М. *** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора “БАНКА
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, град София, район Оборище, ул. Московска 19, въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ –
извлечение от счетоводни книги по договор за кредит № 11/10568120, следните суми: 6631,04 лева, представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва от 28.11.2012г. до
окончателното й изплащане; 650,78 лева, представляваща неплатена редовна лихва за
периода от 28.03.2012г. до 28.11.2012г.;
213,17 лева, представляваща неплатена санкционираща лихва за периода от
06.02.2012г. до 28.11.2012г.; 100 лева, представляваща
неплатена заемна такса; 151,90 лева, представляваща внесена
държавна такса; 367,85 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С
влязло в сила определение №1180/30.05.2018г., заповедта за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителния лист са обезсилени, като производството
по ч.гр.д.№4204/2012г.
по описа на ДРС е прекратено.
На 13.02.2013г. заявителят по
ч.гр.д.№4204/2012 на PC - гр.
Добрич - „Банка ДСК" ЕАД, по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), прехвърля
на ищеца „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД всички свои права и вземането си изцяло от
кредитополучателя Р.И.С., произтичащо
от Договор за кредит текущо потребление от 28.02.2011 г., ведно с всичките му принадлежности,
привилегии, изтекли лихви и обезпечения – така Извлечение
от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 13.02.2013г. На базата
на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД, ищецът е изпратил от името
на цедента уведомително писмо за цесията до ответниците. Липсват доказателства
за получаването на уведомителните писма от ответниците.
Сключеният между Банката-цедент и ищецът –
цесионер договор за цесия е действителен и е произвел уговорените между
страните правни последици. Съобщението,
извършено от цесионера, действащ като
пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици. По делото няма данни
ответниците да са
получили преди образуване на настоящото
производство приложените по делото уведомления за извършената цесия. С надлежното връчване на ответниците на уведомлението за цесията, като част от приложенията към исковата молба, следва да се приеме, че
те са надлежно уведомени за прехвърлянето на
задължението.
В този смисъл са и разрешенията, дадени в Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.
Ответниците не спорят относно валидното възникване и съществуване на
облигационното отношение въз основа на договора за кредит, допълнително споразумение към договора за кредит, с което кредитът бил
преструктуриран и договора за поръчителство, по което притежават качеството на
длъжници.
От заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че отпуснатата на ответника Р.С. сума по договора за
кредит за текущо потребление от 28.07.2005г. в размер на 10000 лв. е усвоена на
28.07.2005г. по кредитна сметка на същия. От ответника са постъпили суми за
изплащане на кредитното задължение в общ размер от 11999,98 лв., от които
9901,45 лв. по договора за кредит за текущо потребление от 28.07.2005г., 592,36
лв. по допълнителното споразумение от 25.11.2009г. и 1506,08 лв. по допълнителното споразумение. Последното
плащане във връзка с обслужване на процесния кредит е извършено на 28.04.2012г.
в размер на 10,11 лв., осчетоводени за погасяване на договорна лихва по месечна
вноска с падеж 28.04.2012г. По счетоводни данни на „Банка ДСК“ ЕАД към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, падежиралите вноски по договора за кредит са 8 броя с
падежи за плащане от 28.04.2012г. до 28.11.2012г. вкл. в размер на общо 877,33
лв., включващи главница в размер на 226,56 лв. и договорна лихва в размер на
650,77 лв. Към датата на подаване на исковата молба – 02.07.2018г. непогасеният
и изискуем остатък е в размер на 8309,70 лв., формиран от 75 броя просрочени
вноски с настъпил падеж от 28.04.2012г. до 28.06.2018г., от които главница в
размер на 3634,12 лв. и договорна лихва в размер на 4675,58 лв. Непогасеният
отстатък от предсрочно изискуемия дълг
към датата на подаване на исковата молба е в размер на 11259,31 лв., от които главница в размер на
6547,43 лв. и договорна лихва в размер на 4711,88 лв.
В т. 18 от ТР
№ 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., изрично е дадено
разрешение на предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит. Така даденото разрешение е задължително за прилагането му
от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези. В решението са
посочени предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно
изменение на договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60
ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или
непогасения остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора
предварителна договорка при какви условия договорът за кредит става предсрочно
изискуем, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е
достигнало до длъжника. Иначе казано, уговорената автоматична предсрочна
изискуемост настъпва по силата на договора и обективирането в действителността
на посочените в него обстоятелства за предсрочна изискуемост. При това следва,
че тезата на ответниците, че материалното право на банката да получи целия непогасен
остатък от кредита е възникнало и станало изискуемо на 31.01.2012г., като
възникването му и изискуемостта му не са поставени в зависимост от покана или
друг допълнителен срок, противоречи на разрешението на ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д. № 4/2013 г. и е без основание. В случая предсрочната изискуемост е била обявена съобразно
договореното в договора за кредит, а обстоятелството, че банката обявява кредита за предсрочно изскуем е било съобщено по надлежния ред на
длъжника Р.С. на
30.03.2017г. На 28.03.2017г. по
ч.гр.д.№4204 по описа на ДРС за 2012г. е постъпила молба от адв.В.Й. –
пълномощник на Р.С. да се запознае с делото и да получи копие от същото. Видно
от отбелязването и от данните за заплатена такса, копия от документите по
делото са получени от адв.В.Й. на 30.03.2017г. По делото е приложено извлечение
от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД, в което са налице данни за обявената
предсрочна изискуемост на кредита. При това настоящият състав счита, че на тази
дата изявлението на
кредитора, че счита целия кредит за
предсрочно изискуем
е станало известно на кредитополучателя Р.Стелянов. Не са налице данни това да
е станало преди това, каквито са твърденията в отговора на исковата молба. Не се установява ответникът Р.И.С. да е получил
горепосоченото извлечение от счетоводни книги на 26.02.2013г. По делото е
представено заявление /л.33 по делото/ с вх.рег.№4557/26.02.2013г. на Р.И.С. до
Председателя на Районен съд Добрич за издаване на удостоверение за заведени
срещу същия граждански и административни дела. Издаденото удостоверение не е
представено. Представя се молба /л.34/ от Р.И.С. за снабдяване с преписи на
документи, включително извлечение от сметка по ч.гр.д.№4204/2012г. по описа на
ДРС. На молбата не е поставен вх.№ на регистратурата на ДРС. От извършена
справка с приложеното към настоящото дело
ч.гр.д.№4204/2012г. по описа на ДРС се установява, че такава молба не е
постъпвала. Първата постъпила по делото молба от Р.И.С. чрез адв.Е.Ф. е от дата
25.06.2016г. Като липсват данни на адв.Ф. да е било разрешено запознаване с
делото, каквото е било искането и такова да е било извършено. Неоснователно е и твърдението на ответниците,
че предсрочната изискуемост е настъпила най-късно на
26.04.2013г., на която дата те са
получили уведомления от 19.03.2013г., изходящи от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД за извършената цесия. Действително
ищецът е представил уведомления за извършената цесия /приложени по гр.д.№10343
по описа на ВРС за 2018г./, адресирани до ответниците, но не са представени
доказателства за тяхното получаване от последните.
Настоящото вземане произтича от договор за кредит, а за вземания, произтичащи от такъв вид договор /подобно на
заема/, се прилага общата петгодишна давност съгласно чл.110
и чл.111 от ЗЗД.
Съгласно
постановената постоянна практика на ВКС /Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
110/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК/, при договор за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски съобразно погасителния план, не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. За разлика от периодичните плащания, при които
отделните задължения имат характер на самостоятелни задължения, при договора за
банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. По
отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл.430, ал.1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок, т.е.с настъпване на крайната падежна дата съгласно договора и погасителния план.
Следователно, доколкото се претендира главница и договорна лихва, които
представляват едно консолидирано вземане в анюитетната вноска по договора, то
срокът за погасяването му е пет години, считано от падежа на договора – в
случая от обявяване на предсрочната изискуемост - 30.03.2017г. Към подаване на
исковата молба на 02.07.2018г. не е изтекла погасителната давност на вземането.
Съгласно заключението по ССчЕ, непогасеният отстатък от предсрочно изискуемия
дълг към датата на подаване на исковата
молба е в размер на 11259,31 лв., от
които главница в размер на 6547,43 лв. и договорна лихва в размер на 4711,88
лв. При това искът спрямо ответника Р.И.С. следва да бъде уважен
изцяло, като същият бъде осъден да заплати претендираните от ищеца суми: 6089,10 лв., представляваща неизплатена главница, включваща
падежирали и предсрочно изискуеми вноски по погасителен план и сумата от 2549,68 лв., представляваща неизплатена
договорна лихва по погасителен план, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 02.07.2018г. до окончателното плащане.
Искът е
неоснователен по отношение на поръчителите и като такъв подлежи на отхвърляне
спрямо същите. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение. Този срок е започнал да тече от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и към момента на подаване на настоящата искова молба е бил изтекъл. Съгласно практиката
на ВКС /решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №23/24.03.2015г. по
т.д.№1717/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател ако
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителите. Това е и
началния момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността
на поръчителите в случая е отпаднала, тъй като към датата на подаване на
исковата молба срокът е изтекъл.
С оглед изхода на делото на ответникът
Р.С. дължи на ищеца сторените по делото разноски в размер на 815,55 лв. (345,55 лв. – държавна такса и 470 лв. – възнаграждение по ССчЕ ) и 500 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. На ответниците И.С.М. и Л.Р.М. се
следват сторени по делото разноски в размер на по 620,40 лв. за всеки от тях –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** ***
в качеството му на кредитополучател по Допълнително споразумение от 28.02.2011г. към Договор
за банков кредит №11/10558120 от 28.07.2005г., сключен между „Банка ДСК“ АД и
ответника да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“ №19 ет.2 сумата от 6089,10 лв., представляваща неизплатена главница, включваща падежирали
и предсрочно изискуеми вноски по погасителен план и сумата от 2549,68 лв., представляваща неизплатена
договорна лихва по погасителен план, които вземания са прехвърлени на ищеца от
„Банка ДСК“ АД с договор за покупко-продажба на вземания от 13.02.2013г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.07.2018г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски в размер на 815,55
лв. и 500 лв. юрисконсулско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19 ет.2 срещу И.С.М.,
ЕГН ********** и Л.Р.М., ЕГН ********** *** в качеството им на поръчители по
Допълнително споразумение от
28.02.2011г. към Договор за банков кредит
№11/10558120 от 28.07.2005г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ответника Р.И.С. иск
да заплатят на ищеца сумата от 3342,23 лв., представляваща неизплатена главница, включваща вноски с
настъпил падеж №№83-88 по погасителен план и предсрочно изискуеми вноски
№№89-120 и сумата от 873,88 лв., представляваща договорна лихва
по погасителен план с вноски с настъпил падеж №№83-88 и предсрочно изискуеми
вноски №№89-120, които вземания са прехвърлени на ищеца от „Банка ДСК“ АД с
договор за покупко-продажба на вземания от 13.02.2013г.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище,
бул.“Княз Александър Дондуков“ №19 ет.2
да заплати на И.С.М., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 620,40 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище,
бул.“Княз Александър Дондуков“ №19 ет.2
да заплати на Л.Р.М., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 620,40 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Оборище”,
ул.”Московска” №19.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: