М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 274/2018 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимата А.Т.П. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че за за периода от 06.06.2013г.
до 31.03.2018 г. в гр. С., обл. П., като е осъдена с
Решение № 294 от 13.05.2013г. по гражданско дело № 146 по описа за 2013г. на
Районен съд гр. К., влязло в законна сила на 06.06.2013г.,
да издържа свои низходящи - децата си: П.Т.Д., ЕГН **********, В.Т.Д., ЕГН **********
и М.Т.Д., ЕГН ********** родени от съвместното й съжителство с Т.П.Д., ЕГН **********
***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно:
- една пълна месечна вноска за периода 06.06.2013г.-30.06.2013г. в размер на 83,33 лв. и 57 пълни
месечни вноски за периода 01.07.2013г.-31.03.2018г. в размер на 5700 лв. за
детето си П.Т.Д., ЕГН **********, общо 5783,33 лв.;
- една пълна месечна вноска за периода 06.06.2013г.-30.06.2013г. в размер на 83,33 лв. и 57 пълни
месечни вноски за периода 01.07.2013г.-31.03.2018г. в размер на 5700 лв. за
детето си В.Т.Д., ЕГН **********, общо 5783,33 лв.;
- една пълна месечна вноска за периода 06.06.2013г.-30.06.2013г. в размер на 83,33 лв. и 57 пълни
месечни вноски за периода 01.07.2013г.-31.03.2018г. в размер на 5700 лв. за
детето си М.Т.Д., ЕГН **********, общо 5783,33 лв., всичко на обща стойност за
посочения период 17 350 лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Производството
по делото е по реда на глава ХХVII,
чл.371 т.2 от НПК.
Р.п.К.
представлявана от прокурор Румен Иванов, поддържа внесения обвинителен акт,
като счита вината на подсъдимата в извършване на престъплението, за което и е
повдигнато обвинение за безспорно доказана и пледира същата да бъде призната за
виновна и и бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
чието изтърпяване да бъде отложен с изпитателен срок от три години.
Подс. П., лично и със защитника си адв.
Д. са съгласни делото да се разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК,
тъй като подсъдимата не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласна е да не се събират доказателства за тях, признава се за виновна по повдигнатото и
обвинение и дава обяснения.
По делото е предявен, но не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
Конституирани са в качеството на частни обвинители по
тяхна молба пострадалите П.Т.Д. и В.Т.Д., действащи лично и със съгласието на
техния баща Т.П.Д., и Т.П.Д. в
качеството му на родител и законен представител на малолетната М.Т.Д..
За частните обвинители в качеството на повереник се явява адв. Н.-
упълномощена, която пледира за признаване на подс. П.
за виновна по повдигнатото и обвинение, и налагането на наказание пробационни мерки.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимата самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подс. А.Т.П.,
ЕГН ********** е родена в гр. К.
на *** г. ******. Има ***** образование. Омъжена е. Не работи. Живее в страната
на адрес в гр.Т., ********. Пребивава и в чужбина. Неосъждана е.
От съвместното си съжителство със св. Т.П.Д., подс. П. имала родени три деца- П.Т.Д. с ЕГН **********, В.Т.Д. с ЕГН
********** и М.Т.Д. с ЕГН
**********, към които, след 2011 г., не е
полагала грижи, тъй като заминала да работи в И., а след това и в Г.. От 2011 г.
единствено св. Д. се е грижел за децата им, тъй като останали при него.
С решение №
294/13.05.2013 г., по гр. дело № 146/2013 г. по описа на КРС, влязло в
законна сила на 06.06.2013 г., подс.
П. била осъдена да заплаща на децата си, чрез техния баща и законен
представител, месечна издръжка, както следва- на П.Т.Д. в размер на 100 лева месечно; на В.Т.Д. в размер на 100 лева месечно и на М.Т.Д. в размер на 100 лева месечно.
След влизане в сила на решение № 294/13.05.2013 г.,
т.е. от 06.06.2013 г., и узнаването за него, подс. П. не се е интересувала от децата си, прекратила
контактите с тях и не е заплатила нито една месечна вноска по определената й
със съдебното решение издръжка. Подс. П. бездействала
по отношение плащане на дължимата издръжка за децата си в период от 06.06.2013 г. до 31.03.2018г. В този период тя не работила по
трудово правоотношение в България и съответно не е била регистрирана в бюрото
по труда като безработна. Живяла в чужбина, съответно в И. и Г.. Според
последното проучване на имотното й състояние, по образувано изпълнително дело
№107/2013 г. по описа на ДСИ при КРС, тя нямала секвестируемо
имущество и по делото не били постъпвали плащания. В този период общо дължимата
сума за трите деца била в размер на 17 350 лева.
В хода на разследването не били
установени фактически данни за обективни причини, непозволяващи упражняване на трудовите права на подс. П. и получаване на парични доходи, съответно
препятстващи заплащане на дължимата на децата
си издръжка.
Подс. П. била уведомена от бащата на
децата си- св. Д., че е осъдена да изплаща издръжка за децата им, но същата му
заявила, че нищо не я интересува.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в прочетените на осн.
чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите- Т.Д., П.Д., В.Д. и И.Р.,
както и обясненията на подс. П., дадени в досъдебното
производство по делото; приложените по делото и прочетени на посоченото по-
горе основание писмени доказателства- заверен препис от решение №
294/13.05.2013 г. по гр.д. № 146/2013 г. по описа на КРС, 3 бр. удостоверения
за раждане, справка за съдимост, характеристична справка, протокол за
полицейско предупреждение, справка от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Д., справка от сектор ПП към ОД на МВР гр. Д., справка от ТД на
НАП гр. В., офис Д., справка от Община Т., справка от Дирекция Бюро по труда
гр. Т., справка от СИС при КРС, копие от изпълнителен лист, покана за
доброволно изпълнение, протокол за доброволно предаване, справка от Община С.
за изплатена издръжка, справки АИС- БДС, телеграма за ОДИ; както и заключението
на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза.
Събраните
по делото доказателства, съдът кредитира при постановяване на присъдата си,
като последователни, непротиворечиви и пряко относими
към предмета на доказване. Подс. П., разбирайки
обвинението, дава обяснения, като признава неплащането на дължимата от нея
издръжка. Направените от подс. П. самопризнания по
реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от свидетелските показания, които се
явяват обективни и пряко относими към предмета на
доказване по делото, установяващи извършеното престъпление и неговия автор.
Изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза установява размера на
дължимата от подсъдимата издръжка, обстоятелство от съществено значение за
предмета на доказване по делото. Приобщените по делото писмени доказателства са
събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, явяват се пряко относими към предмета на доказване по делото, установяващи
механизма на извършване на деянието и неговия автор, поради което съдът ги
кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Наличие на противоречия
между събраните по делото доказателства съдът не установи. От тях точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото- извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно,
последователно и непротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намери, че подс. П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по 183 ал.1 от НК, тъй като за
периода от 06.06.2013 г. до 31.03.2018 г. в гр. С., П.
област, след като е осъдена с решение № 294/13.05.2013 г. по гражданско дело №
146/2013 г. по описа на Районен съд К., влязло в законна сила на 06.06.2013 г., да издържа свои низходящи – децата си П.Т.Д. с
ЕГН **********, В.Т.Д. с ЕГН ********** и М.Т.Д. с ЕГН **********, родени от съвместното
й съжителство с Т.П.Д., ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно:
- една пълна месечна вноска
за периода 06.06.2013 г.- 30.06.2013 г. в размер на
83,33 лв. и 57 пълни месечни вноски за периода от 01.07.2013 г.- 31.03.2018 г. в размер на 5700 лева за детето
си П.Т.Д. с ЕГН **********, общо 5783,33 лева;
- една пълна месечна вноска
за периода 06.06.2013 г.- 30.06.2013 г. в размер на
83,33 лв. и 57 пълни месечни вноски за периода от 01.07.2013 г.- 31.03.2018 г. в размер на 5700 лева за детето
си В.Т.Д. с ЕГН ********** общо 5783,33 лева;
- една пълна месечна вноска
за периода 06.06.2013 г.- 30.06.2013 г. в размер на
83,33 лв. и 57 пълни месечни вноски за периода от 01.07.2013 г.- 31.03.2018 г. в размер на 5700 лева за детето
си М.Т.Д. с ЕГН **********, общо 5783,33 лева;
Всичко на обща стойност за
посочения период 17350 лева, поради
което следва да бъде призната за виновна по повдигнатото и в горния смисъл
обвинение.
От
обективна страна- обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимата чрез бездействие- неплащане на определените с решението на КРС
парични вноски за издръжка. Престъплението е с продължен характер. Подсъдимата
не е плащала определената и с решение на КРС издръжка в периода от
06.06.2013 г. до 31.03.2018 г., т.е. 57 пълни
месечни вноски. Деянието е извършено в гр. С., където
е местоживеенето на децата и, където същите
е трябвало да получават паричните вноски, съобразно чл. 68 от ЗЗД. Размерът на
издръжката е определен с влязлото в сила решение на КРС, а именно 100 лв.
месечно.
Въведеният от Семейния кодекс
принцип, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
без оглед на тяхната работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото
си, задължава родителят да направи необходимото за да осигури минималните
изисквания за нормален живот на децата си. В конкретния случай, в пълно
отрицание на този принцип е поведението на подс. П., като
за инкриминирания период тя не е полагала грижи за трите си деца, като се е
отделила от тях, напускайки страната, не е привела нито една месечна вноска за
издръжка, чрез която да демонстрира желание да изпълнява задължението си.
Напротив с поведението си тя е обективирала
нежеланието си за това, така като именно е заявил и св.Д., че след като я
уведомил, че е осъдена да плаща издръжка на децата им, тя му заявила, че нищо
не я интересува.
От
субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжна да заплаща издръжка, и след като е имала възможност да го
направи, подсъдимата не е платила на трите си деца дължимите месечни парични
вноски.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид, че за
извършеното от него престъпление по чл. 183 ал.1 от НК е предвидено налагането
на наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
За да индивидуализира наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Деянието се явява леко по смисъла на закона престъпление,
но степента на обществена опасност може да бъде преценена като немалка, с оглед
обществените отношения, които се защитават, а именно нормалното развитие на
малолетните и непълнолетни, които се нуждаят от издръжка за нормалното им
физическо и психическо развитие. Съдът взе предвид и че подсъдимата не е
заплатила нито една от дължимите вноски за издръжка, след като е била осъдена с
влязло в сила съдебно решение. За инкриминирания период същъта
не е полагала никакви грижи за децата си и се е дезинтересирала
от тях. Подсъдимата е в трудоспособна възраст, не страда от недостатъци, които
да и попречат да работи и осигурява издръжка за децата си. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по отношение на подсъдимата следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, което с оглед невисоката
степен на обществена опасност на деянието и дееца, а и изразеното съжаление за
извършеното от нея, по размер следва да бъде определено над минималния, визиран
в НК размер, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца. С оглед постигане на превъзпитателния и предупредителен
ефект на наказанието, изтърпяването му следва да бъде отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С
така определеното по вид и размер наказание ще се изпълнят индивидуалната и
генералната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като ще се
въздейства преди всичко предупредително и превъзпитателно върху подсъдимата да
спазва в бъдеще установения правов ред.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ