Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 12.02.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети
февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1351 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Р Е Ш И:
ВЗЕМА спрямо
малолетното дете Г.С.К. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** следните мерки за
защита:
ЗАПОВЯДВА на С.Я.К.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
малолетното дете Г.С.К. с ЕГН **********.
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН,
която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РУ на
МВР - К..
ОСЪЖДА С.Я.К.
с ЕГН ********** *** да заплати глоба в
размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА С.Я.К.
с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА С.Я.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Е. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 1125 (хиляда сто двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Образувано по
молба на М.Д.Е. с ЕГН ********** против С.Я.К. с ЕГН ********** ***, като моли
съда да издаде заповед за защита и заповед за незабавна защита по отношение на
малолетното дете на страните Г.С.К. с ЕГН **********.
МОЛИТЕЛКАТА
твърди, че е живяла на съпружески начала с ответника приблизително около 6
години и от съвместното им съжителство се родило детето Г.С.К.. След раждането
на детето ответникът започнал системно да не полага грижи за своите близки,
както и да упражнява системен физически и психически тормоз и икономическо
насилие върху майката, което довежда до прекратяване на съвместното им
съжителство със споразумение материализирано, чрез протокол от ОСЗ, в което
било определено упражняването на родителските права да бъде осъществявано от
страна на бащата - ответник по делото. През последните години поведението на
ответника спрямо детето коренно се е променило. В резултат на засилената
употреба на алкохол и посещения по пиянски компании, късно вечер същият
започнал да упражнява системно насилие - физическо, психическо, емоционално и
икономическо по отношение на малолетното си дете. Значителна част от тези
актове на домашно насилие били извън срока по чл. 10 ЗЗДН, като ги посочвала с
оглед установената системност на неправомерното поведение на ответника и с цел
по-пълното изясняване на отношенията между страните. Ответникът имал крайно
агресивни прояви на психическо въздействие, особено в случаите на употреба на
алкохол, изразяващи се малтретиране и ограничаване на правата на малолетното
дете с оглед статуса му на ученик. Пример за това била случката в края на април
2018 г., съгласно приложен по делото протокол подписан между родителите три дни
след случката. Тогава малолетното дете и ответникът излезли навън, отишли в
заведение там бащата се напил. Прибрали се в дома си 00:00 часа. Бащата и
детето живеели на седми етаж и се прибирали по стълбите поради липса на
асансьор в блока, тогава ответникът без никаква причина започнал да обижда
детето, да я нарича тъпа и поста като майка си, псувал я на майка, спъвал я с
крак и я удрял. След пристигането вкъщи продължил с обидите, отворил вратата на
шкаф, който се счупил и ответникът, ядосан от това, ударил детето с парче от
счупеното. Детето се изплашило и се обадило на телефон 112. В резултат бил
изготвен и предупредителния протокол. Ответникът ограничал социалните контакти
на детето – забранявал му да се среща със свои приятели, като най - фрапантната
проява се заключавала в ограничаване възможността да се посещават обществени
заведения и магазини с оглед възможността за задоволяване на ежедневните детски
искания и нужди. Проявявал вербална агресия чрез постоянно грубо и тенденциозно
неправомерно отношение спрямо детето, особено в случаите на зачестилата
употреба на алкохол от страна на ответника. Осъществявал физически тормоз и
насилие (емоционално, обиди и заплахи) спрямо детето, изразяващи се в
образуваните пр. преписки, протоколи за полицейски предупреждения и
споразумения. На 27 декември 2017 г. ответникът се събрал с компания от мъже
вкъщи - може би по случай именния му ден, където злоупотребил значително с
алкохол. На детето му се доспало и то казало на баща си. Последният бил токова
пиян, че се скарал на детето, казал му да отива да си ляга в другата стая, и да
се оправя сама, него не го интересувало. По пътя към стаята Г. чула, че се
звъни на входната врата и отворила вратата. Там видяла други приятели на баща
си, които искали да влязат вътре. Детето не допуснало новите гости, ответникът
се развикал и й казал да не пуска никой. По същото време един от приятелите на
баща й, който искал да влезе, успял да хване ръката на Г. и я затиснал на
входната врата, детето изпищяло от болка, бащата й веднага тръгнал да гони
виновника по стълбите, като не обърнал внимание на причиненото увреждане. Един
от хората в компанията, които били вътре, веднага отишъл при детето и
установил, че то не може да си движи ръката, взел телефона на ответника и се
обадил на телефон 112, повикал линейка, след което по молба на детето се обадил
на майката, за да бъде последната информирана, и в същото време спокойна.
Майката по това време била в град С.. Майка и дъщеря постоянно поддържали
телефонна връзка и в резултат на това, детето било откарано в болница в П., на
бул. „П.Ш.“, където отишла и майката. Сутринта на 23.09 2018 г. в 04.00 ч.
майката получила съобщение от лицето Ц.П., която и пишела да се обади незабавно
във връзка „със случка с дъщеря й“. Майката прочела съобщението около 09:30
часа сутринта, когато се събудила и незабавно се обадила на посочения телефонен
номер. При обаждането установила, че върху детето е осъществено психическо и
физическо насилие, и детето е нощувало извън къщи. Вечерта на 22 срещу
23.09.2018 г., в резултат на посещение на пиянска компания - ответникът се
напил, което по-късно се проявило в нанасянето на побой върху малолетното дете
и оставянето му само на улицата през нощта. След като ответникът бил изгонен от
дома на пиянската компания поради това, че се напил и започнал безпричинно да
се заяжда с компанията, да блъска по масата, псува и да чупи, той притиснал
психически детето да се обува по-бързо като крещял по него. Двамата излезли
навън и тръгнали заедно по улицата, като ответникът продължил да крещи по
детето и да търси телефона му, а в същото време телефонът на детето бил у него.
Разплакана и уплашена, Г. обяснила няколко пъти на баща си, че държи нейния
телефон. В резултат на това, бащата я ударил силно по гърба и продължила да
крещи да му даде телефона. След това си тръгнал и оставил Г. сама на улицата
сама, уплашена и трепереща, и седнала под уличната лампа. Там я намерили познати,
които чули крясъците, и прибрали детето у Ц.П.. П. успокоила детето много
трудно, детето не искало да се прибира, искало да остане у П.. В резултат на незаконосъобразните и
неправомерни действия на ответника, малолетното дете било доведено до
изключително стресирано и неадекватно състояние. П. я успокоила, настанила я да
спи в дома си и потърсила начин да се свърже с майката на детето. След като
разбрала за случая, майката незабавно потеглила към град С. и по пътя сигнализирала
на телефон 112. При пристигането си в град С., отишла в полицията. Полицейските
служители междувременно открили детето и го завели в районното управление.
Детето било изключително стресирано от това, че е спало на чуждо място, от
това, че било набито от баща си и оставено на улицата. Това не бил единствения
случай на домашно насилие. Във връзка с предишни случаи молителката подавала
жалби, подробно описани в молбата, въз основа на които между нея и бащата на
детето било сключено споразумение и на бащата бил съставен протокол за
полицейско предупреждение.
МОЛИ съда да издаде заповед за защита.
Ответникът
оспорва молбата и участието си в акт на домашно насилие спрямо детето, и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. При условията на евентуалност пледира
съдът да наложи лека мярка за защита, тай като отглежда детето от тригодишната
му възраст.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Легално
определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено от възходящ, каквато е настоящата хипотеза и съгласно установеното в
чл. 3, т.4 от ЗЗДН.
Установено е и
не се спори, че ответникът е баща на малолетната Г., на когото е предоставено
упражняването на родителските права по силата на съдебна спогодба, одобрена с
определение № 109 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 1823/2011 г. по описа на
КрлРС, а молителката е нейна майка. Не се спори, че до постановяване на
определение за незабавна защита, бащата и дъщерята са живели съвместно на
адреса на ответника в град С., а майката живее в С..
Предмет на
делото е твърдян акт на домашно насилие, извършен през нощта на 22 срещу 23
септември 2018 г. За да е осъществен съставът на домашно насилие, следва да се
установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не.
Следователно, в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено
психическо и физическо насилие на посочената дата и в какво се е изразявало
същото. Молителката представя декларация по член 9 от ЗЗДН за осъщественото
спрямо детето насилие на 22 срещу 23 септември 2018 г., в която под страх от
наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата – заплахи и
изоставяне на улицата в късните часова не нощта. Представени са писмени
доказателства за подавани сигнали от майката до полицейските служители,
включително нейно изявление, че бащата се задължава да не употребява
алкохол и ще се грижи подобаващо за
детето от 04.05.2018 г. Изявлението, наречено протокол е подписано от
ответника, на същия е съставен и протокол за полицейско предупреждение от
03.05.2018 г.
В подкрепа на
декларираните факти съдът е изслушал свидетели, доведени от двете страни.
Хронологично, първо по ред съдът ще обсъди показанията на свидетелите Ц. П. и Р.П.,
които са преки очевидци на събитията, предмет на настоящия спор. От показанията
на тези свидетели се установява, че
вечерта на 22.09.2018 г. били на семейно събиране у непозната жена, където били
поканени и присъствали и ответника и детето. След пристигането си ответникът
проявил признаци на нервно раздразнение, бил пийнал и станал агресивен.
Свидетелят П. го поканил да си тръгва. Малко по-късно семейство П. също
тръгнали да се прибират. На улицата намерили Г., която била сама, не знаела
къде е баща й, и я прибрали в дома си. Свидетелката П. открила профил на
майката в социалните мрежи и изпратила съобщение, защото не разполагали с
никакъв неин контакт, а детето отказало да се обаждат на баща му. Със С. били
приятели, но нямали уговорка през тази нощ дъщеря му да нощува в дома на
семейство П., а в друго време се случвало децата им да си гостуват с Г. и да
нощуват заедно в единия или другия дом. На другата сутрин ответникът се обадил
да пита дали не знаят къде е дъщеря му, след като разбрал, че е у П., занесъл
закуски, но Г. отказала да тръгне с него и искала да изчака майка си. В
подкрепа на фактите, изложени в молбата е разпитан свидетелят П. – лице, с
което майката съжителства, от чиито показания се установява, че молителката е
получила съобщение от непознато за нея лице (свидетелката П.), че детето е
пренощувало в дома й, след като е било изоставено от баща си на улицата през
нощта. Установява се, че молителката и свидетеля са посетили град С. на
23.09.2018 г. и са сигнализирали на телефон 112, откъдето ги препратили към РУ
на МВР К.. След среща с полицейските служители установили, че Г., след
посещение на рокерския събор и след гостуване у свидетелката П., е била
изоставена на улицата от баща си, който я пратил да си търси телефона. Там я
намерила П. и я прибрала в дома си. Г. разказала, че ответникът я ударил,
защото не знае къде се намира телефонът й, след това я пратил да го търси.
Според детето, телефонът бил у бащата. Пред полицейския служител ответникът
признал, че е оставил Г..
Съдът е
изслушал лично детето по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Г.
разказва със свои думи събитията от процесната нощ. По същество детето
пресъздава историята, така както е изложена в молбата. Според присъстващия
социален работни, Г. е била искрена, не са били задавани подвеждащи въпроси.
По делото е
изслушано и заключение по допусната съдебно-психологична експертиза, от което
се установява, че Г.К. отговаря обективно на поставените й въпроси, пресъздава
обективно ситуацията от процесната нощ, не са налице данни да е забравила факти
или съзнателно да е потиснала такива, липсват данни детето да интерпретира
фактите по необективен начин, мислейки, че казва истината.
От социалния
доклад се установява, че родителите на Г. са разделени от тригодишната й
възраст, за нея полага грижи бащата и детето има добра-социално-битова среда. Г.
имала поведенчески проблеми, за което бил отворен случай в Отдел „Закрила на
детето“. Ползвала социална услуга от центъра за обществена подкрепа - работа с
психолог. Родителите на контактуват помежду си и са в лоши отношения. Във
връзка с настоящия процес родителите са се договорили детето да живее у майката
до приключването му, както и до приключване на висящия спор за изменение на
мерките по упражняване на родителските права.
При така
установените факти, съдът намира молбата за основателна. Действията, с които се твърди да е
извършено домашно насилие следва да бъдат доказани по указания в член 13 от
ЗЗДН ред, за да се предприемат мерки за защита. С оглед на изричната
доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9, ал.3 от
ЗЗДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на
посочената дата ответникът е извършил спрямо детето Г. психическо насилие, изразяващо
се в закани и изоставянето му посред нощ само на улицата. Не се събраха
категорични доказателства ответникът да е упражнил физическо насилие върху
детето. Декларираните факти пряко се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели П. и П., които са го прибрали от улицата, съдържат се в разказаното
от детето, а неговата обективност е проверена от психолог във връзка с
допуснатата експертиза. Не са ангажирани доказателства, оборващи обсъдените
декларация и свидетелски показания, нито противоречиви такива, които налагат
нарочен коментар, респективно - изключване от доказателствата. Възраженията на
ответника, че липсва каквото и да било доказателство домашно насилие да е
упражнено спрямо детето са неоснователни, доколкото е установен психически тормоз
под формата на изискване и изоставяне на детето през нощта, в нетрезво
състояние. Показателен е факта, че до сутринта ответникът дори не е знаел къде
е дъщеря му. По делото са ангажирани доказателства за поведение у детето, което
сочи необходимост от работа с него, но това поведение (отнемане на дребни вещи
от хранителен магазин) по никакъв начин не е провокирало инцидента, предмет на
настоящия процес. Като акт на домашно насилие настоящия съдебен състав
възприема и създаването на чувство за страх у Г., че ще бъде изоставена заради
липсата на една вещ, която заплаха е била и изпълнена. Обобщавайки изложеното
от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице предпоставките, при
които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие и уважава
молбата.
Мерките за защита срещу домашно насилие са
посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на
степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи само
първата мярка. Не са налице каквито и да било данни ответникът системно да
осъществява домашно насилие спрямо Г.. Действително, установено, е че между
двамата са възниквали инциденти, основно след употреба на алкохол, но като цяло
ответникът е родителят, който отглежда детето от тригодишна възраст и до
миналата година не е имало повод същият да бъде възприеман като заплаха за
живота, здравето или психиката на дъщеря си. Затова съдът намира, че първата
мярка е достатъчна да изиграе ролята си и не бива детето да е лишавано от срещи
с родителя, с когото живее в продължение на около осем години.
Съдът налага на ответника и глоба в размер
на 200 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, следва
да бъде осъден ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер
на 30.00 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложат и направените по делото разноски от
молителката в общ размер на 1125 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.