№ 2556
гр. Варна, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501430 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по частна жалба вх. № при ВРС 25178/13.05.2022 г.,
депозирана от А.К. от гр .Варна, чрез процесуален представител против
Определение № 3373/25.03.2022 г. на ВРС по гр.д. № 10538/2021 г., с което е
оставена без уважение молба на жалбоподателя с правно основание чл. 248
ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 2192/31.12.2021 г. по същото дело в
частта за разноските.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение, поради
неправилно приложение на разпоредбите на чл. 78 от ГПК и оттам
несъответен извод за дължимост на разноски в производството от страна на
ответника при условие, че с поведението си не е станал причина за завеждане
на иска.
Становището на насрещната страна е за неоснователност на частната
жалба поради извършено от длъжника плащане в хода на процеса,
респективно наличие на основание именно същият да понесе разноските по
делото.
Съдът, като взе предвид, че частната жалба е допустима за разглеждане,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на акта на
ВРС, по същество намира същата неоснователна по следните аргументи:
Първоинстанционното производство е по иск на «Топлофикация
София» ЕАД против А.К. за установяване на вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6982/2021 г. по описа
на ВРС. Упражняване на правото на иск от страна на заявителя – кредитор е
след отправено в срока по чл. 414 от ГПК бланкетно възражение от
длъжника по заповедта.
Исковата молба е депозирана в съда на 19.07.2021 г. и препис от нея е
връчен на ответника на 11.08.2021 г.
В депозирания отговор А.К. е възразила по основателността на иска и е
представила доказателства за извършено плащане на спорното парично
задължение,на дата 05.08.2021 г., т.е. във времето след образуване на
1
заповедното производство /13.04.2021 г./ и след депозиране на възражението
по заповедта на 01.06.2021 г.
ВРС е постановил решение съобразно доказателствата по делото и
извършеното в хода на процеса погасяване на задължението и е присъдил
заявените от ищцовата страна разходи, отсъждайки същите да бъдат
заплатени от ответника, който инициира процедурата по чл. 248 ал.1 от ГПК.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, т.е. дали ответникът
с поведението си е дал повод за завеждане на иска, предвид основното
твърдение по частната жалба, че плащанията са преди да бъде връчен препис
от ИМ.
Това интерпретиране на фактите от жалбоподателя не може да бъде
споделено. Депозиране на възражение срещу заповедта от длъжника води до
необходимост съдът да даде указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията. Ако той не реализира правото си, то заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. След като към 01.06.2021 г., когато К.
възразява по дължимостта на вземането, същата не е извършила плащане, то
резонно е «Топлофикация София» ЕАД да сезира исковия съд.
Плащанията както бе посочено по-горе, времево са извършени след
депозиране на ИМ, факт, който не се оспорва от ответника, поради което и
завеждането на иска от ищцовата страна е било оправдано, а отговорността за
разноските резонно е разпределена в тежест на длъжника, който с
поведението си е станал причина за завеждане на спора.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответната по частната жалба страна не претендира разноски, а на
страната, инициирала настоящото производство, не се следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № № 3373/25.03.2022 г. на ВРС по гр.д.
№ 10538/2021 г., с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя с
правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на Решение №
2192/31.12.2021 г. по същото дело в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2