№ 159
гр. ******, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100128 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано
по предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане
по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се
твърди, че на 20.03.2022г. дружеството е подало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд- ****** за
вземанията си към ответника М. Р. А. в размер на 156,01 лева. Било
образувано ч.гр.д. № 151/ 22г. на PC-******, и е била издадена Заповед за
изпълнение, както изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело
при ЧСИ- Росен Сираков. Към настоящият момент задължението е било
изплатено изцяло.
Ищцовото дружество посочва, че длъжникът е направил възражение по
чл.423 от ГПК, и съобразно разпореждане на съда предявявали иск за
вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Посочва се, че съгл. чл.95„а“ и § 196 от ПЗР на Закона за енергетиката
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД имало задължението да снабдява с
1
електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени на
лицензионната територия на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в
случаите, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия
или когато избраният от тях търговец не извършва доставка на
електроенергия по независещи от клиента причини. В този случай доставката
на ел.енергия се осъществявала от ЕВН в качеството му на доставчик от
последна инстанция, за което има издаден отделна лицензия.
В исковата молба се твърди, че на осн. § 196 от ПЗР на ЗЕ, клиентите,
които не са избрали доставчик на свободен пазар до тази дата, ще бъдат
снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
но по цени, определени по методика на КЕВР. Твърди се, че съгл.чл.104 ал.4
от Правилата за търговия с електрическа енергия, цената, по която Доставчик
от последна инстанция /ДПИ/ продава ел.енергия на крайния клиент, се
определяла съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на
електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция."
Продажбата на ел.енергия от ДПИ на Клиента се извършвало съгласно
отчетените показания на средството за търговско измерване. С решение на
КЕВР от 29.11.2013г.- „ЕВН България Електроснабдяване“, в качеството си
на ДПИ, е било с допълнена лицензия и за дейността „координатор на
специална балансираща група". Съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия всички крайни клиенти, на които дружеството като
ДПИ доставя електрическа енергия, се включвали служебно в тази специална
балансираща група. Разходите за балансираща енергия се включвали в цената
на електроенергия на ДПИ. Стойността на балансиращата енергия се
определяла ежемесечно, съгласно одобрена от КЕВР „Методика за
разпределяне на небалансите".
Ищцовото дружество заявява, че „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, в качеството си на доставчик от последна инстанция, съгласно
разпоредбата на чл.95 „а“ от ЗЕ, продавала ел. енергия на клиентите си по
силата на закона и съобразно Правилата за търговия с електрическа енергия.
В исковата молба се посочва, че за ответника М. Р. А. е бил открит
клиентски номер № 1000 434 ***, и същият е бил клиент на дружеството
повече от 10 години за две точки на потребление: 1/ ИТН: 307 ****,
ГР.******, УЛ.„0“, СЛАДКАРНИЦА, АП.*88; 2/ ИТН: 307 ****, ГР.******,
2
УЛ.“0“, СКЛАДОВА БАЗА, АП.*297. Към настоящият момент вече е бил
сключен договор с „ЕВН ЕС“, като доставчик от последна инстанция, а двата
обекта са били с преустановено захранване, за което прилагат протоколи.
Подадено било искане от пълномощник на ответника за възстановяване на
захранването, заплатени са били дължимите суми за това. Ищцовото
дружество твърди, че и към настоящия момент клиентът е бил активен по
отношение на договорните им отношения и затова будело недоумение
подаденото от него възражение.
В изпълнение на задълженията като доставчик от последна инстанция
дружеството е доставило на обектите на ответника за периода от 01.07.2021г.
до 05.01.2022г. електроенергия на обща стойност 152,05 лева. Поради
забава в заплащане на консумираната ел.енергия ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер 3,96лв. за
периода от 17.08.21 г. до 20.03.22г . Посочват, че от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата се дължала и законна лихва.
С оглед на изложеното се иска да бъде установеное със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД към ответника, както следва; главница в размер на
152,05 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 01.07.21г. до 05.01.22г., и
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 17.08.21г. до 20.03.22г., в размер на 3,96 лева, ведно със
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 21.03.22г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените по
делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ЧГД разноски.
Иска да се приложи като доказателство по настоящото дело ЧГД-
посоченото по-горе, в което е бил приложен препис- извлечение от сметка на
длъжника, както и представя писмени доказателства, а именно; Заявление за
получаване на ПУК код, ведно с пълномощно; Декларация за актуализация на
клиентски данни; Заявление за услуга -възстановяване на достъп до ел мрежа;
Декларация за достъп до мрежата; Заявление за услуга -проверка за наличие
3
на електромер за двата обекта- 2 броя; Заявление за възстановяване на
захранването-2 броя; Индивидуален договор към Общи
условия на „ЕВН ЕС“ за продажба на електрическа енергия при
условията на доставка от последна инстанция; Общи условия за продажба на
на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД; Доклад за прекъсване на
захранването - 2 броя; Чек лист за проверка предназначението на обект от
02.06.201 14г. — 2 броя; Пълномощно; Документ за платена ДТ.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез пълномощник е депозирал
писмен отговор на исковата молба, и оспорва предявения от иск като
неоснователен и недоказан, по изложени подробни съображенията изложени
по-долу.
Не оспорват, че ищцовото дружество е снабдявало с ел.енергия обекти
на ответника в гр. ******, както и стойността на консумираната ел.енергия.
Заявява, че не е станал повод за завеждане на делото, а задължението по
процесиите фактури е напълно погасено.
Посочва, че е депозирал в „Банка ДСК“ АД Съгласие за директен дебит-
незабавно извършване на плащане на задължения от неговата сметка по
искане на получателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. този начин,
сметките за консумирана от ел.енергия са били заплащани чрез услугата
„директен дебит на „Банка ДСК““, с която „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД имала договорни отношения. Било неясно защо
ищцовото дружество не е поискало от банката да извърши незабавно плащане
на задълженията по процесните фактури от банковата сметка на ответника.
На следващо място, заявява, че е бил лишен от възможността да заплати
задължението си към ищцовото дружество в срока по чл.414 ГПК, тъй като
процесната Заповед за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България по смисъла на чл423 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди, че ако е
бил уведомен редовно за издадената заповед, щял да има възможност да
плати задължението си преди да бъде издаден изпълнителен лист и да бъде
образувано изпълнително дело, за което са му начислени такси и разноски в
размер, който многократно надхвърлял размера на задълженията му към
ищеца. Развива подробни съображения, че неправилно и незаконосъобразно
4
окръжният съд не е бил обезсилил служебно заповедта за изпълнение и
издадения въз основа изпълнителен лист, въпреки, че са били налице
предпоставките по чл.423 от ГПК за това.
Прави възражение за недължимост на процесните суми, като заявява, че
задължението по процесните фактури е било напълно погасено, съответно
ищцовото дружество нямал правен интерес от предявяване на иска, и това
било видно от исковата молба, където ищецът е признал факта, че към
настоящият момент задължението по изпълнителният лист е изплатено
изцяло. Предвид и на това, заведеният иск е бил напълно неоснователен, и
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск
като неоснователен и недоказан, и претендира направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът, чрез пълномощник адв.И. Т. от САК, оспорва исковата
молба по изложените в отговора и в пледоариите доводи. Претендира
разноски по делото съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 151/ 2022г. на РС- ******, в полза
на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 56/21.03.2022г. срещу ответника за следните суми: сумата в общ размер
на 156,01 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 152,05 лева, и мораторна
лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
17.08.2021г. до 20.03.2023г. в размер на 3,96 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2022г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането представлява стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 01.07.2021г. до
05.01.2022г. на основание Договор за доставена електрическа енергия на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.95 „а“ ЗЕ и §196 ПЗР
на ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2022г./-
като ел.енергията е доставена по партидата на ответника с посоченият
5
клиентски № отнасяща се за обекти на потребление, находящи се в в
посоченото по-горе населено място / а именно клиентски номер № 1000
434 ***, за две точки на потребление: 1/ ИТН: 307 ****, ГР.****** ; 2/ ИТН:
307 ****, ГР.******.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез друго лице- И. А.
И., като в едномесечният срок не е постъпило възражение, и поради това на
29.04.2022г.е издаден изп.лист по тази заповед за изпълнение.
Към заявлението по чл.410 от ГПК е представен препис-извлечение от
сметката на ответника, издадено от ищцовото дружеството, в което е
посочено, че сумата от 152,05 лева е стойността на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставена за периода от 01.07.2021г. до 05.01.2022г., а
сумата от 3,96 лева е мораторна лихва за забавено плащане на главницата за
периода от 17.08.2021г. до 20.03.2023г., за които са издадени посочените
фактури.
С Въззивно частно гражданско дело № 266/2022г. на Окръжен съд-
Кърджали се установява, че същото е образувано по подадено Възражение от
ответника в настоящото производство /длъжник по ч.гр.д. № 151/22г. на МРС/
на основание чл.423 от ГПК против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 56/21.03.2022г. по това дело. Окръжен съд- Кърджали е постановил
Определение № 22/ 13.01.2023г., с което е приел подаденото от ответника по
настоящото производство Възражение по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, и
постановил СПИРАНЕ изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 56/21.03.2022г., изд. по ч.гр.д. № 151/22г. на МРС, като е върнал
делото за даване на указания на заявителя /ищцовото дружество/ по чл.415 от
ГПК /за предявяване на иск за установяване вземането по издадената заповед
за изпълнение/. В мотивите към акта на окръжният съд е прието, че са били
налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК- заповедта не е била връчена
на длъжника /а на трето лице по реда на чл.46 от ГПК/, и в деня на връчването
същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.България и
не били налице предпоставките по чл.411 ал.2 т.5 от ГПК.
Предвид така постановеният акт на Окръжен съд- Кърджали,
заповедният съд е дал указания по смисъла на чл.415 от ГПК, като в
законоустановеният едномесечен срок е предявен настоящият иск.
По делото са представени следните писмени доказателства; Заявление
6
за получаване на ПУК код от 20.10.2022г., ведно с пълномощно; Декларация
за актуализация на клиентски данни от 20.10.2022г.; Заявление за услуга -
възстановяване на достъп до ел мрежа от 20.10.2022г.; Декларация за достъп
до мрежата от 20.101.2022г.; Заявление за услуга -проверка за наличие на
електромер за двата обекта- 2 броя от 20.10.2022г.; Заявление за
възстановяване на захранването-2 броя от 20.10.2022г.; Индивидуален
договор от 20.10.2022г. към Общи условия на „ЕВН ЕС“ за продажба на
електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция;
Общи условия за продажба на на електрическа енергия при условията на
доставка от последна инстанция на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД-
получени от клиента на 20.10.2022г. и други;
Представени са и Доклад за прекъсване на захранването- 2 броя от
12.07.2022г.; Чек лист за проверка предназначението на обект от 02.06.2014г.
— 2 броя.
Посочените писмени доказателства се отнасят за обекти на ответника,
и посочени по-горе, и които водят до извода, че последният е клиент на
ищцовото дружество, и последното е доставчик на ел.енергия на обекти на
същия, който има и клиентски номер- също посочен в тези писмени
доказателства.
Представено са изискани по реда на чл.186 от ГПК от Централно
управление на Банка ДСК /с peг. № 01-10- 06876/25.05.2023г./ Справка за
платени задължения към „ЕВН България електроснабдяване“ АД от открита
разплащателна сметка IBAN BG52STSA00000331244 с титуляр М. Р. А. за
периода от 14.01.2019г. до 30.05.2023г., ведно със съответни съгласия от
последният да бъдат автоматично заплатени задълженията му към
ищцовото дружество за доставена ел.енергия за посочените периоди и за
посочените обекти- от 16.08.2021г., и бр. от 14.01.2019г. и два броя откази от
плащане на така заявената услуга от 04.10.2022г.
По делото е представено Удостоверение от ЧСИ- Росен Сираков, по
изп.дело № 958/2022г., в което е посочено, че същото е образувано на
основание издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д. №151/22г. на РС- ******, с
взискател „ЕВН Електроснабдяване“ АД и длъжник- ответника по
настоящото производство, което е посочено, че всички задължения по
изп.производство са заплатени /като са посочени конкретните дати на
7
постъпване на съответните парични суми/, както и че на 04.10.2022г. изп.дело
е било приключено поради пълното издължаване, и в тази насока на
10.10.2022г. е постъпила декларация от взискателя, че длъжникът е изплатил
изцяло своите задължения и изразено искане за приключване на ИД.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от уважено възражение на длъжника в
заповедното производство по реда на чл.423 от ГПК и налични условия по
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на предявените искове, дружеството– ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендираният размер, както и изправността си– че през процесния период е
доставял съответно количество електроенергия, респ., че ответникът е бил
потребител на услугите за посочения период, а ответникът- онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение за доставка и продажба на електрическа
енергия и мрежови услуги. И това е така поради следното; Съгл. чл.95„а“ и §
196 от ПЗР на Закона за енергетиката ищцовото дружество- „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД има задължението да снабдява с електрическа
енергия клиенти, чиито обекти са присъединени на лицензионната територия
на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в случаите, когато тези
клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният
от тях търговец не извършва доставка на електроенергия по независещи от
клиента причини. В този случай доставката на ел.енергия се осъществявала от
ЕВН в качеството му на доставчик от последна инстанция, за което има
издаден отделна лицензия. По делото се установи, че към процесният момент
ответникът е бил именно такъв клиент, и този факт се признава от ответника.
Освен това в § 196 от ПЗР на ЗЕ е предвидено, че клиентите, които не
са избрали доставчик на свободен пазар до посочената дата, ще бъдат
снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
но по цени, определени по методика на КЕВР. Съгл.чл.104 ал.4 от Правилата
за търговия с електрическа енергия, цената, по която Доставчик от последна
8
инстанция /ДПИ/ продава ел.енергия на крайния клиент, се определяла
съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на
електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция."
Продажбата на ел.енергия от ДПИ на Клиента се извършва съгласно
отчетените показания на средството за търговско измерване. С решение на
КЕВР от 29.11.2013г.- „ЕВН България Електроснабдяване“, в качеството си
на ДПИ, е било с допълнена лицензия и за дейността „координатор на
специална балансираща група". Съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия всички крайни клиенти, на които дружеството като
ДПИ доставя електрическа енергия, се включвали служебно в тази специална
балансираща група. Разходите за балансираща енергия се включвали в цената
на електроенергия на ДПИ. Стойността на балансиращата енергия се
определяла ежемесечно, съгласно одобрена от КЕВР „Методика за
разпределяне на небалансите".
С доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество-
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на доставчик от
последна инстанция, съгласно разпоредбата на чл.95 „а“ от ЗЕ, продава ел.
енергия на клиентите си по силата на закона и съобразно Правилата за
търговия с електрическа енергия. По делото с горните доказателства е
установено, че за ответника М. Р. А. е бил открит клиентски номер № 1000
434 ***, и същият е бил клиент на дружеството повече от 10 години за две
точки на потребление: 1/ ИТН: 307 ****, ГР.******, обект-
СЛАДКАРНИЦА, АП.*88; 2/ ИТН: 307 ****, ГР.******, УЛ.“0“,
СКЛАДОВА БАЗА, АП.*297. По делото се установи също така, че към
настоящият момент ответникът е сключил договор с „ЕВН ЕС“, като
доставчик от последна инстанция, а двата обекта са били с преустановено
захранване, за което прилагат протоколи. В същото време се установи, че е
подадено искане от пълномощник на ответника за възстановяване на
захранването, заплатени са били дължимите суми за това.
От приложени препис-извлечение от сметка на клиент /в което са
посочени издадените/ фактури, прието като доказателство по делото и
неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната през
процесният период на сумата от 152,05 лева /стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 01.07.2021г. до
05.01.2022г./, като се дължи и сумата от 3,96 лева- мораторна лихва за
9
забавено плащане на главницата за периода от 17.08.2021г. до 20.03.2023г., за
които са издадени посочените фактури.
По делото се доказа, че ответникът е заплатил цената на доставена
енергия, която цена е предмет на настоящото производство, като в тази
насока е представеното удостоверение от ЧСИ Р.Сираков, за заплатени
парични суми- описани подробно с които са били заплатени задълженията по
образуваното изпълнително производство, което е било прекратено на
04.10.2022г. Установи се, че заплащането е станало след завеждането на
заповедното производство и преди подаването на възражението по чл.423 от
ГПК. С други думи казано, към момента на издаване на заповедта за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ответникът е дължал исковата сума.
Съдът счита, че възраженията на ответника свързани с негови
правоотношения с „Банка ДСК“ АД, където е имал открита разплащателна
сметка за заплащане на задължения към ищцовото дружество „ЕВН
Електроснабдяване България“, са неотносими към настоящият правен спор, и
същите биха били основания за претендиране на имуществени вреди, поради
и което ги оставя без уважение.
Поради извършеното плащане на дължимата сума, която се явява
предмет на настоящият иск, съдът намира, че същата към настоящият момент
не се дължи, поради и което предявените искове- както главният иск, така и
аксесорният иск, се явяват неоснователни. Съобразно това съдът приема, че
исковата молба следва да се отхвърлена в частта за претендираната сума в
общ размер на 156,01 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 152,05 лева, и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
17.08.2021г. до 20.03.2023г. в размер на 3,96 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2022г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение, за която сума в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 56/21.03.2022г., поради пълното й изплащане в хода на
производството по делото.
В същото време съдът намира, че следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна сторените в настоящото производство разноски,
чийто размер съдът определя на 125 лева, от която 50 лева- юрисконсултско
10
възнаграждение и 75 лева- държавна такса за така предявеният иск. Следва
ответникът да заплати и сторените в заповедното производство разноски в
общ размер на сумата от 75 лева-разноски по делото, от които 25лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Цитираните разноски се дължат, т.к. заплащането на дължимата сума е
станала след завеждане на настоящите искове, поради и което при такъв
изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските. Съгласно т.12
от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите
на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителният иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
респ. приемането на възражение по чл.423 от ГПК или настъпването на
условията по чл.47 ал.5 от ГПК, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Освен това следва да се посочи и следното; Производството пред
настоящият съд е образувано по искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД против ответника, с която е предявен по реда
на чл. 422 ГПК иск за признаване за установена дължимостта на суми по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 151/2022г. по описа на РС – ******, образувано по Заявление от
дата 21.03.2022.
Съдът счита, че длъжникът, ответник в настоящото производство е дал
повод за предявяване на вземането, т.к. плащането на задълженията към
ищцовото дружество за доставена ел.енергия е извършено след подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и поради това си
поведение длъжникът е станал причина за образуване на заповедното
производство. По делото се установява, че ищцовото дружество е предявило
иск за установяване на вземането по издадената в негова полза заповед за
изпълнение в изпълнение на съдебни указания, дадени по реда на чл.415 ал.
ГПК, след приемане от въззивния съд на възражение по чл.423 ГПК, подадено
11
от ответника М. Р. А. против заповедта. Правото да подаде възражение пред
въззивния съд е предоставено на длъжника, който поради определени
обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.423 ал.1 от ГПК, е бил лишен от
възможността да оспори вземането. В случая ответникът – длъжник в
заповедното производство, се е позовал на обстоятелство по чл.423 ал.1 т.2 от
ГПК, като е изложил доводи за нередовност на връчването на заповедта за
изпълнение /не била връчена лично и същият в деня на връчването не е имал
обичайно местопребиваване в Р.България/. Въззивният съд е приел за
основателно възражението, поради което на основание чл.423 ал.4 от ГПК е
върнал делото на заповедния съд за даване на указания на заявителя по чл.415
ал.1 от ГПК.
В конкретния случай следва и да се отбележи, че от доказателствата по
делото се установява, че към момента на подаване на възражението по чл.423
от ГПК, от страна на ответника чрез плащане е било погасено както вземането
по заповедта, така и вземането за разноските, присъдени със заповедта- по
образуваното изпълнително производство- последното плащане е на
04.10.2022г. Съдът намира, че извършените погашения е следвало да бъдат
съобразени от ответника при преценката му за наличието на правен интерес
от подаването на възражение по реда на чл.423 от ГПК предвид предвидените
в закона последици от приемане на същото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си ответникът на практика е станал причина за образуване на
исковото производство и следва да отговаря за сторените от насрещната
страна по него разноски в посочените по-горе размери- а именно сумата в
общ размер от 125 лева, от която 50 лева- юрисконсултско възнаграждение и
75 лева- държавна такса за така предявеният иск. Следва ответникът да
заплати и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на
сумата от 75 лева-разноски по делото, от които 25лева-държавна такса и 50
лева- юрисконсулско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният срещу М. Р. А. с ЕГН- **********, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.86 от
12
ЗЗД, че същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37, 156,01 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 152,05 лева, и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
17.08.2021г. до 20.03.2023г. в размер на 3,96 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2022г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение, за която сума в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 56/21.03.2022г. по ч.гр.д. № 151/2022г. на РС-******.
ОСЪЖДА М. Р. А. с ЕГН- ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********, сумата от общо 200 лева-
разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
13