Решение по дело №10/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 134
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20225001000010
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260304 от 30.08.2021г., постановено по т.д.№
71 по описа за 2020г. на ОС С. З., в частта, с която е осъдено „ЗАД ДБ ЖЗ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.
ЦВ. СТ. ЕГН ********** от *** сумата от 80 000 лв., частично от 150 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от телесни повреди, причинени при ПТП, станало на 05.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2020г. до
окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за
разноски.
Решението е обжалвано от ответника „ЗАД ДБ ЖЗ“ АД със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от юристконсулт И. В. в частта, с
която иска е уважен над 35 000 лв. до присъдените 80 000 лв. с твърдения за
неправилност, поради нарушения на материалния закон и при допуснати
съществения процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд
е решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с
което искът за сумата над 35 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски
за двете инстанции в т.ч. и юристконсултско възнаграждение.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца В. ЦВ. СТ. ЕГН
********** от ***, представляван от адв. Б. Б., с който излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач – СТ. Р. К. с адрес ***, ет. *, ап. * не изразява
конкретно становище по спора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. ЦВ. СТ.
ЕГН ********** от *** срещу „ЗАД ДБ ЖЗ“ АД със седалище и адрес на
управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата
молба, на които са основава иска се свеждат до следното: при ПТП, станало
на 05.09.2019 г. около 19.20 ч. в с. Б., община К., в района на ул. *** № **,
водачът СТ. Р. К. ЕГН **********, управлявайки лек автомобил „Ф. п.“ с рег.
№ ********, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при
което пострадал ищеца – пътник на предна дясна седалка в автомобила.
Очертан е следния механизъм на станалото ПТП: водачът на лек автомобил
„Ф. п.“ се е движил с несъобразена скорост, при което изгубил контрол над
управлявания от него автомобил, който излязъл извън пътното платно вляво
спрямо посоката му на движение, ударил се в паркираните лек автомобил „Р.
Е.“ с рег. № ******** и лек автомобил „П. *** **“ с рег. № ********, след
което се ударил странично от дясната си страна в стълб. Ищецът твърди, че
във връзка с ПТП-то е било образувано ДП № ****/****г. по описа на РУ на
МВР К., както и че вследствие същото е получил следните увреждания –
многофрагментни фрактури на пубисните, ищиадъчните кости и сакрума,
двустранно с дислокация; нараняване в областта на покочния мефур;
травматичен пневмоторакс вдясно; контузия на белия дроб вдясно; счупване
на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вдясно; подкожен хематом вляво париетално;
коренчева увреда на ниво S-1 – първи кръстацов прешлен. Сочи, че
непосредствено след ПТП-то бил хоспитализиран в УМБАЛ „Проф. Д-р С.
К.“ АД в гр. С. З. в тежко общо състояние, със силни болки в контузените
места и недостиг на въздух, като престоя му продължил 2 седмици, през които
бил подпомаган от своята майка. Твърди, че на 06.09.2019г. претърпял две
операции, като му била извършена торацинтеза вдясно и дренаж, както и
сутура в областта на пикочния мехур, при което изпитвал силни болки, които
не му позволявали да спи; поставен му бил катетър и след като направил
остър цистит на 19.09.2019 г. претърпял нова операция под локална анестезия
за отстраняване на кръвен съсирек от пикочния мехур. Твърди, че заради
получена рана в областта на главата му били поставени 15 шева в тилната
област; проведено медикаментозно лечение и след изписването му лечението
продължило в домашни условия. Ищецът сочи, че първите два месеца бил на
легло с поставен катетър, не можел да се обслужва сам и разчитал на помощ
от своите родители; катетърът му причинявал неудобства и дискомфорт;
2
налагало се да използва памперси, къпели го на стол с големи затруднения, а
впоследствие започнал да се придвижва на минимални разстояния с
проходилка. Твърди, че била диагностицирана коренчева увреда на ниво S – 1
и на два пъти през м.11.2019г. и м.02.2020г. бил хоспитализиран за
провеждане на рехабилитационни процедури. Сочи, че отново направил
цистит, както и че и понастоящем изпитва болки в трамираните места, като
движенията му са затруднени. Твърди, че станалото се отразило и на
обучителния му процес, като му попречило да продължи образованието си,
както и довело до притеснения за това, че уврежданията ще му попречат да
изпълнява задълженията си като готвач, а също и до притеснения от пътуване
в лек автомобил. Като твърди, че гражданската отговорност на виновния
водач към момента на ПТП-то е била застрахована в ответното дружество,
както и че е отправил претенция до отговорния застраховател, но той нито е
определил, нито е заплатил обезщетение ищеца настоява съда да постанови
решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 80 000 лв., частично от
150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със
законната лихва, считано от 21.10.2019г. до окончателното й заплащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД ДБ ЖЗ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представляван от юрисконсулт Д. В. е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на основния елемент от фактическия състав на
деликта – противоправно и виновно поведение на застрахования при него
водач и размера на предявената претенция, като счита същата за завишена.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди,
че пострадалия не е изпълни изискването за поставяне на предпазен колан.
Оспорва и претенцията за присъждане на законната лихва, както и момента,
от който същата се претендира, като твърди, че застрахователя изпада в
забава след като ищеца е представил всички необходими документи към
застрахователната си претенция, което не е сторено. Направено е искане за
привличане на трето лице помагач на страната на ответника, а именно
застрахователя на водача на лек автомобил «Ф.», модел «П.», което искане е
удовлетворено и е приет за съвместно разглеждане предявения срещу това
трето лице помагач обратен иск на ответника. В тази част решението е
останало необжалвано и е влязло в законна сила.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение и за наличие на принос от страна на
пострадалия за настъпилото увреждане. При условията на чл. 372, ал.2 ГПК
допълва обстоятелствената част на исковата молба с твърдения за това, че
вследствие станалото ПТП ищеца е получил посттравматично стресово
разстройство, което довело до системно нарушение на съня, тревожност и
страх при шофиране. Оспорва и възражения за недължимост на законната
3
лихва, като счита, че непредставянето на банкова сметка не освобождава
застрахователя от забава.
В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който подържа наведените вече възражения и оспорва
твърдението на ищеца за налични психически нарушения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. 3268 от 21.10.2019г., по която
застрахователя с уведомление изх. № **** от 11.11.2019г. е поискал
заявителя да представи още документи и въпреки изпълнение на указаното,
застрахователя не е определил, нито заплатил обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че с определение от 23.09.2020г.,
постановено по НОХД № ****/2020г. е одобрено постигнатото между
прокуратурата и подсъдимия СТ. Р. К. споразумение, с което К. е признат за
виновен в това, че на 05.09.2019г. в с. Б., Община К. по ул. Д. с. при
управление на лек автомобил марка «Ф. п.» с рег. № ******** е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1
ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на повече от едно лица, сред които и В. ЦВ. СТ. от гр. К., Община К.,
изразяваща се в гръдна травма със счупване на VІІІ дясно ребро, контузия на
бял дроб, набиране на въздух в дясна плеврална кухина, набиране на въздух
подкожно, която гръдна травма е наложила оперативна интервенция
/торакоцентеза/ и е причинила разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупвания на двете срамни и седалищни кости на таза и счупване на
кръстната кост с разместване и травматично увреждане на S 1 коренчетата на
гръбначния стълб двустранно, по-силно в дясно, причинили трайно
затруднение на движенията на долните крайници за срок по – голям от един
месец, като може да продължи и до една година; травматично увреждане на
междупрешленните дискове /протрузии/ между трети и четвърти и пети
поясни прешлени, причинило трайно затрудняване на снагата, за което му е
наложено съответното наказание.
4
Не се спори и че гражданската отговорност на С. Р. К. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Спорните между страните във възивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба и се свеждат
до неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е
определено дължимото на увредения обезщетение.
От значение за дължимия размер на обещетението са събраните гласни
доказателства и приетите СМЕ и съдебно – психиатрична експертиза.
Пред първоинстанционния съд е разпитана в качеството на свидетел
майката на ищеца П. С.а, чиито показдания съдът преценява с приложението
на чл. 172 ГПК и кредитири, като подкрепени от останалите събрани
доказателства – писмени и експертни становища и същевременно като отчита,
че факти и обстоятелства, досежно претърпени физически и психически
болки и страдания са достъпни на лица от най – близкия на увредения кръг, в
т.ч. и семейството. Така свидетелката твърди, че след станалото ПТП сина й
бил приет в болница, където и след излизане от реанимация, бил настанен в
отделението по гръдна хирургия, а след това и в обща хирургия. Сочи, че
състоянието му било много тежко – вечер бълнувал и изпитвал силни болки
от нараняванията и счупванията на тазовите кости, на гръбнака, главата и
ребрата; наложило се извършването на операция на белия дроб, на пикочния
мехур и на хематома на главата. Твърди, че настъпилите увреждания
наложили обездвижването му за дълъг период от време, което състояние
продължило и след изписването му от болница, както и че непосредствени
грижи за него полагала именно свидетелката – сменяла памперси и го къпела.
Свидетелката уточнява, че носенето на катетър дълго време е довело до
последващи увреждания – възпаления и цистити, а обездвижването се е
отразило на психическото му състояние, което е станало нестабилно и е
придизвикало нежелание за живот, допълнително утежнено от
невъзможността да продължи обучението си в К. а. в гр. С.. Сочи, че
уврежданията са се отразили и на съня му, който бил нарушен, както и че
белезите от операциите на корема и главата му създават допълнителни
претеснения; изпитва страх при пътуване с автомобил.
От приетата от съда и без възражения от страните съдебно
психиатрична експертиза се установява, че процесното ПТП, причинените
травматични увреждания, вследствие същото и последвалото лечение са
предизвикали у ищеца протрахирана тревожно – депресивна реакция, като
към момента на освидетелстването проявите на тази реакция са в значителна
степен редуцирани, като персистират оплаквания от непълноценен сън, а
прогнозата на в.л. д-р Р. Д. е благоприятна – до пълно оздравяване.
От приетата от първостепенния съд СМЕ се установява, че на ищеца са
причинени следните увреждания: контузия на гръдния кош; травматичен
пневмоторакс /свободен въздух в плевралната кухина/ в дясно; счупване на
серия ребра вдясно; счупване на таза в областта на сакрума, пубисните
5
/срамни/ и ишиадичните /седалищни/ кости; травматично разкъсване на
пикучния мехур, които увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
Експертите са констатирали, че на ищеца е проведено болнично, оперативно,
физиотерапевтично и домашно лечение, като уточняват, че счупването на три
броя ребра в дясната гръдна половина са причинили трайно затруднение в
движението на снагата за срок по – дълъг от 30 дни, а при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията
са необходими 2.5 – 3 месеца. Вещите лица е посочили, че контузията на
белия дроб с развил се пневмоторакс са причинили разстройство на здравето
на ищеца, временно опасно за живота, която опасност е преодоляна,
посредством оказаната високо специализирана медицинска помощ. Според
експертите счупването на костите на таза е причинило трайно затруднение в
движението на долните крайници за срок по – дълъг от 30 дни, като пълно
възстановяване би се постигнало за период от 5-8 месеца. Вещите лица сочат,
че травматичното разкъсване на пикучния мехур е причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота, която опасност не се е реализирала
именно благодарение на оказаната високо специализирана помощ. Изводът е,
че на ищеца са причинени болки и страдания, които през първата половина на
оздравителните периоди са били по – интензивни, а след това са започнали да
отслабват, като за период от 2-3 месеца ищеца се е нуждаел от чужда помощ.
Според експертите не са налице невъзстановени увреждания, а единствено
усложнения, свързани с травматичните увреждания в областта на лумбалния
отдел на гръбначния стълб, а именно увреждане на лумбосакралните
коренчета и дискови протрузии на ниво L3 - L4 и L4 - L5, а общото
здравословно състояние на ищеца към момента на освидетелстването е
задоволително.
Изложените до тук данни, при зачитане последиците на чл. 300 ГПК на
одобреното от съда споразумение по НОХД № ****/2020г. по описа на РС К.
сочат на извода, че причиненото на 05.09.2019г. ПТП е настъпило по вина на
водача С. К., както и че вследствие същото ищеца е претърпял увреждания,
довели до описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален
стрес и душевни мъки. Тези обстоятелства са приети за установени и от
първоинстанционния съд, като от жабоподателя се оспорва наличната
причинна връзка между придобития от ищеца като хронично състояние
цистит и възпалителна болест на простатата, както и твърдяната да е налична
психологическа травма. От разпита на вещите лица от състава на
комплескната съдебно – медицинска експертиза и конкретно на д-р С.
категорично може да се обоснове налична причинна връзка между увредата
на пикочния мехур и установения впоследствие остър травматичен цистит,
превърнал се в хронично заболяване. Неоснователни са възраженията на
ответника и за това, че не е установено твърдяното психично увреждане на
ищеца, тъй като същото е потвърдено от приетата и неоспорена от страните
съдебно психиатрична експертиза.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
6
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се в множество
счупвания, представляващо средна телесна повреда, което е предизвикало
болки и страдания у млад мъж, интензивни в първите няколко месеца,
наложили неговото обездвижване за период от няколко месеца и
предизвикали необходимост от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности; нарушили образователния процес и създали негативни
усещания за необратимост; довели до нарушения в съня и предизвикали
суицидни мисли. Преценявайки от една страна младата възраст на увредения
и факта, че една част от уврежданията са напълно оздравели, а друга част от
тях са хронифицирали, както и че наличните по тялото му белези ще
избелеят, но ще останат видими до края на живота му, съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 80 000
лв..Спосоченият размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне
целта на института за репарация на търпените от В.С. неимуществени
вреди,като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и обжалвания негов съдебен акт в частта, с която на ищеца
е присъдено обезщетение в размера над 35 000 лв. до 80 000 лв., частично от
пълния размер от 150 000 лв. следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
жалбата се дължат разноски, които съгласно приложения списък се изразяват
в платено възнаграждение за адвокат в размер на 8400 лв. с ДДС. От
жалбоподателят е заявено възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за адвокат в случай, че същото надвишава минимално
дължимия размер. Миминално дължимия размер на адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения размера е 1880 лв., а заплатения
такъв значително надхвърля този размер. Спорът не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, поради което и с приложението на чл. 78, ал.5
ГПК уговореното и платено адвокатско възнаграждение от В.С. като
прекомерно следва да бъде намалено до минимално дължимото такова от
1880 лв., ведно с ДДС или в тежест на жалбоподателя следва да се възложи за
заплащане сумата от 2256 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260304 от 30.08.2021г., постановено по
т.д. № 71/2020г. по описа на Окръжен съд С. З. в частта, с която е осъдено
ЗАД ДБ ЖЗ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В. ЦВ. СТ. ЕГН ********** от *** сумата над 35 000 лв. до
присъдените 80 000 лв., частично от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
телесни повреди, причинени при ПТП, станало на 05.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ДБ ЖЗ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В. ЦВ. СТ. ЕГН ********** от *** сума в
размер на 2256 лева, представляваща разноски за заплатено възнаграждение
за адвокат, ведно с ДДС за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – СТ.
Р. К. с адрес ***, ет. *, ап. *.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8