Решение по дело №49/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 97
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Атанас Кобуров
Дело: 20221230100049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. П., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100049 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр.с
чл.86 от ЗЗД, чл.213 от КЗ /отм./ и чл.274 от КЗ/отм./ и е образувано по искова
молба от ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Стефан Караджа № 2, представлявано съвместно от
изпълнителните директори М.П.И. и В.П.К.-М., чрез процесуалния
представител юриск.Н. К., срещу К. Д. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.К. №
18.
Сочи се в исковата молба, че на 16.12.2015 г. на ул.България в гр.П.,
около 00,30 часа е настъпило ПТП, предизвикано от противоправното и
виновно поведение на неправоспособния водач на л.а.“Фолксваген Голф“ – К.
П., който поради несъобразена скорост губи контрол върху управлявания от
него автомобил и се удря в друг автомобил, отскача вдясно и се блъска в
неподвижно препятствие извън платното за движение, след което се удря в
паркиран л.а.“Пежо 307 СС“ с ДК № Е 2112 ВВ, като му нанася имуществени
вреди. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1323838 от
16.12.2015 г., в който са отразени установените факти, а именно, че водачът
К. П. не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че водачът
1
управлява МПС-то след употреба на алкохол над 1,2 промила. Излагат се
твърдения, че на водачът са издадени два броя НП, потвърдени с влязло на
09.08.2016 г. решение по НАХД № 147/2016 г. на РС-П.. Посочва се, че към
момента на произшествието л.а.“Фолксваген Голф“ не е имал активна
застраховка Гражданска отговорност. Изложено е, че ищцовото дружество в
качеството си на застраховател на пострадалия автомобил е образувало
преписка по щета № 24215030100113 и е изплатило обезщетение в размер на
2 913,74 лева, като са направени и обичайни разноски за ликвидация в размер
на 10 лева, или общо 2 923,74 лева, тъй като към датата на застрахователното
събитие, л.а.“Пежо“ е имало валидна имуществена застраховка „Каско на
МПС“ с полица № 0306Х159717.
В тази връзка иска от съда да постанови решение постанови решение, с
което да осъди К. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД“Армеец“ АД,
сумата от 2 923,74 /две хиляди деветстотин двадесет и три лева и седемдесет
и четири стотинки/ лева, дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да се
връчат на ответника. Тъй като последният не е открит на посочения адрес, на
същия е назначен особен представител, на който е връчен препис от исковата
молба и разпореждането на съда, ведно с приложените към исковата молба
писмени доказателства.
В срока за отговор, особеният представител на ответника е депозирал
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата молба. Излага становище, че не са налице данни,
че К. П. се явява причинител на щетите, че от приложените към исковата
молба документи не се сочи виновно нарушение от страна на ответника, нито
причинна връзка между неговите действия и нанесените вреди върху лек
автомобил марка „Пежо“. Сочи, че заплатената сума не отговоря на
действителните щети, нанесени върху лекия автомобил, както и че същата е
завишена и не отговаря на реално нанесените вреди. Прави възражение
относно постановените въпроси към вещото лице. Навежда възражение за
изтекла 5-годишна давност /съгласно чл.110 ЗЗД/ за предявяване на
вземането, която погасява възможността да се търси твърдяната сума. В тази
2
връзка моли съда за отхвърляне на предявените искови претенции.
В хода на производството по делото са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Прието е заключението на изпълнената съдебно авто-
техническа експертиза.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства ,
приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото протокол за ПТП № 1323838/ 16.12.2015 г.
на РУ П. се установява, че на 16.12.2015 г. в 00,30 ч. в гр.П., на ул.., кв.“Б.“,
К. Д. П. управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № Е 9574 АР,
собственост на Е.А.Х. от с.Д., общ.П., поради движение с несъобразена
скорост губи контрол, блъска се в ППС, отскача в дясно, блъска се в
неподвижно препятствие извън пътя и се блъска в лек автомобил марка
„Пежо 307 Ц“, собственост на М. Г. С., който е бил паркиран на улицата, при
което му е нанесъл следните видими щети: деформация на задна броня и
заден десен стоп.
Описаното от фактическа страна изцяло се потвърждава от разпита на
св.С., която сочи, че автомобилът бил собственост на дъщеря му и когато тя
била в града го паркирала пред дома им на ул.Б.. В деня на ПТП-то си били у
дома и чули силен шум от сблъсък на автомобили. Когато излезли видели, че
имало катастрофирала кола, която била ударила отсрещния стълб, след което
ударила и автомобила на дъщеря му, която била паркирана отпред, а щетите
по автомобила се изразявали само в един повреден стоп.
В протокола за ПТП също е отбелязано, че К. П. е управлявал МПС-то
под въздействие на алкохол, за което му е издадено талон за кръвна проба. В
същия протокол е отбелязано също така, че лек автомобил „Фолксваген
Голф“ е без валидна застраховка „ГО“, а относно увредения автомобил е
имало валидно сключена застраховка „ГО“ сключена със ЗК“Армеец“,
застрахователна полица № BG/11/********** с валидност от 29.10.2015 г. до
18.10.2016 г.
От уведомление-декларация за настъпило застрахователно събитие,
подадено от водача на увреденото МПС /лист 9 по делото/, както и разпита на
св.С. в с.з. провело се на 21.03.2023г. /вж. протокола от това съдебно
заседание/ се установява, че последният бил в къщи, когато около 00,30 часа
се чул шум от удар и когато излязъл навън да види какво е станала, видял
3
кола ударена в тяхната с рег.№ Е 2112 ВВ, след което дошла и полицията.
От приложената по делото справка проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че управлявания от ответника лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Е 9574 АР, няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
От приетата като доказателство по делото комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0159717 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ се
установява, че към датата на процесното ПТП – 16.12.20215 г., лек автомобил
„Пежо 307 Ц“, с рег.№ Е 2112 ВВ, е имал валидна застраховка „гражданска
отговорност” в ЗАД „Армеец”, със срок на валидност от 30.10.2015 г. до
29.10.2016 г.
От доклад по щета № 24215030100113 се установява, че е определено
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в
размер на 2 913,74 лв.
От експертиза по щета № 24215030100113 по застрахователна полица
„Каско“ № 0306Х0159717, се установява, че на увреденото МПС е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2 913,75 лева.
От приложеното и прието по делото писмо от Началника на РУ-П. се
установява, че по отношение на ответника К. П. във връзка с настъпилото
ПТП са издадени две наказателни постановления, а именно НП № 15-0314-
01090/20215 г. по чл.20, ал.2 и чл.150 от ЗДвП и НП № 15-0314-001091/2015 г.
по чл.315 от КЗ, връчени на ответника на 12.02.2016 г., които са обжалвани по
надлежния ред.
Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Решение №
512/19.07.2016 г., постановено по НАХД № 147/2016 г. по описа на РС-П., с
което е потвърдено издаденото НП № 15-0314-001091/2015 г. по чл.315 от КЗ.
В хода на процеса, към доказателствения материал е приобщено
заключението на назначената съдебна авто-техническата експертиза, и
същата е приета като доказателство по делото, неоспорена от страните.
Видно от заключението на експерта по съдебната авто-техническа
експертиза, се установява механизмът на протичане на ПТП, а именно, че на
16.12.2015 г., около 00:30 часа, в тъмната част на ул.Б., в гр.П.,
неправоспособният водач К. Д. П., ЕГН: ********** от гр.П., управлява лек
4
автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег.№ Е 9574 АР, като
последователно се удря в лек автомобил, след което се придвижва вдясно и се
удря в неподвижно препятствие извън пътното платно за движение, после се
придвижва наляво и се удря в задната част на паркирания лек автомобил,
марка и модел „Пежо 307 СС“, с ДК № Е 2112 ВВ.
На база на протокол за ПТП № 1328838, издаден на 16.12.2015 г. от
младши автоконтрольор К. Г. Л. за станалото ПТП на 16.12.20215 г. в 00:30
часа на ул. Б., в гр.П., и на механизма, който вещото лице е установило, е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
увреждания по лек автомобил, марка и модел „Пежо 307 СС“, с ДК № Е 2112
ВВ .
Стойността на щетите, нанесени на лек автомобил, марка и модел
„Пежо 307 СС“, с ДК № Е 2112 ВВ , определена към датата на
застрахователното събитие по средни пазарни цени, предвид годината му на
производство и разноските по ликвидационната дейност, в размер на 2 843,07
лева.

Приложено е и ч.гр.д. № 597/2021 г. на РС П., по което съдът е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя, поради което и
заповедният съд е дал съответни указания по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Исковата молба на ищеца също е подадена в едномесечния преклузивен
срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на иска по
чл. 422 ГПК е получено на 14.12.2021 година, а исковата молба е депозирана в
съда на 14.01.2022 година /по куриер, подадена на 13.01.2022 г./.
От правна страна, съдът намира, следното:
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е
5
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” в настоящия случай е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
договор за застраховка „гражданска отговорност”, осъществен деликт от
застрахованото лице, виновно отклонение от проверка за употребен алкохол и
плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за
причинените вреди.
По делото e установено наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" за
автомобила, сключен между собственика му и ищцовото дружество за
времето на застрахователното събитие и настъпилата вреда. Тази застраховка
покрива отговорността на водача на автомобила, съгласно разпоредбата на чл.
223, ал. 1 от КЗ и чл. 257, ал. 2 КЗ. Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” е обезщетил настъпилите вреди на М. Б. С.,
собственик на увредения автомобил.
Настоящият състав, съобразявайки заключението на авто-техническата
експертиза приема за категорично и безспорно установено от фактическа
страна основните релевантни за спора обстоятелства - извършването на
процесния деликт, наличие на имуществени вреди на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в резултат на ПТП, причинено от
страна на ответника.
Поради това, че предмет на настоящият процес е обезщетението,
платено от ищеца на застрахователя на собственика на ПТП, което също е
установено от приложеното по делото платежно нареждане № П7886627 от
20.05.2016 г. /л.24 от делото/, настоящият състав приема, че предявеният иск
е доказан и по размер.
С оглед изложеното, съдът приема, че от събраните доказателства по
делото, се установява, че ответникът П. дължи възстановяване на изплатеното
от ищцовото дружество въз основа на застрахователния договор
застрахователно обезщетение в размер на 2 923,74 лв., включващо сумата от
2 913,74 лв., съставляваща оценката на щетата по л.а., и сумата от 10.00 лв.,
съставляваща направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
6
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2023 г., до
окончателното му плащане.
Относно възражението за изтекла давност.
В отговора на исковата молба, особеният представител на ответника
прави възражение за изтекла погасителна давност. В случаите като
настоящия, основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от
закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната
давност по чл.110 от ЗЗД е датата на плащане на застрахователното
обезщетение в полза на правоимащия, и за този иск тече погасителна давност,
различна от тази за задължението по чл.45 и чл.49 от ЗЗД, което е изискуемо
от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в
забава. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС на Република
България.
В случая се установи, че ЗАД „Армеец“ е платил на увреденото лице на
20.05.2016 г. – началният момент на погасителната давност на вземането на
ищеца срещу ответника. Исковата молба е подадена след дадени указания по
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК от заповедния съд, след като подаденото заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК е било
отхвърлено. В настоящия случай давността се прекъсва с подаването на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК,
което е от дата 21.04.2021 г. – т.е., в предвидения в закона петгодишен срок.
Ето защо, съдът констатира, че регресното вземане на ЗАД“Армеец“ срещу К.
П. не е погасено по давност, а направеното възражение за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Предвид горните съображения и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът К. П. следва да понесе разноските по делото общ размер на
1 171,61 лева, от които 116,95 лева - заплатена държавна такса, 300 лева –
депозит за вещо лице, 20 лева – депозит за призоваване на свидетел, 434,66
лева - заплатен депозит за особен представител и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение/, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК от страна на
дружеството-ищец.
На адвокат Г. К. от АК-Благоевград следва да се изплати сумата 434,66
лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
7
процесуално представителство на ответника.
Водим от горното и на основание чл.422 ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.К. № 18, да заплати
на ЗАД“Армеец“ АД, ЕИК: *********, сумата от 2 923,74 /две хиляди
деветстотин двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ лева,
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /14.01.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.К. № 18, да заплати
на ЗАД“Армеец“ АД, ЕИК: ********* сумата от 1 171,61 /хиляда сто
седемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски сторени в настоящето производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Г. К. от АК-Благоевград внесената от
ЗАД“Армеец“ АД на основание чл.47, ал.6 ГПК сума от 434,66 /четиристотин
тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________

8