Решение по дело №2278/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 10.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 04.07.2017г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 2278 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Д.В.А., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 613.36 лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 9397 /2016г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 514.13лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 99.23лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9397 /2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Ответникът по делото не е представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се е явил в с.з. и не е взел становище по предявените срещу него искове. Във възражението в заповедното производство е направено възражение за изтекла погасителна давност за вземанията от 02.12.2013г. до 13.12.2016г.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 9397/2016г.по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 13.12.2016г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Д.В.А. за следните суми – 2 409, 77 лв. главница за периода от 01. 02. 2008 год. до 31. 10. 2016 год., сумата 1 335, 88 лв. лихва за забава за периода от 02. 04. 2008 год. до 02. 12. 2016 год., законната лихва върху главницата, считано от 13. 12. 2016 год. до изплащане на вземането, както и сумата 254, 92 лв. разноски по делото. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение с №18/05.01.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на  27.03.2017г. е указано на заявителя може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на 28.03.2017г., поради което съдът го приема за допустим. Не е спорно между страните обстоятелството, че ответникът е собственик на жилището на адрес ***. Жилището е с абонатен № 1007448. Претенцията на ищеца не обхваща отопление на цялото жилище на ответника, е само за ТЕ за отопление от 469.11лв. и дялово разпределение за процесния период в размер на 45.02лв., която е претендирана по пера, съгласно изявлението му от 28.06.2017г. Не се твърди, че в жилището има водомери, не се претендират суми за сградна инсталация. Не се представиха доказателства за заплащане на процесните суми от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Независимо, че съдът е обявил в съдебно заседание, че ще се произнесе с неприсъствено решение, с оглед приетото за разглеждане възражение за изтекла погасителна давност, направено още в заповедното производство, следва по делото да бъде постановено решение по реда на чл. 235 и чл. 236 от ГПК, а не такова по чл. 239 от ГПК. Поради горното, определението на съда за произнасяне с неприсъствено решение следва да бъде отменено и да се остави без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. От събраните доказателства по делото следва извод, че ответникът Д.В.А. през процесния период е била клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***, абонатен № 1007448, в качеството му на собственик на имота. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно обстоятелството, дали ответника ползва  ТЕ за отопление в имота, т.к. той е бил клиент на ищеца и за други задължения – за топлинната енергия, отдадена от щранг-лира и за дяловото разпределение, извършвано за имота. По делото се установи от представените доказателства, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесният имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът, като физическо лице, собственик на топлоснабден имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. Спорен по делото единствено е въпросът дали сумата за отдадена ТЕ за периода 01.11.2013г. – 02.12.2013г. е дължима, или тя е погасена по давност. В случая следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението – 13.12.2016г. Претенцията за главница е за ТЕ, отдадена с начален период 01.11.2013г., но следва да се има предвид, че отдадената ТЕ се отчита на месечни периоди, като след тяхното изтичане, съгл. чл. 31 ал.1 от ОУ на ищеца, следва 30-дневен срок, в който купувачът/в случая потребителят/ може да заплати доброволно месечните дължими суми за предходния месечен период. Т.е. – за потребената от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. ТЕ, вземането на ищеца е станало ликвидно /установено по основание и размер/ на 01.12.2013г. и до 30.12.2013г., то е можело доброволно да бъде заплатено от длъжника. Изискуемо е станало след 30.12.2013г., и съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва оттогава е започнала да тече погасителната давност за него. Горното сочи, че при предявена претенция на 13.12.2016г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не е изтекла и възражението за изтекла погасителна давност за посочения във възражението период, включен в исковата претенция е неоснователно, и по делото се явява дължима цялата претендирана сума както за главница, така и за лихва.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските и в двете производства – в заповедното и в исковото, в тежест на ответника /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт в размер на 180.00 лв. следва да се намали на 50.00 лв. - за заповедното производство, и от 150лв. на 100.00 лв. - за исковото. С оглед редукцията на възнаграждението за юрисконсулт и обстоятелството, че в исковото производство не са претендирани всички суми от заповедното, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство в размер на 20.46 лв., а в  исковото производство – разноски в размер на 175.00лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че Д.В.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- гр.П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: които 514.13лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 99.23лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9397/2016г. на ПлРС – 13.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.В.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски в исковото производство по гр.д №2278/2017г. в размер на 175.00 лв.

ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 9397/2016г. на ПлРС в размер на 20.46 лв.

Отменя определението си от с.з. на 04.07.2017г. за произнасяне с неприсъствено решение по делото.  Оставя без уважение искането на ищеца за произнасяне с неприсъствено решение.

Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: