Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.01.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на деветнадесети ноември година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10135
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два иска с правно
основание чл.511, ал.3 КЗ вр. чл. 511, ал.
1, т. 2 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).
Производството е образувано по искова молба на В.И.Г. ЕГН
**********, с пълномощник адв.Т. П. -САК, с която са предявени обективно
съединени искове за осъждане на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.вписано в ТР при АВ с ЕИК *******,
да заплати на ищцата обезщетение в размер на 60 000 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди, в следствие на реализирано на
03.07.2017г. ПТП, както и 391,45 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, за извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва
от датата на изтичане на тримесечния срок за определяне на обезщетение, до
окончателното изплащане на вземането. Претендира адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Твърди се в исковата молба, че на
03.07.2017г., около 00:10 ч. на автомагистрала „Тракия“, км.134+700, землището на
с.Скутаре, обл. Пловдив, товарен автомобил „Волво“ с ДК № *******, полуремарке
с рег. № *******, управляван от Х.Ч., се движил по дясна пътна лента на
северното платно за движение, по същото време пред него в същото платно се
движи л.а. „Форд Фокус“ с рег. № *******, пред него се движил л.а. „Фолксваген
Ню Бийтъл“ с рег. № *******, а пред него л.а. „Рено Меган Сценик“ с per №*******.
В един момент леките автомобили стигнали до колона от спрели автомобили,
съответно намалили скоростта си и спрели в края на колоната с включени светещи
габарити и стоп светлини. Водачът на т.а. „Волво“ с ДК № *******, полуремарке с
per. № *******, Х.Ч. не реагирал своевременно да намали и спре автомобила и
настъпили неизбежни удари със спрелите пред него леки автомобили. При
настъпилото ПТП е пострадал водачът на „Форд Фокус“ с per. № *******Т.И.Б.и
пасажерите Г.Й.Н., В.И. Г.и К.И.Г..
Твърди се, че е съставен
Констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП
е виновното поведение на водачът на товарен автомобил „Волво“ с ДК № *******,
полуремарке с per. № *******, Х.Ч.. На виновния водачът Х.Ч. е взето
административно отношение и е образувано досъдебно производство №255/2017 по
описа на ОДМВР -Труд и пр.пр. 5456/2017 г. по описа на Районна прокуратура
Пловдив.
Твърди се, че следствие на
настъпилото ПТП пострадалата В.Г. е получила физически и психически травми
изразяващи се в счупване на долната част на дясна раменна става в областта на
лакетната става, счупване на горно и долно рамо на дясна срамна кост. Откарана
е по спешност в болница в Пловдив, поставена и е метална остеосинтеза на
дисталната мета-диафаза на десен хумерус. На 02.08.2017 г е подложена на
операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди на хемуса. В
продължение на 2 месеца е на постелен режим, а 45 дни е била в гипсова
имобилизация. В продължение на 4 месеца и е предписано да бъде напълно
обездвижена и прикована на легло. През този период трудно се придвижва сама и
трудно е можела да покрива ежедневните и нужди, като е била принудена да ползва
чужда помощ. До момента болките и страданията не са и отшумели има промени в
походката й.
Навежда твърдения, че във връзка с
проведеното лечение, ищцата е направила редица разходи за лекарства и
комсумативи.
Твърди се още, че за увреждащия товарен
автомобил „Волво“ с ДК № *******, полуремарке с per. № ******* има сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” валиден към дата на ПТП с
застрахователна компания ERGO с полица №TR/035/4275062 с валидност от
30.03.2016 г до 30.03.2018 г. Твърди се, че по повод настъпилото ПТП в
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, като компетентен
орган е образувана щета по заявление на пострадалия, по която не е определено
обезщетение в законоустановения тримесечен срок за претърпените неимуществени и
имуществени вреди.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника и в срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от Сдружение НББАЗ, чрез
Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници“. Ответната страна оспорва
исковите претенции по основание и размер. Оспорва вината на водача на т.а.
„Волво“ с рег. № *******. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, като твърди, че същата е била без поставен обезопасителен
колан, като поддържа, че следва да се намоли размера на претендираните
обезщетения съгл. чл.51, ал.2 ЗЗД. Навежда възражение и за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва исковата претенция за имуществени вреди, както и
акцесорната претенция.
С допълнителна искова молба ищцата
твърди, че Х.Ч. - водачът на т.а.„Волво“ с ДК № *******, се е признал за
виновен за процесния инцидент, като е представила
заверен препис на споразумение, обективирано в протокол № 897 от проведено на
18.10.2018г. по НОХД № 4542/2018г. по описа на Пловдивски районен съд.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощика си адв. Т. П. поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв.Николова, заявява,
че не поддържа оспорванията относно механизма на ПТП и вина на водача, като
оспорва само размера на исковата претенция, като завишен. Представя списък на
разноски.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 03.07.2017г., съставен от ОД на
МВР –Пловдив, сектор „Пътна полиция“, за настъпило на 03.07.2017г.
на АМ
„Тракия“ на района на 134+700 км ПТП
между товарен автомобил „Волво“ с ДК № *******, управляван от Х.Ч., л.а. „Форд Фокус“ с рег. № *******, л.а.
„Фолксваген Ню Бийтъл“ с рег. № ******* и л.а. „Рено Меган Сценик“ с per №*******,
при което товарния автомобил не спазил дистанция и ударил намиращия се пред
него лек автмобил, предизвиквайки верижни удари в преднит леки автомобили, при
което пострада пет лица, сред които и ищцата В.И.Г. – пътник
в л.а“ Форд Фокус“, с фарактура на таза. /л.8 от делото/ По случая е
образувано досъдебно производство №255/2017г., пр.пр.№5456/ 2017г. по описа на
РП Пловдив, по което е повдигнато обвинение на Х.Ч. от гр.Мерсин, Република
Турция с обвинителен акт от 26.06.2018г./л.5-л.6 от делото/
Представен е в заверен препис
Протокол от о.с.з. на 18.10.2018г. по НОХД № 4542/2018г. по описа на Пловдивски
районен съд, НО, 25 състав, в който е отразено, одобрено по реда на чл.382 НПК, споразумение между страните в
наказателното производство, съгласно което Х.Ч. от гр.Мерсин, Република Турция, се признава за
виновен в това, че в това, че на 03.07.2017г.
на АМ „Тракия“ на района на 134+700 км Х.Ч. от гр.Мерсин,
Република Турция при управление на МПС-
Товарен автомобил марка. Волво“ с ДК № *******,
полуремарке с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 3,
ал.1 и ал.2 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, именно:
В.И.Г. – счупване на дясна раменна кост в областта на лакътната става, счупване
на горното и долно рамо на на дясна срамна кост, което причинило трайно
затруднение на движението на десен долен крайник, за повече от 2-3 месеца, И.Д.Д.–
счупване на ямката на тазобедрената става – престъпление по чл.343, ал.3, пр.4,
буква „а“, вр. с ал.1 буква „б“ от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК./л.55-л.59 от делото/
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК,
одобреното от наказателния съд споразумение има сила на влязла в сила присъда.
Спешна медицинска помощ, болнично и
оперативно лечение пострадалата ищца получила в УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив.
Видно от епикриза по ИЗ № 47223
/2017г. издадена от УМБАЛ „Св. Георги” -
Пловдив, че В.И.Г. на 25 год., на 01.08.2017г. е постъпила на лечение, като на 02.08.2017г.
е извършена операция – отстраняване от коста на на инплатирани уреди от
хумерус. Изписана на 03.08.2017г. с диагноза: счупване на долния край на
хумеруса – закрито; състояние след поставени метални остеосинтези в областта на
десен хумерус, данни за фрактури на двете рамена на дясна седалищна кост,
асиметрия на тазовия пръстен, с препоръка да спазва постелен режим 45 дни./л.14-15 от делото/
Приет е амбулаторен лист №206 от 06.10.2017г. за преглед и консултация на В.И.Г. при д-р В.
Христова - специалист нервни болести, в който е отразено, че ищцата е с
доказана множествена склероза от 2013г., с оплаквания за болки в кръста и таза,
след преживяно ПТП с фрактура на таза. Като обективно състояние е отразено –
ограничена флексия, дефлексия и латерофлексия в лумбалния отдел, поради силната
болка. /л.10 от
делото/
Приет е амбулаторен лист №206 от
06.10.2017г. за преглед и консултация на
В.И.Г. при д-р Хр. Сахатчиева- специалист физикална медицина, в който е
отразено, че пациента обективно е с ограничени и болезнени движения в дясна
лакетна става и дясна ТБС, мускулна хипотония на бедрен мускул и мускули на
мишница, затруднена походка и самообслужване, като са назначени 20 броя
физио-терапевтични процедури. /л.11 от делото/
Представена е Епикриза от
05.12.2017г. издадена от стоматологичен кабинет „АГППДП- Пловдив“ д-р Св.
Видолова за оказана стоматологична помощ на В.И.Г. на 25 год., с диагноза –
фрактура корона дентис но 3-ти зъб горе вдясно и фактура №********* от
05.12.2017г. за заплатена сума от 150лв. за денталното лечение./л.24-л.25 от делото/
Приети са касови бонове и 4бр. фактури за закупени лекаствени
средства в периода 03.07.2017г. до
05.12.2017г. на обща стойност 567.65лв./л.17, л.18 и л.66 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
съдебно медицинска експертиза с
в. л. д-р Б.Т.Б. – ортопед травматолог, се установява, че в следствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.07.2017г. ищцата по делото В.И.Г.
на 25 год. е получила следните травматични увреждания: Счупване на дясната
раменна кост в долната и част - над лакьтната става. Счупване на двете рамена
на дясната срамна кост на таза.Фрактура на коронката на 3-ти зъб горе-дясно.
Сочи се в заключението на СМЕ, че описаните по-горе травматични увреждания
често се срещат при пътуващи в автомобил след претърпяно ПТП и се дължат на внезапно
нанесени удари с висока кинетична енергия от твърди, тъпи и ръбести предмети от
които са изградени детайлите вътре в автомобилното купе. Обоснован е извод, че
травматичните увреждания на ищцата В. Гайтанджиева са с доказан произход и имат
пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 03.07.2017г. Според СМЕ по
техния вид и тежест, травматичните
увреди на ищцата имат следната медико-биологична характеристика: Полученото
вътреставно счупване на дясната раменна кост е довело на ищцата - „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълг от 30 дни“ (в
случая около 4 месеца); Претърпяното счупване на двете рамена на дясната срамна
кост на таза е причинило- „трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълг от 30 дни“ (в случая около 3 месеца) Относно
проведеното лечение –в.л. д-р Б.
констатира, че спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение
пострадалата е получила в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив. Ищцата е постъпила в увредено общо състояние,
но контактна, адекватна, с клинична картина на болки и деформация на дясната
лакътна става и невъзможност за движение в същата, болки в дясната част на таза
и невъзможност да дивжи и да стъпва на десния крак. Извършени са били
хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации с лекари
от различни специалности. По спешност десния горен крайник е бил временно
обездвижен в лонгета, а след проведена предоперативна подготовка, пострадалата
е била оперирана на 02.08.2017г. Извършено: „открито наместване на счупената
раменна кост и стабилизиране на костинте фрагменти с метални остеосинтези“
(сн.2 от СМЕ). Допълнително е била поставена лакътна ортеза. За получените
фрактури на дясната срамна кост на таза, ищцата е била поставена на строг
постелен режим за срок от 2 месеца. По време на лечението е била включена
инфузионна, антибиотична, антикоагулентна, седативна и обезболяваща терапия. На
45-тия ден е свалена ортезата и ищцата е започнала провеждане на начална
рехабилитация надаашздакътна става. Изписана от болницата, но лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписна режим и
поддържаща антикоагулантна и обезболяваща терапия като затова лечение,
пострадалата е представила амбулаторните лестове от контролните прегледи. Сочи
се, че в периода от 01.08.2017г. до 03.08.2017г. ищцата В. Гайтанджиева е провела
ново болнично и оперативно лечение в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив. След извършени
хематологични и рентгенови изследвания и проведена предоперативна подготовка на
02.08.2017г. оперативно са били отстранени металните остеосинтези от раменната
кост. Ищцата е започнала провеждане на ранна рехабилитация.
От неоспореното заключение на СМЕ се
установява, че счупената дясна раменна кост е зараснала за срок от 45 дни, но
проведената рехабилитация е била продължителна - още 2 месеца- т.е. общо
лечението е приключило за срок от 4 месеца, а счупените срамни кости на таза са
зараснали за срок около 40 дни, а с проведената рехабилитация общо лечението е
прикллючило за срок до 3 месеца. Обоснован е извод, че общо оздравителния
период на двете костни увреждания при ищцата В. Гайтанджиева е приключил за
срок от 5 месеца. Сочи се, че получените
травми са довели на пострадалата ищца - болки и страдания за срок от 5 месеца,
като най-интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и проведените две костни операции. Интезивни са били болките и в
продължение на 30 дни при началото на проведената рехабилитация на двете
увреждания. През останалите периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се
болки, които са наложили да ползва обезболяващи средства. От процесната
злополука вече са изминали повече от 2 години, но напълно възможно е ищцата да
търпи спорадични болки най вече при рязка промяна на времето в областта на
дясната лакътна става, но тези болки бързо ще отзвучават след упореба на
аналгетици. Наред с претърпените болки, през първите 2 месеца пострадалата е
провеждала лечението си при условията на постелен режим и не е можела да се
предвижва и самообслужва. Това е наложило при обслужването си да ползва чужда
помощ.
След проведен преглед в.л. д-р Б. сочи,
че общото здравословни състояние на пострадалата ищца е стабилзирано. Счупената
дясна срамна кост на таза е зараснала. Движенията на долните карйници са в
норма. На външната повърхност на дясната лакътна област има остатъчни белези от
поставените при операцията Киршнерови игли. Сочи се, че счупената раменна кост
в областта на лакътя е зараснала, но с малка остатъчна деформация. Движението в
лакътната става „разгъване“ (екстензия) при е в норма, но „свиването“ (флексия) е в трайно наламен обем с 15 градуса. При
прегледа ищцата съобщи за предходно на ПТП заболяване- „множествена склероза“ (
датиращо от 2013г.), което заболяването се активизирало след злополуката. Ищцата е извършила разходи за: платени медицински
прегледи, санитарни материали, лекарства. Извършените разходи съвпадат с
периода, когато ищцата е провела лечението си на травматичните увреждания
получени от ПТП на 03.07.2017г. Вещото лице обосновава, че разходите на ищцата
Гайтанджиева са правомерно извършени, тъй като без тези разходи лечението на
претърпените увреди не можело да бъде осъществено.
В обясненията си в о.с.з. на 19.11.2019
г. вещото лице д-р Б. пояснява, че при
ищцата се касае за фрактура на двете срамни кости в дясната им част, които са
част от таза, като при една бъдеща бременност, акушер гинеколога трябва да
прецени дали раждането да е естествено или чрез цезарово сечение. Пояснява, че
общия оздравителен период е пет месеца,
тъй като двете травми си влияят, като счупването на таза налага постелен режим
от 45 дни, а това утежнява ранната рехабилитация и удължава оздравителния
период.
Приетото неоспорено заключението на СМЕ
с в. л. д-р Б.Т.Б., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
За установяване на неимуществените вреди
претърпени от ищеца е допуснат един свидетел.
Свидетелката Иванка А./46г., майка на ищеца/, сочи в показанията си в о.с.з. на 19.11.2019 г., че катастофата се
случила на втори юли. Свидетелката и
дъщеря и били в две различни коли. Свид. А.сочи, че към 12 ч. получила обаждане
от от Т.Б.- шофьора на другата кола, че са катастрофирали на 135 км. Когато
отишли в болницата лекарите и съобщили, че лакътната става на В. е счупена на
много места, налагало се оперативна намеса. Съобщили също и че В. има счупен
таз. Препоръчали най-малко 40 дни пълен покой. Дори без да се слагат памперси
или да се ползва подлога. В. престояла 5 дни в болницата и след изписването
ú лечението продължило вкъщи. Свид. А.сочи, че се грижела и обслужвала
дъщеря си постоянно. Закупили болнично легло и поставили В. върху него, като тя
не трябвало по абсолютно по никакъв начин да се движи. Това продължило около 40
дни. В. започнала да става от леглото на първи септември. Първоначално около 2
семици идвал рехабилитатор в дома им, защото момичето не можело да бъде
превозвано в кола. После ходили в болница, когато вече придвижването на В.
станало възможно. На следващата година след катастрофата В. била на санаториум.
Рехабилитацията продължила около три месеца. Възстановяването ú
продължавало и до момента. Предстояла физиотерапия.
Свид. А.сочи, че получените травми се отразили много зле на дъщеря и. Тя била
напълно изолирана. Заради счупването на таза и забраната изцяло да се движи, В.
била напълно гола върху болничното легло. Затова и никой не идвал да я
посещава. Прекарвала целия период на възстановяване от счупването на таза върху
леглото, съвсем гола. Свидетелката сочи, че поставяла на дъщеря си пеленки. Според свидетелката,
дъщеря и се срамувала от състоянието си.
Свидетелката пояснява, че В. страда от множествена склероза, която преди
катастрафата била в ремисия. Свид. А.счита, че след ПТП-то се усложнило
протичането на заболяването на дъщеря и.
Съдът дава вяра на показанията на свид.
А.и след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, преки и непосредствени.
За изясняване на механизма на ПТП е
изслушана е САТЕ.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.С.Д., се установява, че следният най –вероятен механизъм
на ПТП: На 03.07.2017 г. около 01.10 ч. товарен автомобил „Волво“ с per. № *******
и полуремарке с per. № 33 EBJ 24 се е движил по АМ „Тракия“ в дясната лента на
платното предназначено за движение на ППС в посока от гр. Бургас към гр. София.
Пътната настилка е била суха, без неравности.По същото време пред товарния
автомобил в същата лента се е движил лек автомобил „Форд Фокус“ с per. № *******,
като на задна седалка се е возила пострадалата В.Гайтанджийска. Пред лек
автомобил „Форд Фокус“ в същото време се е движил в същата пътна лента се е
движил лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“ с per. № *******. Пред лек автомобил
„Фолксваген Бийтъл“ в същото време се е движил в същата пътна лента се е движил
лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с per. № *******. Сочи се, че в даден момент
в землището на с. Скутаре в района на 134+700 км. на АМ „Тракия“ леките
автомобили „Форд Фокус“, „Фолксваген Бийтъл“ и „Рено Меган Сценик“ наближили
колона от спрели автомобили, намалили скоростта си и спрели в края на колоната
и включили аварийни и стоп светлини. В това време товарния автомобил „Волво“
приближавайки колоната се движил със скорост от около 88 км/ч. Водача на
товарния автомобил не реагирал своевременно, въпреки, че имал техническа
възможност за това, а реагирал, когато товарната композиция е била на около 49
м. до мястото на удара. Водача на товарния автомобил задействал екстрено
спирачната система, но въпреки това последвал удар между предната част на
товарен автомобил „Волво“ и задна част на лек автомобил „Форд Фокус“, в задната
част на лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“ и задната част на лек автомобил „Рено
Меган Сценик“. След ударите товарния автомобил се отклонил в дясно излязъл
извън платно за движение и спрял в дерето, разрушавайки част от телената
ограда.
Вземайки предвид определения механизъм
за настъпване на произшествието, както, вещото лице обосновава извод, че причина
за настъпването му са субективните действия на водача на товарния автомобил,
който не предприел своевременно спиране, като скоростта му в момента на удара е
83 км.ч. Вещото лице сочи, че видимостта в района на произшествието е била
около 250 – 300 метра. Обосоновава, че при така определената видимост, при
своевременна реакция водачът на товарния автомобил е имал възможност да
предотврати произшествието, чрез спиране.
Съдът възприема заключението на САТЕ, като обективно и
компетентно дадено.
Според приетото неоспорено заключение
КМАЕ, към момента на процесното ПТП станало
на 03.07.2017г. на АМ ,,Тракия“, ищцата В.И. Гайтанджиева е пътувала на задната дясна седалка в лек
авт. л.а.“Форд Фокус“ рег.№ ******* , управляван от Т.Б.. Според вещите лица –
д-р Б. Б. и инж.Ст. Д., като се имат в предвид механизма на процесното ПТП
станало на 03.07.2017г., местоположението на В. Г.и получените от нея
травматични увреждания, може да се приеме, че към момента на злополуката тялото
е и било „свободно подвижно в автомобилното купе. След първоначално нанесният
удар в задната част на купето на ла.а“ Форд Фокус“, под въздействието на
развилите се инерционни сили, тялото на ищцата се е изместило рязко назад, но е
било спряно от облегалката на седалката и. Последвало е обратно рязко ротаторно
движение на тялото в предна посока и при това движение главата на ищцата е
достигнала до облегалката на предната дясна седалка. От този удар ищцата е
получила счупване на коронката на 3-ти зъб горе- дясно. От последвалия силен
удар на дясната част на тялото в предната седалка ищцата Г.е получила описаните
по-горе увреждания: „Счупване на дясната раменна кост в долната и част — над
лакътната става. Счупване на двете рамена на дясната срамна кост на таза.
Вещите лица обосновават, че с оглед вида, характера и локализацията на
травматичните увреждания на ищцата, може да се заключи че към момента на
процесното ПТП ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Сочи, се че ако пострадалата Г.бе пътувала с
правилно поставен обезопасителен колан, то тя наверно щеше да получи по-малко
травматични увреждания и с по-малка тежест.
По делото не е спорно, че по заявление на В. Г.от 14.08.2017г. до НББАЗ, за заплащане на
обезщетение за причинениете неимуществени вреди от ПТП на 03.07.2017г., при
ответното сдружение „Н.Б.Б.А.З.е образувана щета №BG 17- TR 0032. /л.9 от делото , ОИМ/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание
чл.511, ал.3 КЗ вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно
чл. 511, ал. 2 КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява
моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в
случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните
правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по
делото, че към датата на процесното ПТП – 03.07.2017 г., по силата на Договор
за застраховка "Гражданска отговорност", сключен във формата на
застрахователна полица № TR/035/4275062 , валидна от 30.03.2016г- до 30.03.2018г.,
застрахователна компания ERGO, е застраховала гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно товарен автомобил товарен автомобил „Волво“ с per. № *******,
включително и на водача Х.Ч.. Не се
спори по делото, че този автомобил обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата. Тези факти са безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото
Установяват се и останалите
правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: налице виновно противоправно деяние от страна на Х.Ч.
изразяващо се в нарушение на правилата
на чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП,
чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, деянието е извършено виновно – при
форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото
доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК, във вр.с чл.383 НПК
относно одобреното Споразумение одобрено
на 18.10.2018г. по НОХД № 4542 /2018г. по описа на РС Пловдив. Претърпените от
ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки
и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при
излагане на фактическата страна по казуса.
Следователно, на основание чл. 511,
ал. 1, т. 2 КЗ, Сдружение "Н.Б.Б.А.З.дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се
явява ищцата В. Гайтанджийска.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Претърпените от ищцата неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Съдържанието на понятието "неимуществени вреди",
в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време./в този см. Решение № 124 от
11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК, / При
определяне размерът на неимуществените
вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, съобрази силата, продължителността на болките
и страданията срок от 5 /пет/ месеца, от
които – интензивни 2/два/ месеца; сериозните здравословни увреждания в резултат
на ПТП, посочени подробно в СМЕ –
счупване на дясната раменна кост над лакьтната става, счупване на двете
рамена на дясната срамна кост на таза, фрактура на коронката на 3-ти зъб
горе-дясно, съобрази младата възраст на
ищцата - към датата на ПТП е била на 25 год.,
съчетано с обстоятелството, последвали допълнителни усложнения и неудобства
свързани с пълно обездвижване, наложено
от фрактурата на таза, за период от около 2 месеца, в който ищцата не е могла
да се движи, нито да се обслужва, стояла без дрехи, като е била абсолютно
зависима от чужда помощ, данните за
нарушен оздравителен процес, на фона на придружаващо хронично заболяване –
множествена склероза, негативните емоционални последи – срам, чувство за
безпомощност, усещане за непълноценост претърпяната социална изолация, поради
обездвижването, постоянна нужда от обслужване в битов и хигиенен план в
продължение на месеци, претърпените болки, дискомфорт, невъзможност да участва
в присъщите дейности, осътъчните последици - трайно наламен обем с 15 градуса
при „свиване“ (флексия) в областта на дясната лакътна става.
Преценени в съвкупност, всички
изброени обстоятелства, както и като се вземат предвид икономическите условия в
страната и съществуващите размери на лимитите в отговорността на
застрахователите към 2017 г. решаващият
състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая
се явява сумата 60 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
По
възражението за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД:
По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 99 от 08. 10.2013
г., по т. д. № 44/2012 г. на II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. №
35/2009 г. на II т. о.; № 50 от 27. 07.2015 г., по т. д. № 271/2014 г. на II т.
о.; № 43 от 15.04.2009 г., по т. д. № 648/2008 г.; № 169 от 28. 02.2012 г., по
т. д. № 762/2010 г. на II т. о. и № 91 от 20.08.2014 г. по т. д. № 66/2013 г.
на I т. о./ и мн. други. Според възприетото със същата разрешение обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - разпоредба намираща приложение и в
случаите, при които малолетно дете, или невменяемо лице допринесе за вредата.
От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното
превозно средство, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия - ищец, която е пътувала без поставен
предпазен колан, в случая е доказано. От заключението на КМАТЕ се установи, че с оглед вида и локализацията на травматичните
увреждания на ищцата, може да се заключи, че към момента на процесното ПТП
ищцата е била пътник на задна седалка в л.а.“Форд Фокус“ и пътувала без
поставен колан. Пострадалата не е ползвал предпазния колан и това си поведение
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, което е в съотношение 90 %
за водача на товарния автомобил и 10% за пострадалата. При обезщетение от 60
000 лв. и съпричиняване от 10%, крайната сума, която следва да се присъди на
пострадалата като обезщетение за претърпените неимуществени врди е 54 000 лв.
По
иска за обезщетение на имуществените
вреди:
От приетите по делото надлежни
писмени доказателства 3бр. фактури ведно с фискални касови бонове на л.17, л.18
и л.66, се установи, че направените разходи по процесните фактури са за лечение
и възстановяване – (медицински изделия –и лекарства). Сторените разходи за
лечение и възстановяване стоят, според заключението на вещото лице д-р Б. Б. по
приетата съдебно-медицинска експертиза, в пряка причинна връзка с процесното
ПТП от 03.07.2017 г. Заключението на СМЕ установи, че разходите са били
необходими за лечението на ищцата и. Същите са извършени правомерно, били са
необходими и подлежат на репариране.
По изложените съображения на иска за
имуществени вреди е доказан по основание и в предявения размер от 391, 45 лева. При прилагане
на приетата степен на съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото
обезщетение е в размер на 352, 30 лв.
Относно
лихвата: Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая не се спори, че преписката по
процесната щета № №BG 17- TR 0032 е постъпила в НББАЗ на 14.08. 2017 г. Лихвата
съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 14.08. 2017 год. е дължима от 14.10.2017 год. до
изплащане на вземането. Не е налице основание за отговорност на кредитора, тъй
като ответникът разполага с възможността съобразно чл. 107, ал. 1 от КЗ да
получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на
вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи.
По
разноските:
При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от
държавна такса и разноски, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от
ищеца, адвокат Т.П.
от САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 2097 лв.
С оглед изхода на спора по главния
иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 460 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, като сторените разноски са на стойност 4600 лв. - възнаграждения за вещи лица в размер на 400
лв., и 4 200 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира
релевираното възражение на процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5
от ГПК за неоснователно, тъй като дължимото възнаграждение определено съобразно
чл. 7, ал. 2 от НМРАВ и предвид цената на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното сдружение следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2175,64 лв.,
пропорционално на уважената част от иска, както и 540 лв. възнаграждение на вещи лица по СМЕ и АТЕ
платени от бюджета на съда.
На основание изложеното, Софийски градски
съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.вписано
в ТР при АВ с ЕИК *******, , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“*******, да заплати
на В.И.Г.
ЕГН **********, със съдебен адрес ***-13,
офис 5, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 54 000
/петдесет
и четири хиляди/ лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 03.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, за
разликата над 54 000лева до пълния предявен размер от 60 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди,
поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.вписано
в ТР при АВ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“******,
да заплати на В.И.Г. ЕГН **********,
на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 352, 30 /триста петдесет
и два лева и 30 ст./ лв. представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.10.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, за разликата до пълния предявен
размер от 391,45 лева – обезщетение за неимуществени вреди, поради
установено съпричиняване.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, да заплати на адвокат Т.П. –САК,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 2097 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.И.Г.
ЕГН **********, със съдебен адрес *** 11-13, офис 5, да заплати на
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 460 лева – разноски пред СГС.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, да заплати на да заплати по сметка на
СГС, сумата 2175,64 лева държавна такса и 540 лева разноски за АТЕ и СМЕ, платени от бюджета на съда, пропорционално на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: