№ 175
гр. Велико Търново, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГА. М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500200 по описа за 2024 година
С Решение № 13/11.01.2024 г. по гр. д. № 212/2021 г. Русенският окръжен съд
осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София да плати на С. Р. Т. и С. Р.
А. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45
от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД за причинени на наследодателя им Р. М. Я., починал на
11.09.2021 г., неимуществени вреди вследствие от смъртта на съпругата му Р. Я. при
ПТП на 31.10.2020г, като пътник в самокатастрофирал л. а. „Фолксваген транспортер“
с рег № РР 46****, управляван от И. М. А., ведно със законната лихва от 27.11.2020 г.
до окончателното плащане.
Осъдил „ЗК Лев инс“ АД да плати на С. Р. Т. и С. Р. А. суми от по 50 000 лв. на
всяка една, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди от
смъртта на майка им Р. Я., настъпила в ПТП, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г.
до окончателното плащане.
Отхвърлил като неоснователни исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Р. Я. - над 40 000 лв. до 200 000 лв. и исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С. Т. - над 50 000
лв. до 200 000 лв. и от С. А. - над 50 000 лв. до 200 000 лв., както и исковете за
заплащане на лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода от 31.10.2020
г. до 26.11.2020 г.
1
Осъдил С. Р. Т. и С. Р. А. да платят на „ЗК Лев инс“АД направените разноски в
производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в общ размер на 3 390
лв.
Осъдил „ЗК Лев инс“АД да плати на адв. М. Б., като представител на Адв.
дружество „М. Б.“, на осн. чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 13 150
лв. и ДДС върху него в размер на 2 630 лв., а по сметка на РОС ДТ в размер на 5 600
лв., както и 450 лв. разноски от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“-
гр. София - трето лице-помагач на страната на ответника „ЗК Лев инс“АД.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният от Р. М. Я. е
отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 160 000 лв., ведно със съответната законна
лихва, както и в частите, с които предявените от С. Р. Т. и С. Р. А. са отхвърлени за
разликата над 50 000 лв. до 160 000 лв. за всяка една от тях, ведно със съответната
законна лихва, е подадена от ищците С. Р. Т. и С. Р. А. чрез пълномощника адв. М. Б..
Счита решението за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения
и необосновано. Изразява несъгласие с изводите на съда относно размера на
присъдените обезщетения и съпричиняването. Оспорва наличието на съпричиняване, а
при условията на евентуалност – размера на приетото от съда съпричиняване от 50%.
Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да присъди
обезщетение за всеки един от ищците до размер на 160 000 лв.
В писмения си отговор въззиваемото дружество „ЗК Лев инс“АД чрез адв. Т. П.
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава.
Изложени са подробни съображения по въведените в жалбата оплаквания. Направено
е искане за присъждане на разноски.
В писмено становище третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“
чрез юрисконсулт Р. П. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но е частично
неправилно.
Ищецът Р. М. Я. е предявил против „ЗК Лев инс“АД иск с правно основание чл.
432 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на съпругата му Р. А. Я. в ПТП
на 31.10.2020 г., причинено от И. М. А. при управление на л. а. „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № РР 46 ****, чиято „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
Ищците С. Р. Т. и С. Р. А. са предявили против „ЗК Лев инс“АД искове с правно
основание чл. 432 от КЗ за заплащане на суми от по 200 000 лв. за всяка една от тях,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на майка им Р. А. Я., настъпила в описаното ПТП, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
В хода на процеса ищецът е починал и е заместен от неговите наследници С. Р.
Т. и С. Р. А..
Първостепенният съд е уважил иска, предявен от ищеца до размер на 40 000 лв.,
ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане, а исковете на
двете ищци – до размер на по 50 000 лв. за всяка една, ведно със законната лихва от
27.11.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата част до 200 000 лв. исковете
са отхвърлени, отхвърлена е и претенцията за законна лихва за периода 30.20.2020 г. –
27.11.2020 г.
Решението в частите, с които исковете са уважени, не е обжалвано от ответника
и е влязло в сила. То е влязло в сила и по отношение на отхвърлените искове за
разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от ищците и за законната лихва
от 31.10.2020 г. до 27.11.2020 г.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищците и справедливия размер
на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 40 000 лв. до
160 000 лв. за ищеца и над 50 000 лв. до 160 000 лв. за двете ищци, като обсъжда и
своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от КЗ за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Предявените искове са частично основателни.
Безспорно установено по делото е, въз основа на заключението на Комплексната
автотехническа и пътностроителна експертиза и на заключението на
съдебномедицинската експертиза, настъпването на ПТП на 31.10.2020 г., около 17 ч.,
през тъмната част на денонощието, на път I-2 (Русе-Разград), причинено виновно от
водача на т. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № РР 46 **** И. М. А., при което е
настъпила смъртта на Р. А. Я.. Делинквентът е признат за виновен за извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 343г от НК
(Присъда от 01.06.2022 г. на РОС по НОХД № 327/2022 г.).
Произшествието е настъпило при обилен дъжд. В участъка от пътя, по пътната
лента, в която се е движел автомобилът в посока към гр. Разград, е имало локва с вода,
3
чиято най-дълбока част е била 0.1 м. Според експертизата вероятна причина за
занасянето и отклоняването на товарния автомобил е преминаването през локвата, при
което той е занесъл на ляво по посока на движението му, преминал е през лявата
мантинела и се е преобърнал на дясната си страна (обръщането е на 90 градуса).
Ударът е бил между дясната страна на автомобила в лявата предпазна мантинела, след
което се е преобърнал.
Пострадалата е съпруга на ищеца Р. М. Я. и майка на ищците С. Р. Т. и С. Р. А..
Не се спори и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобила, с който е причинено ПТП, сключена с ответното
застрахователно дружество.
Предвид изложеното, налице са основанията по чл. 432 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество за претърпените от ищците
вреди.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени
вреди:
Въззивният съд намира, че макар съдът да е съобразил обстоятелствата, които
следва да бъдат преценени при прилагане на принципа за справедливост съгласно
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, доразвити в съдебната практика
по приложението на чл. 52 от ЗЗД, е подценил доказаните по делото страдания на
двете ищци С. Р. Т. и С. Р. А. от загубата на тяхната майка, възрастта на пострадалата,
както и социално-икономическите условия в страната към датата на деликта – м.
октомври 2020 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М. А. – зет на
пострадалата (съпруг на ищцата С. Р. А.) и А. Л. К. – познат на пострадалата от дълги
години, безспорно се установява, че семейството е било сплотено и задружно. Ищецът
и пострадалата са живели заедно до смъртта й, в разбирателство и любов (няма данни
за раздяла и конфликти в семейния им живот), отгледали са дъщерите си. Дори и след
заминаването си в чужбина, ищцата С. Р. А. е поддържала с майка си непрекъсната
връзка, а при ежегодните си посещенията в България са били винаги заедно.
Независимо че е живяла в друго населено място, ищцата С. Р. Т. е посещавала често
пострадалата, която пък й помагала в отглеждането на децата. От показанията е
установено, че пострадалата е помагала на дъщерите си когато са имали здравословни
проблеми, грижела се за тях, когато имали нужда. Семейството е било сплотено,
отношенията между тях са били близки, контактите непрекъснати, грижили са се един
за друг, помагали са си в трудни моменти. От свидетелските показания се установява
тежкия период, през който ищците са преминали след внезапната смърт на
пострадалата и несломимата мъка от липсата й. Ищецът станал затворен, въпреки че
преди това бил весел и общителен човек, плачел, страдал заради самотата. Тъгата и
4
мъката от загубата се отразила негативно на двете ищци, на психичното им състояние,
на съня им, плачели, посещавали гроба й.
С оглед на така установеното, следва да се приеме, че интензитетът и обемът на
претърпените от двете ищци страдания от загубата на тяхната майка, която към датата
на внезапната й смърт е била на 60 г., обосновават по-висок размер от така
определеното от първостепенния съд обезщетение от 100 000 лв. Съдът не е оценил в
достатъчна степен доказаната по делото силна и близка връзка на ищците с тяхната
майка, голямата скръб и мъка от загубата й. Аргумент в подкрепа на извода за
дължимо по-високо обезщетение на неимуществените вреди на ищците е и социално-
икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, която не е оценена от
първостепенния съд (610 лв. МРЗ, 1 300 лв. – 1 400 лв. средна работна заплата). Като
има предвид всичко това, въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 140 000
лв. за всяка една от двете ищци в най-голяма степен би възмездило търпените от тях
страдания от смъртта й и би съответствало на принципа за справедливост, въведен в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По-висок от този размер (до претендирания от
160 000 лв.) би бил необоснован. Ищците са в зряла възраст, имат свои семейства и
деца, за които се грижат, свой собствен живот. Трудният период след загубата на
тяхната майка постепенно ще бъде преодолян, макар че мъката ще остане завинаги.
По отношение обезщетението за претърпените от ищеца Р. М. Я. неимуществени
вреди, настоящият състав възприема определения от първоинстанционния съд размер
от 80 000 лв., тъй като същият е съобразен както с доказаните по делото вреди, така и с
периода, през който са търпени вредите от смъртта на съпругата му в процесното ПТП
на 31.10.2020 г. Този период е от около 11 месеца (ищецът е починал на 11.09.2021 г.) и
това обстоятелство е относимо към обема на търпените неимуществени вреди, ерго –
към размера на дължимото обезщетение.
Относно съпричиняването:
Въззивният съд намира за правилен извода на първостепенния съд за
основателност на възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и определения размер на
съпричиняването от 50%.
По делото е безспорно установено, че на предните две седалки до водача на
автомобила са пътували съпругата и детето му, на задната седалка зад него -
племенника му, а в дясно на задната седалка е пътувала пострадалата Р. Я.. При удара
пострадалата е получила тежки увреждания на жизнено важни вътрешни органи и
развили се остри усложнения на травмата: остра кръвозагуба и аспирация на
стомашно съдържимо в дихателните пътища, в резултат на което е настъпила остра
дихателна недостатъчност, за която е благоприятствало и положението на тялото след
преустановяване движението на автомобила, последвана от бързо развитие на тежък
5
мозъчен оток. Пострадалата е получила тежка гръдна травма с множествени
двустранни фрактури на ребрата и разкъсване на десния бял дроб, както и тежка
коремна травма, изразяваща се в дълбоки разкъсвания на черния дроб. Уврежданията
на тези жизнено важни органи са довели до фаталния изход.
Според данните по делото, след произшествието пострадалата се е намирала с
главата навън, по корем. Гърбът й е бил затиснат от горния ръб на прозореца на
страничната дясна плъзгаща врата на буса. Тялото й е било затиснато и е извадено от
полицейските органи.
Както съдебномедицинската експертиза, така и Комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, дават категорично заключение, че
правилно поставен обезопасителен колан би възпрепятствал изпадането на тялото от
автомобила и травмите, възникнали при изпадането, не биха се получили. Вещите
лица посочват, че поради въртеливото движение на автомобила преди преобръщането
му, а и при самото падане на дясната страна, биха се получили различни по-леки
травматични увреждания в дясната част на тялото. При занасяне на буса нА.во (по
посоката му на движение), при преминаването през лявата мантинела и при
преобръщането на буса на дясна страна, спрямо пътуващите са действали инерционни
сили надясно. При положение, че пострадалата се е намирала на задна седалка в дясно,
при правилно поставен колан е било възможно съприкосновение на тялото с детайли
от автомобила в непосредствена близост, но не е било възможно изпадане на тялото в
състоянието, в което е била след удара.
Експертите обосновават извод, че при поставен обезопасителен колан леталният
изход не би настъпил, защото травматичните увреждания, довели до смъртта на
пострадалата, са получени във връзка с изпадането и притискането на тялото от
автомобила.
Според данните по делото всички останали пътници в автомобила са били леко
пострадали и в състояние сами да го напуснат, което също дава основание на вещите
лица да заключат, че при този механизъм на ПТП, без деформации на автомобила, при
поставени обезопасителни колани на пътуващите в него, не би следвало да се получат
тежки травми, застрашаващи живота.
Вещите лица са изследвали снимките, направени при огледа на
местопроизшествието (л. 29, 30 и 33 от ДП). На мястото на задната седалка в ляво има
триточков колан и се вижда заключващото устройство между лявото и средното място
на седалката. На средното място се вижда двуточков колан. Началото на средния колан
е в областта между лявото и средното място, а заключващото му устройство е между
средното и дясното място. На снимката на л. 30 от ДП се вижда двуточковият колан на
средната седалка в разпънато положение, насочен надясно. Вижда се и коланът на
лявото задно място. На задно дясно място не се вижда коланът, който трябва да е
6
триточков. Вижда се също заключващото устройство, което се намира между средното
и дясното място и в него няма останали ключалки и части от срязан колан.
Като съпоставя локализацията на кръвонасяданията във външния долен
квадрант на дясната гърда, с положението на раменно-гръдната лента на поставен
обезопасителен колан за дясна седалка (от дясно рамо към лява поясна област), вещото
лице - съдебен лекар приема категорично, че това кръвонасядане не може да бъде
получено при поставен обезопасителен колан.
Заключението на Комплексната съдебномедицинска и антотехническа
експертиза следва да бъде кредитирано изцяло като обосновано и компетентно. За да
отговорят на поставените въпроси, вещите лица са изследвали действалите
инерционни сили в автомобила, механизма на уврежданията, получени от
пострадалата при удара, данните за кръвонасяданията по тялото, както и снимковия
материал, изготвен при огледа в ДП. Предвид това, категоричен е изводът, който
следва да бъде направен, а именно: че пострадалата е пътувала без поставен
обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и че ако е пътувала с
поставен такъв колан, смъртта й не би настъпила като пряка последица от
произшествието, виновно причинено от делинквента. Предвид това, обосновано е да се
приеме, че приносът и за настъпване на вредоносния резултат е 50%.
Съобразно този принос дължимите на двете ищци обезщетения за
неимуществени вреди възлизат на по 70 000 лв. за всяка една от тях.
С оглед на горните изводи, обжалваното решение се явява неправилно в
обжалваните части, с които предявените от С. Р. Т. и С. Р. А. искове с правно основание
чл. 432 от КЗ са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв., се явява
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД,
поради което следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК,
исковете за тази разлика (за суми от по 20 000 лв.) следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 27.11.2020
г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част, с която претенциите на ищците са отхвърлени за
разликата над 40 000 лв. до 160 000 лв. за ищеца и над 70 000 лв. до 160 000 лв. за
двете ищци, ведно със съответната законна лихва, както и в частта за присъдените
разноски, решението следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото пред въззивната инстанция ответникът следва да бъде
осъден да заплати допълнително ДТ върху уважената част на исковете за
производството пред двете инстанции в размер на 2 400 лв., както и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. М. Б. в размер на 3 000 лв. допълнително
пред първата инстанция и в размер на 1 000 лв. пред настоящата съобразно уважената
част на жалбата – общо 4 000 лв.
7
При определяне размера на възнаграждението съдът съобразява Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и приема, че при
определяне на отговорността на страните за разноски не е обвързан от размерите на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши конкретна преценка за
размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обема на извършените от пълномощника действия. В случая фактическата и правна
сложност на делото пред въззивната инстанция не е голяма, тъй като спорни са били
въпросите за размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди съобразно
принципа по чл. 52 от ЗЗД и за съпричиняването. Доказателства не са събирани, не са
въвеждани нови факти и обстоятелства. Действията на пълномощника на
жалбоподателите-ищци пред въззивната инстанция се изразяват в подаване на
въззивна жалба и писмена молба, без явяване в съдебно заседание. Съдът съобразява и
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
Предвид неоснователността на въззивната жалба в по-голямата й част, в полза
на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата от 2 000 лв.,
представляваща част от направените разноски за адвокатско възнаграждение – общо
3 000 лв., видно от преводно нареждане от 17.06.2024 г.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13/11.01.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. №
212/2021 г. по описа на същия съд в обжалваните части, с които са отхвърлени
предявените от С. Р. Т. и С. Р. А. против „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр.
София искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за разликата над
50 000 лв. до 70 000 лв. (за сумата от 20 000 лв.) за всяка една от тях, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на
майка им Р. Я., настъпила в ПТП на 31.10.2020 г., причинено виновно от водач на
автомобил със сключена със „ЗК Лев инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази разлика от 27.11.2020г до
окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да заплати на С. Р. Т., с ЕГН **********,
разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. (сумата от 20 000 лв.), допълнително
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка й Р.
Я., настъпила в ПТП на 31.10.2020 г., причинено виновно от водач на автомобил със
сключена със „ЗК Лев инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
8
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази разлика от 27.11.2020г до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да заплати на С. Р. А., с ЕГН **********
разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. (сумата от 20 000 лв.), допълнително
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка й Р.
Я., настъпила в ПТП на 31.10.2020 г., причинено виновно от водач на автомобил със
сключена със „ЗК Лев инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази разлика от 27.11.2020г до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт (по сметка на ВТАС) сумата 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин
лева) ДТ върху уважената част на исковете за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да заплати на адв. М. Б. – АК – Пловдив
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4 000 лв. (четири хиляди
лева) за оказана на жалбоподателите-ищци С. Р. Т. и С. Р. А. безплатна защита пред
двете инстанции съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА С. Р. Т., с ЕГН ********** и С. Р. А., с ЕГН ********** да заплатят
на „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, ЕИК ********* сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева) разноски по делото пред
въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователна
компания Лев инс“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9