РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
гр. Пловдив, 20 февруари 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3074 по
описа за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на Р.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Решение № 2153-15-215/01.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба на С. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 3108-15-25/17.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при
ТП на НОИ – Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата
отмяна от съда. Жалбоподателката твърди, че не знае защо и е зачетен стаж при
осигурителя „Мраз“ АД София за периода от 07.11.1990 г. до 23.07.1996 г., в
което предприятие не е работила. В тази насока, е посочено, че от първичния
административен акт става ясно, че не са извършени проверки и не е търсен стаж
при друг осигурител за този период, което означавало, че при установяване на
конкретен осигурител, следва да се признае съответно количество стаж. Твърди
се, че е нарушен чл. 34 от АПК, тъй като в хода на административното
производството не й е предоставена възможност да изрази становище. Допълнителни
съображения са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище,
приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с оспореното Решение
№ 2153-15-215/01.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е оставена
без уважение жалба на С. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
3108-15-25/17.06.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив. С това
разпореждане, на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ОСВ) на жалбоподателката е спряна, считано от 11.06.2019 г.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
С разпореждане № **********/08.05.2013
г., по заявление вх. № МП-6500/24.01.2013 г. на С. е отпусната лична пенсия за
ОСВ с начална дата 24.01.2013 г.
Заявлението за отпускане на пенсия за
ОСВ е подадено лично от С. и към него са приложени следните документи за
осигурителен стаж : Трудова книжка № 228/14.03.1978 г.; Трудова книжка № 12/07.02.2011 г; Образец УПЗ АППТ-921/20.10.2010 г.;
Образец УПЗ № 110/25.10.2010 г.; Образец УПЗ № 03/16.05.2012 г. Образец УПЗ №
01/16.01.2012 г.; Образец УПЗ № 403/10.07.2001 г.; Образец УПЗ № 97/06.07.2007
г.; Образец УПЗ № 304/16.09.2002 г.; Удостоверение№
02/26.10.2010 г.; Удостоверение № 40/23.05.2011 г.
Съгласно данни от пенсионното досие С.
е получила на 31.03.2014 г. лично документите си за осигурителен стаж, но в
текста на жалбата декларира, че не съхранява същите.
С вх. № 1029-15-19123/22.05.2019 г. в
ТП на НОИ Пловдив е получен сигнал от ОД на МВР гр. Пловдив, сектор
„Икономическа полиция" за съмнения за достоверност на използваните
документи за пенсиониране на лицето Р.М.С..
Изпратени са писма до осигурителите и съхранителите на първичните документи на недействащите
осигурители, както следва: Изх. № 2175-15-93#3/04.06.2019 г. до „Мраз" АД
гр. София; Изх. № 2175-15-93#1/04.06.2019 г. до отдел ООА при ТП на НОИ
Пловдив, съхранител на документите на Мина Антрацит
гр. Своге, на Мина Маришки басейн и на ДПП „Устрем" гр. Лъки; Изх. №
2175-15-93#2 /04.06.2019 г. до „Мини Марица -изток" ЕАД гр. Раднево.
До постановяване на обжалваното
разпореждане са получени отговори съответно:
- Вх.
№ 2175-15-93#4 /11.06.2019 г. от осигурител „Мраз" АД гр. София, съгласно
който за периода от 07.11.1990 г. до 23.07.1996 г. в наличната първична
документация няма данни за положен труд от лицето Р.М.С.;
- Вх. № 2175-15-93#5 /13.06.2019 г. от
ТП на НОИ - Хасково отдел OA, съгласно който в първичните документи на
осигурителите „Устрем Л" ЕООД гр. Лъки и осигурител „Мина Маришки
басейн" ООД липсва информация за лицето съответно за периода от м. 03.1978
г. до м.01.1979 г. и от м.10.1984 г. до м. 01.1987 г.
Констатирано е от Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, че към жалбата, с която е сезиран не са приложени нови документи
за стаж или нови данни за периода 07.11.1990 г. до 23.07.1996 г., поради което
не е предприета процедура по служебно изясняване на стаж, тъй като
административният орган не разполага с информация за осигурител/работодател,
при който Р.М.С. е полагала труд през посочения период.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.
95, ал. 2 от КСО, ответният административен е приел, че безспорно са събрани в
развилото се административно производство доказателства за неупражняване от С. на
труд в „Мраз" АД през периода от 07.11.1990 г. до 23.07.1996 г.
Незачитането на въпросния период за стаж и липсата на данни и документи по чл.
40, ал.1 от НПОС за друг стаж със съответната продължителност, според
решаващият орган има за последици
обстоятелството, че лицето вероятно не е придобило право на лична пенсия за
ОСВ, към датата на отпускането й - 24.01.2013 г., което от своя страна би
довело до нейното прекратяване.
С тези съображения е обоснован извод
за наличие на хипотезата на чл. 95, ал.2 от КСО, съответно за законосъобразност
на процесното разпореждане.
6. В хода на съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-графологична
експертиза (СГЕ), приета без заявени резерви от страните. Вещото лице е
дало следното заключение:
Подписите на листове л. 7 /стр.1 и стр.4 от
пенсионната преписка/, л. 24, л. 49, л. 50-гръб и л. 112 от делото са изпълнени
от едно и също лице.
Подписът на лист 9 от делото, положен за „ПРЕДАЛ:“ в
описа ПРИЕТИ/ВЪРНАТИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПЕНСИЯ не е изпълнен от Р.М.С..
Ръкописният текст на стр. 1 и стр. 4 след „За
времето“ – „от 19.08.2003 год. до 30.04.2004 год. и от 07.02.2011 до
25.04.2011год“ в Заявление за пенсиониране – формуляр обр.УП-1, наличен на лист
7 от делото е изпълнен от едно и също лице. Същият е изпълнен от Р.М.С..
Ръкописно изписания цифров текст на стр. 4 след
текста „Пенсията за осигурителен стаж и възраст/инвалидност/ да се определи от
брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход за времето от „01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и от 12.01.1998 г. до
19.01.2009 год.“ не е изпълнен от Р.М.С..
ІV. За правото:
7. Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
„Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
В
конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на осигурителната
администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са
съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва
законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото
изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен
и се концентрира във въпроса налице ли са законоустановените предпоставки за
спиране на пенсията за ОСВ на жалбоподателката.
Процесното Разпореждане № **********/Протокол №
2146-15-172/16.03.2018 г., както вече се посочи, е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО. За да стори това, административният орган е приел, че от събраните доказателства не се
установява С. да е полагала труд в „Мраз" АД през периода от 07.11.1990 г.
до 23.07.1996 г., а незачитането на въпросния период за стаж и липсата на данни
и документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС за друг стаж със съответната
продължителност, налага извода, че лицето вероятно не е придобило право на
лична пенсия за ОСВ, към датата на отпускането й - 24.01.2013 г., което от своя
страна би довело до нейното прекратяване.
9. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да бъде
съобразено следното:
Като основание за спирането на пенсията е посочена
разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО, според която длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се
издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата, а ако се установи,
че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на
спирането. От регламентираните в чл. 96, ал. 1 от КСО хипотези за прекратяване
на пенсията относима за казуса е тази по т. 4 - пенсията се прекратява, когато
отпадне основанието за получаването й. С оглед конкретните данни по делото,
обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на С. са
свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради
наличието на съмнения относно истинността на данните за осигурителен стаж и
доход в „Мраз" АД през периода от 07.11.1990 г. до 23.07.1996 г., които
съмнения са обусловени от констатираното несъответствие относно истинността на удостоверение
обр. УП-2 № I-324/16.03.2001
г., издадено от „Мраз“ АД и информацията в него. Цитираният документи е част от
пенсионната преписка и е послужил за удостоверяване на осигурителен стаж за
отпускане на лична пенсия. Данните по извършваните проверки от осигурителни
органи (писмо вх. №
2175-15-93#4 /11.06.2019 г. от осигурителя „Мраз" АД гр. София, писмо вх. № 2175-15-93#5 /13.06.2019 г.
от ТП на НОИ - Хасково отдел OA, съгласно което в първичните документи на
осигурителите „Устрем Л" ЕООД гр. Лъки и осигурител „Мина Маришки
басейн" ООД липсва информация за лицето съответно за периода от м. 03.1978
г. до м.01.1979 г. и от м.10.1984 г. до м. 01.1987 г.), във
връзка с постъпилия сигнал от Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив (писмо вх. № 1029-15-19123/22.05.2019 г. по описа
на ТП на НОИ – Пловдив – лист 54 по делото), представляват доказателства
от рода на посочените в чл. 95, ал. 2 от КСО и несъмнено обуславят извод, че е
било налице основание за спиране на пенсията. Категоричен аргумент в тази
насока е именно цитираното по-горе писмо
вх. № 2175-15-93#4 /11.06.2019 г. (лист 86 по
делото) от осигурител „Мраз" АД гр. София, съгласно което за периода от
07.11.1990 г. до 23.07.1996 г. в наличната първична документация няма данни за
положен труд от лицето Р.М.С., както и че удостоверение обр. УП-2 № I-324/16.03.2001 г. не е
издавано то тяхна страна на Р.С.. В тази връзка е уточнено, че в изходящия
дневник ФСО на „Мраз“ АД за периода 14.01.1999 г. – 17.07.2002 г. липсват
издадени документи с индекс „I“ (първо
римско) преди номерата с арабски цифри . Освен това под изх. № 324 (без индекс „I“), но на
17.09.2001 г., е издадено удостоверение
обр. УП-2 на С.О.С.. Впрочем, тези обстоятелства не са спорни между страните,
доколкото в жалбата, с която е сезират съда жалбоподателката изрично заявява,
че не е работила в „Мраз“ АД.
Фактът, че през периода от 07.11.1990 г. до
23.07.1996 г. С. не е полагала труд в „Мраз" АД и липсата на данни и
документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС за друг стаж със съответната
продължителност, са достатъчни да обосноват извод, че лицето вероятно не е
придобило право на лична пенсия за ОСВ, към датата на отпускането й -
24.01.2013 г., което от своя страна би довело до нейното прекратяване, както
правилно е приел ответният административен орган.
Следва да се констатира, че нито в хода на
административната процедура, нито в хода на административното обжалване , нито
пред настоящата съдебна инстанция са наведени някакви твърдение, С. да е
работила през този период при друг осигурител.
При това положение, органите на НОИ са били и са в
обективна невъзможност да извършат каквато и да било проверка. Ето защо, възраженията
на жалбоподателката в тази насока са явяват неоснователни.
Във връзка с изложеното е необходимо да се посочи,
че цитираната по-горе разпоредбата на чл. 95, ал. 2 КСО изрично предвижда, ако
се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя да се възобнови
от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства
от самото спиране на пенсията, т.е. за жалбоподателката съществува възможност
по всяко време да посочи данни и/или да представи доказателства, че през
процесния период е полагала труд при друг осигурител, което обстоятелство, ако
бъде надлежно доказано би довело до възобновява на пенсията й от датата на
спирането. На този етап такива доказателства липсват, а както вече бе казано
дори липсват твърдения в тази насока.
Изготвената по делото СГЕ по никакъв начин не променя
възприетите вече изводи, тъй като нито спирането на пенсията по чл. 95 КСО,
нито прекратяването й по чл. 96 от кодекса, е обусловено от наличие на виновно
поведение от страна на лицето, което я е получавало. Казано с други думи, дали
жалбоподателката лично е подписала и подала заявлението си за придобиване право
на пенсия и документите за осигурителен стаж или не (както и
дали лично ги е получила при връщането им от пенсионния орган), са
обстоятелства ирелевантни за разрешаване на настоящия административноправен
спор. Тези обстоятелства биха имали значение единствено за ангажиране на
нейната наказателна отговорност. Същественото в случая е, че през периода от
07.11.1990 г. до 23.07.1996 г. С. не е полагала труд в „Мраз" АД, а
незачитането на въпросния период за стаж и липсата на данни и документи по чл.
40, ал. 1 от НПОС за друг стаж със съответната продължителност, подлага на
основателно съмнение, че лицето е придобило право на лична пенсия за ОСВ, към
датата на отпускането й - 24.01.2013 г. В случаи от категорията на процесния, законът
държи сметка единствено за наличието на обективни факти, които биха довели или
са довели до отпадне на основанието за получаването на пенсията, но не и по чия
вина се стигнало до този резултат.
Следователно, преценката на административните
органи, че е било налице основание за спиране на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на С., е материално законосъобразна, именно защото са налице доказателства
за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно
чл. 96, ал. 1. В настоящата хипотеза, каза се, такова обстоятелство е отпадане
на основанието за получаването й по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Отпадане на
основанието означава вероятно установяване на неистинността на документите или
на част от тях, които удостоверяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне
материалната предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на
чл. 95, ал. 2 от КСО не изисква обстоятелствата, които могат да доведат до
прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1, да бъдат установени по
несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за нейното
спиране. Достатъчна е вероятността от такъв резултат, а в случая вероятността
от такъв резултат е реална с оглед изпожененото по-горе.
В
този смисъл Решение № 835 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2017 г.,
VI о.
10. Неоснователни според настоящия съдебен състав са доводите на жалбоподателката,
че поради нарушение на чл. 34 от АПК, постановените административни актове се
явяват незаконосъобразни.
До отмяна на конкретен административен акт могат да
доведат не всички нарушения на процесуалните правила, а само съществените.
Съответно преценка в тази насока се прави за всеки конкретен случай. Съществено
е това нарушение, което ако не беше допуснато би могъл да се стигне до друго решение на поставения
пред административния орган въпрос.
Съдът намира, че в конкретния случай дори и да беше
предоставена възможност на жалбоподателката да изрази становище, то това
обстоятелство не би довело до постановяване на административен акт със
съдържание различно от това на процесното разпореждане, тъй като е
безспорно, че С. не е работила при осигурителя „Мраз“ АД през периода от
07.11.1990 до 23.07.1996 г., а до настоящия момент дори не се твърди същата да
има друг стаж със същата продължителност при конкретен осигурител/и.
В този смисъл, съдът приема, че пропускът да се даде
възможност на С. да изрази становище в хода на административното производство
не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до
постановяване на незаконосъобразен административен акт.
11. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения
административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да
бъде отхвърлена.
V. За
разноските:
12. При посочения изход на
спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт,
се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяван на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Решение № 2153-15-215/01.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба на С. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 3108-15-25/17.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при
ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Р.М.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100
лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: