№ 295
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200423 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от СТ. ОГН. М., от гр.София, до Русенския Районен
съд против Наказателно постановление № 20-1085-001763/29.05.2020г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение по чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от същия закон му
били наложени наказания “Глоба” в размер на 50.00лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно. Отрича авторството на нарушението.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 18.08.2019г., около 14.00ч. свидетелят С.П. и К.К. – инспектори в
Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр.Русе, към Национално ТОЛ
управление, осъществявали контрол върху заплащането на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата по път I-5 /Русе-Велико Търново/ в
района на км.26+600, за движещите се в посока гр.В.Търново превозни
средства.
Друг екип на Национално ТОЛ управление, разположен на няколко
километра преди П. и К., осъществявал контрол с автоматизирана система за
видеонаблюдение. Около 14.10ч. служителите на този екип подали сигнал
към колегите си П. и К., че покрай тях преминал лек автомобил „Ауди 100“ с
рег.№ Р 5355 АМ, за който установили, че не е заплатена дължимата винетна
такса.
Когато този лек автомобил приближил, свид.П. излязъл на пътното
платно, почти до осевата му линия, вдигнал стоп-палка в ръка, с ясното
намерение да спре автомобила, като с другата си ръка посочил мястото, на
което водачът да спре. Въпреки непосредствената близост между автомобила
и служителя, ясното време и отсъствието на други превозни средства на
платното за движение, водачът на л.а. „Ауди 100“ с рег.№ Р 5355 АМ само
подал сигнал с включен десен пътепоказател, намалил скоростта си на
движение, след което вместо да спре, преминал покрай служителите на
Национално ТОЛ управление и продължил движението си.
За случилото се свид.С.П. изготвил докладна записка до Началника на
Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр.Русе, който от своя страна предал
информацията до Сектор ПП-Русе, за вземане на отношение по
компетентност. Проверката по случая била възложена на Т.К. – младши
автоконтрольор в Сектора ПП-Русе. По данните за регистрационния номер на
процесното превозно средство той издирил собственика – свид.Д.М.. След
като бил уведомен за причината за проверката, М. дал обяснения в които
изложил, че на 18.08.2019г., около 13.00-13.30ч. по предварителна договорка
за покупко-продажба, предал владението върху л.а. „Ауди 100“ с рег.№ Р
5355 АМ на жалб.С.М., като му връчил ключа за автомобила и го уведомил,
2
че автомобилът е без заплатена винетна такса. След това попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отразил, че към датата и часът на
нарушението, водач на л.а. „Ауди 100“ с рег.№ Р 5355 АМ бил жалб.С.М..
Представил и нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от
31.08.2019г., сключен между него, като продавач на лекия автомобил и
жалб.М. – като купувач. С.М. бил призован и се явил в Сектор ПП-Русе на
12.02.2020г., където му бил връчен АУАН за извършено нарушение по чл.103
от ЗДвП. М. подписал акта без да изложи възражения.
Въз основа на този акт, Началника на Сектор „Пътна полиция“-Русе,
издал обжалваното наказателното постановление, с което за това нарушение
и на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наложил на С.М. наказание “Глоба” в
размер на 50.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
Съдът намира за безспорно доказано, че жалб.С.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава и на нарушението по чл.103 от ЗДвП.
Съобразно тази правна норма, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът намира,
че жалбоподателя е осъществил от обективна страна вмененото му
административно нарушение, като за формиране на този извод Съдът
3
кредитира показанията на разпитаният по делото свид.С.П. – инспектор в
Национално ТОЛ управление. В показанията си този свидетел сочи, че след
като му била подадена от колегите му информация за лек автомобил „Ауди
100“ с рег.№ Р 5355 АМ, за който не била заплатена винетна такса, П. излязъл
на платното за движение и подал ясен сигнал с вдигната в ръка стоп-палка,
насочена към жалбоподателя. Независимо от това и при липсата на обективни
пречки сигнала подаден от свид.П. да бъде възприет от водача, той не спрял а
продължил движението си. Нещо повече, установява се от показанията на
свид.П., че първоначално водачът подал десен пътепоказател и намалил
скоростта, което недвусмислено указва, че е възприел подаденият му сигнал,
но очевидно, поради известният му факт, че за автомобила не е заплатена
винетна такса, решил да не спира и да продължи движението. От показанията
на свид.П. се установява също така, че водачът в автомобила бил лице от
мъжки пол, който бил сам. По мнение на Съда, безспорно бе доказано по
делото, че водач на „Ауди 100“ с рег.№ Р 5355 АМ към процесният момент,
бил жалб.С.М.. В тази насока са показанията на свид.Д.М., който заявява, че
именно на 18.08.2019г., около 13.00-13.30ч. по предварителна договорка за
покупко-продажба, предал владението върху л.а. „Ауди 100“ с рег.№ Р 5355
АМ на жалб.С.М., като му връчил ключа за автомобила и го уведомил, че
същият е без заплатена винетна такса. М. твърди също така, че малко по-
късно, жалбоподателя, който бил сам, потеглил в посока гр.София. Това
обстоятелство, под заплахата от наказателна отговорност, свид.М. потвърдил
и в декларация по чл.188 от ЗДвП. Установи се по делото, че деянието е
извършено около 14.10ч. и на разстояние около 30км. от гр.Русе, а
автомобила бил управляван от лице от мъжки пол, без пасажери. Т.е.
разстоянието от гр.Русе и времето, съответстват на предвижване от района на
хипермаркет „Метро“ /където свид.М. предал автомобила на жалбоподателя/
до мястото на проверката. Така събраните по делото доказателства, макар и в
тази насока само косвени, образуват подредена, логически последователна
система, която очертава единственият възможен извод за това, че именно
С.М. е бил водач на автомобила, респективно - автор на нарушението.
Показанията на свидетелите П. и М. са последователни, логично свързани и
взаимно допълващи се, не бяха оборени по никакъв начин, а напротив,
подкрепени са и от останалите събрани по делото доказателства, поради
което за Съда не съществува причина да не ги кредитира.
4
От доказателствата по делото става ясно също така, че жалб.М., като
водач на пътно превозно средство бил спрян от контролен орган – свид.С.П.,
който по силата на заеманата длъжност е осъществявал /съобразно чл.167а,
ал.1 от ЗДвП/ функции по контрол върху заплащането на съответната винетна
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за изпълнението на които е разполагал с
предвидената в чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП възможност да спира движещи се
МПС и проверява документите за самоличност на водача, както и всички
документи, свързани с управляваното превозно средство. Подаденият от
служителят П. сигнал за спиране бил законосъобразен, ясен и своевременно
подаден.
Несъмнено жалбоподателя възприел така подаденият му от служителя
сигнал, но независимо от това, продължил движението си и се отдалечил в
неизвестна посока. Както се установява от доказателствата по делото, времето
било ясно и слънчево, а свид.П. бил в униформа и със светлоотразителна
жилетка. Подаденият от него сигнал бил достатъчно ясен, разбираем,
своевременен и еднозначен, с насоченост към водача на единственият
приближаващ към поста автомобил. Освен това, както бе посочено и по-горе,
веднага след подаденият сигнал, жалб.М. намалил скоростта на управлявания
от него автомобил, което очевидно указва на първоначалното му намерение
да спре. След това обаче, жалбоподателя ускорил и преминал покрай
служителите на Национално ТОЛ управление. Тези факти, преценени в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, налагат единственият възможен извод, че
жалб.С.М. е възприел подаденият му от полицейският служител сигнал за
спиране.
Поради това Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Сигналът за спиране бил
своевременно и ясно подаден, а жалбоподателя го възприел. По този начин,
след като бил длъжен да спре при подаден сигнал за спиране от контролния
орган на посоченото му място, жалб.М. съзнателно не изпълнил това негово
разпореждане. Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно
установено, поради което и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалб.С.М. за него.
5
Съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната норма на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като по делото бе безспорно установено, че
нарушението осъществено от жалбоподателя се състои в неизпълнение
разпореждане на контролния орган за спиране, като той не спрял, а се
отдалечил с управлявания от него автомобил в неизвестна посока.
Административнонаказващият орган правилно определил вида на
наказанията за това нарушение, като индивидуализирал техният размер на
минимума предвиден в санкционната норма, очевидно съобразявайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното, наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-
001763/29.05.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4
от същия закон на С.О. М., от гр.София, ЕГН-********** били наложени
наказания “Глоба” в размер на 50.00лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6