Решение по дело №372/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700372
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 25

 

Гр.Сливен, 05.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 372 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 Образувано е по жалба на Община Сливен, срещу Решение № 154/09.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Община Сливен  с вх. № 9363/26.08.2020 г. срещу Разпореждане № С-200020-137-0007115/19.08.2020 г., на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас – ИРМ Сливен, с което е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на задължения по ИД № *********/2020 г. Твърди се, че е налице подменено изпълнително основание по ИД № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас офис Сливен. С доводи, че вземанията предмет на изпълнителното дело са погасени по давност, както и поради липса на годно изпълнително основание, се иска постановяване на съдебно решение за прекратяване на изпълнителното производство. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител адв. Т.Д. от САК с претенция за присъждане на разноски по делото.

Ответната страна - директорът на ТД на НАП – Бургас, чрез упълномощения г. ю. Ж. Д. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № *********/2020 г. е образувано по подадено от МОСВ, чрез електронната услуга за външни взискатели на НАП, Заявление за принудително събиране на финансова корекция, установена с Решение № 234/13.08.2012 г. на Заместник министъра на МОСВ, като ръководител на Управляващия орган по КФ. За предявеното публично вземане, е генериран от електронната система на НАП вх. № Е200150-225-0042503 от 05.03.2020 г.

С оглед образуваното изпълнително дело, със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С200020-048-0042623/09.03.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен на основание чл. 221 от ДОПК, Община Сливен е поканена в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да плати доброволно задължението си в размер на 4 963 203, 42 лева ведно с лихвите, изчислени към 09.03.2020 г. до окончателно изплащане на главницата, като се уведомява, че в териториална дирекция Бургас, офис Сливен под № ********* от 2020 г. е образувано изпълнително дело за неплатените публични задължения.

На 16.07.2020 г. Община Сливен е подала молба/възражение с вх.№ С200020-000-0324275, с което се претендира погасяване по давност на задълженията по ИД № *********/2020 г., представляващи финансова корекция в общ размер на 5 130 262, 43 лева, установена с Решение № 234/13.08.2012 г. на Заместник министъра на МОСВ, като ръководител на Управляващия орган по КФ.  По така отправеното искане е налице произнасяне с разпореждане № С-200020-137-0007115/19.08.2020 г. на публичен изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, поради изтекла погасителна давност за събиране на вземанията по Решение № 234/13.08.2012 г. на Заместник министъра на МОСВ. Изразявайки несъгласие със съдържащият се в разпореждането извод за неизтекла погасителна и изпълнителна давност на претендираното в изпълнителното производство вземане, Община Сливен подава жалба срещу разпореждането, която е приета с вх. № 9363/26.08.2020 г. Жалбата е приета за допустима, като при произнасянето си по същество с решение № 154/09.09.2020 г., директорът на ТД на НАП-Бургас е приел, че изпълнителното дело е образувано въз основа на годен изпълнителен титул - Решение № 234/13.08.2012 г. на Заместник министъра на МОСВ, извършените действия са законосъобразни, предприети при наличие на надлежно изпълнително основание, довели до многократно прекъсване на давността, поради което за публичните вземания, предмет на ИД № *********/2020 г. не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. С цитираното решение директорът на ТД на НАП-Бургас е оставил без уважение подадената жалба от Община Сливен срещу разпореждане № С-200020-137-0007115/19.08.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас – ИРМ Сливен, като неоснователна.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата – съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът може да обжалва решението пред административния съд по постоянния си адрес или седалище в 7-дневен срок от съобщението.

Конкретната жалба е против акт на Директора на ТД на НАП Бургас, произнесен по повод подадена до него жалба от същото лице против действия на публичен изпълнител. Жалбата е подадена в 7-дневния срок по чл. 268, ал.1 от ДОПК /решението е съобщено на 05.10.2020 г., а жалбата е подадена на 09.10.2020 г./, при наличието на правен интерес от оспорване. Ето защо, съдът я намира за процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, при спазване на задължителното административно обжалване пред указания в кодекса орган и в установения седмодневен срок, включително и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства, които да правят оспорването недопустимо.

Разгледано по същество, съдът го намира за основателно, като се съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на Директора на ТД на НАП Бургас, с което е потвърдено разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен от 19.08.2020 г. Съдът съобразно задължението си да извършва пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като преценява дали при издаването на тези актове са спазени всички изисквания за законосъобразност –компетентност на органите; изискването за писмена форма; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им и съобразяване с целта на закона.

Няма спор, че процесното решение е издадено от материално овластен за това орган, включително и в пределите на неговата териториална компетентност, а именно – териториалния директор на ТД на НАП – Бургас, в чийто район е извършено обжалваното действие на публичен изпълнител. Решението се обективира в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Жалбата до горестоящия орган е подадена на 26.08.2020 г., като няма данни да е оставяна без движение като нередовна или да са изискани допълнителни доказателства, поради което срокът по чл. 267, ал. 2 изтича на 09.09.2020 г., в който ден е налице и произнасянето с процесното решение.

Същото обективира в себе си конкретни фактически установявания и на тях има дадена също конкретна правна обосновка, като крайното решение е за оставяне без уважение на жалбата като неоснователна. Самото разпореждане следва да се приема за издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност.

Независимо от горното, след анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира подадената жалба за основателна.

В нормата на чл. 209, ал. 2 от ДОПК са регламентирани изпълнителните основания, при наличието на които е допустимо образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително изпълнение на публични вземания.

Анализът на представените по делото доказателства, както и от оспореното решение се установява, че предприетите действия по принудително изпълнение са въз основа на подадено от МОСВ, чрез електронната услуга за външни взискатели на НАП, Заявление вх. № Е200150-225-0042503 от 05.03.2020 г. за принудително събиране на финансова корекция, установена с Решение № 234/13.08.2012 г. на Заместник министъра на МОСВ, като ръководител на Управляващия орган по КФ.

С цитираното решение ръководителят на УО на КФ е приел, че след едностранното прекратяване на двата договора Община Сливен не е сключила други договори и не е продължила строителните работи по съответния компонент. УО е преценил, че има нарушение, съответстващо на съдържанието на нередност по чл. 1, § 2 от Регламента на Комисията 2988/95 и е приел, че на Община Сливен следва да бъде наложена финансова корекция от 1 457 788, 92 евро. По тези мотиви е наредил вписването в Регистъра за нередности на основание чл. 14, ал. 2, 3 и 5 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Следователно с решение № 234 от 13.08.2012 г. на ръководителя на УО само е регистрирана нередност, за която да бъде наложена финансова корекция от 1 457 788.92 евро. На това сочи и изписаното в акта правно основание - чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба за определяне на процедурите по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.

В процедурата по установяване и регистриране на нередности конкретно приложената Наредба за определяне на процедурите по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз регламентира различните етапи по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, които включват процедурите по: администриране на сигнали за нередност; администриране на нередности - установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващо проследяване и приключване, и контрол върху предходните две процедури. Тя създава националната нормативна уредба за администриране на нередностите с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза, и няма за предмет регламентирането на конкретните правни последици от установена нередност за конкретния правен субект, извършител на нередността. Процедурата по глава втора "Администриране на сигнали за нередности" от Наредбата регламентира специална процедура по администриране на сигнали. Това производство завършва с акта по чл. 14, ал. 1 на органа по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Именно това е посоченото в решението от 13.08 2012 г. на УО правно основание. Този акт поставя началото на процедурата по администриране на самата нередност. Актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата не установява по един неподлежащ на промяна начин наличието на нередност. С решението от 13.08.2012 г. УО е администрирал нередност и я е вписал в регистъра на нередности. След получаване на становището от засегнатите лица ръководителите по чл. 13, ал. 2 от Наредбата следва да предприемат необходимите корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата за нередностите, включително и корективните действия по доброволно или принудително възстановяване на средствата, съгласно т. 2 на чл. 28 - чл. 13, ал. 5 от Наредбата. В този смисъл е Определение № 11053/13.08.2020 г. на ВАС на РБ – Седмо отделение, постановено по адм. дело № 8144/2020 г. по описа на съда.

С оглед изложеното, годно изпълнително основание ще представлява актът на МОСВ за налагане на финансова корекция, който ще подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, и ще е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК.

Предвид така формирания извод, следва, че действията на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас по образуване на изпълнително дело ИД № *********/2020 г.  са предприети при липсата на годно изпълнително основание и като такива се явяват незаконосъобразни.

По повод спорния момент, за да се извърши преценка за погасяването по давност на задълженията, във връзка с нормата на чл. 171 от ДОПК, следва да се съобрази, че  подлежащи на принудително изпълнение са онези публични задължения, които са установени с годно изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. При липсата по тези съображения на годно изпълнително основание, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.

В този смисъл, като е оставил жалбата без уважение и е потвърдил действията на публичния изпълнител, Териториалния директор на ТД на НАП гр. Бургас е постановил един незаконосъобразен акт, в нарушение на материалния закон, който следва да бъде отменен, а с него и незаконосъобразните действия на публичния изпълнител.

При този изход на делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски се явява основателна и следва на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК да се осъди ответникът да заплати на оспорващия направените разноски по делото в размер общо на 2 880 лева платен адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, тъй като същото е съобразено с размера, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, Административен съд Сливен

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Община Сливен Решение № 154/09.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас и Разпореждане № С-200020-137-0007115/19.08.2020 г., на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас – ИРМ Сливен, с което е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на задължения по ИД № *********/2020 г.

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен за предприемане на действия съобразно мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК на публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен компетентен по изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, 7-дневен срок за произнасяне, след връщане на преписката от съда.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на Община Сливен, разноски по делото в размер на 2 880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :