№ 8914
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112569 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4039,64 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А, ет. 6, ап.
17, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до
окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 543,95 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 4039,64 лв. в размер на законната
лихва за периода 16.10.2020г. – 06.07.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 58,92 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“ бл.
213А, вх. А. ет. 6, ап. 17, за периода 01.06.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
21.07.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,27 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 58,92
лв. за периода 31.07.2019г. – 06.07.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, общ. „Сердика“, ж.к.
„Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А. ет. 6, ап. 17, тъй като ответникът се явява потребител
1
на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника А. И., чрез адв. И. Н., с
който оспорва исковете, въвежда възражение за настъпила погасителна давност. Сочи, че по
делото липсват доказателства за правото на собственост/ползване върху топлоснабдения
имот, както и за наличие на облигационни отношения между страните. Счита, че не е
доказано предоставяне на услугата „дялово разпределение“. Поддържа, че не е бил поставен
в забава, поради което и за него не е текла мораторна лихва. Въвежда редица други
възражения за недължимост на сумите. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от представен по делото Нотариален акт № 83 от 12.07.1990г. е, че А. И., е
придобил собствеността върху имот с адрес: гр. София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови
2
жилища“ бл. 213А, вх. А. ет. 6, ап. 17. В подкрепа на това се отчита и вписването на
възбрана върху същия във връзка със задължения на ответника.
Няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице след датата на нотариалния акт.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът А. И. е имал
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А. ет. 6, ап. 17.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
3
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Без значение за дължимостта на сумите за дялово разпределение е дали редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” е бил обявен по подходящ начин
на клиентите, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Тоест, последица от необявяването
не е недължимост на сумите за дялово разпределение, както счита ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за различните твърдения на ищеца
относно това дали енергията е била реално потребена или се изчислява на база. На първо
място, няма наведени твърдения в исковата молба в едната или в другата посока. На
следващо място, отново неотносим за основателността на иска е въпросът за това, по какъв
начин е начислена топлинната енергия- дали като реално потребена и отчетена или
служебно начислена. В случая вещото лице и доказателствата по делото сочат, че абонатът е
осигурил достъп за проверка и отчет, като е подписал главните отчети за проверка на СТИ.
Ето защо следва да се приеме, че задължението е определено въз основа на реално
потребена топлинна енергия. По тези съображения съдът намира възражението за
неоснователно.
Съдебно техническата експертиза установява, че средствата за техническо измерване
са били проверявани в 2 годишен срок. Заключението при извършената им проверка от
ДАМТН лаборатория е била „съответства“. По тези съображения възраженията на ответника
в насока, че СТЕ не е било изправно при отчитането е неоснователно.
По делото са представени формуляри за годишни отчети от ФДР, които са взети
предвид при изготвяне на СТЕ. По тези съображения съдът намира и възражението на
ответника в тази насока за неоснователно. Следва да се добави, че това възражение, а и
множество от останалите релевирани в отговора на исковата молба нямат връзка с делото, а
представляват единствено извадки от съдебни актове, фактическата обстановка по които
дела очевидно се е различавала с настоящата.
4
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията, като са били отчетени сумите за
възстановяване/. За процесния период от 01.05.2019г. – 30.04.2021г. потребената топлинна
енергия е в общ размер на 4116,21 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 58,92 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 21.07.2022г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия са в общ размер на 63,70 лв. Следователно за процесния период от 01.05.2019г. –
30.04.2021г. остава дължима сумата от 4052,51 лв. Тъй като тази сума надвишава
претендираната с исковата молба, искът следва да се уважи в пълен размер.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за дялово
разпределение са в общ размер на 2,48 лв. Следователно за процесния период остава
дължима сумата от 56,44 лв., до която следва да се уважи искът.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
5
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 543,14 лв.,
което следва да се намали със сумата от 11,54 лв. – погасена по давност част, следователно
ще остане дължима сумата от 531,60 лв., до която следва да се уважи искът.
Предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху
главницата за дялово разпределение за горепосочения период е 12,18 лв., което следва да се
намали със сумата от 0,76 лв. – погасена по давност част, следователно ще остане дължима
сумата от 11,42 лв. След като същата надвишава претендираната такава, искът следва да се
уважи в пълен размер.
Относно разноските:
Предявен размер: 4653,78 лв., Уважена част: 4638,95 лв.; Отхвърлена част – 14,83 лв.
Разноски на ищеца: депозити за СУ – 30 лв., ДТ в исково и заповедно производство –
311,59 лв.; Депозити за експертизи – 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и
заповедно производство определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 1041,59 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения
размер на исковете, се дължат разноски от ответникът в размер на 1038,27 лв.
Разноски на ответника: На осн. чл. 38, ал. 2 съдът определя възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в заповедното производство съгласно чл.6, ал. 1,
т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 200 лв. и в исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 МРАВ в размер на 765,38 лв. или общо 965,38 лв., които следва да бъдат
присъдени на адвоката осъществил безплатна правна помощ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски от ищеца в размер на 3,08 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че А. А. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А, ет.
6, ап. 17, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането
съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.11.2022г.
по ч.гр.д. № 39380/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4039,64 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А, ет. 6, ап. 17, за периода
от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното
изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 531,60 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 4039,64 лв. в размер на законната лихва за
периода 16.10.2020г. – 06.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 531,60 лв. до
пълния предявен размер от 543,95 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 56,44 лв.– представляващо възнаграждение
за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, общ. „Сердика“, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А. ет. 6, ап. 17,
за периода 01.06.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 56,44 лв. до пълния
предявен размер от 58,92 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,27 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 56,44 лв. за
периода 31.07.2019г. – 06.07.2022г.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „Сердика“, ж.к.
„Фондови жилища“ бл. 213А, вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1038,27 лв.,
7
разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. И. А. Н. , САК, с адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3Б, ет. 1, офис 6, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата от 3,08 лв., възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8