Р Е Ш Е Н И Е
№
16.05.2019 г. гр.
Ямбол
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на седми май 2019 година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
секретар П.
У.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 118 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по две въззивни жалби:
1. първата с вх. №1343 от
23.01.2019 г., подадена от Е.Е.П. с ЕГН ********** ***
чрез С.К. ***, преупълномощен от особения представител адв. К.А. ***
2. втората с вх. №
3656 от 27.02.2019 г., подадена от В.П.В. *** с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. М.Х. от ЯАК
и двете
насочени против Решение №831 от 20.12.2018г. по гражданско
дело №1507/2017 г. по описа на ЯРС, с което е прието за установено на осн. чл. 124 ГПК по отношение на В.П.В., Т.И.Г. и Е.Е.П., че Н.Г.Ч. и
Г.С.Ч. са собственици на находящ се в гр. Ямбол, ул. "Богомил" №
16 таван
с идентификатор № 87374.540.158.1.3,
със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с
адм. адрес в гр. Ямбол, ул. "Богомил" № 16, който обект попада в
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158.
С
въззивната жалба с вх. №1343 от 23.01.2019 г. решението на ЯРС се атакува
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въззивникът твърди, че Б. П. Д.П. /наследодател на Е.П./ е придобила процесния таван от Д. С. Ч. с
Нотариален акт №70, дело №2511/1991 г., като с този нотариален акт е придобила и идеална част от дворно място, цялото от 252 кв.м. на
ул."Богомил" №16 заедно с целия първи /сутеренен/ етаж от 110 кв.м.
както и прилежащите му сервизни помещения от 30 кв.м. и целият таван от 109 кв.м., изграден над втория
етаж на жилищна сграда. Сочи още, че с
Нотариален акт №160, дело №2159/1996г. наследодателката му е придобила от А. П.
Д. и жилище на втори етаж от същата жилищна сграда, със застроена площ от 120
кв.м. ведно с построения в същото дворно място Масивен Гараж със застроена площ
от 18 кв.м. Сочи се, че още към момента на придобиването на тавана -1991 г.
същият не е бил обща част на сградата, отбелязан е като отделно помещение.
Сочи, че щом е отразен в нотариалния акт той има качеството на самостоятелен
обект още през 1991г. и към него момент не се е изисквал идентификатор, т.к. не
е съществувал Закон за кадастър. По тази причина през 2008 г. бил издаден
идентификатор като за издаването му е направена преценка от компетентен орган
АГКК, че същият представлява отделен обект и отговаря на условията за отделен
самостоятелен обект. Допълва се, че към 2007 г., когато Н. и Г. Ч. закупуват
имота не са оспорили съществуващата във вестибюла на втория етаж двураменна
стълба, осигуряваща достъп до Тавана с идентификатор №87374.540.158.1.3 като по
този начин са се съгласили да осигурят право на преминаване през собственото си
жилище до обекта. Уточнява се още,
че таванът с идентификатор №87374.540.158.1.3 е преустроен през 1999 г. по молба на Б. Д. - видно от преписка
за обект: Преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди в
жилищна сграда на ул."Богомил" №16. Изтъква се, че преустроеното по
този начин подпокривно пространство дава възможност за планиране на
допълнителни жилищни помещение в него, които са с подобрени архитектурно -
строителни параметри /нормална светла височина от 2.50м; увеличен надзид по
фасадата до 1.40м.; подобрено осветление/. Твърди, се че въпросното
преустройство е извършено. Към момента на промяна на предназначението на обекта
/таван с идентификатор №87374.540,158.1.3 се сочи, че сградата не е етажна
собственост. Въззивникът твърди, че в експертизата на инж. Ф. Д. е посочено,че има извършено преустройство на
тавана и че в Проектите и Разрешението за строеж е предвидено преустройство на
подпокривното пространство за жилищни нужди. В
съдебно-техническата
експертиза на арх.В. Д.
е посочено, че настоящото състояние на площите и обособените помещения в
таванския етаж от сградата е съпоставимо с изискванията за жилищни помещения в
подпокривно пространство съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и категорично се
разграничава от първоначалното състояние преди изпълнение на СМР, когато
сградата е била с неизползваемо подпокривно пространство. Твърди се, че през 2008г. процесният таван е определен като отделен обект с посочено
предназначение "склад" и със самостоятелно функционално
предназначение и със самостоятелен идентификатор. Настоява, че складовото
помещение не е обща част, самостоятелен обект на правото на собственост е (арг.
от пар. 5, т. 39 на ЗУТ), който не е принадлежност към жилището. Прави се
извод, че към 2008 г., когато В. е закупил целия таван, той е бил с отделно
предназначение и идентификатор и е бил самостоятелен обект.
Относно липсата на отделен
самостоятелен вход се сочи, че видно от показанията на св. Ю.Д. В. такъв
отделен вход е имало / с отделно външно стълбище/, но с времето е бил разрушен.
В момента имало издадена скица-виза №155/14.09.2018г. по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и
заповед РД/02-00607 от 3.10.2048 г. на Главния архитект на Община Ямбол за
изготвяне на инвестиционен проект за обект: Пристройка на стълбищна клетка за
достъп до трети етаж на
съществуваща жилищна сграда с идент. №87374.540.158.1 представляващ самостоятелен
обект с идент. №87374.540.158.1.3. Настоява, че процесният обект е
със самостоятелно функционално предназначение и към настоящия момент е
предназначен за жилищни нужди, поради което се сочи, че не представлява обща част по естеството си по
смисъла на чл.38, ал. 1 от ЗС. В тази връзка моли да се отмени
първоинстанционното решение и да се присъдят съдебни разноски пред двете
инстанции. Нови доказателствени искания не са направени.
Въззиваемите Н. и Г. Ч. чрез. процесуалния им представител адв. Г. са
уведомени за постъпилата въззивна жалба на 04.02.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
депозираната жалба като нередовна, при наличие на съществен порок - ненадлежно
преупълномощаване от назначен от съда особен представител, неоснователна и се
моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено. Отправя се претенция за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция. Нови доказателствени искания
не са направени.
С втората въззивна жалба с вх. № 3656 от
27.02.2019 г. решението на ЯРС се обжалва като постановено при съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички относими
доказателства по делото. Твърди се, че ЯРС не е обсъдил,
неоспореното от ищеца и прието по делото Удостоверение за търпимост № ТС-0018
от 07.07.2017 г. издадено от Главен Архитект на Община Ямбол, съгласно което
преустройството и промяната на предназначението на таванско помещение в жилише,
находящо се в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1 по КК на гр. Ямбол е
търпим строеж и не подлежи на забрана за ползване и съгласно което процесното
помещение не е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Счита, че незаконосъобразно
съдът е формирал извод относно незаконосъобразността на Заповед № КД-14-28-129
от 01.04.2008г. на Началник на СК-Ямбол, единствено на основание отговора на
вещо лице по приетото и оспорено от нас заключение в частта, с която същото е
отговорило, че неправилно с горепосочената Заповед е одобрено изменение на КК
на гр.Ямбол, като е нанесен нов самостоятелен обект - процесния. Твърди, че
допуснатият въпрос към експертизата е недопустим, поради факта, че е налице
един влязъл в сила стабилен административен акт - Заповед № КД-14-28-129 от
01.04.2008г. на Началник на СК-Ямбол, на който акт не може да бъде
противопоставимо заключението на вещото лице. Освен това законосъобразността на
Заповедта е правен въпрос и всички направени изводи в тази насока са
недопустими и не следва да бъдат кредитирани в хода на производство. Сочи се
още, че процесният обект с идентификатор №87374.540.158.1.3 е придобил статут
на самостоятелен обект в сграда с преустройство още през 1999г. по молба на Б. Д.
- видно от преписка за обект: Преустройство на
подпокривно пространство за жилищни нужди в жилищна сграда на
ул."Богомил" №16, за което е издадено Разрешение за строеж №200 от
09.06.1999г. Към момента на промяна на предназначението на обекта, сградата
била индивидуална собственост на Б. Д., съгласно Нотариален акт №70,том УП,дело №2511/1991г. и Нотариален акт
№160,том УП,дело №2159/1996г., т.е не е била изпълнена хипотезата на сграда в
режим на етажна собственост. Били са изпълнени изискванията на закона за
извършване на цитираното преустройство, а именно по съгласие на всички
собственици в сградата, в процесния случай единствено и само на Б. Д..
Видно от
обяснителната записка към Разрешение за строеж №200/09.06.1999 г. за
преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди и подмяна на дървени
междуетажни подови констр. със стоманобетонови - преустроеното по този начин
подпокривно пространство дава възможност за планиране на допълнителни жилищни
помещение в него, които са с подобрени архитектурно - строителни параметри и
като самостоятелни помещения са обособени спалнята, кабинета и домакинските
помещения. Това преустройство било извършено към 1999г. И двете
съдебно-технически експертизи са категорични, че преустройството е извършено и
процесния обект и отговаря на изискванията за жилищни помещения. Въззивникът
извършва самостоятелен анализ на приетите на първа инстанция технически
експертизи. Сочи се още, че съдът неправилно е приложил хипотезата на чл. 98
ЗС, тъй като не била на лице принадлежност, която следва главната вещ.
Приложното поле на този текст се отнася към такива елементи, които не са такъв
обект - като тераса, мазета, подпокривно пространство и пр., но не намира
приложение, когато е изградено самостоятелно жилище, отговарящо на нормативните
актове в строителството. Съдът не бил отчел
факта, че както ищците, така и ответника В.В. са придобили вещни права по
силата на приетите по делото нотариални актове. Въззивникът излага и
допълнителни съображения идентични с тези, релевирани във въззивната жалба на Е.П..
На последно място се уточнява, че към настоящият момент има издадено
Удостоверение за търпимост № ТС-0018 от 07.07.2017г., съгласно което
преустройството и промяната на предназначението на таванско помещение в жилише,
находящо се в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1 по КК на гр. Ямбол е търпим строеж.
Въззивникът твърди, че процесният обект е със самостоятелно функционално
предназначение - Жилище, апартамент, поради което няма предназначение да
обслужва обекти на сградата и не представлява обща част по естеството си по
смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Моли да бъде
отменено Решение №831 от 20.12.2018г. по
гр.д.№1507 по описа за 2018г. на ЯРС, като искът бъде отхвърлен като
неоснователен. Не претендира разноски.
Въззиваемите Н. и Г. Ч. чрез. процесуалния им
представител адв. Г. са уведомени за постъпилата втора въззивна жалба на 19.03.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор. В отговора е заявено
становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Отправя се претенция за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция. Нови доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивниците Е.П.
и В.В. не се явяват, представляват се съотв. от преупълномощения от особения
представител по делото - адв. К., а В. от адв. Х., които поддържат въззивните
си жалби поотделно и молят за отмяна на
решението на първоинстанционния съд. Адв. К. поддържа, че още към 1991 г., при
закупуване на имота въпросният таван е съществувал като самостоятелен обект.
Впоследствие с разрешение за строеж от 09.06.1999 г. същият е бил преустроен в
жилищно помещение. Признава, че видно от проекта, а и от показанията на
свидетелката Ю. В. се установява съществуването на стълбище, което започвало от
втория етаж, собственост на ищците, но това стълбище е съществувало към 2007
г., когато същите са закупили имота. Те са огледали имота, преценили са, че
това стълбище няма да им пречи и са го закупили, поради което моли решението да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Адв. Х. допълва, че не било
направено надлежно оспорване на издаденото удостоверение за търпимост от Община
Ямбол, въпреки това съдът в решението си приел, че заповедта на началника на
СГКК е незаконосъобразна, както и издаденото удостоверение за търпимост.
Изтъква. че процесният обект е придобил статут на самостоятелен обект и има
достъп със самостоятелно стълбище, което счита, че е изградено в общите части
на сградата, но не в общи части на обектите на Ч.. В тази връзка моли за отмяна
на решението на ЯРС и присъждане на разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите се
представляват от адв. Г. от ЯАК, който поддържа изцяло депозираните отговори на
въззивните жалби и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, съотв.
за отхвърляне на жалбите. Уточнява, че вторият
етаж заедно с подпокривното пространство на процесната сграда се обединяват в
едно жилище, като никога не е било предвидено да съществува като самостоятелен
обект. И двете експертизи сочели категорично, че няма външно стълбище, с което
да се осигурява достъп до въпросното подпокривно пространство. Обръща внимание
на това, че удостоверението за търпимост е оспорено в допълнителна молба в един
по-късен етап. Сочи, че до кадастралното заснемане подпокривен етаж не е
съществувал, нито са уведомявани страните по делото. По искането за отмяна на
заповедта е било образувано административно дело, по което съдът все още не се
е произнесъл. Заради това и експертизата по поставените от ответниците задачи
категорично установявала, че таванският етаж не е самостоятелен обект и не може
да бъде такъв. В тази връзка моли за потвърждаване на решението.
След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния
съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Установяване на
режима на разпространение на правото на собственост върху процесната постройка
с идентификатор №87374.540.158.1 налага хронологично проследяване на
последователните прехвърлителни сделки с предмет къщата или части от нея,
осъществени извън рамките на процеса при следните налични данни:
1. Видно от приложения по
делото Нотариален акт №36, том 1, рег. 310, дело №28 от 02.02.1937 г. (л. 35-26 по гр.д. №1507 от 2017 г. на ЯРС) Д. Б. (по
мъж Ч.) и Т.Б. (чрез законния си представител Е. Б.) придобиват при следните
квоти - 4/5 за Д. и 1/5 за Тодорка по силата на давностно владение и наследство
от баща им - С. Б. процесната къща, която към онзи момент е със 60 кв.м.
застроена площ и дворното място с площ от 192 кв.м.
2. Видно от приложения
Нотариален акт №39, том 1, рег. 126, дело №53 от 06.02.1941 г. (л. 37-38 вкл.) Т. Б.Продава на сестра си Д.Б.своята
1/5 ид.ч. от дворното място на ул. Б., гр. Ямбол с площ 192 кв.м.;
3. Впоследствие с Нотариален
акт №73, том 1, дело №139 от 19.06.1954
г. (л. 39-38 вкл.) на Ямболски народен съдия Д. Б. (по мъж Ч.) е продала на
сестра си Т.Б. (по мъж Д.) ЕТАЖ от постройка със застроена площ 60 кв.м. и 1/2
ид.ч. от дворно място с площ 192 кв.м. на ул. "Богомил" в гр. Ямбол,
като си е запазила пожизнено правото на ползване върху една стая и кухня от съотв.
етаж.
4. Едва 1991 г. с НА №16, том
9, дело 3130 от 05.12.1991 г. на
нотариус К. при ЯРС (л. 14-15) Т. Д. дарява на дъщеря си А. П. Д. ВТОРИ ЕТАЖ от
къщата, находяща се на ул. "Богомил" №16 със ЗП от 120 кв.м., 1/2
ид.ч. от дворното място цялото с площ от 252 кв.м., заедно с построения в
същото масивен гараж с площ 18 кв.м.;
5. Видно от приложения
Нотариален акт №70, том 7, дело №2511 от 19.09.1991
г. (л. 16-17 вкл.) Д. Ч. дарява на Б. П. Д. собствената си 1/2 ид.ч. от
дворното място с площ 252 кв.м., както и ПЪРВИ ЕТАЖ от къщата, находяща се на
ул. "Богомил" №16 със ЗП от 110 кв.м., както и ТАВАН с площ 109
кв.м., изграден над втори етаж на жилищната сграда. Следователно към 19.09.1991
г. етажите на постройката за първи път имат различни собственици, при което
между тях възниква етажна собственост.
6. Впоследствие
с НА №160, том 7, дело 2159 от 02.08.1996
г. на П. К. нотариус при ЯРС (л. 21-22 вкл.) А. Д. продава на сестра си - Б.
П. Д. - П. ВТОРИ ЕТАЖ от къщата на ул. "Богомил" №16 с площ от 120
кв.м. и масивен гараж с площ 18 кв.м., находящи се в дворното място с площ 252
кв.м., представляващо парцел IV-3386 в кв. 40 по РП на гр.
Ямбол. Следователно към този момент титуляр на правото на собственост върху
цялата постройка е Б. Д., съотв. етажната собственост е прекратена.
7. Видно от
Нотариален акт № 156, том 13, рег. №11731, дело 2180 от 26.10.2007 г. (л. 12-13) Б. Д.-П. и Е.П. чрез В.В. продават на В.В.
СО с идентификатор № 87374.540.158.2 със ЗП от 120 кв.м., който СО попада в
жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1, изградена в ПИ с
идентификатор № 87374.540.158, целия с площ от 255 кв.м.
8. Видно от Нотариален акт №
130, том 5, рег. №6116, дело 715 от 29.11.2007
г. (л. 122-123) Б. Д.-П. чрез В.В. продава на В.В. СО с идентификатор №
87374.540.158.1 със ЗП от 110 кв.м., заедно с прилежащите му сервизни помещения
с площ от 30 кв.м., при съседи : над обекта-обект с идентификатор №
87374.540.158.1.2, който СО попада в жилищна сграда с идентификатор №
87374.540.158.1, изградена в ПИ с идентификатор № 87374.540.158, целия с площ
от 255 кв.м.
9. С НА № 172, том
5, рег.№ 6414, дело 750 от 14.12.2007 г.
на нотариус с рег.№ 454 с район на действие ЯРС, ответникът В.В. продава на
ищците Н.Г.Ч. и Г.С.Ч.,***, а именно : ПЪРВИ ЕТАЖ, представляващ СО с
идентификатор № 87374.540.158.1.1, със ЗП от 110 кв.м., заедно с прилежащите му
сервизни помещения с площ от 30 кв.м., при съседи : над обекта-обект с
идентификатор № 87374.540.158.1.2, който СО попада в жилищна сграда с
идентификатор № 87374.540.158.1, изградена в ПИ с идентификатор №
87374.540.158, целия с площ от 255 кв.м. и жилище - апартамент - ВТОРИ ЕТАЖ -
СО с идентификатор № 87374.540.158.1.2, със застроена площ от 120 кв.м., който
СО попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1, изградена в ПИ с
идентификатор № 87374.540.158, целия с площ от 255 кв.м.
8. С НА № 162, том 1, рег. № 1487, дело 132 от 09.04.2008 г. на нотариус с рег.№ 454 с
район на действие ЯРС (л. 10-11) Б. П. Д.-П. чрез пълномощника си ответника В.В.,
продава на последния следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.
Ямбол, ул. "Богомил" № 16, а именно : 105/252 ид.части от ПИ с
идентификатор № 87374.540.158, целия с площ от 252 кв.м., съставляващ УПИ IV-3386 в кв. 40 по РП на гр. Ямбол, при съседи : ПИ
с идентификатори № 87374.540.154, № 87374.540.157, № 87374.540.163 и №
87374.540.159, заедно с целия ТАВАН, представляващ СО с идентификатор №
87374.540.158.1.3, със ЗП от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищната
сграда, при съседи на обекта : под обекта - обект с идентификатор №
87374.540.158.1.2, който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с
идентификатор № 87374.540.158.1, изградена в описания ПИ с идентификатор №
87374.540.158.
Въпросът от съществено, по смисъла на чл. 17 от ГПК,
значение за предмета на делото, касаещ градоустройствения статут и
предназначение на подпокривното пространство, за което не се спори, че е
преустроено през 1991 г., получило идентификатор № 87374.540.158.1.3, е наложил
събирането на следните писмени и гласни доказателства:
Подпокривното пространство /таван/ на двуетажната
жилищна сграда в ПИ № 87374.540.158 действително за първи път се споменава
в Нотариален акт от 19.09.1991 г., към
който момент липсват строителни книжа или каквито и да е други документи
досежно последното. Едва през 1999 г. Община Ямбол чрез гл. арх. В. е издала Разрешение
за строеж от 09.06.1999 г. за "Преустройство на подпокривно пространство
за жилищни нужди и подмяна на дървени междуетажни подови конструкции със
стоманобетонови", изд. на осн. чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (л. 170) в момент, в
който къщата на ул. "Богомил" №16 е била изключителна собственост на
Б.Д.. В общината е входиран инвестиционен проект по инициатива на Б. Д., по
който е образувана преписка (приложена в цялост по делото), съдържаща
обяснителна записка на проектанта-част архитектурна, от съдържанието на която е
видно (л. 171), че преустройството е имало за цел увеличаване на жилищната площ
в къщата. Предвидено е вторият етаж и ТАВАНЪТ да се обединят в едно жилище,
като за целта подпокривното пространство следва да се преустрои по начин,
позволяващ максимално използване на площта му за жил. нужди. Предвидено е още
връзката между двете нива да става посредством съществуващата вътрешна стълба.
Решено е още да се обособят отеделни помещения с нормална светла височина 2.50
и надзид до 1.40, като дневна трапезария и кухня да са отворени едно към друго
в еднопространствена схема.
Не се спори между страните, че на 01.04.2008 г.,
след продажбата на СО с идентификатори СО с идентификатор № 87374.540.158.1.1 и
№ 87374.540.158.1.2, Б. Д., чрез упълномощения от нея В., е подала заявление до
СГКК, за промяна в КК за имот с идентификатор № 87374.540.158.1.3 (л. 154).
Издадена е Заповед № КД-14-28-129/01.04.2008 г., с която е одобрено изменението
в КК и КР на гр. Ямбол за сграда с идентификатор № 87374.540.158.1.1, като е изработена
схема на самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3 - с
предназначение "склад" с площ от 109 кв.м. (л. 158).
По делото е представено и Удостоверение за търпимост
№ТС 0018 от 07.07.2017 г. (л. 95-96 вкл.), касаещо процесния таван, с което
общината, въпреки издаденото разрешение за строеж, е признала таванското
помещение в сграда с ПИ 87374.540.158.1 в гр. Ямбол, ул "Богомил" №16
за търпим строеж, който не подлежи на забрана за ползване.
Пред първата
инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е
дало заключение, че таван с идентификор 87374.540.158.1.3 със ЗП от 109 кв.м., изграден
над втори етаж на жилищна сграда не притежава характеристиките на самостоятелен
обект. Уточнява се че съгл. ЗКИР самостоятелен обект в сграда е етаж или част от етажа в сградата, който има
самостоятелно функционално предназначение и собствеността върху него се
удостоверявала с документ за собственост или друго вещно право, като не са
самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, паркоместата, мазета,
тавански складове и други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в
сградата. Експертът в този смисъл е
заключил, че функционалното
предназначение на процесния обект, построен над втори етаж, по документи за
собственост бил таван. По схема от КК обекта бил предназначен за склад. Обръща
внимание на това, че за процесния таван
няма осигурен самостоятелен вход за достъп, като достъпът до него се
осъществява през помещение /вестибюл/ от жилището на втория етаж, чрез вътрешно
дървено стълбище. В открито съдебно заседание, експертът сочи, че
достъпът до преустроения таван се осигурявал от вътрешно дървено стълбище, от
втори жилищен етаж, като нямало самостоятелен вход до дървеното стълбище и не
можело да се стигне до него, само от вестибюла на втори жилищен етаж.
Назначена е и съдебно-техническа експертиза пред
ЯРС, вещото лице по която въз основа на
приложените документи и книжа и извършен оглед на място, е установило, че за
жилищната сграда по одобрен инвестиционен проект, въз основа на който е
издадено PC № 200/09.06.1999
г. за строеж „Преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди и
подмяна на дървени междуетажни подови конструкции със стоманобетонови" предвидените
СМР били почти изцяло изпълнени. Съгл. същия проект и съгласно изпълнените СМР
единственият достъп до новообособените жилищни помещения в таванския етаж било
от двураменно дървено стълбище, започващо от втори жилищен етаж, т.е. за
таванския етаж нямало самостоятелен /независим/ достъп. Експертът е коментирал,
че според него неправилно със заповед № КД-14-28-129/01.04.2008 г. на Началника
на СК-Ямбол е одобрил изменение на КККР и е нанесъл нов самостоятелен обект с
идентификатор № 87374.540.158.1.3, тъй като към този момент площта на таванския
етаж в сградата е обособена като жилищни помещения с достъп единствено през
стълбище, започващо от втория етаж. Уточнил е, че предвид изискванията по ЗУТ и
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за жилищата, помещенията, находящи се на третия
тавански етаж в сградата не представляват самостоятелен обект по смисъла на т. 39
от параграф 5 на ДР на ЗУТ.
След депозиране на СТЕ, ответникът по делото е подал
заявление до Община Ямбол за издаване на Виза за изготвяне на инвестиционен
проект "Пристройка за стълбищна клетка за достъп до третия етаж на жил.
сграда с идентификатор 87374.540.158.1, представляващ СО с идентификатор 87374.540.158.1.3.
Видно от приложеното по делото Определение
№401 от 15.10.2018 г. по адм. дело №247 от 2018 г. на Административен
съд - гр. Ямбол, производството по последното, образувано по жалба на ищците Н.
и Г. Ч. срещу въпросната виза, е било спряно до приключване на производството
по настоящото дело (л. 245-247 вкл.)
Пред първата
инстанция по искане на ищците по делото е разпитан като свидетел арх. А.Д. Б.,
от показанията на който се установява, че последният е бил ангажиран от ищците
за посочената сграда във връзка с нейната реконструкия и евентуално изграждане
на нова сграда в рамките на имота. Последният научил, че ответникът В.
разполага с титул за собственост от майка му Ю. В., която притежавала
построения в дворното място гараж. Счита, че таванът няма характеристики на
самостоятелен обект. Свидетелят е посочил, че физически сградата представлявала
двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена през 40-те години, като над
жилищния етаж нещата са били на гредоред и съответно дървена покривна
конструкция, като в подпокривното пространство е имало складове, ползвани от
живущите на жилищния етаж с вътрешни стълби. Направило му впечатление
изключителното несъответствие между схемите на имота и самата сграда. Обърнал
се към АГКК за отстраняване на грешките в кадастралните схеми. В него момент
получил и нотариалния акт за таванското помещение, като това за него било безпредметно,
като този нотариален акт прехвърлял обслужващо помещение на жилищна сграда на
трети собственик.
По искане на ответника В. по делото пред първата
инстанция са разпитани майка му и баща му - Ю.В. Д. и П.Д. В.. Ю. Д. сочи, че е
живяла е на ул."Богомил" № 18 в гр. Ямбол, преди да се премести в
Несебър, като притежавала гараж и 21
ид.ч. от дворното място. Синът й В.В. притежавал жилището на третия етаж, до
което се стигало през коридор и вестибюл. Твърди още, че този трети етаж си бил
предназначен за жилище, като можело да се влиза през две места. Имало ново
стълбище, което водило към третия етаж.
Свидетелят П. В. заявява, че познавал техническия
ръководител, който ръководил ремонта - преустройството на къщата. Знае, че
имало проект, като жилището на третия етаж било законно и сина му го купил. Имало
електрическа партида с електромер Уточнява, че достъпът до таванския етаж
ставал и през второ стълбище.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира, че решението на ЯРС е валидно, тъй като при въззивния контрол не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано като нищожно.
На първо място следва да се обърне внимание на
интереса на въззивника Е.Е.П. от обжалване, при положение, че последният не
притежава качеството на собственик, тъй като на първа инстанция се е
установило, че неговата наследодателка Б. Д.-П., починала преди предявяване на
иска, е прехвърлила собствеността върху тавана още 2008 г. на ответника В..
Същевременно по иска по чл. 124 от ГПК П. е главна страна-ответник, съответно установителният иск срещу него е
бил уважен. Контроверсното му участие в
процеса се налага от следните съображения:
По въпроса налице ли е правен интерес от предявяване
на петиторен иск срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба /респ. негов универсален правоприемниик/ е даден
отговор в ТР№4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че в хипотеза, в която
собственик предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено,
че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик (в случая - поради невъзможност
обекта да бъде прехвърлен, каквито доводи са наведени) праводателят няма да е
обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще
наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си
фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.
Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя
му, ищецът би си осигурил максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници,
които са засегнали правото му на собственост. В конкретния случай запазването
на Е.П. като главна страна би предпоставило и успешното и икономично
реализиране на евентуални претенции за евикция, предвид това, че съгл. чл.191,
ал.2 ЗЗД продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил
привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне
на иска. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му (наследниците на Д.), ищецът ще си осигури максимална по обем
защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по
отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост
(арг. от Определение № 261 от 06.06.2016 г. постановено по чл. 274 от ГПК по
чгд № 683 от 2016 г. на ВКС). Последното обосновава извод, че интересът на въззивника от ревизия на
първоинстанционното решение, според което наследодателката на П. е прехвърлила
на В. обект, без той да е станал негов собственик, произтича предимно от
отговорността му за евикция. Още повече че процесният иск е кумулативно
съединен с иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на договора, обективиран
в НА № 162, том 1, рег. № 1487, дело 132 от 09.04.2008
г. на нотариус с рег.№ 454 с район на действие ЯРС (л. 10-11) за нищожен поради
липса на предмет, където делото поради отмяна на прекратителното определение по
въпросната претенция, е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по иска на ЯРС ( в рамките на вчгд №119 от 2019 г. на ЯОС), след което
евентуално успешна реализация би намерила и отговорността за евикция.
По
възражението за липса на представителна власт на преупълномощения от назначения
от ЯРС особен представител на ответника Е.П., поддържано в двата отговора,
както и по време на устните състезания, съдът се е произнесъл с определението
си по чл. 267 от ГПК, което изключва преповтарянето му.
Поради
гореизложеното следва да се приеме, че въззивното разглеждане на делото е било
надлежно инициирано и законосъобразно реализирано в рамките на настоящия процес.
Изложеното до тук предпоставя възможността за произнасяне по правилността на решението в останалата обжалвана част.
Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания
по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при
произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд
е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за
правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
За успешното провеждане на предявения положителен
установителен иск е необходимо ищците при условията на пълното и главно
доказване да установят по делото, че са придобили процесното таванско помещение
по силата на правна сделка. Ответниците от своя страна носят тежестта да
докажат твърденията си, че процесният таван е самостоятелен обект, който е бил
надлежно прехвърлен на приобретателя В. чрез НА № 162, том 1, рег.
№ 1487, дело 132 от 09.04.2008 г.
Критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически , така и юридически. Фактическите се базират на данните за актуално /към момента на търсената правна защита/ състояние на подпокривното пространство, данните , при изградени обекти на собственост, към кой момент са изградени и налице ли е съгласие - явно или мълчаливо от страна на собствениците на обекти в етажната собственост, ако такава е на лице, по отношение на извършеното преустройство, а юридическите - на съответствието на изградените обекти с действащите към момента на изграждане строителни норми.
Действително при определяне дали
даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част
или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има
предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство
от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент към който се
преценява статутът е момента на възникване на етажната собственост, ако такава
съществува.
Отнасяйки тези съображения към конкретиката на спора, следва да
се има предвид на първо място, че наличието на
множество апартаменти, етажи или други функционално свързани в единно от
строително-архитектурно отношение цяло помещения не създава етажна
собственост. Тя възниква, когато отделните обекти в сградата станат притежание
на различни лица (поне двама). (арг.
от Решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009
г., Решение № 123 от
13.01.2009 г. гр. д. № 4812/2007г. на ВКС) При проследяване на хронологичната
последователност от прехвърляния на етажите в процесната къща бе установено, че
за първи път етажна собственост е възникнала 1991 г., когато А. Д. придобива
втория, а сестра й Б. Д. - първият етаж от сградата. Впоследствие обаче към
1996 г. етажната собственост е прекратена с придобиването на цялата сграда от Б.
Д., която към 1999 г. еднолично инициира и преустройството в подпокривното
пространство. Впоследствие 2007 г. СО с
идентификатори 87374.540.158.1.1 и 87374.540.158.1.2 са
продадени каскадно от Д. на В. и от В. на ищците Ч.. Това означава, че за настоящия казус в контекста на
обособяването на самостоятелни обекти в сградата на ул. "Богомил"
№16, липсват изискванията за наличие на вертикална етажна собственост. В
този смисъл неправилен е изводът на първоинстанционния съд, според който
етажната собственост в къщата е възникнала 14.12.2007 г.,
когато ищците са придобили еднолично сградата, от което следвала и меродавната
дата за определяне на таванското помещение като самостоятелен обект или не.
Обстоятелството дали елемент от
сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната
карта е без правно значение при преценка статута му на обща част или
самостоятелен обект, тъй като и самостоятелни обекти – например изрично
посоченото в нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС портиерско
жилище – могат да бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да
обслужват общи нужди на етажните собственици (арг. от Решение №40/25.03.2016 по
дело №4994/2015 на ВКС). Кадастралното
отразяване на имотите и самостоятелните обекти има само декларативно значение. От КККР не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените
данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.
Независимо от това самостоятелния или подчинен/зависим градоустройствен статут
на таванското помещение е бил обект на две експертизи пред първоинстанционния
съд, вещите лица по които са изложили необходимите за целта на производството
технически познания за строителните показатели, които следва да са налични за
да се определи един обект като самостоятелен. И двете вещи лица по СТЕ са били
категорични, че необходимо условие за самостоятелността на помещението е то да
има собствен вход - самостоятелен осигурен достъп до третия етаж, какъвто не се
установява да е бил на лице в нито един момент. Действително съгл. чл. 40, ал.
1 от ЗУТ Всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Единствените, които
свидетелстват за това, че към третия /подпокривен/ етаж на къщата е имало и
друго /външно/ стълбище в някакъв момент, без да уточняват кога, са майката и
бащата на ответника В.. В тази част показанията им не следва да се кредитират,
тъй като стоят изолирано от останалата приобщена по делото доказателствена
съвкупност и противоречат на обяснителната записка към архитектурния проект за
преустройството на тавана за жилищни нужди през 1999 г., която, както вече бе
коментирано, предвижда втория и третия етаж да се обособят в едно жилище,
връзката между двете нива на които да се осигурява с дървеното стълбище във
вестибюла на СО с идентификатор 87374.540.158.1.2
по КККР на гр. Ямбол. Обслужващите помещения, макар и преустроени като жилищни,
не придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не
отговарят на законовите изисквания за жилище. (арг. от Решение № 214 от
24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2010 г.).
Следователно таванското помещение, вписано в КККР
като СО с идентификатор 87374.540.158.1.3, от гореизложените фактически
/технически/ и юридически критерий следва, че статута на последното не е на
самостоятелен обект, поради липсата на отделен независим вход/достъп до него.
Хипотетичната възможност такъв да бъде изграден, предвид входираното в Община
Ямбол заявление за издаване на виза за проектиране на стълбищна клетка, водеща
до третия етаж на къщата, е без значение, предвид факта, че самостоятелно
стълбище не съществува към момента, нито е съществувало към 2008 г., когато
обектът е бил продаден от Б. Д. на ответника В..
В тази връзка без основание се явява възражението на
въззивника, касаещо наличието на таванското помещение, изрично описано в
Нотариалния акт от 1991 г., с който Д. Ч. е дарила на Б.Д. първият етаж от
къщата. Не е задължително помещения с несамостоятелен характер да се посочват
изрично в титула за собственост, като принадлежността на правото на собственост
върху такива помещения може да се определи и от тяхното функционално
предназначение и разположение. Не е нужно изричното им вписване в актовете, с
които възниква или се транслира собствеността, тъй като с прехвърлянето на едно
жилище се считат прехвърлени и обслужващите го помещения, макар че те не
фигурират в нотариалния акт за прехвърляне. Изричното им упоменаване не ги
превръща в самостоятелен обект на правото на собственост, нито ги отделя от
помещението на което принадлежат/обслужват.
След като се изясни невъзможността таванското
помещение да съществува като самостоятелна и независима единица на правото на
собственост, следва да се изследва действителната му принадлежност. Съгл. обяснителната записка към архитектурния проект за
преустройството на тавана за жилищни нужди през 1999 г., вторият и третия етаж
са предвидени да се обособят в едно жилище. когато едно складово помещение е
функционално свързано със самостоятелен обект на право на собственост и
представлява принадлежност към същия, дори да не е посочено при извършеното
разпореждане с правото на собственост върху самостоятелния обект, следва да се
приеме, че попада в обхвата на извършеното разпореждане. Преценката дали добавъчното
помещение е принадлежност към жилищния обект и следва главната вещ следва да се
извършва към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ
(арг. от Решение № 61 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2610 / 2017 г. на ВКС). Щом
единствения достъп до тавана се е осигурявал от дървеното стълбище на втория
етаж, то следва да се приеме, че втори и трети етаж са функционално свързани,
като таванското помещение е било предназначено да разшири жилищната площ на
втория етаж, което е видно и от архитектурния проект, предхождащ преустойството
му.
Съгласно чл. 98 ЗС, освен ако не е постановено или
уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не
може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ.
Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива или цялата
сграда или само такава част от нея, която по силата на архитектурен
/инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и
норми, е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие, гараж или др.
подобни/. По своята същност избеното и таванското помещения представляват принадлежност
към жилището - чл. 37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ -
чл. 98 ЗС (арг. от Определение № 953 от
20.12.2012 г. по гр. д. № 289 / 2012 г. на ВКС) Следователно към момента, в който ищците са придобили
етаж 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.158.1.2, по силата на чл. 98 от ЗС те са придобили и етаж 3,
независимо, че последният не е бил изрично описан в нотариалният акт, което,
както вече бе изяснено, не е необходимо.
Неоснователно е и възражението на въззивника за необоснованост
и едностранчиво коментиране на доказателствата, фавориризране на страната на
ищците, както и предоверяване на експертизата и неподлагане на достатъчно
задълбочен коментар на представените от него доказателства. В този смисъл
издаденото удостоверение за търпимост в качеството си на официален
свидетелстващ документ, задължава съда да приеме за установено, че процесното
таванско помещение не подлежи на премахване като незаконен строеж (факт, който
се потвърждава и от издаденото разрешение за строеж), а не че последното
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Същото се отнася и
за издадената от СГКК - гр. Ямбол скица, като отсъствието на конститутивно
значение на вписването в кадастралния регистър по отношение статута на обектите
и принадлежността на правото на собственост върху тях вече бе обсъдено. За
извършени нарушения в рамките на доказателствения анализ може да се говори само
когато съдът не е изпълнил процесуалните си задължения за обсъждане на доказателственото
средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници;
когато не е извършен анализ на събрани доказателства от гледна точка на
пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа
последователност или пък когато избирателно са ползвани части от експертизата
на вещото лице, като са извадени от контекста на цялостното заключение.
Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други
доказателствени източници не означава, че те са игнорирани. Суверенно право на
съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи
съображения защо те не могат да бъдат оценени като достоверни и отговарящи на
обективната истина, което в случая е сторено от РС-Ямбол, който достатъчно
подробно е коментирал събраните по делото доказателства, при това в светлината
на доказателствените изводи, следващи от двете едноспосочни експертни
заключения.
Преценявайки доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на направените по-горе
заключения, съдът счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел ищцовата претенция за основателна и доказана.
Районният съд, като е достигнал до
същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на
чл. 271, ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено в частта, в която по отношение на В.П.В. и наследниците на Б. Д. - Т.Г. и Е.Е.П. е прието за установено, че Н.Г.Ч. и Г.С.Ч.
са собственици на СО с идентификатор № 87374.540.158.1.3, със застроена площ от
109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с адм.адрес в гр. Ямбол, ул.
"Богомил" № 16, който обект попада в двуетажна еднофамилна жилищна
сграда идентификатор № 87374.540.158.1.
Ето
защо не се налага и ревизиране на първоинстанционния акт в частта за
разноските, предвид това, че разпределението им е изрично оспорено с въззивната
жалба.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците следва да заплатят на Н. и Г. Ч.
сторените от последните разноски пред въззивната инстанция съобр. представения
списък, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Относно
възнаграждението на особения представител на въззивника: Съгласно разясненията,
дадени с т.6 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС,
възнаграждението на особения представител е винаги дължимо, независимо от
изхода на спора, като същото може да бъде възмездено като разноски при
определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно
указаното в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал. 2 ГПК, които го определят като
задължено лице за възнаграждението на особения представител, независимо от изхода на спора. Или на посоченото
основание, разноските за особения представител на въззивника Е.П. в настоящото
производство, следва да бъдат възложени на въззиваемите Н. и Г. Ч.. Размерът на
тези разноски ЯОС определя на 300 лв., с аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.
2, т 1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. 47,ал.6 от ГПК. За сумата от 300 лв. - възнаграждение
за особения представител на ответника, следва да бъде вменено в задължение на въззиваемите
да я внесат по особената сметка на ЯОС, като при неизпълнение на дадените
указания сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК, а в случай,
че сумата бъде внесена, въззиваемите ще имат възможност да поискат допълване на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №831 от 20.12.2018 г. по гражданско дело №1507/2017 г. по описа
на ЯРС, с което е прието за установено на осн. чл. 124 ГПК по отношение на В.П.В., Т.И.Г. и Е.Е.П., че Н.Г.Ч. и Г.С.Ч. са
собственици на находящ се в гр. Ямбол, ул. "Богомил" № 16 таван с
идентификатор № 87374.540.158.1.3,
със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с
адм. адрес в гр. Ямбол, ул. "Богомил" № 16, който обект попада в
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.П.В., ЕГН **********, Т.И.Г., ЕГН ********** и Е.Е.П., ЕГН **********,
да заплатят на Н.Г.Ч. с ЕГН ********** и Г.С.Ч. с ЕГН ********** сумата от 500,00 лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебно -
деловодни разноски.
УКАЗВА на Н.Г.Ч. с ЕГН ********** и Г.С.Ч. с ЕГН **********
чрез адв. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и
препис от настоящото решение, да внесат по особената сметка на ЯОС сума в
размер на 300 лева за възнаграждение на особения представител на Е.Е.П., като в същия срок представи по делото и документ
за внесената сума за разноските.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.Г.Ч. с ЕГН ********** и Г.С.Ч. с ЕГН **********,
че при неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на сумата -
възнаграждение за особения представител, сумата ще бъде събрана принудително по
реда на чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.