Решение по дело №9/2021 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260048

гр. Несебър, 26.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I- ви наказателен състав, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Дойков НАХД № 9/2021г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от Н.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 20- 0304- 001935 от 22.10.2020г., издадено от И.Г.Т.– Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър,  с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, за това, че на 19.07.2020г., около 09.20часа, в гр. Несебър, на ул. „Иван Вазов“, до п.с. „Булгартабак”, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ....., негова собственост, управлявала след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер 7410“ фабр. № 0325 – 0.91промила, като при химичен анализ на кръвна проба е установено, че концентрацията е 0.87промила, съгласно Протокол за химически анализ № 232/ 20.07.2020г. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети и 10контрони точки. 

Жалбоподателят Н.И.А.,***, е останал недоволен от така наложеното му наказание. Наказаният счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и немотивирано. При съставяне на АУАН били допуснати нарушения на процесуалните правила: не било уточнено какъв е присъствалия на проверката свидетел – очевидец, свидетел на проверката или такъв на съставяне на акта. На следващо място се оспорва точността на АУАН относно мястото на нарушението – същото не било конкретизирано, като била посочена само улицата в гр. Несебър. Не били посочени реквизитите относно възрастта на нарушителя и местоработата му. Жалбоподателят твърди, че връчения му акт не бил четлив, което водело до невъзможност да се изгради защитата и било попречило на А. да разбере какво нарушение му е вменено, какви са неговите обективни и субективни признаци, както и дали фактическата обстановка е правилно описана и квалифицирана. Нечетливият акт се отразил и на възможността да подаде и възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Връчването на нечетлив препис от АУАН било равнозначно на невръчване на АУАН и нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Иска се цялостна отмяна на наложеното наказание.          

В хода на съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Андон Андонов, АК гр. Бургас. Жалбата се поддържа, като се сочи и съдебна практика.      

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 19.07.2020г. свидетелят М.Н.М. ***, изпълнявал служебните си задължения в гр. Несебър, заедно с мл. автоконтрольор Д.Г.Д.. Около 09.20часа за проверка бил спрян л.а. „Мерцедес“ с рег. № ....., с водач жалбоподателят Н.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***. А. бил изпробвана за алкохол с техническо средство „Дрегер 7410+“ с № 0325, при което светлинната скала отчела 0,91 промила в издишания въздух. На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0067572, след което в 10.00часа се явил във ФСМП гр. Несебър и дал кръвна проба за изследване. Полицай Д.Г.Д. съставил АУАН бл. № 387615/ 19.07.2020г., в който вписал, че Н.И.А. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1  от ЗДвП. Актът бил предявен на А., който не вписал възражения и го подписал. Дадените от А. кръвни проби били изпратени на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас. На 20.07.2020г. било извършено изследване, като в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 232/ 20.07.2020г. е посочено, че при анализа съдържанието на етилов алкохол е било 0,87промила. В законния срок било издадено процесното Наказателно постановление № 20- 0304- 001935 от 22.10.2020г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 387615/ 19.07.2020г., Наказателно постановление № 20- 0304- 001935 от 22.10.2020г. , заключението на химическата експертиза в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 232/ 20.07.2020г., справката за нарушител/ водач на жалбоподателя, свидетелските показания на М.Н.М., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали по преписка изх. № УРИ 304000- 19162/ 04.01.2021г. на РУ МВР Несебър и представените с писмо изх. № УРИ 304000- 288/ 08.01.2021г. на РУ МВР Несебър. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са срковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че на 19.07.2020г. жалбоподателят Н.И.А. е управлявал МПС - л.а. „Мерцедес“ с рег. № .....,  под въздействието на алкохол. При извършената му проверка с техническо средство „Дрегер 7410+“ с № 0325 светлинната скала на уреда е отчела 0,91промила в издишания въздух. А. не е приел показанията на техническото средство, като мл. автоконтрольор Д.Д.е издал талон за медицинско изследване, с който жалбоподателят се е явил във ФСМП гр. Несебър, където е дал кръвна проба. Даденото заключение, след анализ на пробата, сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.А. е била 0,87промила. Съгласно чл. 3а, т. 2 на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато лицето не приеме показанията на техническото средство установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В случая е направено химическо лабораторно изследване, като видно от резултата съдържанието на алкохол отново е над 0,5промила, която стойност се явява определяща за налагането на наказанието по ЗДвП.

В настоящия случай не се установиха процесуални нарушения, които да са довели до засягане правото на защита на жалбоподателя. Издадените АУАН и НП са от компетентни органи, видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателя, че са налице нарушения на процесуалните правила , които са довели до опорочаване на издадените АУАН и НП, както и засягане на правото му на защита. На първо място няма неяснота за качеството на свидетеля М.М.. Ясно в съставения АУАН е посочено – подчертано, че полицай М. е свидетел очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта. В тази си част актосъставителя е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това се потвърди и с разпита на свидетеля М. в с.з. На следващо място е ясно и точно определено мястото на нарушението – това е гр. Несебър, на ул. „Иван Вазов“, до п.с. „Булгартабак”. Актосъставителят и наказващият орган няма задължение да посочват точен номер на улицата, на която е установено нарушението. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поставят изискване за посочване място на нарушението, но то е свързано с преценка за териториалната компетентност на органите, които констатират нарушението и налагат наказанието, като в закона няма изискване за точно посочване на адреса. В случая достатъчно пълно е посочено мястото на нарушението. На следващо място липсата на посочени възраст и месторабота на нарушителя не водят до засягане правото му на защита. Следва да се отбележи, че в АУАН е посочено, че А. е на 50 години. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН указва, че „наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.” От данните за А. изложените в АУАН и НП, няма съмнение за самоличността му, както и за начина на извършване на нарушението и вината на водача. Изрично е записано ЕГН – то на наказания, а липсата на данни за месторабота не променя извода за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Последното възражение за връчване на нечетлив акт също не може да се сподели. Връчения на А. АУАН е представен в с.з., като в действителност преписа е трудно разбираем. Следва да се има предвид, че актосъставителя е запознал А. със съдържанието на АУАН, което може да се заключи от това, че наказаният го е подписал, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. От това може да се заключи, че наказания е бил запознат с основанията за образуване на административнонаказателното производство, както и фактите, които са послужили за налагане на санкцията. Наред с това А. е имал възможност да депозира възражения пред АНО в установения от ЗАНН 7-дневен срок, като с тях да посочи, че предоставения му екземпляр на АУАН е нечетлив и да поиска да му се предостави такъв. Такова възражения не е направено, а е изтъкнато едва при депозиране на жалбата.

По отношение на наложеното наказание. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която наказанието е с абсолютен размер - „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, като АНО може да наложи само посоченото.

Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки не е санкция по смисъла на ЗДвП.

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се потвърди.

По разноските. Страните не са направили искане за присъждане на разноски за водене на производството.   

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20- 0304- 001935 от 22.10.2020г., издадено от И.Г.Т.– Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Н.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП, за извършено на 19.07.2020г. в гр. Несебър нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12/дванадесет/ месеца, като правилно и законосъобразно. 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: