№ 52
гр. Чирпан, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100732 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД твърди в исковата си молба, че на
23.08.2021 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от
договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е било прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-КРС-АТ/2269643 от дата 13.09.2021 г., изпратено с известие за доставяне от страна
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. С
цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г" и „е" от
ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в
извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица
са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват
1
личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора
за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния
случай.
Твърдят също така, че съгласно договора за цесия „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.З отЗЗД. В изпълнение на изискванията на
закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия, от страна на "Ай Тръст" ЕООД с изх. УПЦ-П-КРС-АТ/2269643 от
23.08.2021 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Писмото се върнало в
цялост като неполучено.
Твърдят също така, че в настоящето производство безспорно се установило, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не било
погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал.4 33Д било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установило, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело867/2011г., IVг.o. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВНС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърдят също, че на 12.08.2020 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и К. Т. Г.
/Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 2269643, съгласно
който Кредитодателят се бил задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски
кредит, който Кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да
усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Между "Ай Тръст" ЕООД и К. Т. Г. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и
„Кредисимо" ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
2269643. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от
страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник -
„Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем
на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниквал
правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
2
Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД е възникнал
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирали
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК срещу К. Т. Г., с ЕГН ********** в деловодството на PC Чирпан. Съдът бил уважил
претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 621/2022 г., била издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът бил подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя
страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят съда, да постанови съдебен акт, по силата на който съдът да признае за
установено, че К. Т. Г., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 621/2022 г. на PC Чирпан, а именно:1200
лв. (хиляда и двеста лева), представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във
връзка с договор за потребителски кредит № 2269643; 301.62 лв. (триста и един лева и 62
стотинки) - възнаградителна лихва за периода 20.09.2020 г. - 20.11.2021 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2269643; 229.48 лв. (двеста двадесет и девет лева и 48
стотинки) - обезщетение за забава, начислено за периода 21.09.2020 г. до датата на подаване
на заявлението в съда и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга. Претендират за направените по делото разноски и тези сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. № 621/2022 г. на PC Чирпан.
В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск с
който заявяват, че исковата молба е редовна и допустима, но е изцяло неоснователна и
недоказана като излагат подробни съображения.
Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски по заповедното и
настоящото производство по описа на Районен съд Чирпан.
Молят съда, да отхвърли претендираните от „Агенция за събиране на вземанията,,
ЕАД искови претенции, като неоснователни и недоказани. Молят съда да осъди и ищеца
„Агенция за събиране на вземанията,, ЕАД да заплати и разноските в заповедното и
настоящото производство.
С предявения насрещен иск, молят съда да приеме, че К. Т. Г. не дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, сумата в размер на 1064.52 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г, тъй като
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г. е нищожен на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19ал.4, от ЗПК и чл. 143 от
ЗЗП. Молят съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото
производство разноски.
С определение в з.з. от 09.11.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото гражданско производство по гр.д. № 732/2022г. по описа на РС Чирпан
насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с ЗЗД, предявен от адв. М. В. М.,
АК Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, бул. Пещерско шосе №81,
3
ет.З, ап..Б., в качеството му на пълномощник на К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Чирпан, ул. " Кочо Цветаров" № 45А, със съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе
№81, ет.З, ап. Б, против „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев 46, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Полина Балабанова. Приел е за редовна
подадената насрещната ИМ, а предявения с нея иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с ЗЗД за допустим. Освободил е К. Т. Г. от заплащане на ДТ.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по насрещен иск
с който считат, че предявеният насрещен иск е недопустим, а по същество неоснователен.
Отделно от това намират същия за нередовен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 4 ГПК, като излагат подробни съображения за това и молят същия да бъде оставен
без разглеждане. В случай, че съда намери насрещния иск за допустим, то считат същия за
неоснователен. Молят съда да остави без разглеждане подадената насрещна искова молба от
К. Т. Г. като недопустим, а в случай, че съда намери подадените искове за допустими, молят
да бъдат отхвърлите като неоснователни.
В хода на производството и в случай, че съдът обяви Договор за паричен заем №
2269643/ 12.08.2020. за действителен е направено възражение за прихващане на недължимо
платените суми за възнаграждение за поръчител, да бъдат прихванати към дължимата
главница и лихва, както и евентуално искане на пълномощника на ответната страна за
разсрочване на изпълнението по см. на чл. 241 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415
от ГПК е допустим, доколкото в срок е предявен от лице - заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника (Определение № 163 от 04.02.2011 г. по
ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС).
Този установителен иск има за предмет - установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като следва с пълно и главно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник, т.е. ищецът носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактите, породили неговото вземане.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 621/2022г. по описа на РС Чирпан
безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС
Чирпан е издал Заповед № 402/ 29. 07. 2022 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и
ответник по настоящото дело К. Т. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Чирпан, ул. Кочо
Цветаров 45А, общ. Чирпан, обл. Стара Загора да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ 25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, общ. Столична, обл. София (столица)
чрез Пълномощник И. Н. Н. сумата 1 200,00 лева (хиляда и двеста лева), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 301,62 лева (триста и един лева и 62 стотинки), представляваща възнаградителна
лихва за период от 20.09.2020 г. до 20.11.2021 г., сумата 229,48 лева (двеста двадесет и девет
4
лева и 48 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 21.09.2020 г. до
28.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 34,62 лева (тридесет и четири лева и 62
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева (двеста лева). Изрично
в тази заповед е посочено, че произтича от задължение по Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с Ай Тръст ЕООД, прехвърлено в полза на Агенция за събиране на
вземания ЕАД по силата на Приложение 1 от 23.08.2021 г. към Договор за продажба и
пръхвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.
В сроковете е постъпило възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, от длъжника К.
Т. Г. чрез адв. М. М., поради което съдът, с нарочно определение № 432/11.08.2022год. на
основание чл. 415, ал.1 и ал.2 от ГПК , е указал на заявителя АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ, ЕИК: *********, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок
.Видно от представената ИМ, въз основа на която е образувано настоящото гр. дело се
установява, че кредитора по заповедното производство е завел иск в предвидените в ГПК
срокове.
От всичко гореизложено съдът приема, че е налице активната и пасивната
легитимация на страните.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за
потребителски кредит, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2269643 от
12.08.2020 г. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
С договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020 г., сключен между "Ай
Тръст" ЕООД и ответника по делото К. Т. Г., в качеството им на поръчител и потребител,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо АД, по силата
на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Представено е и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, в който
изрично страните са уговорили, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 88,71 лв.
Сключен е договор за поръчителство от дата 12.08.2020 г., сключен между
"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава пред
Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
С договор за цесия от 23.08.2021 г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст"
ЕООД, в качеството им на продавачи и "Агенция за събиране на вземания " ЕАД, в
качеството му на купувач са прехвърлени вземания на първите две дружества по договори
за потребителски кредит. Представени са 3 броя уведомления до К. Т. Г. от "Кредисимо"
ЕАД, което е обявена предсрочна изискуемост на главница в размер на 1200,00 лв.
договорна лихва в размер на 321,62 лв. и наказателна лихва в размер на 54,10 лв.. На същата
дата 17.082021 г. и в последствие на 20.08.2021 г. са изпратени и Уведомления от „ Ай
Тръст" ЕООД за извършени от тяхна страна, т.е. на поръчителя плащания на просрочени
задължения на кредитополучателя по договора за кредит с "Кредисимо" ЕАД.
Представен е потвърждение за сключена цесия, както и Приложение № 1 към
договор за цесия и Известие за доставяне на Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-
АТ/2269643 от 23.08.2021 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Писмото се
5
върнало в цялост като неполучено.
По всичко гореизложено не се спори от страните по делото.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело
не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Съдът намира за основателни наведените с отговора на исковата молба възражения
за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват
посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на
формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от
48,21 %. Посочената годишна лихва от 40,00 % е неясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. С договора за предоставяне на поръчителство е
уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 88,71 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, като същото е платимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план по т. І. 4. Тази сума не е посочено дали е
отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото
представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК.
Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя. От представените по делото доказателства /
заключението на вещото лице,прието от съда и неоспорено от страните/ се установява, че
при включване на сумата от 1330,65 лв. – сбор от 15 вноски от по 88,71лв. по договора за
поръчителство, изчисленият ГПР възлиза в размер на 362,86 % с оглед разпоредбите на чл.
6
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК съдът намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл 11 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК той е
недействителен, а съгласно чл. 23 ЗПК в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От изслушаната ССчЕ се установява, ответницата по главния иск е заплатила вноски
в размер на общо 308,97 лв., като от този сума няма погасена главница;- договорна лихва в
размер 42,78 лв. и 266,19 лв. по договора за поръчителство.
С оглед недействителността на договора за кредит, сумата общо в размер на 308,97
лв., се явява платени при начална липса на основание, следователно дължимата главница
става в размер на 891,03 лв. до който размер и иска се явява основателен и доказан, а в
останалата му част следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск:
По допустимостта на насрещния иск. Видно от приложените по делото
доказателства по гр.д № 732/2022г. по описа на Районен съд Чирпан, е видно и не се спори,
че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД са придоби вземането от Ай Тръст ЕООД и по
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г., което към момента на
извършване на цесията е било в размер на 1064.52 лева / виж приложение № 1 към договора
за цесия /, претендирано от ищцата ми в няколко на брой, уведомителни писма, приложени
по делото.
Наред с това, видно от Уведомително писмо, изпратено от АСВ ЕАД, до ищцата по
насрещния иск е, че същите претендират сумата от общо 2686.84 лева, с включено
възнаграждение за поръчител в размер на 1064.52 лева.От тук именно произтича и правния
интерес на ищцата и със СПН, да се установи, че тя не дължи сумата от 1064.52 лева,
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г.
В настоящият случай, съдът приема, че е налице нееквивалентност между
престациите, тъй като сумата която се претендира чрез договора за поръчителство е в размер
на 1330.65 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 110% от сумата на
отпуснатия кредит от 1200.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, тази сума от 1330.65 лева, се заплаща без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде
отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и
само до увеличаване на дължимата сума с над 120%, без каквато и да е насрещна престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г с
дружеството „Ай тръст" ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1
пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 1330.65 лв, е следвало да бъде отразено в
определения ГПР, както бе посочено и по- горе. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
7
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който
е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Следва да се има предвид и , че Договора за поръчителство с дружеството „Ай тръст"
ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като
потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП /. Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем
и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
В заключение следва да бъде посочено, че наред с това, след включване на всички
дължими разходи в процента на ГПР, същият надвишава многократно размера на
допустимия ГПР от 50%, което от своя страна води до неправилно прилаган ГПР и
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то Договор за
потребителски кредит № 2269643 / 12.08.2020г., е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Следователно и ищцата по насрещния иск не дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, сумата в размер на 1064.52 лева, представляваща възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г, тъй като Договор за предоставяне
на поръчителство от 12.08.2020г е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
По разноските:
При този изход на делото съдът счита,че ответника следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 249,44 лв.,съгласно уважената част от исковата
претенция по главния, а ищеца следва да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив сумата
228,081 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата
по главния иск, съгласно отхвърлената част от исковата претенция и сумата в 406,00 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по
насрещния иск.
Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските в заповедното производство възлизащи на 120,76 лв.,
съразмерно до уважения размер, а ищцовото дружество следва да заплати на адв. М. В. М.
от АК Пловдив сумата 194,11 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата по заповедното производство, съгласно отхвърлената част от
иска, /в тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
8
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на длъжника К. Т. Г., с ЕГН **********, с
адрес: ** дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следната сума, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 621/2022 г. на PC Чирпан, а именно: 891,03 лв. главница,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд -
28.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в останалата й част до размер на 1200,00 лв.- главница, както и за сумата в 301.62
лв. (триста и един лева и 62 стотинки) - възнаградителна лихва за периода 20.09.2020 г. -
20.11.2021 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2269643; 229.48 лв. (двеста
двадесет и девет лева и 48 стотинки) - обезщетение за забава, начислено за периода
21.09.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователна и недоказана.
ПРИЕМА за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че К. Т. Г. не дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, сумата в размер на 1064.52 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г, тъй като
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020г. е нищожен на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19ал.4, от ЗПК и чл. 143 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА К. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-
р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 направените по делото
разноски в размер на 249,44 лв.,,съобразно уважената част от исковата претенция по главния
иск, както и направените по заповедното производство съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 120,76 лв. включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 29.07.2022 г. по ч. гр. дело № 621 по описа на РС Чирпан за 2022 г., съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив ЕГН ********** Булстат ********** с
адрес на кантората гр. Пловдив,бул. Пещерско шосе№ 81,ет.3, ап.Б сумите:- 228,081 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по главния
иск, съгласно отхвърлената част от исковата претенция;- 406,00 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по насрещния иск, както
и сумата 194,11 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответницата по главния иск по заповедното производство, съгласно отхвърлената част от
иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10