№ 221
гр. Смолян, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 45/25.02.2022 г. по гр. д. № 428/2021 г. Смолянски
районен съд е признал за установено в отношенията между ЗЛ. Д. СТ. и „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД, че ЗЛ. Д. СТ. дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД сумите в размер на 1 688, 94 лева – главница,
представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се на адрес гр.
Пловдив, ул. „Петър Шилев“ № 10, ап. 27, ИТН 1959515; 143, 34 лева
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2019 г. –
20.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
86/16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 190/2021 г. на РС – Смолян. Със същото
решение ответницата е осъдена да заплати ищеца направените съдебни
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 190/2021 г. в размер на
86, 65 лева и съдебни разноски за исковото производство в размер на 659, 40
лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответницата ЗЛ. Д. СТ., с оплаквания, че е очевидно неправилно и явно
необосновано. .
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
1
решение не е съобразено нито с българското, нито с европейското
законодателство. Твърди се, че присъждането на исковата сума е в
противоречие с решението по конституционно дело № 15/2019 г., с което е
прието, че за придобиване на качеството на потребител, същият следва да
бъде регистриран с постоянен адрес на имота и да ползва реално потребление.
Твърди се, че съгласно решение на ВСА цените на парното и тока са
незаконни за изминалия 3 годишен период – 07.04.2017 г. – 31.12.2020 г.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение не е
съобразено с европейското законодателство – решение на Европейският
парламент от 15.04.2014 г. относно защита на потребители при предоставяне
на комунални услуги и с оглед разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и се
постанови друго такова в обратен смисъл, поради нарушение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
поради несъответствие с писмените доказателства.
С въззивната жалба се прави искане да бъде задължен ищецът да
представи договора между страните за доставка на топлинна енергия.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив, чрез юрисконсулт
Д.Н., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди се в отговора, че правилно районният съд е установил, че
в качеството си на носител на вещното право на ползване върху процесния
имот, по силата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ ответницата С. има и качеството на
„клиент на топлинна енергия“; с оглед разпоредбата на чл. 150 ал. 2 от ЗЕ
между страните е налице облигационна връзка при публично известни Общи
усуловия за продажба на топлинна енергия.
Сочи се в отговора, че е безспорно установено, че за процесния
период на ответницата е била доставена топлинна енергия; заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи установяват
основателността на исковата претенция.
Прави се с отговора искане да бъде потвърдено обжалваното
решение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание. От
пълномощникът му юрисконсулт Д.Н. е постъпило писмено становище, с
което оспорва въззивната жалба, претендира разноски за настоящата
инстанция.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното.
2
Исковата претенция касае сумата от 1 832, 28 лева, включваща
главница в размер на 1 688, 94 лева – стойността на разпределената топлинна
енергия за имота на ответницата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно с обезщетение за забава за периода от 02.07.2019 г. до 20.01.2021 г. в
размер на 143, 34 лева.
Видно от НА № 137/08.06.2005 г. ответницата ЗЛ. Д. СТ. е
собственик на апартамент № 27 в жилищен блок № 4 в гр. Пловдив, ул.
„Петър Шилев“ № 10. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза за процесния период от време абонатната станция, обслужващата
сградата, където се намира процесния имот, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Петър Шилев“ № 10, е работила.
В отговора на довода във въззивната жалба за липса на
договор между страните, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ. Според чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията; според ал. 2
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия; предложените от клиентите и приети
от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. С оглед тази законова регламентация е без
основание довода на жалбоподателката, че между страните не е сключен
договор. След като жалбоподателката е носител на право на собственост на
обект в сграда, обслужвана от абонатна станция и не се твърди и не се
представят доказателства за хипотезата на чл. 150 ал. 3 от ЗК, отношенията
между страните се уреждат от общите условия по чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от клиента. Тази уредба на отношенията
между страните се основава на разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, според ал. 1 на
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Не са
направени твърдения и не се ангажират доказателства за наличие на
хипотезата на чл. 153 ал. 2 от ЗЕ – за приключена процедура за прекратяване
на топлоснабдяването и водоснабдяването на сградата, където се намира
имота на жалбоподателката.
3
Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 150 от закона, въззивният съд е приел, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
ЗЕ и Общите условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. С
оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за жалбоподателката е възникнало задължение по силата на
закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. За
установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза, което съдът е възприел, че дължимите суми за
доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.
е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми.
Установено е, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция; че през процесния период е
извършено дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба. С оглед доказателствата по делото е
установена и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 1 688, 94 лв.
Не става ясно позоваването във въззивната жалба на решението по
конституционно дело № 5/2010 г. в каква връзка се прави, но ако се касае за
възражението, направено в отговора на исковата молба, то следва да се
посочи, че не адресната регистрация на собственика на отопляемия обект
води до задължение за плащане на доставяната топлинна енергия, а
задължението възниква за титуляра на правото на собственост на този обект.
Според разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ собственикът на обекта е лицето,
което заплаща цената на топлинната енергия.
В жалбата се поддържа становище за недължимост на
претендираните от ищеца суми, тъй като с Решение № 15147 от 08.12.2020 г.,
постановено по адм. д. № 172/2019 г. по описа на ВАС е отменено Решение №
Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, с което се определят цените на топлинната и
електрическата енергия. Така наведеното възражение е неоснователно.
4
Действително с цитираното решение на ВАС е отменено решението на КЕВР
от 07.04.2017 г., с което считано от същата дата се утвърждава изменение на
пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на
електрическата енергия на 29 дружества от сектор "Топлоенергетика",
включително и на ищцовото дружество. Отмененото решение на КЕВР не е
прилагано при ценообразуваното за процесния исков период. От
приложението към извлечението от смтка /л. 5 от първоинстанционното
производство/ може да се направи извод, че при ценообразуването за този
период са прилагани последващи решения на КЕВР, а именно: Решение № Ц-
18 от 01.07.2019 г. и по-специално т. 2. 3 от същото, определяща
еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода
(без ДДС) – 97, 58 лв. /MWh, и Решение № Ц-11 от 01.04.2020 г. и по-
специално т. 2. 3 от същото, определяща еднокомпонентна цена на
топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 85, 76 лв. /MWh.
Предвид гореизложеното и с оглед изложените от районния съд
мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 272 от
ГПК обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да
бъде потвърдено, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваеми разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Поради горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 45/25.02.2022 г. по гр. д. № 428/2021 г. на
Смолянски районен съд
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. СТ., ЕГН **********, гр. Смолян, ул.
„Наталия“ № 15, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив, ЕИК ***, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6