Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 01.03.2021 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 61 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

       Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1648/2020 от 14.01.2021 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция „Южна морска”, с което на М.М. (Mufit Mutlu), роден на *** ***, Република Турция от град Ротердам, ул.„Риланд Батхстраат” № 98, Кралство Нидерландия, със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Х., за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят М.М. чрез процесуалния си представител – адвокат С.Х., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за незаконосъобразен, неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и материалните норми – не била посочено по ясен и недвусмислен начин нарушението, не били посочени в НП приложените документи, актосъставителят бил и преводач, което било недопустимо, не била проверена компетентността на преводача по отношение владеенето на съответния чужд език, не били преценени направените възражения и събраните доказателства, не било извършено разследване на спорните обстоятелства, неправилно било прието, че процесният автомобил е преобразуван на товарен, тъй като той бил регистриран като такъв, „специално пригоденият тайник” представлявал фабрична кухина, в която стоят краката на пътниците, липсвали мотиви защо Административнонаказващият орган (АНО) е приел, че тази кухина е тайник, НП било издадено от некомпетентен орган и т.н. Оспорва се изложената в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП фактическа обстановка  

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М.М., не се явява. За него се явява адвокат С.Х., който пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство. Претендират се разноски по делото за заплатени адвокатско възнаграждение и превод на документи. Представен е Списък на разноските.

 В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

 АНО (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция „Южна морска”, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат процесуален представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 01.10.2020 година около 09.20 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Кралство Нидерландия през Република България, пристига товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тоарег” с холандски регистрационен № 87 – BR – TS (видно от Свидетелство за регистрация, част I и Удостоверение на Кралската служба на пътищата в Кралство Холандия, ведно с преводи на български език), управляван от жалбоподателя. В автомобила освен жалбоподателят – водач, не пътува друго лице.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители – свидетелите П.П.К. и М.Б.Б. извършват митническа (физическа) проверка на посочения автомобил, при която се констатират под мястото на задните седалки наличието на тайник с два отвора, които отвори са размери 22 см х 22 см и с размери на тайника: ширина 45 см, дължина 135 см и дълбочина 9 см. На място свидетелите – митнически служители, установяват, че са налични данни за рязане и заваряване на тайника, че има резе, което се намира под мокета на МПС и това резе, както и самият тайник, може да се забележи чак след премахването на мокета. Специално пригоденият тайник е празен.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1342 от 01.10.2020 година, който е връчен на жалбоподателя срещу подпис.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, каквото и дава и в което сочи, че той не е направил този тайник, кухината била фабрична (съгласно извършения в съдебно заседание превод).

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен от митническия служител П.П.К. АУАН № 1631/01.10.2020 година. Това процесуално действие извършва с участието на свидетеля М.Б.Б.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят М.М. е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на английски език от свидетеля П.П.К. и е връчен лично на жалбоподателя на дата 01.10.2020 година, като жалбоподателят сочи, че ще направи възраженията си в Холандия (съгласно извършения в съдебно заседание превод).

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва възражение.

 На 29.10.2020 година в Деловодството на АНО постъпва Молба от процесуалния представител на жалбоподателя, ведно с приложена Пълнтомощно (с превод на български език), в която сочи, че оспорва съставения АУАН и че нарушителят желае издаденото в бъдеще НП да бъде връчено на служебния адрес на адвокат Х., т.е. е посочен съдебен адрес.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция „Южна морска” издава процесното НП № 1648/2020 от 14.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на посочения съдебен адрес на дата 20.01.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: адвокат С.Х., т.е. лично от съдебния адресат. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят М. е извършил нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, тъй като при преминаване през държавната граница е използвал превозно средство – автомобил, в което е установено наличието на тайник. За това нарушение на основание чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (минималният размер).

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция „Южна морска”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните дирекции. Видно от Заповед № 4167 от 27.11.2020  година става ясно, че И.Д.П.е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” до 31.01.2021 година. Т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е освен това и служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя, ведно с превод на български език, видно от която живее сам, получава пенсия в размер на 1 350 евро, не притежава недвижими имоти и притежава процесното МПС.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите П.П.К. и М.Б.Б., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилото се събитие, което възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата П.П.К. и М.Б.Б. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на К. и Б. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите П.П.К. и М.Б.Б., считайки ги за обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя М.М., установявайки обективните факти на влизането му в страната, идвайки от Република Турция, моторното превозно средство (МПС), с което е пътувал и в което е установено наличието на тайник. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с изключение на АУАН и НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.  

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратена, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

             ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

От приложения по делото АУАН се установява, че АУАН е съставен от П.П.К.. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално качество на актосъставител, и същевременно е удостоверил с подписа си (видно от копието на АУАН, приложен към Жалбата и от оригинала на АУАН, представен в съдебно заседание от процесуалния представител на АНО), в качеството на преводач, извършения превод на Акта. Не е допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в производството по съставяне на АУАН едно и също лице (П.П.К.) е участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в производството по съставяне на процесния АУАН лицето П.К. е участвало единствено и само в едно процесуално качество - на актосъставител, установил нарушението. В ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която преводачът да е лице, различно от актосъставителя, тъй като както вече беше посочено действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не представляват елемент от фактическия състав по съставянето на АУАН. В този смисъл не е налице процесуална пречка лицето, съставило АУАН и подписало в това си качество съставения АУАН, да извършени превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде актосъставител и едновременно с това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, актосъставителят по АУАН единствено не може да участвува в разглеждането на АНП и в издаването на НП.

За пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените възражения относно липсата на превод на АУАН, респ. НП, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН, респ. НП, представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, респ. на НП, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, респ. НП, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.

В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен от преводач – свидетеля П.К., който е провел с жалбоподателя смислен разговор на английски език, от който за Б. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят не разбира случващото се в момента (в този ред на мисли са неоснователни наведените в съдебно заседание твърдения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не владее говоримо английски език). Фактът, че в екземпляра на АУАН, приложен в АНП, липсва отметката за извършен превод, не променя изводите на Съда, тъй като (както вече бе посочено) от разпита на свидетелите става ясно, че АУАН е бил надлежно преведен. В този ред на мисли Съдът намира, че компетентността на преводача в лицето на свидетеля К. е доказана, тъй като владее английски език. Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за получаването му – българският адвокат С.Х.. 

Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от английски език на жалбоподателя и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му (макар и само в екземпляра, предоставен на жалбоподателя и в този представен от процесуалния представител на АНО), е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване правата на М.М., тъй като на жалбоподателя са разяснени чрез преводача – свидетеля К., съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно английски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят М.М. не е направил изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е съставен, му е станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят, респ. преводачът, се е убедил, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на настоящия Съдебен състав е че на жалбоподателя М.М. е осигурена възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.       

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в НП е посочил, че счита възражението, направено с Молба от дата 29.10.2020 година, за неоснователно и го оставя без уважение.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят при преминаването си на държавната граница е използвал автомобил, в който е установено наличието на тайник. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. В този ред на мисли са неоснователни наведените в Жалбата възражения, че нарушението не било посочено по ясен и недвусмислен начин. Фактът, че в НП не са цитирани (изброени) приложените в АНП документи, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. По същите съображения, Съдът не приема, че грешното посочване на длъжността на свидетеля по Акта – М.Б., представлява съществено процесуално нарушение.

За пълнота следва да се посочи, че не е налице процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че номерът на НП съдържа годината 2020, а НП е издадено през 2021 година. В този ред на мисли Съдът намира, че номерът на НП не създава никакви впечатления, че то е издадено през 2020 година, тъй като в него изрично е посочена датата му на издаване, а именно: 14.01.2021 година.   

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 01.10.2020 година актосъставителят П.П.К. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция „Южна морска” към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция „Южна морска”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция „Южна морска”.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

 Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Съгласно дефиницията по § 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.”.

Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители П.К. и М.Б., че под мястото на задните седалки на автомобила, има специално пригоден тайник с два отвора, които отвори са размери 22 см х 22 см и с размери на тайника: ширина 45 см, дължина 135 см и дълбочина 9 см, както и че на налични следи от рязане и заваряване, както и е налично резе, покрито с мокета, което безспорно отговаря на формулираното в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ, доколкото е различен от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя.

Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция, както вече се посочи по - горе, установена в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ.

 

 

 

 

Решаващият Съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното административнонаказателно производство. Безспорно разпитаните по делото свидетели (П.К. и М.Б.), чиито показания Съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви (както вече бе посочено по – горе в настоящото изложение) пряко потвърждават обективното наличие на създадена кухина в конструкцията на процесното МПС под мястото на задната седалка. Достъпът до оформената кухина, местоположението й, получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства (рязане, заваряне, поставяне на резе) на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от автомобила дава основание да се приеме, че същата е била пригодена като такава именно с тази цел и предназначение. На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритата съществуваща кухина, Съдът приема за безспорно и категорично установено, че тя представлява именно тайник по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР. Поради това, закономерно се налага и следващият правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Фактът, че процесното МПС е регистрирано като товарно не променя горните изводи на Съда. Съдът не приема и изложената теза в Жалбата, че процесната кухина представлява такава, в която стоят краката на пътниците, тъй като в отвор с размери 22 см х 22 см много трудно може да влезе човешки крак с поставена на него обувка с № 38, а човек, който носи обувка по – голям размер най – вероятно няма да може да ползва въпросните седалки, тъй като няма да има къде да си постави краката. В тази връзка следва да се посочи, че АНО няма задължението в НП да посочи мотивите си защо приема, че е налице извършено нарушение – подобно изискване липсва в чл. 57 от ЗАНН.   

 

 

 

 

 

 

 

 

Установено е и авторство на деянието, а именно в лицето на жалбоподателя, което е и водач на процесния автомобил, както и фактът, че същият е преминал през границата на страната с него.

 

 

 

 

Изложеното дава основание на Съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в НП нарушение от страна на жалбоподателя.

 

 

 

 

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици (съзнавал е, че използва МПС, в което е бил изграден тайник, както и че е преминал през границата на страната). За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че жалбоподателят няма как да не е знаел за тайника, тъй като при разпита свидетелите бяха категорични, че вдигайки мокета се вижда резето, както и самия тайник, а няма как жалбоподателят да не е почиствал колата и да не е вдигнал мокета, т.е. няма как да не е забелязал, че под мокета има резе и това резе води до тайник. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, респ. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство, в което съществува тайник, предвид обстоятелството, че това е ноторно известно. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.

Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В случая с НП е наложено административно наказание „Глоба” за неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ, поради което обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока. Именно поради това и нормативно определеният минимум на административното наказание за това деяние е във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността (, респ. липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, а тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция. Няма пречка нарушената правна норма да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. Сочената като нарушена разпоредба предвижда, че на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 лв. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП, напредналата възраст на жалбоподателя и факта, че не е правил опити да осуети или възпрепятства проверката. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, налични са само смекчаващи такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба (в  този ред на мисли представената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя не променя горните изводи на Съда). В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно размера на наложеното административно наказание. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от страна на АНО, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.

Така наложеното с обжалваното НП наказание, Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.     

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът се произнася само по отношение диспозитива на НП, поради което не може да разпореди на жалбоподателя да бъдат върнати иззетите с Разписка 500 евро, разбира се в случай на отмяна на обжалвания акт.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 150 евро за адвокатско възнаграждение и 54 лв. за превод на документи съгласно представените Пълномощно и Списък на разноските, а на АНО - в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.  

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмено доказателство, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. 

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено, следва в полза на АНО да се присъдят изцяло направените по делото разноски в размер на 80 лв.                    

Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото НП.  

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1648/2020 от 14.01.2021 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция „Южна морска”, с което на М.М. (Mufit Mutlu), роден на *** ***, Република Турция от град Ротердам, ул.„Риланд Батхстраат” № 98, Кралство Нидерландия, за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА М.М. (Mufit Mutlu), роден на *** ***, Република Турция от град Ротердам, ул.„Риланд Батхстраат” № 98, Кралство Нидерландия, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 61/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград. 

Оставя без уважение искането на жалбоподателя М.М. (Mufit Mutlu), роден на *** ***, Република Турция от град Ротердам, ул.„Риланд Батхстраат” № 98, Кралство Нидерландия, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)