№ 3986
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110212604 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 003291 от 07.07.2023г., издадено от И.Г.Б. –
и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите (КЗП), на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233, ал.2 и чл.210а,
вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) на „****” ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000
(двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г,
ал.4 от ЗЗП.
Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „****” ЕООД, което го
обжалва в срок. В подадената жалба се посочва, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на ЗАНН и ЗЗП. Твърди се, че
наказващият орган не е обсъдил в Наказателното постановление писмените възражения на
Дружеството срещу Акта, а само ги е квалифицирал като неоснователни. Поради това не бил
спазен чл.52, ал.4 от ЗАНН. Във връзка с наложената на Дружеството „имуществена
санкция“ се претендира за нарушение на чл.27 от ЗАНН, като се твърди, че наказанието не
съответства на тежестта на нарушението и на обществената му опасност, тъй като нямало
вреди. Изтъква се, че нарушението е първо за Дружеството и това обосновава наказание към
минимума. Твърди се, че трето лице („Сигничър дизайн“ ЕООД), а не санкционираното
Дружество е извършило закръгляне на цената. Сочи се, че от 145 артикула, участващи в
брошурата на търговска верига (ТВ) „ДАР“ за периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. е
1
констатирано несъответствие само за три артикула. Твърди се нарушението да е
преустановено веднага след констатирането му от КЗП, като било преустановено
разпространението на акционната брошура още в деня на проверката, а в следващата
брошура било преустановено закръглянето. Освен това разликата в цената била малка.
Отрича се търговската верига да е една от най-големите търговски вериги за хранителни
продукти в страната, тъй като имала само 10 магазина и то само в гр. София. С жалбата се
представя Отчет за приходите и разходите на Дружеството за 2021г., за да се опровергае
изводът за приходите на „****” ЕООД. Твърди се, че нетните приходи от стоки били
33 533 000 лева, а разходите – 38 777 000 лева. В жалбата се посочва, че брошурите били
отпечатани в малък тираж и се разпространявали само в блокове/жилищни сгради около
търговския обект. Според жалбоподателя броят на отпечатаните брошури е ирелевантен, тъй
като не е равен на броя на клиентите, до които достигат и бил „изключително незначителен“
на фона на брошурите на големите търговски вериги. Критикува се и тезата, че е отчетена
инфлацията в цените на хранителните продукти при определяне на размера на
административното наказание. Твърди се, че отклонението от 0,01 лв. за 1 бр. суджук; 0,02
лв. за 1 бр. прясно мляко и 0,06 лв. за 1 кг. кашкавал е незначителна част от цената на стоката
/преди и след намалението/, че да повлияе на икономическото поведение на потребителя –
именно с оглед високата инфлация. Поради това се приема, че наложеното на Дружеството –
жалбоподател наказание е несправедливо. Алтернативно в жалбата се излагат доводи за
маловажност на случая и се иска да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че няма
вредни последици от нарушението и били налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства като в тази връзка се преповтарят посочените по-горе аргументи. По
съществото на спора в жалбата се заявява, че констатираното не представлява заблуждаваща
търговска практика, тъй като начинът на отбелязване на новите промоционални цени за
съответните артикули бил съобразен с разпоредбите на чл.15, чл.16 и чл.64 от ЗЗП. При
направената от контролните органи покупка не е констатирано несъответствие между
обявените в брошурата цени, обявените цени пред стоката и тези във фискалния бон. В
жалбата се коментират договорните отношения на Дружеството – жалбоподател с фирмата,
на която е възложено отпечатването на рекламните брошури и се твърди, че именно тази
фирма е закръглила процента намаление до цяло число, следвайки математическото правило
за закръгляне на цели числа. Жалбоподателят представя начина на ценообразуване на други
артикули от брошурата (филе „Елена“, луканка „Димитър Маджаров“ и луканка „Еко Мес“),
при които при изчисление на процента на намаление крайният резултат е в ущърб на
търговеца, а не на потребителя. Твърди се, че за клиента е определяща старата цена и
обявената нова такава, а не точният процент, с който е намалена, поради което и се достига
до извод, че не е налице нарушение на ЗЗП. В жалбата се сочи, че не е налице и третият
елемент от фактическия състав на нарушението, тъй като несъответствието е минимално и
не е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, като е без значение за
процеса на формиране на мнение на потребителя дали да си купи въпросната стока или не,
тъй като се касае за изключително малка разлика /в процентно съотношение и като парична
сума/ между посочената нова цена и тази, която би трябвало да бъде получена при
2
пресмятане на обявеното процентно намаление, и вземането на търговско решение от страна
на потребителя да купи ли да не купи която и да е от трите стоки, тъй като потребителят не
би се повлиял от разликата с няколко стотинки. Жалбоподателят се позовава на съдебна
практика, според която разликата при закръгляне на цената след намаление, направено в
полза на търговеца, в рамките на под 1 лев, както и съпоставено със стандартната и
промоционалната цена на продукта, е незначителна и не е в състояние да мотивира
търговско решение на потребителя. Обичайно клиентът вижда първо вярната цена за 1 бр. от
артикула и спрямо нея преценява дали тя е изгодна за него и взема търговско решение да
закупи продукта, а не смята старата цена по процента намаление, за да разбере каква е
продажна нова цена. Посочва се, че производството пред КЗП не е образувано по жалба на
потребител, като оплаквания не е имало и в магазина. Когато няма или не може да се
установи влияние върху търговското решение на средния потребител, търговската практика
не следва да се приема за нелоялна. С тези доводи се иска СРС да отмени Наказателното
постановление или алтернативно размерът на имуществената санкция да бъде намален до
минимално предвидения в закона. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съпроводително писмо с вх. № 256795 от 18.09.2023г., с което КЗП е изпратила на
СРС материалите по преписката, е изложено становище за неоснователност на подадената
от „****” ЕООД жалба. Твърди се, че НП е издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Обобщава се, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица,
съдържат необходимите реквизити, изброени в чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН,
като Актът е надлежно предявен по реда на чл.43 от ЗАНН и нарушителят е бил уведомен,
че може да отправи предложение за сключване на споразумение, както и за правата си по
чл.79б от ЗАНН. В писмото с вх. № 256795 от 18.09.2023г. се сочи, че случаят не е
маловажен, тъй като няма смекчаващи отговорността обстоятелства, нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите такива
нарушения, а и нарушителят е субект, който по занятие извършва сделки и е
професионалист, който следва да спазва законовите разпоредби. Нарушението е формално,
поради което не е необходимо да се доказва дали има причинени вреди. Поради това се иска
СРС да потвърди Наказателното постановление. Моли се и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се прави възражение
за прекомерност на претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение – предвид
липсата на фактическа и правна сложност на казуса.
Пред СРС „****” ЕООД се представлява от юрк. Д., която в съдебно заседание на
19.12.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС в
съдебно заседание на 15.05.2024г. юрк. Д. пледира за отмяна на Наказателното
постановление, ведно със законните последици от това. Процесуалният представител на
Дружеството – жалбоподател твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и ЗАНН, като съображенията за това са
изложени в жалбата. Освен това юрк. Д. представя писмени бележки и моли съдът да
3
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на „****” ЕООД.
В писмените бележки на юрк. Д. се преповтарят доводите, изложени в жалбата,
инициираща настоящото производство.
Въззиваемата страна - Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите се представлява пред СРС от
А., която в съдебно заседание на 19.12.2023г. заявява, че оспорва жалбата. В съдебното
заседание на 15.05.2024г. въззиваемата страна се представлява от юрк. АН., която по време
на съдебните прения пред СРС пледира за оставяне на жалбата без уважение и за
потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Твърди
се, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на материалния закон и
процесуалните правила, като от събраните доказателства по безспорен начин се доказвало
извършеното нарушение, което представлявало заблуждаваща нелоялна търговска практика.
Според юрк. АН. размерът на санкцията е съобразен с големия брой потребители, броя на
разпечатаните брошури, периода на кампанията и това, че цените не са били променени.
Твърди се случаят да не е маловажен и се иска съдът да не прилага чл.28 от ЗАНН, а да
потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
По делото е депозирана молба с вх. № 75938 от 07.03.2024г. от А.. В нея се посочва,
че жалбата е неоснователна и недоказана. Преповторена е фактологията от АУАН и НП,
както и съображенията от писмо с вх. № 256795 от 18.09.2023г. касателно сроковете по чл.34
от ЗАНН и реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Според А. е налице
идентичност между описанието на нарушението и правната му квалификация. Във връзка
със спора по същество адвокатът цитира §13, т.23 и т.25 от ДР на ЗЗП, както и чл.68г, ал.1 от
ЗЗП. Посочва, че според чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП обстоятелствата по чл.68д, ал.1 от ЗЗП
включват и цената или начина на нейното изчисление, или съществуването на специфично
предимство по отношение на цената. Заявява се, че търговската практика е заблуждаваща,
когато цената е невярна. Според адвоката за да има заблуждаваща нелоялна търговска
практика е необходимо лицето да е търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП; да е налице
търговска практика по смисъла на §13, т.23 от ЗЗП; цената да е невярна; тази практика да е
възможно да има или да има за резултат вземането на търговско решение, което без нея
средният потребител не би взел. Във връзка с това се заявява, че няма спор, че Дружеството
– жалбоподател е търговец, а продажбата на стоки представлява „търговска практика“ по
смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП. В случая търговецът е предоставил информация за цената
на телешки суджук „Еко мес“, кашкавал „Ферия“ и прясно мляко „Балкан“ в
промоционалната брошура и на етикета пред стоките, както следва : - 24%, - 22% и – 38%, а
в действителност маркираната на касата цена е по-висока от обявеното процентно
намаление. Прави се извод, че информацията за процентното намаление на цената на тези
стоки е невярна и че се създава заблуждение у потребителя относно същата. Твърди се, че е
нарушено изискването за добросъвестност при предоставянето на информация за
процентното намаление на цената на продуктите, която е невярна и подвеждаща. Поради
4
това се счита, че пазарното поведение на търговеца разкрива признаци на заблуждаваща
търговска практика, която значително намалява способността на потребителя да вземе
информирано решение. Изтъква се, че нарушението е формално, а отговорността на
търговеца е обективна и безвиновна. По отношение на наложеното административно
наказание се заявява, че е в справедлив размер предвид тежестта на нарушението,
настъпилите вредни последици и обстоятелството, че е първо. Според адвокат Каменова
Дружеството – жалбоподател е представител на т. нар. големи търговски вериги и има голям
брой клиент, а описаното нарушение би могло да засегне широк кръг потребители и да
доведе до значително неоснователно обогатяване на търговеца. В края на молбата с вх. №
75938 от 07.03.2024г. се посочва, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Отрича
се нарушението да е преустановено веднага, тъй като стоките са се продавали на по-високата
цена. С тези аргументи А. иска съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно,
както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвеното становище с вх. №
256795 от 18.09.2023г. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално поисканото от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, тъй като делото не било с фактическа и правна
сложност, а ако бъде поискано юрисконсултско възнаграждение – се моли то да бъде
присъдено в минималния размер според чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
„****” ЕООД има няколко магазина за хранителни стоки на територията на град
София, като обектите носят името ТВ „ДАР“. За 2021г. „****” ЕООД има печалба от
39 383 000 лева, а за предходната година – 33 734 000 лева.
Съгласно договор от 01.08.2021г. „****” ЕООД и „****“ ЕООД възложили на
„Сигничър дизайн“ ЕООД да извърши срещу заплащане дизайн и предпечатна подготовка
на търговски оферти – акционни брошури на ТВ „ДАР“. В изпълнение на този договор
„Сигничър дизайн“ ЕООД изготвила и отпечатала по зададени от „****” ЕООД стари и нови
цени брошура на ТВ „ДАР“ за промоционалната кампания, проведена в периода 23.02.2023г.
– 01.03.2023г. Във въпросната брошура на ТВ „ДАР“ били предложени за покупка много
стоки, едни от които били телешки суджук „Еко мес“, слайс, 140 гр., с обявено намаление на
страница 2 в рекламната брошура „- 24 %“, при посочена стара цена 8,79 лв./бр. (която е
зачеркната) и нова цена 6,69 лв./бр.; кашкавал „Ферия“, насипен, с обявено намаление на
цената на страница 4 от рекламната брошура от „- 22 %“, с посочена стара цена 22,99 лв./кг.
(която е зачеркната) и нова цена 17,99 лв./кг.; прясно мляко „Балкан“ 3 %, 1 литър, с обявено
намаление на цената на страница 5 от рекламната брошура „- 38 %“, при посочена стара цена
в размер на 3,99 лв./бр. (която е зачеркната) и нова цена в размер на 2,49 лв./бр.
Един от магазините на „****” ЕООД се намирал в гр. София, ул. „Златовръх“ № 38.
На 28.02.2023г. свидетелите Й. К. и А. Ш. /служители на КЗП/ постили този магазин и преди
да се легитимират направили контролна покупка на посочените по-горе хранителни
продукти : телешки суджук „Еко мес“ - слайс, 140 гр.; кашкавал „Ферия“ - насипен и прясно
5
мляко „Балкан“ - 3 %, 1 литър. И за трите артикула обявените стара и нова цена, както и
процентно намаление, посочени в брошурата, били отбелязани и на етикетите, поставени
пред самата стока. При маркиране на продуктите на касата не била констатирана разлика с
обявените промоционални цени в брошурата и на етикетите. В издадения за така
направената покупка фискален бон било отразено, че прясно мляко „Балкан“, 3 %, 1 л. е на
стойност 2,49 лева; суджук телешки, слайс, „Еко мес“ – 6,69 лева, а 0.190 кг. от кашкавал
„Ферия“ при цена 17,99 лв./кг. е калкулиран на стойност 3,42 лева.
При извършена проверка от страна на служителите на КЗП относно коректността на
изчисляване на обявеното процентно намаление на цените на трите стоки, описани по-горе,
проверяващите установили, че новата цена е изчислена неправилно и във вреда на
потребителите, тъй като за телешки суджук „Еко мес“, слайс, 140 гр. – съгласно обявеното
намаление „- 24 %“ новата цена трябвало да бъде 6,68 лв./бр., а не 6,69 лв./бр.; за кашкавал
„Ферия“ – съгласно обявеното намаление „- 22 %“ новата цена трябвало да бъде 17,93 лв./кг.,
а не 17,99 лв./кг.; за прясно мляко „Балкан“ 3 %, 1 литър – съгласно обявеното намаление „-
38 %“ новата цена трябвало да бъде 2,47 лв./бр., а не 2,49 лв./бр. Поради това служителите
на КЗП приели, че чрез горепосоченото обявяване на намалението на цените на въпросните
хранителни продукти потребителите се въвеждат в заблуждение, че намалението на цените е
по-голямо от реалното.
На място бил съставен Констативен протокол № К – 2758104 от 28.02.2023г. и били
изискани документи за приключване на проверката : писмени обяснения за начина на
изчисляване на новите цени на описаните в Констативния протокол стоки, както и справка
за броя на отпечатаните рекламни брошури за периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. Част от
документите, събрани в хода на проверката, били копия на етикетите на стоките - обект на
проверката, както и фискалният бон от извършената контролна покупка.
След проверката от магазините на ТВ „ДАР“ и от интернет пространството били
премахнати брошурите, касаещи периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г., но на етикетите и в
операционната система на касата на магазина цените били запазени, както са в брошурата и
на етикетите. Едва в следващата брошура, която започвала от 02.03.2023г., цената била
променена.
На 07.03.2023г. от „****” ЕООД представили пред КЗП становище, писмо от
„Сигничър дизайн“ ЕООД до „****“ ЕООД с изх. № 1/06.03.2023г. и пълномощно. За
представените документи бил съставен Протокол за проверка на документи № К-47082 към
Констативен протокол № К-2758104 от 28.02.2023г.
Според цитираното писмо от „Сигничър дизайн“ ЕООД с изх. № 1/06.03.2023г. при
някой от артикулите, където процентът намаление не бил цяло число, се наложило
закръгляне в обявеното намаление до цяло число. Уточнява се, че подадените от ТВ „ДАР“
стара и нова цена на стоките били нанесени от „Сигничър дизайн“ ЕООД в брошурата за
периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. до втори знак на десетичната запетая, а намалението на
цените било закръглено до цяло число.
6
Във връзка с проверката от „****” ЕООД представили пред проверяващите
служители на КЗП извлечения от информационната система на ТВ „ДАР“ за продадени
количества за периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. Според тези извлечения за цитирания
период в супермаркет „ДАР“ на ул. „Златовръх“ № 28 били продадени общо 13 бр. телешки
суджук „Еко мес“ – на обща стойност 86,97 лева; 1.286 кг. кашкавал „Ферия“ – на обща
стойност 23,13 лева и 91 бр. прясно мляко „Балкан“ 3 %, 1 литър – на обща стойност 226,59
лева.
На 02.03.2023г. били бракувани голямо количество акционни брошури на ТВ „ДАР“,
касаещи периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г., за което били съставени съответните Протоколи.
Във връзка с така осъществената проверка и констатациите от нея свидетелят Й. К., в
присъствието на А. К. и Амелия Милева, съставил срещу „****“ ЕООД Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 003291 от 29.05.2023г. за нарушение на 68д, ал.2,
т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП. Актът е връчен на упълномощен представител
на „****“ ЕООД срещу подпис на 07.06.2023г.
Въз основа на този АУАН срещу „****“ ЕООД е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 003291 от 07.07.2023г., с което И.Г.Б. – и.д. Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище
гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, е санкционирал на основание
чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233, ал.2 и чл.210а, вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г,
ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП Дружеството „****” ЕООД с „имуществена санкция“ в размер на 25
000 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр.
чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
Това Наказателно постановление е изпратено по пощата и видно от разписката на
лист 33 от делото и от известието за доставяне на лист 105 от делото е получено от
Дружеството – нарушител на 21.08.2023г., след което е обжалвано с жалба, входирана в КЗП
на 04.09.2023г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства - показанията на свидетелите Владимир Велчев, Й. К., А. К. и А.
Ш.; удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД (лист 26-28 от делото); разписка
за получено НП (лист 33 от делото); Констативен протокол № К-2758104 от 28.02.2023г.
(лист 43-46 и лист 119-122 от делото), промоционална брошура на ТВ „ДАР“ за периода
23.02.2023г. – 01.03.2023г. (лист 47-52 и лист 124-135 от делото); Отчет за приходите и
разходите на „****“ ЕООД за 2021г. (лист 74 от делото); Заявления за работно време на
стационарен търговски обект и Уведомления за упражняване на търговска дейност на
територията на Столична община (лист 75 – 81 от делото); Протоколи за бракуване на
брошури (лист 82-88 и лист 112-118 от делото); писмо от „Сигничър дизайн“ ЕООД до
„****“ ЕООД с изх. № 1/06.03.2023г. (лист 91 и лист 140 от делото); Договор от 01.08.2021г.
между „****“ ЕООД и „Сигничър дизайн“ ЕООД (лист 92-97 от делото); извлечения от
информационната система на ТВ „ДАР“ за продадени количества за периода 23.02.2023г. –
01.03.2023г. (лист 98-101 от делото); регистър на рекламациите (лист 102-104 от делото),
7
известие за доставяне на НП (лист 105 от делото); писмо изх. № С-03-4519 от 16.08.2023г.
(лист 106 от делото); пълномощно на името на Тони Цветкова (лист 107 от делото); етикети
и фискален бон от 28.02.2023г. (лист 123 от делото); Протокол за проверка на документи №
К-47082 към Констативен протокол № К-2758104 от 28.02.2023г. (лист 136-137 от делото);
Заповеди на Председателя на КЗП с № 298/04.07.2019г. и с № 670/06.07.2023г. (лист 141 и
лист 142 от делото), както и АУАН № 003291/29.05.2023г.
Показанията на свидетелите Й. К. и А. Ш. се явяват относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни. Освен това тези гласни доказателства намират опора
и в наличните по делото писмени доказателства - промоционална брошура на търговска
верига „ДАР“ за периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г., Констативен протокол № К-2758104 от
28.02.2023г., АУАН № 003291/29.05.2023г., етикети и фискален бон от 28.02.2023г., както и в
показанията на св. Велчев. Поради това СРС се доверява на свидетелските показания на Й.
К. и А. Ш..
Показанията на А. К. са неинформативни относно самата проверка и констатациите
от нея, тъй като той не е присъствал в търговския обект по време на проверката и това се
потвърждава, както от показанията на св. К., така и от Констативен протокол № К-2758104
от 28.02.2023г. Същевременно, обаче, доколкото показанията на св. К., че е свидетел при
съставянето на Акта намират опора в АУАН № 003291/29.05.2023г. и в показанията на св. Й.
К., и се характеризират като непредубедени и достоверни – съдът ги кредитира и приема, че
Актът е съставен в присъствието на св. К..
Макар свидетелят Велчев да е служител на Дружеството – жалбоподател, разказът му
не звучи предубедено, тъй като той посочва и изгодни, и неизгодни за работодателя си
факти. Част от твърденията на св. Велчев (отнасящи се до вида и цената на проверените
стоки, както и датата на извършване на проверката) намират опора в показанията на
свидетелите К. и Ш., в самата брошура на ТВ „ДАР“ за периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г., в
приложените по делото Констативен протокол и АУАН, както и в копието на етикетите и
фискалния бон от 28.02.2023г. Друга част от показанията на св. Велчев (касателно дейността
на Дружеството – жалбоподател, магазините и последвалото поведение на търговеца) – не се
опровергават от останалите гласни доказателства и същевременно се потвърждават от
приложените Заявления за работно време на стационарен търговски обект, Уведомления за
упражняване на търговска дейност на територията на Столична община и Протоколи за
бракуване на брошури. Тъй като и в едната, и в другата част показанията на св. Велчев
звучат житейски достоверно и непредубедено, съдът ги кредитира изцяло.
Констатациите от АУАН № 003291/29.05.2023г. и Констативен протокол № К-2758104
от 28.02.2023г. относно вида на стоките, закупени по време на проверката на 28.02.2023г.,
тяхната цена по брошура, етикет и на каса са еднопосочни и намират опора в приложените
по делото промоционална брошура на търговска верига „ДАР“ за периода 23.02.2023г. –
01.03.2023г., етикетите и фискалния бон от 28.02.2023г. Тези писмени доказателства се
характеризират като обективни, достоверни и непредубедени. Те намират опора и в
кредитираните по-горе показания на свидетелите К. и Ш.. Поради това съдът кредитира
8
цитираните тук писмени доказателства. За прецизност следва да се посочи, че констатацията
в АУАН, че е налице заблуждаваща, нелоялна търговска практика, доколкото не е твърдение
за обективно случил се факт, а е извод на проверяващите служители от КЗП, не следва да се
преценява като част от доказателствената маса, а при правния анализ, тъй като именно там
следва да се даде отговор на въпроса дали обективно установените факти в магазина и в
брошурата на ТВ „ДАР“ покриват състава на нарушението, което е вменено на „****“
ЕООД.
Приложеното на лист 26-28 от делото удостоверение за актуално състояние на „****“
ЕООД има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го
кредитира.
Пълномощното на лист 107 от делото е обективно и не се опровергава от останалия
доказателствен материал. Поради това съдът го кредитира и приема, че АУАН е връчен на
пълномощник на „****“ ЕООД.
Протоколът за проверка на документи № К-47082 към Констативен протокол № К-
2758104 от 28.02.2023г. също следва да се кредитира от съда, тъй като е достоверно и
непредубедено писмено доказателство.
Представените от Дружеството – жалбоподател писмени доказателства : Отчет за
приходите и разходите на „****“ ЕООД за 2021г., Заявления за работно време на
стационарен търговски обект, Уведомления за упражняване на търговска дейност на
територията на Столична община, Протоколи за бракуване на брошури, извлечения от
информационната система на ТВ „ДАР“ за продадени количества за периода 23.02.2023г. –
01.03.2023г. и регистър на рекламациите се характеризират като обективни и достоверни
писмени доказателства, които не се опровергават от нито едно друго, събрано по делото
доказателство. Поради това съдът им се доверява и приема, че „****” ЕООД има няколко
магазина за хранителни стоки на територията на гр. София, като за 2021г. Дружеството има
печалба от 39 383 000 лева, а за 2020г. – 33 734 000 лева. От писмените доказателства,
приложени на лист 98-101 от делото се доказва, че в периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. в
супермаркет „ДАР“ на ул. „Златовръх“ № 28 са били продадени общо 13 бр. телешки суджук
„Еко мес“ – на обща стойност 86,97 лева; 1.286 кг. кашкавал „Ферия“ – на обща стойност
23,13 лева и 91 бр. прясно мляко „Балкан“ 3 %, 1 литър – на обща стойност 226,59 лева, а от
Протоколите за бракуване на брошури (приложени на лист 82-88 и лист 112-118 от делото)
се установява, че на 02.03.2023г. голямо количество акционни брошури на ТВ „ДАР“ за
периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. са били бракувани.
Приложените на лист 91, лист 92-97 и лист 140 от делото писмени доказателства са
взаимно допълващи се, обективни и доколкото няма доказателства, които да ги опровергават
– съдът дава вяра на писмото от „Сигничър дизайн“ ЕООД с изх. № 1/06.03.2023г. и на
Договора от 01.08.2021г. между „****“ ЕООД и „Сигничър дизайн“ ЕООД.
Писмото с изх. № С-03-4519 от 16.08.2023г., известието за доставяне на НП и
разписката за получено НП са еднопосочни и тъй като имат достоверна дата - съдът ги
9
кредитира и приема за доказано, че процесното НП е било връчено на Дружеството –
нарушител на 21.08.2023г., поради което подадената на 04.09.2023г. в КЗП жалба от „****“
ЕООД се явява депозирана в 14-дневния срок за обжалване на НП.
Като изхождащи от държавен орган, приложените по делото Заповеди на
Председателя на КЗП с № 298/04.07.2019г. и с № 670/06.07.2023г. разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
Въз основа на тях и по аргумент от чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП съдът приема, че конкретните
АУАН и НП са съставени и издадени от оправомощени за това лица.
От съвкупната преценка на посочените по-горе писмени и гласни доказателства и по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът прие за безспорно
установена описаната по-горе фактическа обстановка.
Приложените на лист 53-73 от делото статии от списание „Капитал“ за най-големите
компании през 2022г. и 2023г. не представляват писмено доказателство, а журналистически
материал на дадена тема. Поради това СРС остави извън доказателствената маса и не
подложи на анализ цитираните статии.
Приложеното на лист 38-41 и на лист 108-111 от делото възражение срещу Акта,
както и наличните на лист 89 и лист 138-139 от делото обяснение за начина на образуване на
цената на стоките са вид писмени становища по съществото на спора, дадени от
Дружеството - нарушител. Поради това тези документи нямат характеристиките на писмени
доказателства и съответно не следва да се третират като такива и да се подлагат на анализ от
съда.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
по реда на ЗАНН актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса. Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От изложените по-горе мотиви касателно приложените по делото Заповеди на
Председателя на КЗП, както и предвид разпоредбите на чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП съдът
приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН №
003291 от 29.05.2023г. и издаденото въз основа на него НП № 003291 от 07.07.2023г. не
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Нито в Акта, нито в НП не е
посочено кога се приема, че е извършено процесното нарушение. Изложени са факти, че е
извършена проверка на 28.02.2023г., когато в търговския обект се разпространявали
рекламни брошури и когато била направена контролна покупка на телешки суджук „Еко
мес“, кашкавал „Ферия“ и прясно мляко „Балкан“. Същевременно се заявява, че
„потребителят, привлечен от обявеното намаление на цените на избраните хранителни
продукти, очаква да закупи същите на по-ниска цена“, но крайната намалена цена в
рекламната брошура и на етикетите пред същите стоки, обявена от „****“ ЕООД за периода
10
23.02.2023г. – 01.03.2023г. е невярна /по-висока/ и заблуждаваща. Прието е, че при
осъществяване на своята търговска дейност Дружеството използва заблуждаваща, нелоялна
търговска практика в нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП,
но не е посочено кога се приема, че е извършено нарушението. В Акта и в НП не е посочено
и мястото на нарушението – дали това е седалището на „****“ ЕООД (****) или
провереният магазин (гр. София, ул. „Златовръх“ № 38). Поради това СРС приема, че
липсват реквизитите по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН в АУАН и съответно по чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН – в НП. Това означава, че е нарушено правото на защита на наказаното лице да узнае
всички факти, срещу които следва да се защитава.
По отношение на останалите реквизити по чл.42, ал.1 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от
ЗАНН съдът счита, че те са налице, както и че има съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление. След
съпоставка между съдържанието на АУАН и НП съдът установи, че в двата акта са посочени
едни и същи правни норми като нарушени.
Именно с оглед липсата на посочена дата на извършване на нарушението в Акта и в
НП, съдът следва най-общо да посочи, че считано и от 23.02.2023г. (първата дата от периода
на брошурата), и считано от 28.02.2023г. (датата на проверката на КЗП в магазина), до
датата на съставяне на АУАН (29.05.2023г.) не е изтекъл 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. Доколкото, обаче, нарушителят е установен по време на проверката в магазина (на
28.02.2023г.), излиза, че съставеният на 29.05.2023г. Акт е изготвен след като е изтекъл 3-
месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая нарушителят е открит в момента, в който е
извършена проверката на 28.02.2023г., за което свидетелстват констатациите, направени в
Констативен протокол № К-2758104 от 28.02.2023г. Представените в последствие документи,
вкл. и тези, за които е бил съставен Протокол за проверка на документи № К-47082 към
Констативен протокол № К-2758104 от 28.02.2023г. не допринасят за установяването на
нарушителя, тъй като той е бил известен на проверяващите лица още към 28.02.2023г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от съставянето на Акта на
29.05.2023г. до издаване на Наказателното постановление на 07.07.2023г. не е изтекъл срок,
който да е по-голям от 6 месеца, поради което срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява спазен.
Същевременно е редно да се отбележи, че неспазването на 1-месечния срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други).
В хода на служебната проверка, обаче, освен нарушения на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН,
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдът установи и още едно нарушение, което
е съществено и представлява основание за отмяна на НП на формално основание. Става
въпрос за следното : от Акта е видно, че АУАН е съставен на 29.05.2023г., а е бил връчен на
пълномощник на „****“ ЕООД на 07.06.2023г. Това означава, че Актът не е съставен в
11
присъствието на представител на Дружеството – нарушител и че след като е бил съставен
АУАН е бил връчен препис от него на пълномощника Тони Цветкова. Това означава, че е
нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН Актът да се състави в присъствието на нарушителя. В случая
въззиваемата страна не е представила доказателства „****“ ЕООД да е поканен да се яви
негов представител пред КЗП за съставяне и връчване на АУАН на дата 29.05.2023г. Това
означава, че няма доказателства нарушителят да е бил поканен, поради което е немислима
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Като е съставен Акт на дата, за която нарушителят не е
бил уведомен, е нарушено неговото право на защита от началото на започналото срещу него
административно-наказателно производство. Още нещо – като не е бил поканен
нарушителят и не е присъствал при съставянето на Акта се поставя под въпрос доколко
АУАН е бил реално съставен в присъствието на посочените в него свидетели, както и дали
това е станало на 29.05.2023г., а не на друга дата.
Воден от изведените по-горе съображения СРС приема, че в хода на административно
– наказателното производство са били допуснати няколко съществени процесуални
нарушения, с които е било нарушено правото на защита на наказаното лице и които не могат
да се отстранят на този етап от производството. Поради това съдът счита, че са налице
формални основания за отмяна на Наказателното постановление.
Въпреки това СРС ще изложи мотиви и по съществото на спора, тъй като счита, че и
там са налице основания за отмяна на НП :
Член 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Според чл.68г, ал.4 от
ЗЗП нелоялните са и заблуждаващите търговски практики по смисъла на чл.68д от ЗЗП. В
алинея 1 на чл.68д от ЗЗП е изрично посочено, че търговската практика е заблуждаваща,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически
точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. В чл.68д, ал.2 от ЗЗП е посочено по отношение на коя информация за
стоката е възможно да настъпи заблуждаваща търговска практика. Едно от тези
обстоятелства е цената на стоката или начина на нейното изчисляване, както и досежно
съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Така в обобщение
следва да се приеме /с оглед рамките на конкретното административно – наказателно
обвинение/, че за да е налице визираното нарушение по чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр.
чл.68г, ал.4 от ЗЗП е необходимо да се доказва, че „****“ ЕООД като търговец по смисъла на
§13, т.2 от ДР на ЗЗП е извършил нелоялна /заблуждаваща/ търговска практика чрез даване
на невярна и подвеждаща информация относно цената или начина на изчисляване на цената
на стоките, описани в АУАН и НП. Редно е да се цитира §13, т.23 от ДР на ЗЗП, според който
„търговска практика“ е „всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока
12
или предоставянето на услуга на потребителите“. В случая „****“ ЕООД извършва търговия
на хранителни продукти в ТВ „ДАР“, за която има отпечатани и пуснати в разпространение
брошури за промоционални цени. Както в тази брошура, така и на етикетите в магазина
(установени по време на проверката на 28.02.2023г.) за телешки суджук „Еко мес“, слайс,
140 гр. e било обявено намаление „- 24 %“, стара /зачертана/ цена от 8,79 лв./бр. и нова цена
от 6,69 лв./бр. (вместо 6,68 лв./бр. съобразно обявеното процентно намаление); за кашкавал
„Ферия“ e било обявено намаление „- 22 %“, стара /зачертана/ цена от 22,99 лв./кг. и нова
цена 17,99 лв./кг. (вместо 17,93 лв./кг. съобразно обявеното процентно намаление) и
съответно за прясно мляко „Балкан“ 3 %, 1 литър e било обявено намаление „- 38 %“, стара
/зачертана/ цена от 3,99 лв./бр. и нова цена от 2,49 лв./бр. (вместо 2,47 лв./бр. съгласно
обявеното процентно намаление). Това означава, че е налице „търговска практика“ по
смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП. За да е налице административно нарушение, обаче, е
необходимо да се докаже, че тази търговска практика е заблуждаваща, а от там и нелоялна
/чл.68г, ал.4, вр. чл.68д от ЗЗП/. За това не е достатъчно да има невярна или подвеждаща
информация относно цената и начина на образуването й, а е необходимо да има за резултат
или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел, ако не беше използвана въпросната търговска практика. Това
означава, че в случая, въпреки че е вярно, че новата цена на споменатите по-горе три
продукта не отговаря с точност на обявеното за нея процентно намаление, доколкото
разликата е незначителна (0,01 лв./бр. - за телешки суджук „Еко мес“, 0,06 лв./кг. - за
кашкавал „Ферия“ и 0,02 лв./бр. - за прясно мляко „Балкан“) не може да се направи извод, че
това закръгляне в полза на търговеца е съществено за потребителя, когато той взема
решение дали да купи или да не купи въпросните продукти. Лишен от житейска логика е
изводът, че средният потребител ще реши да си купи телешки суджук „Еко мес“ - 140 гр. за
6,68 лв./бр., но не и за 6,69 лв./бр.; кашкавал „Ферия“ за 17,93 лв./кг., но не и за цена 17,99
лв./кг. и прясно мляко „Балкан“ 3 % - за 2,47 лв./бр., но не и за 2,49 лв./бр. В случая
закръглянето в полза на търговеца спрямо пълния размер на цената на стоката преди и след
намалението, представлява много незначителна част от цената (в този смисъл е и Решение №
4071 от 15.06.2018г. на АССГ, II отделение, 29 състав по адм. дело № 4160/2018г.,
потвърдено с Решение № 312 от 09.01.2020г. на ВАС – VII отделение по адм. дело №
10020/2018г.). Поради това дали намалената цена е била определена с точност съобразно
съответния процент намаление или с няколко стотинки (между 1 и 6 стотинки) повече е без
значение за процеса на формиране на мнение на потребителя дали да си купи въпросната
стока или не, тъй като в случая става въпрос за изключително малка разлика между
посочената нова цена и тази, която би трябвало да бъде получена при пресмятане на
обявеното процентно намаление. Именно поради това СРС, НО, 10 състав счита, че в случая
вземането на търговско решение от страна на потребителя да купи или не дадена намалена
стока не би се повлияло от разликата с няколко стотинки. Освен това в брошурата и на
етикетите е била посочена новата цена и именно съобразно нея потребителят взема решение
дали ще купи или няма да купи продукта. При обявена нова /крайна/ цена и зачертана стара
цена средният потребител не пресмята обявеното му процентно намаление, а преценява дали
13
да купи продукта с оглед предложената му за него цена, която в случая е съвпадала в
брошурата, на етикета и на касата. Поради това съдът приема за основателен довода от
жалбата, че обичайно клиентът преценява спрямо обявената му цена в лева дали да купи
продукта или не, а не смята старата цена по процента намаление, за да разбере каква е
новата цена и съвпада ли тя с написаната с по-голям шрифт нова цена. Поради всичко това
съдът приема, че в случая не е налице изискуемата по чл.68д, ал.1 от ЗЗП предпоставка -
възможност за вземане на решение, което потребителят не би взел без използването на
въпросната търговска практика.
Освен това - според чл.68г, ал.1 от ЗЗП, за да бъде нелоялна една търговска практика
тя трябва да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител. В §13, т.25 от ДР на ЗЗП е дадена дефиниция на „съществено
изменение на икономическото поведение на потребителите“ и това е „използването на
търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не
би взел без използването на тази търговска практика“. Настоящият съдебен състав счита, че
разликата между цената, която би трябвало да се получи след пресмятане на процентното
намаление за съответния артикул и обявената нова цена на въпросните три стоки не
съставлява съществен аргумент при вземането на решение от страна на потребителя дали да
купи или не стоката, тъй като тази разлика в цената е пренебрежимо малка (от порядъка на 1
до 6 стотинки), а освен това крайната цена на продукта /като точна стойност/ е записана в
брошурата, на етикета и съвпада с тази, калкулирана на касата. Поради това съдът не счита,
че в конкретния случай е била намалена /и то значително/ способността на потребителя да
получи информация за цената на артикула и съответно да реши дали да го купи или не.
Преценката за възможността за въвеждане в заблуждение по смисъла на чл.68д, ал.2,
т.4, вр. ал.1 от ЗЗП законодателят изисква да се направи спрямо „средния потребител“. Този
термин е използван и в чл.68г, ал.1 от ЗЗП. В българското законодателство не съществува
легална дефиниция на понятието „среден потребител“. Законът за защита на потребителите с
§ 13а, т.12 от Допълнителните разпоредби въвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики“). Съгласно т.18 на преамбюла на тази Директива „средния
потребител“ е този потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и лингвистични
фактори. Понятието „среден потребител“ е възприето и в практиката на съюзната
юрисдикция, а именно: „среден европейски потребител“ е този, който е „относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ (Решение от 02 май 2019г.,
Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу
Industrial Quesera Cuquerella SL, Juan Ramón Cuquerella Montagud,, C-614/17, т. 47 от
14
цитираната практика). От гореизложеното следва, че на потребител, на който е посочена
старата цена на стоката и конкретното процентно намаление, както и новата цена на стоката
(дори с по-голям шрифт) - при условие, че под „среден потребител“ следва да се разбира
такъв, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен -
би трябвало да може да изчисли стойността на намалението и да го съпостави с обявената
нова цена, респ. да установи, че завишението е минимално. Поради това един такъв среден
потребител при дадени стара и нова цена, въпреки посоченото процентно намаление, би
следвало да може да вземе информирано решение дали да купи стоката или същата не
представлява интерес за него. Според настоящия съдебен състав средният потребител би
могъл да пресметне обявеното намаление на цената на стоката и да установи разликата с
новата цена /отбелязана върху етикета и в брошурата/, т.е. не би могъл да бъде заблуден,
доколкото се касае до математическо изчисление, което средният европейски потребител би
могъл да извърши и да вземе информирано решение за своето икономическо поведение.
Поради това не може да се приеме, че е налице заблуждаваща, нелоялна търговска практика
от страна на Дружеството-жалбоподател. Това е още едно самостоятелно основание съдът да
приеме, че не е изпълнен фактическият състав на процесното нарушение.
Водим от всичко, посочено по-горе, съдът прие, че в конкретния случай установената
търговска практика на „****” ЕООД не може да бъде квалифицирана като заблуждаваща и
нелоялна, поради което и поведението се явява несъставомерно по чл.68д, ал.2, т.4, предл.1,
вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП. Това означава, че заради недоказаност на административно –
наказателното обвинение от обективна страна също следва да се отмени Наказателното
постановление.
При този изход на делото - право на разноски има жалбоподателят. Направено е
своевременно искане в тази посока, като пред СРС Дружеството е било представлявало от
юрк. Д.. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да
им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато жалбоподателят е бил защитаван от
юрисконсулт - на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в негова полза следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото e настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по това дело процесуалният представител на Дружеството - жалбоподател е взел
участие и в трите открити съдебни заседания пред СРС (на 19.12.2023г., на 12.03.2024г. и на
15.05.2024г.), депозирал е писмени бележки по делото и е взел активно участие при
събирането на доказателства. Съдебният състав не споделя тезата, че правният спор не се
отличава с фактическа или правна сложност. Напротив – нарушението касае три отделни
продукта с различни цени и процентни намаления, налице са и мотиви за отмяна на НП и
заради допуснати съществения процесуални нарушения, и заради несъставомерност на
деянието. Поради това, предвид фактическата и правна сложност на казуса, броя заседания,
15
в които е участвал процесуален представител на Дружеството – жалбоподател и неговата
процесуална активност, СРС счита, че органът, издал отмененото НП (т.е. КЗП) следва да
бъде осъден да заплати на „****“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 150 (сто и
петдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003291 от 07.07.2023г., издадено от И.Г.Б. –
и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233, ал.2 и
чл.210а, вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП, за
нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП, на „****” ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление : ****, с управител и едноличен собственик на
капитала Н.А.К. сумата от 150 (сто и петдесет) лева за направени по делото разноски от
жалбоподателя за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16