Решение по дело №2940/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.Д.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.,***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1030-000805 от 27.11.2023 г., издадена от Р.К.П.на длъжност Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП по отношение на И.Д.Т. е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Според жалбоподателя заповедта е необоснована, незаконосъобразна и страда от липса на мотиви. Оспорва изложеното от фактическа страна да са влезли в сила всички цитираните наказателни постановления, с които са отнети контролни точки. Изложени са съображения, че ответния орган не е изяснил чия е собствеността на лекия автомобил към момента на налагане на ПАМ. Счита, че е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК и прилагането на процесната ПАМ не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата му в по-голяма степен от необходимото. Иска се отмяна на заповедта. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита.

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя адв. П., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Р.К.П.на длъжност Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.11.2023 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в Административен съд – Пловдив на 30.11.2023 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След извършена справка в АИС-АНД, ответния орган установил, че с влезли в сила наказателни постановления на И.Т. са отнети всички контролни точки и е изгубил придобитата правоспособност за управление на МПС.

В оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП по отношение на И.Д.Т. е постановено изземване на свидетелството за управление са описани подробно влезлите в сила НП и отнетите с тях контролни точки, както следва: НП 19-1030-007739/30.08.2019г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 23.01.2020г. – 6 контролни точки; НП 20-0281-000357/23.04.2020г. издадено от РУ Карлово, влязло в сила на 26.05.2020г. – 6 контролни точки; НП 20-0281-001245/25.11.2020г. издадено от РУ Карлово, влязло в сила на 27.11.2020г. – 10 контролни точки; НП 21-1030-002278/19.03.2021г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 14.10.2021г. – 6 контролни точки; НП 22-0281-001009/02.11.2022г. издадено от РУ Карлово, влязло в сила на 24.11.2022г. – 6 контролни точки; НП 23-6207-000566/07.07.2003г. издадено от РУ Труд, влязло в сила на 02.08.2023г. – 10 контролни точки. Ответния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП и е посочил, че Т. губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, която го е издала. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпиредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП; Заповед № 8121К-13342 от 25.10.2023г. за преназначаване на Р.К.П.на ръководна длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, както и Справка за нарушител/водач.

С Определение от 15.12.2023г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган - Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и т.I.6 от Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив. Във връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед по делото е представена и Заповед № 8121К-13342 от 25.10.2023г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на Р.К.П.на ръководна длъжност Началник на група „АНДОВ“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ се налага на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Необходимо е да се отбележи, че по своята същност отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП.

В тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта, поради отнемане на всичките 39 контролни точки в резултат на влезли в сила наказателни постановления. Релевантно за настоящия спор е обстоятелството отнетият брой контролни точки да бъде установено документално с представяне на влезлите в сила наказателни постановления.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39. Видно от оспорената по делото заповед, въз основа на цитираните в същата шест броя наказателни постановления на водача са отнети общо 44 контролни точки. Наказателните постановления са приложени по преписката, както следва: НП 19-1030-007739/30.08.2019г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив; НП 20-0281-000357/23.04.2020г. издадено от РУ Карлово; НП 20-0281-001245/25.11.2020г. издадено от РУ Карлово; НП 21-1030-002278/19.03.2021г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив; НП 22-0281-001009/02.11.2022г. издадено от РУ Карлово; НП 23-6207-000566/07.07.2023г. издадено от РУ Труд.

В оспорената заповед е допусната техническа грешка при изписването на последното поред НП, което е с № 23-6207-000566/07.07.2023г., а не с със същия номер от 07.07.2003г., поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за НП 23-6207-000566/07.07.2003г. издадено от РУ Труд е изтекла изпълнителската давност. НП № 23-6207-000566/07.07.2023г. е приложено по делото на лист 27 и е подробно описано в справката за нарушител/водач.

Констатира се и друга техническа грешка допусната в ЗППАМ, по отношение датата на влизане в сила на НП № 20-0281-001245/25.11.2020г. издадено от РУ Карлово. Ответния орган е посочил, че е влязло в сила на 27.11.2020г., но видно от доказателствата по делото същото е оспорено по съдебен ред и е потвърдено с решение на РС – Карлово по АНД № 786/2020г., последното оставено в сила с решение от 29.06.2021г. на Пловдивски административен съд по КАНД № 1452/2021г., който факт не се оспорва от жалбоподателя. Допуснатите технически грешки не водят до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

На следващо място всички описани от ответния орган наказателни постановления са влезли в сила. Според чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. В случая всички НП са връчени срещу подпис на И.Т., като само едно от тях каза се е оспорено по съдебен ред, но е потвърдено. Жалбоподателят не ангажира доказателства, да е обжалвал по съдебен ред останалите НП и същите да са отменени или производството по обжалването им да не е приключило. След като наказателните постановления са влезли в сила, то със същите са отнети посочените в тях контролни точки. В тази насока неоснователно е възражението, че в оспорената заповед не е изложено за какви нарушения са отнемани контролни точки, доколкото всяко едно от посочените НП е връчено на жалбоподателя и той е запознат с извършените от него нарушения. В производството пред настоящата инстанция се упражнява контрол за законосъобразност единствено по отношение на заповедта, с която се налага принудителната административна мярка, но не и по отношение на законосъобразността на наказателните постановления.

Неотносими са възраженията изложени в жалбата, че органът не е изяснил чия собственост е лекия автомобил към момента на налагане на ПАМ. С наложената мярка не се прекратява регистрация на пътно превозно средство, а се изземва свидетелството за управление на МПС.

В заключение, след като на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, същият е загубил правоспособността си и за него е възникнало задължение да върне свидетелството си за управление. Следователно, към момента на издаване на заповедта е установено наличие на хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следва да се има предвид, че целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В конкретният случай, И.Т. е загубил правоспособността си поради отнемането на всички контролни точки в резултат на извършени от него нарушения на ЗДвП и същият е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 6 от АПК, тъй като именно с нея могат да се постигнат целите на закона.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000805 от 27.11.2023 г. издадена от Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив – за законосъобразна.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Т., ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1030-000805 от 27.11.2023 г., издадена от Р.К.П.на длъжност Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП по отношение на И.Д.Т. е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: