Решение по дело №403/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

 

№ 535 / 01.08.2019 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На първи юли през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 403 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* /правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А.В.Д.и от М.М.; против Г.А.Б. с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес в гр. Н., общежитие „…..“ № **** ****.

          Ищецът твърди, че на 30.11.2018 г. е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 2856/2018 г. на ХРС и издадена била заповед за изпълнение, с която ответникът бил осъден да му заплати следните суми: 986,46 лева - главница, вкл. претендираната със заявлението неустойка; 52,74 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 692,22 лева за периода от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г.; законна лихва за забава върху главницата от дата на подаване на заявлението 30.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и 26 лева разноски за държавна такса и банкова комисионна. На 10.01.2019 г. ищецът бил уведомен, че срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника. Така за него налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Между страните по делото бил сключен договор № М4694021 от 02.09.2015 г., чийто номер представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, които ползва абонатът. Съгласно Общите условия /ОУ/ на един клиентски номер можели да се предоставят множество услуги и по него се издавали месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. В случая, ответникът фигурирал в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********. Посоченият договор № М4694021 от 02.09.2015 г. бил с рамков характер, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, по силата на който ищецът предоставял на абоната услуги, съгласно ОУ за взаимоотношенията между А1 България и абонатите, и избраните от абоната тарифни планове, посочени в съответните приложения към същия, които услуги той следвало да заплаща по начин и в срокове, уредени в ОУ на оператора и договорите. С оглед на това, отделните услуги и продукти по него били предоставяни, въз основа на подписването на допълнителни договори, анекси и приложения към същите. В тази връзка, подписани били допълнително следните договори и приложения:

1.1. С Приложение №1 от 02.09.2015 г. към посочения рамков договор бил определен тарифен план Мтел безкрай 40 за SIM карта с телефонен номер **********, като месечната абонаментна такса била в размер на 40 лв. (33,33 лв. без ДДС) с уговорена отстъпка от 20% за срока на ползване. Съгласно чл. 5.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца от датата на подписване на същото, поради което същият изтичал на 02.09.2017 г.

1.2. С второ Приложение №1 от 02.09.2015 г. към посочения рамков договор бил определен тарифен план Мтел моб. интернет Сърф М за SIM карта с телефонен номер ******, като месечната абонаментна такса била в размер на 14,90 лв. (12,42 лв. без ДДС) с уговорена отстъпка от 50 % за срока на ползване. Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което същата изтичала на 02.09.2017 г.

1.3. С трето Приложение №1 от 02.09.2015 г. към посочения рамков договор бил определен тарифен план за SIM карта с телефонен номер ******. Към посочената мобилна услуга бил предоставен и фиксиран домашен телефон (с номер *******). Уговорената месечна абонаментна такса за услугата била в размер на 3,90 лв. (3,25 лв. без ДДС). Съгласно чл. 8.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което същата изтичала на 02.09.2017 г. Услугата била подновена с анекс от 05.07.2017 г. за нови 24 месеца, като условията по договора били запазени.

1.4. Към посочения телефонен номер ********* бил закупен и продукт на изплащане с Договор за продажба на изплащане от 05.07.2017 г. за същия абонатен номер. По силата на този договор, продавачът - ищец, прехвърлял на купувача - ответник правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Същият бил сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които е в размер на 25,98 лв. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в погасителния план, посочен в чл. 5 към договора. Предмет на същия бил мобилен телефон Sony Xperia ХА1 Black.

1.5.С Приложение №1 от 14.06.2016 г. към посочения рамков договор бил определен тарифен план Мтел мобилен интернет Сърф XS за SIM карта с телефонен номер *********, като месечната абонаментна такса била в размер на 6,90 лв. (5,75 лв. без ДДС). Съгласно чл. 5.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което същата изтичала на 14.06.2018 г.

1.6. Към посочения телефонен номер ********* бил закупен и продукт на изплащане с друг договор за продажба на изплащане от 14.06.2016 г. за същия абонатен номер. Същият бил сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които е в размер на 10,98 лв. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия бил мобилен телефон Sony Xperia E4G White.

1.7. С Приложение №1 от 06.12.2016 г. към посочения рамков договор било уговорено предоставянето на пакетна услуга от фиксиран интернет през мобилна мрежа, телевизия и мобилна услуга. По-конкретно услугата представлявала пакет Net Box 75 + Мтел ТВ Разширен + Мтел Безкрай 2XL. Месечната абонаментна такса за пакета била в общ размер на 39,99 лв. (33,32 лв. без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което същата изтичала на 06.12.2018 г. Към цитираното приложение бил активиран допълнителен пакет с услуги - допълнителни ТВ програми към услугата за телевизия. Уговорената месечна абонаментна такса била в размер на 2,99 лв. (2,49 лв. без ДДС) за същия срок на ползване като основния пакет.

1.8. С друго Приложение №1 от 06.12.2016 г. към посочения рамков договор бил определен тарифен план за SIM карта с телефонен номер *********. Към посочената мобилна услуга бил предоставен и фиксиран домашен телефон (с номер *********). Уговорената месечна абонаментна такса за услугата била в размер на 3 лв. (2,50 лв. без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което същата изтичала на 06.12.2018 г.

 

Поради незаплащане в срок на уговорените суми по горепосочените договори, от страна на мобилния оператор били изпращани SMS-и за уведомяване на абоната за просрочени задължения, които били отразени като отделна такса в съответните фактури. Начислената сума била в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС) за SMS, съгласно действащия Ценоразпис за съответния период. Всички услуги, които били използвани извън тарифния план (допълнителен мобилен интернет, минути за разговори, услугата Musicall и пр.) се тарифирали, според действащите стандартни цени на ищеца за съответата услуга, валидни за абонати по договор и публикувани на интернет адреса www.a1.bg (предишен домейн www.mtel.bg) и/или посочени в отделни приложения към договорите. За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат ОУ за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Приложими били също и ОУ за взаимоотношения между "Мобилтел" ЕАД и крайните потребители на фиксираната телефонна услуга и ОУ за предоставяне на услугата Цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от "Мобилтел" ЕАД. Съгласно т. 26.4 от ОУ и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите. В настоящия случай налице били незаплатени задължения по гореописаните договори по следните фактури за периода от 03.10.2017 г. до 06.03.2018 г., а именно:

Таблица 1

 

 

          Горепосочените задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от ОУ, мобилният оператор предоставял на абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. На следващо място, издадените фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от ОУ, според която месечните сметки на потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 - месечен срок след датата на издаване на фактурата. Така ищецът изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което възниквало задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги. По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В случая била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока за всеки един договор ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми (в случая това била горепосочената фактура с № ********* от 06.03.2018 г., която включвала в себе си оставащите суми за двете посочени по-горе закупени устройства) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от съответните договори за продажба на изплащане. Всеки договор се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Поради неизпълнение в определения срок на задълженията за заплащане на предоставяните услуги, подробно описани, предоставянето на същите било прекратено едностранно от страна на ищеца, съгласно т.40.ж, вр. т.54.1 от ОУ. В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване, на основание чл. 92 от ЗЗД, като съобразени били правилата по съдебната спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. на СГС, документирана в протокол от 21.04.2016 г. С оглед изложеното били начислени неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 171,81 лв., съответно формирани като сбор от неустойките за всяка предоставена услуга, както следва:

-         9,75 лв. (3 месечни такси х 3,25 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ********* (фиксиран домашен с номер *********);

-         17,25 лв. (3 месечни такси х 5,75 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер *********;

-         99,96 лв. (3 месечни такси х 33,32 лв.) - за горепосочената пакетна услуга от телевизия, интернет и мобилен номер;

-         37,35 лв. (15 месечни такси х 2,49 лв.) - за горепосочената услуга за допълнителни ТВ програми;

-         7,50 лв. (3 месечни такси х 2,50 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ********* (фиксиран домашен с номер *********).

В горните хипотези при предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, се дължало възстановяване и на част от стойността на направените отстъпки от пазарните цени на закупените крайни устройства. В тази връзка начислена била неустойка за отстъпка от цената на закупено устройство Sony Xperia ХА1 Black Мтел Клуб в общ размер на 97,43 лв. Същата представлявала част от определената в анекс от 05.07.2017 г. сума за отстъпка от цената на закупено устройство, видно от чл.3.6. от анекса. При ползването на услугата за домашен телефон се предоставяло и допълнително комуникационно оборудване (фиксиран телефон) от страна на мобилния оператор, съгласно чл. 5.2 от Приложение №1 от 06.12.2016 г. Съгласно чл. 6.3.4. от същото, при прекратяване на договора, което и да е оборудване, предоставено на абоната, не бъде върнато, или бъде върнато в неизправно състояние, ищецът имал право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора за съответния период. В тази връзка невърнатото от абоната оборудване възлизало на 25 лв. Предвид изложеното до тук, към датата на депозиране на исковата молба ищецът имал изискуемо и непогасено вземане към ответника по гореописаните фактури. Претендираната от ищеца с настоящата искова молба главница се формирала като сбор от посочените по - горе суми във фактурите по Таблица 1 - в размер на 692,22 лв. и начислената неустойка в общ размер на 294,24 лв., при неизпълнение на гореописаните договори. При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал на ищеца обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ищеца. Това давало право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите (описани в Таблица 1) до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлизала на сума в общ размер на 52,74 лв. В законоустановения срок и на основание чл. 414 от ГПК длъжникът подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което било необосновано и неоснователно. Според изхода от настоящия спор, съдът следвало да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното производство разноски.

          Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи присъдените със заповедта за изпълнение на парично задължение суми, а именно: сумата от 986,46 лева - главница; сумата от 52,74 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 692,22 лева за периода от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г.; законна лихва от дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; като му присъди направените по делото разноски. Ищецът не изпраща свой представител в открито съдебно заседание. В допълнителни писмени становища по делото поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание той не се явява и не се представлява.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор № *********/ 02.09.2015 г., сключен между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат. Предмет на договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията между дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа /т.3.1/. Договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./. Влизането в сила, срокът и условията на договора, както и дължимите от абоната неустойки или обезщетения се посочват в съответно приложение /т.6.1./. Операторът има право едностранно да прекрати договора, според условията на съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите ОУ /т.6.3./.Договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано към него /т.6.2./. С подписване на договора, абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните услуги /т.5.5./. Договорът съдържа имена и подписи на представителя на ищцовото дружество и на ответника. Такива съдържат и представените множество приложения към цитирания договор, както и към друг договор, както и анекс и договори за продажба на изплащане, а именно:

1.1.      В приложение № 1 от 02.09.2015 г. към договор № *********/02.09.2015 г – Условия за ползване на тарифни планове Мтел безкрай са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения тарифен план - Мтел безкрай 40 2 г., с месечна абонаментна такса от 40 лв., с уговорена отстъпка от 20% за срока на ползване. За услугите по приложението, приложими са ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.4.9./. По отношение на описаните в приложението услуги, договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от подписването на приложението, освен ако абонатът не пожелае писмено незабавното му влизане в сила /т.5.1.1./. Срокът на ползване на услугите по това приложение е 24 месеца, считано от датата на активирането им при отложено действие или датата на подписване на приложението при незабавно действие – до 02.09.2017 г. /т.5.2.1. б. „а“ и „б“/. Преди изтичане на този срок, абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка /т.5.2.2./. В случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването им за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки /т.5.2.3/. В случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване /т.5.3.1/. Ответникът е декларирал желание и съгласие за незабавното влизане в сила на приложението от датата на подписването му. Представени са още подписани от страните - приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; както и допълнение към приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП; двете от 02.09.2015 г. и по същия договор.

1.2.      Във второ приложение № 1 от 02.09.2015 г. към договор № *********/02.09.2015 г – Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел мобилен интернет - са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения ценови пакет - Мтел мобилен интернет Сърф М 50% отстъпка 2 г.; с цена на трафика, включен в месечния ценови пакет /месечна абонаментна такса/ от 14,90 лв., с промоционална отстъпка от таксата при срок на ползване от 2 г. – 50%. Това приложение съдържа клаузи, идентични с гореописаните по т.1.1., в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 02.09.2017 г. Представени са още подписани от страните - приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; както и допълнение към приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП; двете от 02.09.2015 г. и по същия договор.

1.3.      Допълнение към приложение № 1 към договор № *********/ 02.09.2015 г – Условия за ползване на услугата Домашен телефон в пакет с Фиксиран интернет и Цифрова телевизия или в пакет с Фиксиран интернет, Цифрова телевизия и Мобилна телефонна услуга, срок от 2 години – е също от дата 02.09.2015 г. В него са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер мобилен и фиксиран, предоставения тарифен план – домашен телефон S, с месечна абонаментна такса от 3,90 лв. Това приложение съдържа клаузи, идентични с гореописаните по т.1.1., в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 02.09.2017 г. Представени са още подписани от страните - приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; както и допълнение към приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП; двете от 02.09.2015 г. и по същия договор. Тази услуга е била подновена с анекс от 05.07.2017 г. към договора за нови 24 месеца -  до 05.07.2019 г., като условията по договора са запазени, видно от представения анекс и изменение и допълнение към Приложение № 1 от същата дата.

1.4.      Договор за продажба на изплащане № *********/05.07.2017 г. е сключен между ищеца, като продавач, и ответника, като купувач, с предмет – прехвърлянето на собствеността върху една или няколко вещи срещу определена цена /т.1/, като вещта се определя в приемо – предавателен протокол /т.2/. Уговорено е плащане на цената с първоначална вноска от 25,98 лв. и 23 месечни вноски, подробно описани в погасителен план, с включена лихва в размер на 10,01 % годишно /т.4 и 5/.  Първоначалната вноска се заплаща при предаване на вещта , а всяка следваща – в сроковете на плащане на сумите по месечните таксуващи фактури за ползвани услуги по сключения между страните договор за услуги /т.6/, в които фактури те се включват /т.6.2./. Видно от представените гаранционна карта № ********* и приемо- предавателен протокол закупено крайно устройство от 05.07.2017 г., предмет на договора е мобилен телефонен апарат Sony Xperia ХА1 Black Мтел Клуб.

1.5.      В трето приложение № 1 от 14.06.2016 г. – Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел мобилен интернет, но към договор № *********/ 14.06.2016 г. - са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения ценови пакет - Мтел мобилен интернет Сърф XS, с цена на трафика, включен в месечния ценови пакет /месечна абонаментна такса/ от 6,90 лв. Това приложение съдържа клаузи, идентични с гореописаните по т.1.1., в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 14.06.2018 г. Представени са още подписани от страните - приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; както и допълнение към приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП; двете от 14.06.2016 г. и по същия договор.

1.6.      Договор за продажба на изплащане № *********/14.06.2016 г. е сключен между ищеца, като продавач, и ответника, като купувач, с предмет – прехвърлянето на собствеността върху една или няколко вещи срещу определена цена /т.1/, като вещта се определя в приемо – предавателен протокол /т.2/. Уговорено е плащане на цената с първоначална вноска от 10,98 лв. и 23 месечни вноски на обща стойност 252,54 лв., подробно описани в погасителен план, с включена лихва в размер на 10,15 % годишно /т.4 и 5, приложение № 2 – погасителен план/.  Първоначалната вноска се заплаща при предаване на вещта , а всяка следваща – в сроковете на плащане на сумите по месечните таксуващи фактури за ползвани услуги по сключения между страните договор за услуги /т.6/, в които фактури те се включват /т.6.2./. Видно от представените гаранционна карта № ********* и приемо- предавателен протокол закупено крайно устройство от 14.06.2016 г., предмет на договора е мобилен телефонен апарат Anapam Sony Xperia E4G White 1г+.

1.7.      Приложение № 1 – Цени и условия за ползване на пакетна услугата към договор № *********/ 06.12.2016 г. - фиксиран интернет през мобилна мрежа, телевизия през сателитна технология и мобилна услуга, срок 1 или 2 години е подписано между страните по делото на 06.12.2016 г. В него са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и телефонен номер, но не и за конкретните тарифен план и интернет пакет, като съдържа цени за всичките възможни такива. Това приложение съдържа клаузи, идентични с гореописаните по т.1.1., в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 06.12.2018 г. Представени са още подписани от страните – списък на телевизионни програми, включени в пакет Мтел ТВ Разширен към Договор № *********/ 06.12.2016 г., допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/ 06.12.2016 г. – Активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата Мтел ТВ, срок 2 г. - до 06.12.2018 г., без данни за конкретно избрания допълнителен ТВ пакет; списък на телевизионни програми, включени във всички допълнителни ТВ пакети към Договор № *********/ 06.12.2016 г.; приложение № 3 към договор № *********/06.12.2016 г. – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; допълнение към приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП; всички от 06.12.2016 г.

1.8.      Приложение № 1 към договор № *********/06.12.2016 г. – Цени и условия за ползване на услугата Мтел Домашен телефон е подписано между страните по делото. В него са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и фиксиран телефонен номер, но не и за конкретния тарифен план, като съдържа цени за всичките възможни такива. Това приложение съдържа клаузи, идентични с гореописаните по т.1.1., в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 06.12.2018 г.

1.9.      По делото се представиха още подписани от страните гаранционна карта № ********* и приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство, двете от 06.12.2016 г. относно – Fixed Codrless Phone FC8081, на стойност 0 лева.

Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха - Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE; Общи условия за взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга; и Общи условия за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „Мобилтел“ ЕАД.

Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха процесните фактури, всяка със съответно приложение А към нея, всички на името на ответника и за потребителски номер М4694021, а именно:

-         фактура № **********/03.10.2017 г., с падеж 28.10.2017 г., за отчетен период 28.08.2017 г.–27.09.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 116,89 лв.;

-         фактура № **********/01.11.2017 г., с падеж 26.11.2017 г., за отчетен период 28.09.2017 г.–27.10.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 57,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 144,81 лв.;

-         фактура № **********/01.12.2017 г., с падеж 26.12.2017 г., за отчетен период 28.10.2017 г.–27.11.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 55,21 лв.; със задължения за предишни периоди от 314,85 лв.;

-         фактура № **********/03.01.2018 г., с падеж 28.01.2018 г., за отчетен период 28.11.2017 г.–27.12.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 55,21 лв.; със задължения за предишни периоди от 370,06 лв.;

-         фактура № **********/01.02.2018 г., с падеж 26.02.2018 г., за отчетен период 28.12.2017 г.–27.01.2018 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 55,21 лв.; със задължения за предишни периоди от 370,06 лв.;

-         фактура № **********/06.03.2018 г., с падеж 31.03.2018 г., за отчетен период 28.01.2018 г.–27.02.2018 г., за вноски за изплащане на стоки в размер на 448,62 лв.; със задължения за предишни периоди от 604,91 лв.

Представиха се още и следните документи, издадени от ищцовото дружество на името на ответника, а именно:

- сметка № **********/09.10.2017 г., с падеж 09.10.2017 г., за начислена неустойка в размер на 37,35 лв.;

- сметка № **********/09.10.2017 г., с падеж 23.11.2017 г., за начислена неустойка устройство – 356530030875773 в размер на 25 лв.;

- сметка № **********/09.10.2017 г., с падеж 09.10.2017 г., за начислена неустойка – месечни такси от 7,50лв. и неустойка– месечни такси от 99,96 лв., всичко общо 107,46 лв.;

- сметка № **********/16.02.2018 г., с падеж 16.02.2018 г., за начислена неустойка в размер на 17,25 лв.;

- сметка № **********/16.02.2018 г., с падеж 16.02.2018 г., за начислена неустойка – месечни такси в размер на 9,75 лв.; и

- сметка № **********/16.02.2018 г., с падеж 16.02.2018 г., за начислена неустойка – отстъпки от цена на устройство 97,43 лв.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 22457/ 30.11.2018 г., изпратено по куриер на 28.11.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2856/2018 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 1282 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.12.2018 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 986,46 лв. за главница по договор за  електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М4694021 от дата 02.09.2015 г., за който е издаден акаунт № *********, с 52,74 лева законна лихва за забава от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г. и законната лихва върху главницата от 28.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 26 лв. платена държавна такса - разноски по делото. В заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М4694021 от дата 02.09.2015 г., с индивидуален абонатен номер *********, с незаплатени суми за ползвани услуги за периода 03.10.2017 г. – 06.03.2018 г., за които били издадени фактури, в общ размер на 692,22 лв.; както и неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер на 294,24 лв. Против издадената заповед за изпълнение в законоустановения за това срок е постъпило възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по нея, т.к. нямал сключен договор с „Мобилтел“ ЕАД. На 10.01.2019 г. на заявителя е било указано, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 3072/13.02.2019 г., изпратена по куриер на 11.02.2019 г. /понеделник/.

Служебно от съда по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено и което ще коментира в съответните му относими части по-долу в настоящите мотиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на сключен договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М4694021 от дата 02.09.2015 г., с индивидуален абонатен номер *********, с незаплатени суми за ползвани услуги за периода 03.10.2017 г. – 06.03.2018 г., за които били издадени фактури, в общ размер на 692,22 лв.; както и неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер на 294,24 лв. Въз основа на тези му фактически твърдения, респ. въз основа на така цитирания единствен договор, е и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В исковата си молба ищецът първоначално също сочи, че предявява иска си, въз основа на същия един договор. Той навежда обаче и допълнителни доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, а именно че този договор бил рамков такъв, като към него сключени били множеството процесни допълнителни приложения и договори, подробно описани, въз основа на които всъщност се основавало вземането му за главници по процесните фактури в общ размер на 692,22 лв., както и за неустойки в общо размер на 294,24 лв., включващи пет неустойки за предсрочно прекратяване на договори, както и възстановяване на част от стойността на направените отстъпки от пазарните цени на закупените крайни устройства, както и обезщетение за невърнато оборудване по услугата за домашен телефон. Изложената ищцова позиция се различава съществено от тази му като заявител в заповедното производство.В този смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото производство. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен. Същевременно съдът се съобразява със задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Ищецът в настоящото производство не проведе пълно и главно доказване на соченото от него обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и това е следващо основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.

Преди всичко, ищецът не доказа съществуването на сочения от него рамков договор № М4694021 от дата 02.09.2015 г., с индивидуален абонатен номер *********. По делото се представиха договори с номера *********, но не и с номер М4694021, посочен единствено в издадените процесни фактури като потребителски такъв. Същевременно, налице са договори с номера *********, но както от сочената дата 02.09.2015 г., така и от други дати – 14.06.2016 г. и 06.12.2016 г. Налице са и други договори – за продажба на продукти на изплащане. Въпреки допълнителните изрични указания на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не ангажира никакви допълнителни доказателства за твърденията си, че процесните фактури се отнасят именно към процесните множество договори, като изрично не посочи, кои суми и по кои фактури – кои договори касаят. Както се посочи, именно въз основа на този единствен договор, ищецът основава претенцията си в заповедното производство и в исковата си молба и въз основа на него твърди, че са издадени процесните фактури. Същевременно, по делото се представиха писмени доказателства за съществуването и на множество други /общо осем на брой/ облигационни отношения между страните, респ. по три приложения № 1 към договора от дата 02.09.2015 г., по две приложения № 1 към договора от дата 06.12.2016 г., по едно приложение № 1 към договора от 14.06.2016 г., по два договора за продажба на изплащане от 14.06.2016 г. и от 05.07.2017 г., за предсрочното прекратяване всъщност на които начислени са били търсените пет броя неустойки, както две обезщетения за отстъпки и за невърнато устройство. Ищецът не доказа още твърдението си, че на ответника са били издадени процесните фактури, касаещи именно множеството договори помежду им, вкл. и след изричните указания на съда по чл.146 ал.2 от ГПК. В тази връзка, само по себе си наличието на фактури, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника, изразено във възражението му по чл.414 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори. Нещо повече, в случая ответникът във възражението си възразява, че въобще не е бил в договорни отношения с ответника.

Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че между него и ответника е съществувало соченото от него договорно отношение – по един рамков договор № М4694021 от дата 02.09.2015 г., с индивидуален абонатен номер *********, въз основа именно на който били издадени процесните фактури за задължения на ответника. Това, отделно от гореизложеното, е още едно основание за отхвърляне на иска за главницата изцяло, като неоснователен и недоказан. В допълнение следва да се посочи, че по три от процесните приложения въобще липсват конкретни уговорки за конкретния вид договорена услуга, респ. за нейната цена. Това са, както следва:

-               Приложение № 1 – Цени и условия за ползване на пакетна услугата към договор № *********/ 06.12.2016 г. - фиксиран интернет през мобилна мрежа, телевизия през сателитна технология и мобилна услуга, срок 1 или 2 години е подписано между страните по делото на 06.12.2016 г., в което са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и телефонен номер, но не и за конкретните тарифен план и интернет пакет, като съдържа цени за всичките възможни такива;

-               допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/ 06.12.2016 г. – Активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата Мтел ТВ, срок 2 г. - до 06.12.2018 г., без данни за конкретно избрания допълнителен ТВ пакет;

-               Приложение № 1 към договор № *********/06.12.2016 г. – Цени и условия за ползване на услугата Мтел Домашен телефон е подписано между страните по делото, в което са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и фиксиран телефонен номер, но не и за конкретния тарифен план, като съдържа цени за всичките възможни такива.

Изцяло недоказана по основание и размер остана и претенцията относно неустойката. Твърденията относно нея, заявени в настоящото производство и различаващи се от тези в заповедното, предвид гореизложеното, са, че е в общ размер на 294,24 лв., включващи пет неустойки за предсрочно прекратяване на договори, както и възстановяване на част от стойността на направените отстъпки от пазарните цени на закупените крайни устройства, както и обезщетение за невърнато оборудване по услугата за домашен телефон. Напротив, в заповедното производство твърдението е било, че целият размер на търсената неустойка от 294,24 лв. се отнася единствено до предсрочно прекратяване на договор. Въпреки допълнителните изрични указания на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не ангажира никакви допълнителни доказателства за твърденията си, че начислените неустойки са в размери, определени по описания в исковата молба начин, респ. според клаузите на договора и на ОУ, както и на съдебната спогодба; както и че начислените обезщетения за невърнати устройства са в размери, определени по описания в исковата молба начин, респ. според клаузите на договора и на ОУ. Такива данни не се съдържат и в заключението на служебно назначената от съда счетоводна експертиза. От представените от ищеца копия от сметки, издадени от него на името на ответника за посочените суми за неустойки, не става ясно, към кой именно договор се отнасят те. Аналогични на гореизложените за фактурите, са съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена сила на шестте документа - сметки за удостовереното в тях вземане за неустойки, предвид на което тези единствено писмени доказателства не могат да обосноват извод за дължимостта на неустойките по основание и размер.

Независимо от горните съображения, в случай че се приеме, че претенцията за неустойка се основава действително на сочените от ищеца договори между страните – съдът намира за нищожна процесната клауза за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/ 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът да има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение, според чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Клаузата от процесния договор относно неустойката е нищожна и на още едно основание - като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са приложими и за настоящия случай. В тази връзка, съдът има предвид, че дори и без възражение от ответника, следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.

Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло, като акцесорните искове следват съдбата на главния. С оглед на това, не е налице изискването на чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото от ищеца неприсъствено решение, предвид на което и на основание ал.3 от същия, съдът постановява настоящото си решение.

               Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

           

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А.В.Д.и от М.М.; против Г.А.Б. с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес в гр. Н., общежитие „****“ № *******;

да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 986,46 лева, включваща незаплатени суми за ползвани услуги за периода 03.10.2017 г. – 06.03.2018 г., за които били издадени фактури, в общ размер на 692,22 лв.; както и неустойки в общ размер на 294,24 лв.; както и сумата от 52,74 лева - законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 692,22 лева за периода от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г.; ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

които суми били дължими по сключен помежду им рамков договор № М4694021 от дата 02.09.2015 г., с индивидуален абонатен номер *********, към който били сключени, както следва:

1.1.        Приложение № 1 от 02.09.2015 г. за тарифен план Мтел безкрай 40;

1.2.        Приложение № 1 от 02.09.2015 г. за тарифен план Мтел моб. интернет Сърф М;

1.3.        Приложение № 1 от 02.09.2015 г. за тарифен план и фиксиран домашен телефон;

1.4.        Договор за продажба на изплащане от 05.07.2017 г.;

1.5.        Приложение № 1 от 14.06.2016 г. за тарифен план Мтел мобилен интернет Сърф XS;

1.6.        Договор за продажба на изплащане от 14.06.2016 г.;

1.7.        Приложение № 1 от 06.12.2016 г. за предоставянето на пакетна услуга от фиксиран интернет през мобилна мрежа, телевизия и мобилна услуга.

1.8.        Приложение № 1 от 06.12.2016 г. за тарифен план и фиксиран домашен телефон;

за които суми е била издадена заповед № 1282 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.12.2018 г. по ч.гр.дело № 2856/2018 г. на Районен съд – Хасково.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:М.Б.