№ 138
гр. В., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320201258 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ДЖ. АД. / Cemal Adam/, PN
60721193986, роден на 05.08.1965 г. в Р. Т., с паспорт № U24190291, издаден на 29.06.2021г.
от Р. Т., с адрес: К. Т., гр. Mersin, Korukent Mah, 238 cad., Cumhuriet Evleri huzur, apt.А 27,
чрез адв Н.Н. – АК П. против Наказателно постановление №115/25.11.2021г. на началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална Дирекция Митница Р., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 18а, ал. 1, и ал. 3 от Валутния закон– „глоба“ в размер на 3 000/три хиляди/ лв.
за извършено административно нарушение по чл. 11б, ал. 1 от Валутния закон.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Същият не се явява, не изпраща процесуален представител и не заема
становище в с.з. постъпила е молба от процесуалния му представител, с която се иска отмяна
на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.09.2021г. свидетелите Г.Г. и И.П. около 04.30 ч. на ГКПП „Д.м. В. К.“ спрели за
проверка влизаща в страната от посока К. Р. товарна композиция с влекач „Volvo“ с рег. №
33ABN718 и хладилно полуремарке с рег. № 33ABN719, управлявана от ДЖ. АД. / Cemal
Adam/, , при което във фабрична кухина на арматурното табло под бушоните в кабината
митническите служители открили два черни найлонови плика, съдържащи банкноти в
1
купюри с номинали по 10, 20, и 50 британски паунда, като при преброяването им било
установена сумата от 20 000 британски паунда. На жалбоподателя е съставен АУАН от
Свидетеля Г.Г. за административно нарушение по чл. 18а, във вр. с 11б, ал. 3 от Валутния
закон.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля И.П. - актосъставител, свидетеля Г.Г. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
В случая, по безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че на жалбоподателят
ДЖ. АД. е роден в К. Т. с постоянен адрес К. Т. е бил връчен АУАН, но без да му е
извършен превод относно съдържанието на акта. Административнонаказващият орган
твърди чрез свидетеля Г., извършване на устен превод на разбираем език при извършване на
проверката дали има нещо за деклариране, от негов служител И.П., който не твърди такова
нещо в показанията си, ,без да сочи безспорни доказателства относно степен на познаване
този език от страна на нарушителя и очевидно игнориране императивните разпоредби на
чл.142, ал.1 НПК и чл.21ал.2 от НПК, именно изпълнение на задължението по реда на
закона за назначаване на преводач. Съдът намира за единствено безспорно установен факт
този, които сочи , че лицето, на което е връчен акта не владее български език и се нуждае
от превод на съдържанието му. Фактът, че жалбоподателят не е дал писмено обяснение нито
на родният му език, нито на твърдяния разбираем за него език, сочи единствено
невъзможност за преценка на съдът в хода на съдебното следствие доколко и какво е
разбрал нарушителят във връзка с предприетите спрямо него действия на митническите
власти. Собственоръчно вписаното в АУАН от нарушителят е безспорно на латиница, но
същото е аргумент в посока, че той не е владеел български език. Следва да се отбележи, че
твърденията на свидетелите, че лицето е запознато от служителите на разбираем език, без
да се сочи какъв точно език от служителя П. , не сочат да е разяснено на нарушителя какво е
вписано в АУАН, като не се посочва времето и мястото на което да е извършен превод. В
съдебно заседание не се представиха данни относно времето мястото и начина на възлагане
превода, така че лицето което го е извършило да бъде призовано и чрез разпит му да се
провери достоверността на свидетелстваното от служителите. Показанията на свидетелите
на АНО относно, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от
всеки един от тях действия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства , не приема за
обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал.Всички свидетели са неубедителни в
2
твърдението си за начина, по които е обяснено задължението на жалбоподателя за
попълване на митническата декларация. Твърди се, че го попитали дали има нещо за
деклариране, които въпрос дори и да е зададен по начин разбираем от жалбоподателя е в
очевиден разрез със задълженията им относно прилагането разпоредбите на Наредба № Н-1
от 01.02.2012 г.респективно:Чл. 2, ал. 1 "Пренасянето на парични средства в размер на 10
000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на
страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда
на чл. 9";Чл. 8, ал. 3 "В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на
деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно
е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора, се счита за невярно декларирана информация.";Чл. 9, ал. 1 "Лицата задължително
попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по
образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.";Чл. 9, ал.
2 "Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е
предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.". Липсва каквато
и да е митническа декларация, както и доказателство относно това дали жалбоподателя е
бил длъжен да изпълнява несъществуващи задължения. В подкрепа на събраните гласни
доказателства от разпита на служителите не са и приобщените от
асминистративнонаказващия орган към доказателствената съвкупност по делото писмени
доказателства, посочени и анализирани по-горе.
Съдът не кредитира недоказани твърдения, чрез които се цели удостоверяването на
нормативно изпълнени задължения след като е очевидно, че нещо подобно никъде не е
отразено в така издадените административни актове. В същото време ноторно известен факт
е липсата на процесуална възможност представител на административния орган да извършва
превод в производството по установяване на административно нарушение и налагане на
административно наказание.
Задължение на административния орган, пред който се развива производството, е да осигури
преводач с помощта на който да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на
предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да ползва преводач е
неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие преводач
може и да не бъде назначен. В конкретния случай за отказ от преводач от страна на
жалбоподателя, липсват каквито и да било доказателства, включително и писмени изявления
в тази насока от страна на наказаното лице. Такъв отказ не е бил документиран, или
обективиран по друг начин и при връчване на наказателното постановление.В хода на
извършената проверка не са събрани доказателства или по-точно липсват изобщо такива
относно степента на познание, владеене и умение за ползуване на „разбираем“ език от
нарушителя.
Обстоятелството, че в цялата административнонаказателна преписка, респективно в АУАН
3
формално, неясно и неточно е формулирано извършеното нарушение, както и
квалификацията му са направили същото неразбираемо за жалбоподателя. Липсват
убедителни доказателства относно това , че същият е запознат със задължението му да
декларира носената от него валута и то на основание съществуваща нормативна уредба при
стирктно спазване разпоредбите от страна на проверяващите. Като цяло липсват безспорни
доказателства на какъв език нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта и дали
въобще е запознат, както и безспорни несъмнени доказателства, въз основа на които е било
установено нарушението. Всичко това води до извода, че в случая е било нарушено правото
на защита на лицето жалбоподател. В този смисъл е нарушена нормата на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН, която предвижда след съставянето на акта, същия да бъде предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на
акта подписан от нарушителя след извършената проверка и то по време и място на
съставянето му, сочи несъмнено, че нарушителя не е бил запознат с неговото съдържание,
което от своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност
да се ангажира административнонаказателната отговорност на посоченото като нарушител
лице.
Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата
инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което предполага
отмяната на обжалваното НП и не следва да излага доводи относно съществото на делото.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да
бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е ТД Митница Р..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №115/25.11.2021г. на началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална Дирекция Митница Р., с което
на жалбоподателя ДЖ. АД./ Cemal Adam/, PN 60721193986, роден на 05.08.1965 г. в Р. Т., с
паспорт № U24190291, издаден на 29.06.2021г. от Р. Т., с адрес: К. Т., гр. Mersin, Korukent
Mah, 238 cad., Cumhuriet Evleri huzur, apt.А 27, е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 18а, ал. 1, и ал. 3 от Валутния закон– „глоба“ в размер на 3
4
000/три хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 11б, ал. 1 от Валутния
закон.
ОСЪЖДА ТД Митница Р. да заплати на ДЖ. АД., роден на 05.08.1965 г. в Р. Т., с паспорт №
U24190291, издаден на 29.06.2021г. от Р. Т., с адрес: К. Т., гр. Mersin, Korukent Mah, 238
cad., Cumhuriet Evleri huzur, apt.А 27, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5