Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 22.12.2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
Като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 703 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по повод подадена искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „М.“ № **, представлявано от
Главния изпълнителен директор В. М. С. и Изпълнителният директор Д. Н. Н., чрез
пълномощника им главен юрисконсулт на "Банка ДСК" ЕАД, Регионален
център гр.Плевен В. А. В., против Р.З.С., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ГПК - цена на иска - 15 894.27
лева /петнадесет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и двадесет и седем
ст./, от които: главница - 9829.70 лева, договорна лихва - 5931.70 лв. за
периода от 05.11.2014 г. до 11.02.2019 г., лихва за забава - 12.87 лв. за
периода от 12.12.2014 г. до 11.02.2019 г. и дължими разноски при изискуем
кредит - 120 лева.
В
исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 19.08.2014 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна
като кредитор, и К. З. С., от друга страна като кредитополучател, банката е
предоставила кредит в размер на 10 000 лв. на кредитополучателя. Кредитът е
усвоен изцяло, ползван и погасяван по сметка № ********. Падежната дата за
плащане по кредита е пето число на месеца. Кредитът е разрешен за срок от 120
месеца, считано от датата на усвояването му. При подписването на Договора за
кредит са приети Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за кредити за текущо
потребление. Подписан е погасителен план, явяващ се неразделна част от Договора
за кредит. Кредитът е обезпечен с поръчителството на ответника Р.З.С., съгласно
сключения Договор за поръчителство от 19.08.2014 г., сключен между него и
„Банка ДСК“ЕАД.
Твърди
се, че след усвояването на кредита в размер на 10 000 лв. изцяло от
кредитополучателя по сметка № ******** с титуляр К. С., от 05.09.2014 г. е
започнало погасяването на кредита с равни месечни погасителни вноски, като
погасителната вноска е в размер на 162.38 лв. Кредитът е погасяван редовно до
05.11.2014 г. вкл. Неплатени са останали вноските, дължими съгл.погасителния
план от 05.12.2014 г. до настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
По отношение на вноските от месец декември 2014 г. до месец октомври 2018 г. е
налице 90 дневна забава към 29.01.2019 г.
Сочи се,
че в т. 18 от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, е
договорено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от
кредита при допусната забава в плащането на вноска над 90 дни. С ТР № 4/2013
г.- т. 18, обаче ВКС прие за неправилна практиката за автоматичното настъпване
на предсрочната изискуемост, като постанови, че същата поражда действие едва с
обявяването й от кредитора и достигането на това волеизявление до длъжника.
Кредитополучателката К. З. С. и поръчителят й Р.З.С. не са внасяли суми за
погасяване на дълга след 05.11.2014 г. По този начин още през месец февруари
2015 г. са били изпълнени обективните условия за настъпване на предсрочната
изискуемост на целия остатък от кредита. За Банката е възникнало задължение да
уведоми длъжника за настъпването й. Уведомяването е извършено посредством
връчване на Уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ В. П. , peг. № ***,
р-н Ловеч. По постоянен и настоящ адрес К. С. е търсена за връчване на
уведомлението на 10.12.2018 г., 29.12.2018 г. /събота/ и на 14.01.2019 г. След
като и трите пъти Стоянова не е открита на адреса, връчителят е залепил
известие на входната врата на имота. Установено е, че Стоянова по време на
уведомяването е била безработна. Тъй като в предоставения 14-дневен срок К. С.
не се е явила в кантората на ЧСИ Петров, последният на 29.01.2019 г. е съставил
Протокол за връчването на уведомлението.
Твърди
се, че предсрочната изискуемост е настъпила на 29.01.2019 г. Фактът на
закъснението е отразен и в представеното извлечение от счетоводните книги на
Банката. Ответникът Р.С. не е уведомяван от ЧСИ за изискуемостта на кредита,
тъй като същият се явява поръчител. След настъпването на предсрочната
изискуемост „Банка ДСК“ ЕАД е предприела действия по присъждане на вземането
си. Заявлението срещу длъжника К. З. С. и поръчителя Р.З.С. е подадено в
Pайонен съд - Луковит по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК и е образувано ч. гр. д.
№ 104/ 2019 г. Кредиторът е доказал вземането си пред съда чрез представянето
на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД към 12.02.2019 г.
относно вземанията си от К. З. С. и поръчителя Р.З.С.. Представени са Договор
за кредит от 19.08.2014 г., общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД за КТП, договор за
поръчителство.
Сочи се,
че на 08.03.2019 г. са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 105 и
изпълнителен лист, с които длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
Столична община, район "О.", ул.”М.” № **, сумата 9829.70 лв. -
главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 19.08.2014
г., сумата 5931.70 лв. - договорна лихва за периода 05.11.2014 г.- 29.01.2019
г., сумата 12.87 лв.-лихва за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от
12.12.2014г. до 11.02.2019г., законна лихва от 13.02.2019г. върху главницата до
изплащане на вземането, 120 лв.дължими разноски при изискуем кредит, както и
343.36 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. „Банка
ДСК” ЕАД, в качеството на неудовлетворен кредитор, в полза на който има издаден
изпълнителен лист срещу длъжника, е образувала изпълнително дело № 40/ 2019 г.
при ДСИ при PC - Луковит. Въпреки положените усилия ДСИ не е успяла да връчи
лично поканата за доброволно изпълнение със Заповедта за изпълнение на Р.З.С.,
а е сторила това по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. След уведомяване на РС -
Луковит от страна на ДСИ за начина на връчване на Заповедта за незабавно
изпълнение, съдът е указал на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 на „Банка ДСК“ ЕАД
да предяви установителен иск за вземането си срещу Р.З.С.. Така за Банката е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в
законоустановения едномесечен срок.
Отправено
е искане съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че към
13.02.2019 г. - датата на подаване в PC - Луковит на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ответникът Р.З.С., дължи и е осъден да
заплати на „Банка ДСК” ЕАД, сумата от
9829.70 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за
кредит от 19.08.2014 г., сумата 5931.70 лв. - договорна лихва за периода
05.11.2014 г. - 29.01.2019 г., сумата 12.87 лв. - лихва за забава /лихвена
надбавка за забава/ за периода от 12.12.2014г. до 11.02.2019г., законна лихва
от 13.02.2019 г. върху главницата до изплащане на вземането, както и 120 лв.
дължими разноски при изискуем кредит.
Отправена
е молба да бъдат приети по делото като писмени доказателства, представените с
исковата молба заверени копия от: Договор за кредит за текущо потребление от
19.08.2014г. с погасителен план и общи условия; Договор за поръчителство от
19.08.2014 г.; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 08.03.2019 г. на РС - Луковит; Изпълнителен лист от
08.03.2019 г., издадени по ч. гр. д. № 104/ 2019 г. на РС – Луковит; Молба за
образуване на изпълнително дело № 40/ 2019 г. на ДСИ при PC- Луковит;
Уведомление за предсрочна изискуемост; Разписка и уведомление от 14.01.2019 г.;
Протокол от 29.01.2019 г. на ЧСИ Петров
Отправено
е особено искане - ако ответникът не признае иска да бъде допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител, което след като извърши
проверка в „Банка ДСК” ЕАД да отговори на следните въпроси: 1. Усвоен ли е от
кредитополучателя К. З. С. предоставения съгласно Договор за кредит от
19.08.2014 г. кредит в размер на 10 000 лева, по какъв начин и на коя дата; 2.
Какви суми са постъпили за погасяване на кредита - за главница и за лихви, в
какъв размер и на кои дати; 3. От коя дата е преустановено плащане на суми за
погасяване на кредита - главница и лихви; 4. Какъв е размерът на вноските с
настъпил падеж и начислените лихви до датата на подаване на заявлението в PC –
Луковит; Какъв е размерът на дължимите суми към 13.02.2019г. - датата на
постъпване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и към датата на образуване на настоящето дело.
Отправена
е молба по делото да бъде приложено ч. гр. д. № 104/ 2019 г. по описа на
Районен съд - Луковит.
Исковата
молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47,
ал. 1 ГПК, чрез залепване.
С
Разпореждане № 419 от 22.05.2020 г., постановено по настоящето дело, на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП съдът е предоставил правна помощ под формата на
процесуално представителство в полза на ответника по делото Р.З.С., като с
Определение от 05.06.2020 г. за неин особен представител е назначен адв. М.М. ***.
В срока
по чл. 131 от ГПК от страна на назначения особен представител на ответника –
адв. М.М., е представен отговор на исковата молба, с който се отправя молба да
бъде отхвърлен изцяло предявеният по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК
установителен иск. Твърди се, че в договора за кредит е уговорено автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост, но по делото няма доводи и
доказателства за такава, както и че съдебната практика приема, че за
настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо не само изрично
волеизявление на кредитора, но и достигането му до кредитополучателя К. З. С..
Съгласно задължителните разяснения в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо е неплащането или настъпване
на предвидените в договора обстоятелства, но след като Банката или друга
кредитна институция - кредитодател е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Следователно правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно
действие. Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост
на договора за банков кредит представлява елемент от фактическия състав, без
който не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.
Сочи се,
че в настоящия случай не са изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 1-3 от ГПК.
Кредиторът е предприел връчване на съобщение за настъпила предсрочна
изискуемост по отношение на кредита за текущо потребление чрез частен съдебен
изпълнител, като при връчването на съобщения и книжа се прилагат разпоредбите
на чл. 37-58 ГПК. В настоящия случай спрямо кредитополучателя не е спазена
процедурата по чл. 47 ГПК. Липсват данни дали длъжникът е бил търсен на
посочения адрес, не са представени доказателства, за дати и часове на
осъществени посещения на адреса - липсват разписки за направени три посещения в
различни асове в рамките на повече от месец, едно от които посещения да е в
извънработно време, като е налице единствено обобщена разписка, с която се
докладват посещения, за които не са налице доказателства. Не са посочени, кои
съседи са дали информация за отсъствие на кредитополучателя, на кои дати и дали
реално е осъществено посещение. Няма информация дали на адреса са установени
други лица, а продължение на един месец кредитополучателя е търсен два пъти -
на 10.12.2018 и на 29.12.2018 г. На следващо място се сочи, че в Протокола на
ЧСИ с peг. номер 879 В. П. е отразена
единствено справка от НБД Население, но не и дали К. З. С. е трудовоангажиран и
възможността да й се връчи съобщението по месторабота. Поради това и предвид
обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието
и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то при
позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази предсрочна
изискуемост трябва да е настъпила преди образуване на заповедното производство.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на
предявеното от заявителя основание следва да бъде отхвърлено на това основание.
Липсата настъпила предсрочна изискуемост или евентуално момента на настъпването
са определящи и за правата и задълженията на поръчителя определени в чл. 147 от ЗЗД.
В
открито съдебно заседание страните се явяват с процесуални представители, като
поддържат изразените становища.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2014 г. „Банка
ДСК“ ЕАД отпуснала 10 000 лева кредит за текущо потребление на К. З. И., при
Общи условия /листи 9-11 от делото/, със срок за издължаване считано от датата
на усвояване 120 месеца, при месечна вноска от 162.38 лева, съгласно
Погасителен план /лист 12/ и с лихва, формирана от променлив лихвен процент за
кредити за текущо потребление, като към датата на сключване лихвеният процент
по кредита бил 14.95 % годишно или 0.04 % на ден, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR/ EURJBOR 1.351 и надбавка в размер на 13.599 п.п. - чл. 8 от
договора. Съгласно чл. 9 от договора - годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е 16.64, като ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени
в Общите условия, а съгласно чл. 10 - кредитът се обезпечава с поръчителство.
Вземането на кредитора било обезпечено Договор за поръчителство /лист 8/
сключен на 19.08.2014 г. с ответника Р.З.С.. Съгласно чл. 2 от Договора за
поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с длъжника спрямо кредитора.
Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение от 13.02.2019
г., било образувано ЧГД № 104/ 2019 г. по описа на Районен съд - Луковит и по
реда на чл. 417 ГПК, въз основа на извлечението от сметка, в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД били издадени Заповед № 105 за незабавно изпълнение и Изпълнителен
лист № 135 на 08.03.2019 г. срещу солидарно задължените лица по Договор за потребителски
кредит, включително и срещу ответника Р.З.С. за плащане на следните суми: 9829.70
лева - главница по Договор за кредит от 19.08.2014 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 13.02.2019 г. до изплащане на вземането; 5931.70
лева - договорна лихва за периода от 05.11.2014 г. до 29.01.2019 г. вкл.; 12.87
лева - лихва за забава за периода от 12.12.2014 г. до 11.02.2019 г. вкл.; 120.00
лева - дължими разноски при изискуем кредит, както и сумата 393.36 лева
разноски по делото, от които 343.36 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. „Банка ДСК“ ЕАД подала молба и било образувано
ИД № 40/ 2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Луковит, срещу солидарно
задължените лица включително и Р.З.С..
Заповедта
е връчена на ответника С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Съдът намира, че предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок и в резултат на това, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Относно сключения Договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2014
г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В
чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7
– 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен
под формата на овърдрафт/.
Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи
на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано
на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което
длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен
да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните
защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските
договори и Директива 98/27/ЕО на ЕП и Съвета за исковете за защита на
потребителите.
Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна
отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една
клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде
неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни
сами по себе си, извън основанията по чл. 143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо
наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е
уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на
съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т.
е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни
клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори,
предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на
задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое
задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т.
14/.
Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.
Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума,
общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на
разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в
който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е действителен.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да
отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря
за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и
поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право
да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу
длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато
кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми
длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или
в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може
да продължи да изпълнява на кредитора. Поради това кредиторът може да предяви
вземането си срещу поръчителя, без да е длъжен да го предявява срещу длъжника.
Неоснователно е възражението за недължимост на исковите суми от
ответника, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост или евентуално
момента на настъпването са определящи и за правата и задълженията на поръчителя
определени в чл. 147 от ЗЗД.
Предвид изложеното възражението, съдът намира, че са изпълнени са
условията пораждащи правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което право се реализира чрез едностранно волеизявление до длъжника.
Налице е законова презумпция, уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК, че волеизявлението
(поканата-уведомление) е достигнало до кредитополучателя К. З. С.на 28.01.2019
г., когато е изтекъл 14-дневния срок за реално получаване на документа в
кантората на ЧСИ.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 92/
16.06.2009 г. по т. д. № 467/ 2008 г. на ТК, II т. о., решение № 58/ 15.04.2009
г. по т. д. № 584/ 2008 г. на ТК, II т. о. и решение № 40/ 17.06.2015 г. по т.
д. № 601/ 2014 г. на ТК, I т. о., отговорността на поръчителя по договор за
кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл 6-месечният срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент е настъпването на изискуемостта на
кредита – 29.01.2019 г. Именно тогава е и началният момент на шестмесечния срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че не е изтекъл посочения
в правната норма на чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, тъй като заявлението е подадено на
12.02.2019 г. Съобразно разпоредбите на чл. 138, 140, 141 от ЗЗД поръчителят е
солидарно задължен с главния длъжник - кредитополучател, като отговаря за
изпълнението на неговото задължение, а поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събирането на вземането.
Съгласно приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, кредитът е усвоен изцяло на 19.08.2014 г., чрез банков превод по
разплащателната сметка № ******** с титуляр К. З. С.
Съгласно Заключение на експертизата, длъжникът е плащал следните суми за
погасяване на кредите: На дата 05.09.2014 г. сума в размер на 161,03 лв., в
т.ч. главница - 94,59 лв. и лихва - 66,44 лв.; На дата 05.10.2014 г. сума в
размер на 161,03 лв., в т.ч. главница - 37,62 лв. и лихва - 123,41 лв.; На дата
05.11.2014 г. сума в размер на 161,03 лв., в т.ч. главница - 38,09 лв. и лихва
- 122,95 лева. Общата сума постъпила по сметка № 22028089 в Банка ДСК с титуляр
К. З. С. за погасяване на кредита за период от 05.09.2014 г. до 05.11.2014 г. е
в размер на 483,09 лв., в т.ч. 170,30 лв. главница и 312,80 лв. лихва.
Последното плащане по Договор за кредит за текущо потребление е направено на
05.11.2014г.
Според заключението на вещото лице, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.02.2019 г. /в експертизата погрешно е отбелязана датата 23.07.2019 г./ дължимите суми по процесния кредит са: главница - 9 829,70 лв.; договорна лихва - 5 792,31 лв. за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г.; законна лихва върху главница - 480,60 лв. за периода от 29.01.2019 г. до 23.07.2019 г.; лихвена надбавка за забава - 429,77 лв. за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г.; такса - 120,00 лв. Общият размер на дължимите суми към 23.07.2019 г. е 16 652,38 лева.
А към 31.10.2019 г. размерът на дължимите суми са: главница - 9 829,70 лв.; договорна лихва - 5 792,31 лв. за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г.; законна лихва върху главница - 753,67 лв. за периода от 29.01.2019 г. до 31.10.2019 г.; лихвена надбавка за забава - 429,77 лв. за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г.; такса - 120,00 лв. Общият размер на дължимите суми към 31.10.2019 г. е 16 925,45 лева.
Съгласно т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта – то ест, предсрочната изискуемост е обявена на 29.01.2019 г. Това означава, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.02.2019 г. е била настъпила изискуемост на процесния кредит.
Горното в конкретния случай означава, че общото вземане на Банката към
12.02.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда) включва следните
отделни вземания: непогасена главница от 9829.70 лева, в какъвто размер е
посочена и в заявлението, съответно в исковата молба; Възнаградителната
(договорна) лихва за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г., то ест преди
настъпване на преобразуващия ефект на предсрочната изискуемост, в размер на 5
792.31 лв., докато в заявлението и в исковата молба е претендирана по-голяма
сума – 5931.70 лева, което се дължи на по-дългия период на начисляване – от
05.11.2014 г.; Частично претендирана лихва за забава за периода от 12.12.2014
г. до 11.02.2019 г. в размер на 12.87 лева, като и в двата сезиращи документа,
определящи рамките на производството, е поискана единствено законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 13.02.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 120.00 лева - дължими разноски при изискуем кредит.
Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора,
съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се
извършва въз основа на заявените основание и петитум. В настоящия случай,
подобен идентитет е налице относно част от претендираните суми. Ако е налице
липса на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите. Отделен
е въпросът, че правото на защита на длъжника би било сериозно накърнено.
В конкретния случай, е налице идентитет на исковата претенция относно
главница и акцесорните претенции за лихва за забава и разходи, доколкото в
заповедното производство, ищцовото дружество е претендирало същите суми.
Предвид
установеното искът, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза “Банка
ДСК“ ЕАД съществува парично вземане за сумите: 9829.70 лева - главница по
Договор за кредит от 19.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението 13.02.2019 г. до изплащане на вземането; 5792.31 лв.
- договорна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г. вкл.; 12.87 лева
- лихва за забава за периода от 12.12.2014 г. до 11.02.2019 г. вкл.; 120.00
лева - дължими разноски при изискуем кредит, което вземане произтича от Договор за кредит за текущо
потребление от 19.08.2014 г., сключен между на ищеца и трето лице, по който
ответникът Р.З.С., като поръчител е солидарен длъжник, следва да бъде признат
за основателен.
При тези
съображения съдът достигна до извод, че общият размер на доказаното вземане,
предмет на спора, възлиза на 15754.88 лв., което предопределя
частична основателност до този размер на предявения иск, който следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 15 894.27 лева,
включващ
разликата до 5 931.70 лв. договорна лихва
Следва
да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски, както за исковото,
така и за заповедното производство, като съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК общия размер на разноските следва да бъде съобразен с уважената част
от иска.
Ищецът
претендира и доказва разноски – 292.41 лв. държавна такса, 350.00 лв. депозит
за вещо лице и 1006.83 лв. за особен представител в исковото производство,
както и 393.36 лв. разноски в заповедното - или общо 2 042.60 лева.
Съобразно
уважена/отхвърлена част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 2 024.69 лева.
На
особения представител следва да бъде изплатено възнаграждението от внесения за
това депозит.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „М.“ № 19, представлявано от
Главния изпълнителен директор В. М. С.и Изпълнителният директор Д. Н. Н., чрез
пълномощника им главен юрисконсулт на "Банка ДСК" ЕАД, Регионален
център гр.Плевен В. А. В., че Р.З.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, дължи: сумата от 9829.70 лв. – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 19.08.2014 г.; сумата от 5 792.31 лв. - възнаградителната
(договорна) лихва за периода от 05.12.2014 г. до 28.01.2019 г.; сумата от 12.87
лв. - частично претендирана лихва за забава за периода от 12.12.2014 г. до
11.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
13.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 120.00 лв. - дължими
разноски при изискуем кредит, което вземане произтича от Договор за кредит за
текущо потребление от 19.08.2014 г., сключен между на ищеца и трето лице, по
който ответникът Р.З.С., като поръчител е солидарен длъжник, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния претендиран размер от 15 894.27 лв., включващ разликата до 5 931.70
лв. договорна лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.З.С., с горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 2 024.69 лв., представляваща разноски в
заповедното и исковото производство съобразно уважената част от иска.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител адвокат М.М. в
размер на 1006.83 лв. от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: