О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      №260104/18.2.2021 г.

 

18.02.2021 год.,  гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на       18        февруари      2021  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                                

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                 2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело    № 46   по описа за    2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* и по въззивна жалба на Д.Б.П., двете против Решение №260210/08.12.2020 г., постановено по гр.д.№4447/2019 г. по описа на ЯРС.

С въззивната си жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва първоинстанционното решение в частта, с която предявения от Д.Б.П. иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 1500 лв. до 3000 лв., като иска отмяна и отхвърляне на иска в тази част. В жалбата се сочи, че сумата на необжалвания размер на обезщетението за неимуществени вреди и за имуществените вреди, ведно с лихвата, е преведена по представената банкова сметка ***, за което към жалбата са представени доказателства. Според жалбоподателя не са налице основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по-голям от 1500 лв. В условие на евентуалност е заявено искане за намаляване на размера на присъденото застрахователно обезщетение, поради неговата прекомерност с оглед наличието на съпричиняване в значителен размер. Сочи се, че съда неправилно е оценил доказателствата, съответно определил степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия. Заявени са и подробни доводи, че определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайната съдебна практика, не е съобразено с действителните вреди, търпени от ищеца и значително надвишава справедливото и достатъчно да ги компенсира обезщетение. В тази връзка, при условие на евентуалност, се иска намаляване на определеното обезщетение. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В депозирания отговор на въззивната жалба Д.Б.П., чрез адв.Д.Т. от САК е заявил становище за неоснователността й и иска оставянето й без уважение. За неоснователни намира доводите за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно поставянето на предпазен колан от пострадалия. Заявява, че твърдението на ответника, че пострадалия е пътувал без предпазен колан се оборва от доказателствата по делото. По отношение твърдението за присъждане на обезщетение в твърде завишен размер и в противоречие с чл.52 ЗЗД, намират същото за необосновано.

С въззивната си жалба Д.Б.П., чрез адв.Д.Т. от САК оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД над уважения размер от 3 000 лв. до размера от 8 000 лв. Иска отмяна на решението в тази отхвърлителна част и постановяването на друго, с което иска му за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 8000 лв. Заявени са подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Посочени са за неправилни изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. такова от доказателствата по делото не се установявало. Заявено е и твърдение за неправилна оценка от страна на съда на всички получени от ищеца телесни и психически увреждания, довело в тази връзка до неправилната им парична оценка, т.е. до определяне на несправедлив размер на обезщетението Заявени са и оплаквания за неправилно определяне на началния момент на дължимата лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като жалбоподателя счита, че такава следва да му бъде присъдена от датата на увреждането.  Заявена е и претенция за присъждане на разноски и минимално адвокатско възнаграждение.

В отговор на въззивната жалба въззиваемият застраховател я оспорва, като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Сочи за напълно необосновани доводите, на които се основава недоволството от решението в атакуваната част.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази закона, ЯОС намери и двете въззивни жалби за допустими, като подадени в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и при наличие на интерес от обжалване, поради което следва да бъдат разгледани в о.с.з.

Доказателствени искания страните не са заявили.

Мотивиран от изложеното, Ямболският окръжен съд:  

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 06.04.2021 г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните. На всяка от страните да се връчи и препис от писмения отговор на другата страна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.