Р Е Ш Е Н И Е
№ 1621
08.10.2019 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1642 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Л.М., с адрес: *** против
Заповед №ЗХУ-ИО/Д-А/165/ФП/03.06.2019 год. на директор Дирекция „Социално
подпомагане“ - Бургас, потвърдена с решение № 28, изх.№ 02-РД06-0028/28.06.2019
год. на директор РДСП – Бургас, в частта относно определената начална дата за
отпускане на месечната финансова подкрепа. Със заповедта на М. е отпусната
месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 52.20 лв., считано
от 01.05.2019 год. до 31.05.2024 год. В сезиращата съда жалба се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно приложение
на материалния закон – неточно определена със заповедта начална дата за
изплащане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от Закона за хората с
увреждания /ЗХУ/. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново
произнасяне от органа само в частта, относно началната дата, от която следва да
бъде отпускана помощта.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от процесуален представител – адв. М. /л.45/, която поддържа
жалбата, представя писмени доказателства и пледира присъждане на разноски.
Представя и писмени бележки.
Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас, се представлява от юк. Д. /л.46/, която оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски.
Административен
съд- Бургас, осемнадесети състав, като прецени доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Производството
по издаване на оспорената заповед е започнало във връзка с подадено от И.М. до
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас заявление - декларация №
ЗХУ-ИО/Д-А/165 от 10.04.2019 год. за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите /л.24/. Към заявлението са приложени формуляр за самооценка на
лице с увреждания /л.25 – л. 29/, Експертно решение на ТЕЛК №
2033/154/19.09.2018г. и ЕР на НЕЛК № 100/009/21.01.2019 год., с което е
отменено ЕР на ТЕЛК и е определена оценка на работоспособност – 80 % трайна
намалена работоспособност. По така подаденото заявление, на 27.05.2019 год. е
изготвена индивидуална оценка на потребностите за хора с уреждания на И.М., с
която е дадена положителна оценка за предоставяне на месечна финансова подкрепа
/л.5/.
На
основание чл.25, ал.1 от ЗХУ, във вр. с чл.65, ал.1 и чл.66 от Правилника за
прилагане на ЗХУ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на
потребностите от 27.05.2019 год. е издадена оспорената заповед №
ЗХУ-ОИ/Д-А/165/ФП/03.06.2019 год. на директора на ДСП - Бургас, с която М. е
отпусната месечна финансова помощ по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от 01.05.2019 год.
до 31.05.2024 год. Недоволен от така издадената заповед и по конкретно от
началния срок за изплащане на месечната финансова подкрепа, М. е оспорил същата
пред по-горестоящия орган /л.22/. С решение № 28 с изх.№
02-РД06-0028/28.06.2019 год., директорът на РДСП – Бургас е отхвърлил жалбата
на И.М., като е счел, че не са налице основания за отмяна на заповедта на директора
на ДСП - Бургас /л. 6- л.7/. Решението е връчено на адресата на 03.07.2019 год.
/л. 37/, като М. е обжалвал същото с жалба, депозирана в Административен съд –
Бургас на 15.07.2019 год.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна
страна и в срока по чл.149, ал.1 от АПК е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По своята
правна същност заповед № ЗХУ-ОИ/Д-А/165/ФП/ 03.06.2019 год. на директора на ДСП
- Бургас е индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК. По отношение на него следователно намират приложение
правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и реда за
административно и съдебно оспорване. Оспорената Заповед, както и
потвърждаващото го решение № 28 с изх.№ 02-РД06-0028/28.06.2019 год. на
директор РДСП – Бургас са издадени от компетентен орган, при спазване
изискванията за форма. Посочени са както фактическите, така и правните
основания за тяхното издаване. Спазени са административно производствените
правила при обжалването на Заповедта пред по-горестоящия административен орган,
който се е произнесъл с Решение.
Заповедта
е издадена при точното приложение на материалния закон и е съобразена с целта
на същия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои
от два компонента 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на
увреждането и 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. В чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над
18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69,
т. 1 от закона, като жалбоподателят попада сред тези по т. 2, с оглед степента
на увреждане от 80% ТНР, съгласно ЕР на НЕЛК № 100/009/21.01.2019 год. и размера
на дължимата финансова подкрепа следва да е 15% от линията на бедност.
Правният
спор в настоящото съдебно производство касае началната дата на отпуснатата със
заповедта месечна финансова подкрепа.
В нормата
на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ е посочено, че хората с увреждания съобразно своите потребности
имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. В ал.2
на чл.20 от ЗХУ е указано, че оценката по ал. 1 изследва функционалните
затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и
наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и
вида на подкрепата.
Съгласно
чл. 24, ал.1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на финансова подкрепа
съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 за осигуряване на
помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. В ал.2 от
същата разпоредба е указано, че хората с трайни увреждания съгласно
индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 имат право на:
1.
финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство;
2.
финансова подкрепа за приспособяване на жилище;
3.
финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;
4.
финансова подкрепа наем на общинско жилище;
5.
месечна финансова подкрепа.
Съгласно
чл.24, ал.3 от ЗХУ, хората с увреждания имат право да ползват социални услуги,
лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в
индивидуалната им оценка по чл. 20, при условия и по ред, определени със закон.
Разпоредбата
на чл.25, ал.1, т.1 от ЗХУ гласи, че въз основа на заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане
на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1. Именно такъв е настоящият
случай.
В чл. 81 от ЗХУ е предвидено, че редът за отпускане, изплащане,
изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се
определя с правилника за прилагането на закона. Такъв е приет с ПМС № 65/29.03.2019 г. /ДВ, бр. 27/02.04.2019 г./, в сила от 01.04.2019 год.
Същият е приложим към датата на издаване на оспорената заповед – 03.06.2019 год.
Финансовата подкрепа е уредена в Глава IV, раздел IV от Правилника за прилагане
на ЗХУ.
Доколкото
в настоящата хипотеза не се оспорва отпуснатата финансова подкрепа,
основанието, на което е отпусната и нейния размер, а само определения от
компетентния орган начален период, то следва да се посочи, че според чл.66,
ал.1 от ППЗХУ /приложим по силата на чл.81 от ЗХУ/, месечната финансова
подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на
оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната
в обстоятелствата. Видно от ал.3 на същата разпоредба месечната
финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена
индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на
месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с
изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември,
която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.
В случая,
от неоспорената по делото фактическа обстановка, се установява, че заявлението-декларация
за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ е
подадено на 10.04.2019г., а оценката е издадена на 27.05.2019 год., при
спазване изискването на чл.22, ал.4 от ЗХУ, който гласи, че индивидуалната оценка на
потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване
на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането
на закона. Съобразно установения с чл.66, ал.3 от ППЗХУ срок за отпускане и
изплащане на месечната финансова подкрепа и предвид датата на изготвяне на
индивидуалната оценка – 27.05.2019 год., то съдът намира за неоснователни
релевираните в жалбата възражения за неправилно определен начален момент на
изплащане на подкрепата. Като е определил начален момент на изплащане на
месечната финансова подкрепа по чл.70, т. 2 от ЗХУ от 01.05.2019 год.,
административният орган, при спазване разпоредбите на ЗХИ и правилника за
неговото прилагане е издал административен акт, за който не са налице основанията
по чл.146, т.4 от АПК, тъй като безспорно, определената от органа начална дата
за изплащане на финансовата подкрепа представлява 1-вото число на месеца, в
който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите – чл.66, ал.3 от
ППЗХУ.
По
горните съображения, настоящия съдебен състав на Административен съд - Бургас
счита, че административният орган е постановил законосъобразен административен
акт, за който не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Що се касае
до развитите в жалбата и писмената защита възражения, които касаят
предходно прекратяване на изплащане на помощи, то тези възражения не следва да
бъдат коментирани, тъй като прекратяването на изплащането на помощи не е
предмет на настоящото дело и законосъобразността му не следва да бъде обсъждана
в настоящия съдения акт.
С оглед
изхода от делото и предвид изричното уточнение на процесуалния представител на
ответната страна, че не се претендират разноски по делото, съдът не присъжда
такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Л.М., с адрес: *** против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-А/165/ФП/03.06.2019
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, потвърдена с
решение № 28, изх.№ 02-РД06-0028/28.06.2019 г. на директора на РДСП – Бургас, в
частта относно определената начална дата за отпускане на месечната финансова
подкрепа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: