№ 19447
гр. София, 02.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора В. Вл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20231110214882 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. Г. Л., явява се лично, доведен от Следствен арест,
находящ се на ул. „Майор Георги Векилски“ № 2. За него се явява адвокат Т.
Н. – упълномощен защитник от ДП.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор В. Чолакова.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да гледаме делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по л. к. № ...:
Л. Г. Л., роден на ... г., в гр. София, българин, български гражданин,
средно образование, неосъждан, неженен, работи като „механик“ в „ХХХ“
ЕООД постоянен и настоящ адрес: ХХХ, ЕГН: **********.
1
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на
състава на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Отводи няма да правя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по чл.64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
обвиняемия Л..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане. Няма да соча
доказателства. Нямам доказателствени искания.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Нямам доказателства, освен да се
приемем завереното копие от трудов договор.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Разбирам искането на СРП. Не желая да давам
обяснения.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде приобщено.
СЪДЪТ намира, че представеното копие на документ разкрива
отношение към предмета на настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към неговите материали копие от трудов
2
договор с № 197/28.08.2023 г., сключен между „ХХХ“ЕООД и Л. Г. Л..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Намирам делото за изяснено от фактическа
страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане за вземане на
мярка за неотклонение по отношение на обв. Л.. На първо място, от
материалите по делото е видно, че на Л. Г. Л. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, което е тежко умишлено, по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. От събраните до момента доказателства по
делото може да се направи обосновано предположение, че именно
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение. Този извод следва от извършените до настоящия етап действия по
разследването.
Налице е също така предпоставката, посочена в разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от НПК, която трябва да е кумулативно съществуваща наред с
обоснованото предположение, а именно реална опасност обв. Л. да извърши
друго престъпление. Това следва, на първо място, от естеството и механизма
на извършеното, както и проявената чрез процесното деяние изключително
висока степен на обществена опасност. Видно от материалите по делото е, че
обвиняемият е нападнал младо момиче, в тъмната част от денонощието,
демонстрирайки безнаказаност и неангажираност към социалните норми на
етично поведение, нападайки момичето, на обществено място, пред дома й.
Изложеното дотук обосновава риска от последваща престъпна дейност, който
3
е реален, а не хипотетичен. В действителност, видно от справката за съдимост
на Л., същият е неосъждан. Но това не променя извода, че обвиняемият
следва да бъде изолиран за определен период от време от обществото, с цел
осигуряване на обществения ред и спокойствие. В тази насока е и практиката
на ЕСПЧ, която приема, че високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, дори сама по себе си, е достатъчна, за да обуслови
нуждата от налагане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Всичко изложено дотук обосновава необходимостта от вземане на мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия, като единствено годна да бе обезпечи
целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 в НПК, като моля да се
произнесете в тази насока.
ЗАЩИТНИКЪТ: Уважаема госпожо съдия, уважаема госпожо
прокурор, моля да не уважавате искането на СРП, за взимане на най-тежката
мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми Л. Г. Л..
Основанията ми за това са следните: на първо място, считам, че категорично
няма доказателства за обоснованото предположение подзащитният ми да е
извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, а именно такова за
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Считам, че в тази насока особено
показателни са показанията на свидетелите, разпитани по настоящото
досъдебното производство, КСС, ГЙГ и на сестрата на РТ, а именно ЖТ.
Пострадалата е посочила нейните приятелки и състудентки, с които е била на
мястото, от което си е тръгнала и това е бил, може би, повода да ги разпитат.
В показанията на свидетелката С, на л. 23 от досъдебното производство, е
записано, цитирам: „В съобщение съобщи точно какво е станало. Беше
написала, че някакъв изтичал зад нея, приклещил я е, опитал се да й запуши
устата, при което тя започнала да го налага и да крещи. Той се уплашил и
избягал“. В показанията на свидетелката ГЙГ е записано: „Така, след като
Радина си тръгна, някъде към 06:00 часа, получих съобщение, което гласеше:
„Хора, прибрах се, но на косъм да не е благополучно.“ В момента, в който
получих съобщението, Кристина беше до мен и се опита да й звънне, но
Радина не й вдигна. Кристина продължаваше да пише по телефона и видях, че
тогава ни разказа, че когато си отключвала входната врата на блока, в който
живее, някакъв човек е връхлетял върху нея и й запушил устата. Радина каза,
4
че е започнала да крещи и да го налага, и човекът се стреснал и избягал.“
Извинявайте, аз не виждам абсолютно никъде доказателства, които да сочат
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. В този смисъл, бих посочил и
показанията на свидетелката - сестрата на РТ, тя е на л. 15: „Радина ми е
писала в 05:54, че вече е вкъщи, но чака полицейски служители, тъй като била
нападната пред входа. Радина ми беше писала, че един младеж я приклещил и
й вдигнал полата, тя се съпротивлявала, което принудило младежа да избяга.“
Не виждам доказателства за виновност по чл. 150, ал. 1 от НК, но
независимо, че считам, че няма обосновано предположение по този текст, не е
и без значение да кажа, че втората кумулативно изискуема предпоставка, а
именно, че ако е на свобода, би могъл да се укрие или извърши престъпление,
категорично не се доказва. Той е с чисто съдебно минало, работи на трудов
договор, с постоянен адрес е. Считам, че ако решите да определите мярка за
неотклонение, каквато и да било, различна от задържане под стража,
категорично няма данни, че би се укрил или извършил каквото и да е било
престъпление. Не зная в кой момент се е появило това другото твърдение, за
опипване в дадена област, но след като в показанията на приятелките, на
които тя е писала и на нейната сестра й липсва такава информация, аз мога
само да предполагам в какъв момент се е появило това нещо, но така или
иначе, ако е имало, то е щяло да стане известно веднага на хората, с които тя е
разменила съобщение. И тъй като в искането е записано, че обвинението се
подкрепя от показанията на свидетелите, с изключение на полицейските
служители, които са разпитани на следващ ден и естествено, там, тези
докладните, аз смятам, че доказателства за извършено престъпление по чл.
150, ал.1 от НК няма.
С оглед всичко изложено, Ви моля да не уважавате искането на СРП за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Моля да
определите друга различна мярка за неотклонение. Считам, че няма
доказателства, че би се укрил или би извършил престъпление. Той работи на
трудов договор и не смятам, че трябва да му се прекъсва нормалния житейски
път с една мярка за неотклонение. Моля за Вашето произнасяне в тази насока!
Благодаря Ви!
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Няма да се укривам. Няма да преча на нищо. Моля
5
да не ме задържате!
СЪДЪТ, на основание чл.297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Моля да не ме задържате! Винаги ще съм на Ваше
разположение.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК. Образувано е във връзка с
постъпило искане от представител на СРП за постановяване на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Л. Г. Л.,
ЕГН **********.
За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, освен базисните
предпоставки за валидното привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
и/или по-тежко наказание, съдът следва да формира извод въз основа на
събраните по делото допустими и относими доказателствени източници и за
съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и
за наличието на някоя от алтернативно дадени опасности – да се укрие или да
извърши престъпление.
Л. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено на
29.10.2023 г. престъпление с правна квалификация по чл.150, ал.1 от НК,
наказуемо с „Лишаване от свобода“ в размер от 2 до 8 години.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото
релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод,
че към настоящия етап от разследването фактът на извършеното престъпно
посегателство, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм,
пострадало лице и неговото авторство са подкрепени от събраните
6
доказателства в достатъчна степен, за да формират наличието на обосновано
предположение, като първа и основна процесуална предпоставка, изискуема
от нормата на чл.63, ал.1 от НПК.
В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на
свидетелите РТ, ЖТ, К С, ГГ, КК и ИХ, тълкувани ведно с протокол за
разпознаване. Приобщените в хода на производството доказателства и
доказателствени средства са последователни и вътрешно непротиворечиви,
като изграждат стройна система от преки и косвени материални източници на
факти, които този съд цени като достоверни, еднопосочно относими към
основните признаци на състава на процесното деяние и позволяващи на този
ранен етап неговото установяване.
При преценката за наличието на консолидация на материалите по
делото, този съд поставя в основата на обоснованото предположение за
авторство на деянието показанията на свид. РТ – посочена като пострадало от
блудството лице. Отсъстват аргументи, с които да бъде убедително обоснован
мотив за недобросъвестно процесуално поведение на този свидетел, целящо
насочването на държавната принуда към обвиняемия чрез изграждане на
набеждаваща теза. Свид. Т категорично е споделила отличителни белези на
своя нападател, разкриващи идентичност с отделни външни характеристики
на Л.. Проследила е спецификите в неговите действия, с които е пристъпил
към посегателството срещу половата й неприкосновеност. Нейните разкази,
записани в протоколите от неколкократните й разпити, разкриват пълен
унисон помежду си. Без колебания пострадалата е посочила именно
обвиняемия, като лицето, реализирало нападение срещу нея, удостоверено и в
приложения по делото протокол от проведеното с участието й разпознаване.
Пресъздадените от пострадалата непосредствени възприятия за
извършеното спрямо нея намират, макар и косвено потвърждение в
показанията на свидетелите КСК и ИБХ. Полицейските служители
непосредствено са реализирали контакт с момичето след нападението,
придобили са преки впечатления от психическото му състояние, изразяващо
уплаха, както и са запаметили сведенията, с които то уличава действията на
своя нападател, като включващи опипване по интимните части на тялото, за
изпълнението на което е използвана като средство физическа принуда.
Служат в подкрепа на изводите, достигнати от този съд и показанията
7
на свидетелите ЖТ, К С, ГГ. Макар и предлагащи косвени доказателства, те
допринасят за обективна проверка на житейската правдивост и
достоверността на сведенията на пострадалата, като основен очевидец по
делото. Съдът не споделя възраженията на защитата относно тяхната
стойност, доколкото съдържателното им послание не е тълкувано в
съответствие с действително въплътената в тях воля на всяко от разпитваните
лица, изводима от цялостното текстово изложение. В показанията на
свидетеля ЖТ недвусмислено се откриват пасажи, с които се пресъздава
разказът на пострадалата за нападение, включващо упражнена физическа
сила, изразила се в притискане на тялото, запушване на устата и следвана от
опипване на половия й орган. От своя страна, свид. С цитира кратко текстово
съобщение на своята приятелка, в което фигурира оплакването й, че „реално е
можела да бъде изнасилена“. Кореспондират твърденията на двете момичета
и относно затрудненията в емоционалното състояние на РТ след събитията.
Фактите, изводими от обсъдените по- горе доказателствени материали,
дават достатъчна информация за връзката между Л. и реализираното
посегателство. Действително, разкриват се обстоятелства, които следва да
бъдат изяснени, по- конкретно наличието или липсата на технически видео и
аудиозаписи, чието съдържание да е относимо към предмета на доказване по
делото, както и с оглед утвърждаване или отхвърляне на авторството на
деянието, евентуално издирване на трафични и други компютърни данни,
допълнителен разпит на свидетели, включително проверка психичното
състояние на привлеченото към отговорност лице и прилагане на други
способи за доказване, така че да се достигне до безспорност на изводите по
същество в насока изграждане на окончателната теза на държавното
обвинение. Въпреки това, понастоящем формираната съвкупност е
достатъчна, за да послужи за обосновка на търсената от прокуратурата мярка
за процесуална принуда. Удовлетворено е изискването доказателствената
маса на пръв поглед да позволява разумен извод и обосновано предположение
с висок по степен интензитет, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за
което е привлечен към отговорност. Решаващият орган изхожда и от
позицията, че на този етап от производството, с оглед характера на мерките за
неотклонение и заложените в тях цели, първата и основна предпоставка,
установена в чл.63, ал.1 от НПК, не следва да бъде доказана с онази
категоричност, изискуема от закона при повдигане на обвинение от
8
Прокуратурата с обвинителния акт, с който в пълнота се развива
обвинителната теза и се детерминират фактическите рамки на процеса.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че липсва такава от укриване на
обвиняемия. Л. е с установена самоличност и с известен по делото адрес. Това
указва неговата трайна фактическа обвързаност с посоченото населено място,
като липсват доказателствени източници за обосноваване на склонност у
обвиняемото лице към радикална промяна на местоживеенето.
От доказателствените източници по делото обаче се установява
съществуването на реална опасност от извършване на друго престъпление,
която е пряка и непосредствена, а не хипотетична. Последователно,
включително и в практиката на Европейския съд по правата на човека, е
възприето, че самостоятелно тежестта на деянието и изводимата от други
източници степен на опасност на дееца могат да послужат за обосновка за
необходимостта от налагане на най- тежката форма на процесуална принуда,
без да се накърнява забраната за самоцелност при приложението на този
процесуален институт. Негативната оценка на личността на обвиняемия в
конкретния случай се формира от обществената опасност на самото деяние.
Механизмът на извършването му се отличава с дързост и хладнокръвие.
Макар и реализирано в тъмната част на денонощието, то е предприето на
обществено място – пред входната врата на жилищен блок, достъпът до което
не е ограничен, т.е. с пълното съзнание, че извършеното би могло да бъде
възприето и от други граждани, а авторът лесно задържан. Още повече когато
жилището на обвиняемия се е намирало в същия квартал и в близост до блока
на пострадалата, където е предприето деянието. Обосновано може да се
приеме, че единствено случайната възможност на пострадалата да изкрещи за
помощ, провокирало уплаха у нападателя, е възпрепятствала и
продължението на неговите действия. Разкрива се абсолютна демонстрация
на пренебрежение към установения запрет да се накърнява чуждата правна
сфера, което мотивира и изводът на този съд за завишената степен на
обществена опасност на деянието и личността на извършителя. Изброените
обстоятелства, според този съд, позволяват да се аргументира разумността и
съответността на най- тежката мярка за неотклонение спрямо реализираното
посегателство. В този смисъл, искреният стремеж да бъде защитен
общественият интерес следва да надделее над респекта към личната свобода и
9
презумцията за невиновност.
В отговор на възраженията на защитника, този съд споделя разбирането
си, че по настоящото дело не се разкриват обстоятелства, способстващи
извод, че по – ниска по интензитет мярка за процесуална принуда,
включително „Домашен арест”, би изиграла възпиращата роля, която е
поставена пред нея спрямо обвиняемия. Противен извод не налага и
предложеният на вниманието на съда трудов ангажимент, който като факт е
възникнал няколко месеца преди инкриминираната проява. Очевидно е, че
обстоятелство от този порядък не е изиграло възпираща роля спрямо
мотивацията да бъде реализирано престъпление против половата
неприкосновеност на пострадалата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
адекватната мярка за неотклонение към този момент, която ще обезпечи
ритмичното приключване на наказателното производство в рамките на
изискуемия от закона разумен срок и същевременно ще осигури
спокойствието на гражданите с оглед ограничаване възможността на
обвиняемия да извърши друго престъпление, е най-тежката такава, а именно -
задържане под стража.
Така мотивиран, на основание чл. 64, ал. 4, предл. 1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на Л.
Г. Л., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство №3382 ЗМК - 1654/2023 г. по описа на 07 РУ- СДВР,
прокурорска преписка №41639/2023 г. по описа на Софийска районна
прокуратура.
На основание чл.64, ал.5 от НПК, определението подлежи на незабавно
изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС,
10
НО в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба и протест насрочва делото пред СГС за 09.11.2023 г.,
в 10:00 ч., за която дата страните уведомени от днес.
След влизане в сила на определението, копие от същото да се изпрати на
СРП за изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на упълномощения защитник,
включително да се изпрати на посочената от него електронна поща: ХХХ
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:40
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11