Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260370
гр.Бургас, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 710 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Р.Л.К. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. К.
против наказателно постановление № 20-0769-000530 от 17.03.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
С
жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
и моли да се отмени. Не било ясно клипа и снимковия материал с какво АТСС са
направени, не било ясно дали е мобилно или стационарно. Намира, че липсват
предпоставките за използване на АТСС съгласно Наредба № 8121з-523 от
12.05.2015г. Следвало да се състави протокол, на който да се запише дали
мобилното техническо средство е прикрепено към земята или към автомобил. Не
била посочена посоката на движение на автомобила. Налице било разминаване между
правната квалификация, дадена в АУАН и тази в НП. Било нарушено правото на
защита на санкционираното лице за какво нарушение се привлича. Оспорват се
резултатите от измерването на скоростта, както и фактическата обстановка. Излагат
се съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание, жалбоподателката не се явява, за нея се явява адв. К., който
поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателката на 05.02.2021 г., а
жалбата е депозирана на 10.02.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
На
22.01.2020г. свидетелят С.Д. съставил АУАН срещу Р.Л.К. за това, че на
06.01.2020г. в 10,43 часа в община Бургас, на път първи клас I- 9 на км. 230+800 в посока
Военно-почивен дом към кв. Сарафово управлява лек автомобил „Мерцедес” с рег. №
******* с наказуема скорост 163 км/ч при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч. Нарушението е установено под клип
№ 19394 АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 с отчетен
толеранс на измерената скорост от -3%. Снимков материал с параметрите показан
на водача. Декларация по чл. 188 ЗДвП от 10.01.2020г., с което нарушил чл. 21,
ал. 2 ЗДвП. АУАН е връчен на Р.К. на 31.01.2020г.
Съдът, след анализ на събраните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства намира, че нарушението
е установено на 06.01.2020г. в 10,43 часа с АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14, което било
монтирано в обозначен със знаци „полиция” служебен автомобил на Сектор „Пътна
полиция” с точно местоположение ПП I-9 км. 230+800 в посока от Военно-почивен дом към
кв. Сарафово. Ограничението в този участък било 80 км/ч въведено с пътен знак
В-26. Св. Д. установил нарушението, като след приключване на работа снел от
паметта на АТСС файловете във вид на снимков материал и установил собствеността
на автомобила. Изпратил на установения адрес на собственика за връчване чрез
Началник на РУ Несебър покана за явяване за съставяне на АУАН, снимки, както и
декларация по чл. 188 ЗДвП. При актосъставителя обаче се върнала само попълнена
декларация по чл. 188 ЗДвП, но не и разписка за получена покана за съставяне на
АУАН. Собственичката Р.К. попълнила декларация, че е управлявала лично автомобила
на установената дата. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и след това
изпратен за връчване чрез Началника на РУ Несебър като бил връчен на Р.К. лично
на 31.01.2020г.
НП
е издадено на 17.03.2020г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на Р.К. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Съгласно
удостоверение за одобрен тип средство за измерване мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване, а
съгласно протокол 1-5-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14
съответства на одобрения тип.
Представя
се изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
съгласно който АТСС TFR1-M
с
фабр. № 644/14 на 06.01.2020г. е поставено в служебен автомобил А7863КК в гр.
Бургас ПП I – 9 км.230+800 в посока
от Военно-почивен дом към кв. Сарафово с начало на работа 09,30 часа до 11,30
часа.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени
са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица,
в предвидените по закон правомощия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която изисква нарушителят да е
неизвестен, да не може да се намери или след покана да не се яви. В случая АУАН
е съставен в отсъствие на нарушителя, което представлява процесуално нарушение,
но съдебния състав намира, че това нарушение не е съществено за правото на
защита на санкционираното лице. Действително, от една страна от събраните по
делото доказателства се установява, че АУАН не е съставен в присъствие на Р.К..
В същото време обаче се установява, че поканата за съставяне на АУАН е била
изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала
попълнена декларация от лицето, собственик на автомобила, на същата е бил
надлежно връчен съставения АУАН, срещу който е могла да възрази и да упражни
правото си на защита. Ето защо съдебният състав намира, че неотразяването в
разписка, че поканата за съставяне на АУАН е връчена, не е засегнало съществено
правото на защита. Констатираното процесуално нарушение попада в хипотезата
на чл.53, ал.2 ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин, извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в този смисъл Решение
№ 1168 от 17.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1478 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 785 от 19.04.2019 г. по к. адм. н. д. №
564 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 568 от
08.04.2014 г. по н. д. № 8 / 2014 г. на XIV състав на Административен съд –
Бургас и др.).
Според
този съдебен състав ясно е посочено мястото на нарушението и кога е извършено,
посочена е и посоката на движение. Скоростта е установена с АТСС, което е било
поставено в служебен автомобил, за което е съставен съответния протокол по Наредба
№ 8121з-523 от 12.05.2015г. Неоснователни са възраженията за това, че не било
посочено как е поставено АТСС. В
протокола е посочено конкретно, че АТСС е било поставено в служебен автомобил,
на който е посочен регистрационния номер, въведеното ограничение на скоростта,
мястото на поставяне на техническото средство, посоката на движение. Техническото
средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да
установи нарушението. Неправилно се твърди в жалбата различие на номерата на
АТСС, тъй като същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M, а съгласно протокол
1-5-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1M № 4835 с идент. № 644/14
съответства на одобрения тип.
Посочено
е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена
сила не е оборена.
Не
се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере
в какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ясно е посочена нарушената
разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава
санкционираното лице (така Решение № 242/16.02.2021г. по КНАХД № 2467/2020г. на
БАС). В случая нарушението е установено след преминаване на пътен знак Д11 като
е било сигнализирано ограничение на скоростта 80 км/ч с пътен знак, а
жалбоподателката като водач на МПС се е движила с отчетена скорост от 168 км/ч.
Скоростта е установена с годно техническо средство като е отчетен и толеранс –
посочено е, че наказуемото превишение е 163 км/ч, за което е издаден АУАН и НП,
поради което не се касае за засягане на правото на защита.
Безспорно
е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно Р.К. е управлявала процесния
автомобил. Това е доказано по надлежния ред, чрез попълнена от нея декларация
по чл.188 от ЗДвП, в която тя сама е посочила, че е
управлявала автомобила на процесната дата.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявала
жалбоподателката е заснет при движение със скорост от 168 км/ч, от мобилно
техническо средство - мобилна система за контрол на скоростта, поставена в
служебен автомобил, като е отчетена и допустимата грешка от 3% при измерване на
скоростта. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП, в която собственоръчно е посочила, че
е собственик на автомобила, регистрационния му номер, дата, час и че МПС-то е
управлявано лично от нея в този момент.
Санкционната
норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая наказуемата скорост е 163
км/ч и се касае за превишение с 83 км/ч, поради което е правилно определен
размерът на наказанието глоба в размер на 1000 лева.
По
тези съображения нарушението е доказано безспорно и всички възражения в
жалбата, са неоснователни, а НП следва да се потвърди.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като в
случая, право на разноски има само АНО, който не е претендирал такива и затова
не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0769-000530 от 17.03.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Р.Л.К. е наложена глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС