№ 9117
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110139193 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата си молба, че ответникът ИВ.
Г. М. неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество със сумата от 294,73
лева, от която 226,04 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за
периода от м.05.2018г. до м.03.20019г., 49,68 лева – законна лихва за забава от 01.07.2018
г. до 23.02.2021 г. както и сумата за дялово разпределение на обща стойност 19.00 лв. за
периода 05.2018г.-03.2019г, от която сума главница в размер на 15.68 лв. и лихва в размер
на 3.32 лева. Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди по смисъла на §1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, доставяна в
топлоснабден имот, находящ се в София, общ. Триадица, ул. Хан Аспарух № 16, магазин на
ъгъла с улица „Цар Асен“ с аб.№ 340906, като ответникът не е изпълнил задълженията си
във връзка със сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, поради което
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се
е обогатил неоснователно до размера обедняването. До момента обаче не бил погасил
задълженията си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи процесните суми., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 12848/2021г. по описа на СРС, 24
състав, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение, поради което
и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване
със сила на присъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми,
представляващи паричната равностойност на онова, с което се е обогатил ответника без
1
основание за сметка на ищцовото дружество, до размера на обедняването.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Сочи, че имотът не е стопанисван от него, а от
13.03.2019 г. не е негова собственост. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, като потребител на ТЕ за стопански нужди в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответникът е да докаже правопогасяващи или правоизключващи факти.
Няма спор между страните по делото, че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот до 13.03.2019г., представляващ МАГАЗИН, находящ се в София, общ.
Триадица, ул. Хан Аспарух № 16 на ъгъла с улица „Цар Асен“ с аб.№ 340906, придобит чрез
наследствено правоприемство.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 12848/2021 год. по описа на СРС,
ГО, 24 състав, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 04.03.2021г., като в законоустановения срок срещу издадена заповед
ответникът е депозирал възражение, поради което ищецът е предявил искове за
установяване дължимостта на посочените суми.
По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Н. М., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което
се установява, че суми за отопление на имота не са начислени на аб.№ 340906, тъй като в
имота няма присъединени към отоплителната инсталация радиатори или тръбни
отоплителни тела. Имотът не се отоплява посредством топлинна енергия, доставена от
“Топлофикация София” ЕАД. Сумите за топла вода са изчислени от ФДР за един потребител
съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 06.04.2007г., Изм. и Доп.
Д.В., бр. 94/29.10.2013г., в който е записано, че при липса на узаконен водомер в имота или
на достъп за отчет, се начисляват по 140 литра вода на обитател за едно денонощие на
потребление. Според чл.153, ал.6 от ЗЕ, ДВ, бр.74 от 08.09.2006г., абонатите, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация са
начислени от ФДР на основание чл.143, ал.1 от ЗЕ от 2006г. Изчисленията на ТЕ за сградна
инсталация са извършени по т.6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., Изм. и Доп. Д.В., бр. 94/29.10.2013г. Начислените на
ответника суми за топлинна енергия през процесния период са прогнозно фактурираните от
“Топлофикация София” ЕАД суми, коригирани с тези, изчислени при дяловото
разпределение на ТЕ от ФДР в размер на 284,72 лева. Всички суми за топлинна енергия,
2
цитирани по-горе, са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени по време или след исковия период.
В.л. не включва в стойността на главницата за топлоенергия сумите, дължими за отчет на
уредите и изготвяне на изравнителните сметки от ФДР.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Л. Б., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се
установява, че към 13.06.2022 г. няма данни за извършени плащания от ответника, които да
погасяват задължения от процесния период за имот с адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух" №
16, магазин на ъгъла с ул. „Цар Асен", с аб.№ Т340906. Непогасените задължения за
процесния период от м.05.2018 до м.03.2019 г. са в размер на 241.72 лв., от тях за топлинна
енергия 226,04 лв. и за дялово разпределение на топлинна енергия 15,68 лв. Въведените в
системата на „Топлофикация София" ЕАД изравнителни сметки през процесния период са
посочени по периоди, дати и суми в т.2 на констативно съобразителната част. Със сумите за
връщане по изравнителни сметки за процесния периода не са прихванати сметки
предхождащи процесния период. Ответникът има сума за доплащане по изравнителни
сметки за процесния период в размер на 71,51 лв. Размерът на дължимите суми за топлинна
енергия за процесния период - главница, общо и по отделни пера за отделните месеци на
процесния период, е посочен в т.3 на констативно-съобразителната част. Общият размер на
непогасените задължения за процесния период е 241,72 лв.. от тях за топлинна енергия
226,04 лв. и за дялово разпределение на топлинна енергия 15,68 лв. Общият размер на
лихвите за забава върху сумите по процесиите фактури за периода от датата, следваща срока
на плащане, записан в съответните фактури, до 23.02.2021 г., съгласно претенцията в
исковата молба е 49,47 лв,. от тях за топлинна енергия 45,92 лв. и за дялово разпределение
на топлинна енергия 3,55 лв.
С оглед на горното, районният съд намира, че след като страните по настоящето дело
– небитов клиент и “Топлофикация – София“, не са сключили писмен договор, съгласно
изискването на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, след
като не е установен източник на облигационно договорно отношение между страните, и ако
е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника, той дължи сумите
за използвана топлинна енергия на основание чл.59 ЗЗД.
Според чл.59, ал.1 ЗЗД вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът не може, поради липсата на писмен договор, да търси на договорно
основание сумите, дължими за изконсумираната енергия. Ето защо пътят му за защита е
искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, като претендира сумите на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Такова е налице – ответникът е потребил топлинна енергия, не са подписал
писмен договор с ищеца, като по този начин се е обогатили без основание за сметка на
ищеца, който пък се е обеднил, предоставяйки енергията. За да се избегне неоснователно
обогатяване, ответникът трябва да върне на ищеца това, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства се
3
установи по безспорен и категоричен начин, че ответникът е бил собственик на процесния
имот до 13.03.2019г. По тези мотиви предявения иск за главница е основателен в пълния му
предявен размер от 226,04 лева за периода от м.05.2018г. до м.03.2019г., иска за мораторна
лихва до размера на сумата от 45,92 лева за периода от 01.07.2018г. до 23.02.2021г., услуга
дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.03.2019г., от която сумата от 15,68 лева
– главница дялово разпределение и 3,32 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение, като до пълния предявен размер предявения иск за лихва за забава подлежи
на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски в
исковото и заповедното на осн.чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковите
претенции в размер на 1 038,80 лева. На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника не се следват
разноски, тъй като не са представени доказателства за реално реализирани разноски.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че ИВ. Г. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Триадица, бул. Генерал Скобелев № 9, ет.6, ап.15
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б по обективно, субективно, кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 226,04 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за стопански нужди за периода от м.05.2018г. до м.03.2019г., доставяна в
топлоснабден имот, представляващ МАГАЗИН, находящ се в София, общ. Триадица, ул.
Хан Аспарух № 16 на ъгъла с улица „Цар Асен“ с аб.№ 340906, както и мораторна лихва в
размер на 45,92 лева за периода от 01.07.2018г. до 23.02.2021г., услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.03.2019г., от която сумата от 15,68 лева –
главница дялово разпределение и 3,32 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение, за които суми в производството по ч.гр.д. № 12848/2021г. по описа на СРС,
24 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл.422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния му
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Г. М. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1 038,80 лева – сторени по
делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "Техем сървисис" ЕООД- трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4