№ 37
гр. С. , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212200600169 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител В.А. К., чрез повереника му
адв. А.А. от АК – Стара Загора, срещу присъда № 260034/17.03.2021г. постановена по нчхд
№ 407/2020г. по описа на Районен съд гр.С..
С атакуваната присъда подсъдимата М. Г. СТ. е призната за невиновна в това, че на
на 21.02.2020г. в гр. Твърдица в качеството си на майка на децата А. К. и Д. К.а не е
изпълнила съдебно решение № 2/06.01.2020г. постановено по гр.д. № 5164/2019г. на PC С.
относно упражняване правото на лични контакти на В. К. с децата А. К. и Д. К.а и по което
съдебно решение на осн.чл. 242, ал.2 от ГПК е допуснато предварителното му изпълнение и
е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.182 ал.2 от НК.
Частният тъжител В.А. К. е осъден да заплати на подсъдимата М. Г. СТ. сумата от
400 лв., представляваща направени разноски.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
пред окръжния съд, депозирана в определения от закона и указан от съда срок за обжалване,
атакуваният съдебен акт се определя като неправилен. Заявява се, че по делото е безспорно
доказано, че подсъдимата на посочената дата не е спазила и изпълнила съдебно решение
относно упражняване на родителски права и лични контакти с децата, като е осуетила с ясно
1
съзнание осъществяването на личните контакти на бащата с неговите деца. Акцентира се
върху обстоятелството, че определеният от съда режим на лични контакти е постановен
именно поради невъзможност от страна на бащата да вземе децата от дома на майката по
определеният му преди това режим. В тази връзка е постановено от съда предаването на
децата да се осъществява, чрез „... предава децата на социален работник при ДСП, отдел
„Закрила на детето"' гр. Твърдица /по местоживеене на децата", който да ги предаде на
бащата или упълномощено от него лица, като връщането се осъществява по обратния ред.
Обосновава се извод, че така посочената разпоредба е ясна и конкретна, като направените
възражения от страна на подсъдимата, че би следвало социален работник да взема децата от
дома им в гр. Ш., се определят като несъстоятелни. Твърди се, че по делото е безспорно
установено, че на 21.02.2020г. за пореден път бащата е лишен от правото си да упражни и
осъществи лични контакти с двете деца, въпреки че той се е явил в ДСП, отдел „Закрила на
детето" гр. Твърдица. Твърденията на подсъдимата по отношение на факти и обстоятелства
довели до умишленото неспазване на постановеното право на лични отношения на бащата с
децата се определят като нейна защитна теза, целяща оправдаване на нейното поведение и
противоречат на всички останали доказателства по делото. Тезата на подсъдимата, че децата
не искали да се виждат с баща си се определя като несъстоятелна, като се заявява, че е без
значение дали едно дете иска или не иска да се види с единия си родител и това не води до
отпадането на задължението за предоставяне на децата в изпълнение на съдебното решение.
Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна за вмененото й престъпление и осъдена, както и да
бъдат присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят В.А. К., редовно
призован, не се явява лично. За него се явява упълномощения му повереник. Последният
заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания и настоява за уважаването
й. Настоява за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, осъдителна присъда.
Претендират се и направените в двете инстанции разноски.
Подсъдимата М. Г. СТ., редовно призована, не се явява лично, а за нея се явява
упълномощения й защитник. Последният оспорва основателността на въззивната жалба.
Заявява, че присъдата на СлРС правилна и законосъобразна, поради което моли същата да
бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното
заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните
по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.
314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
2
доказателства и техния анализ принципно правилно и в достатъчна степен е приел
установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата, а
именно:
Частният тъжител В. К. и подсъдимата М.С. са били съпрузи от 22.06.2011г.
С решение №1159/08.12.2016г. по гражданско дело № 2134/2016г. по описа на РС -
Стара Загора бракът между тях е бил прекратен. От брака си двамата имат две деца Д. К.а и
А. К.. Местоживеенето на тези деца с решението е било определено да бъде при майката в
гр. Ш., обл. С.. С решението е бил определен режим на лични контакти на бащата - частният
тъжител К. с децата Д. и А. К.и, а именно : всяка втора и четвърта седмица от месеца от
17,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и пет дни за коледните
празници от 17,00 часа на 23.12. до 17,00 часа на 27.12., както и три дни за великденските
празници като бащата ще взема и ще връща децата в дома на майката М.Г. К.а в гр. Ш. на
ул. „Ленин" №63, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
Частният тъжител е поискал изменение на постановения режим на лични контакти
на малолетните деца с техния баща. Образувано е било гражданско дело № 5164/2019г. по
описа на С.ски районен съд. С решение № 2/06.01.2020г. С.ски районен съд е изменил
решението на Старозагорския районен съд по гражданско дело №2134/2016г. на PC - Стара
Загора в частта относно определения режим на лични контакти между малолетните деца Д.
К.а и А. К. и техния баща частният тъжител В. К. като е определил режим на лични
отношения между бащата и малолетните деца: всяка първа и трета седмица от всеки месец
от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване при бащата; един месец през
лятото, съответно през месец юли или месец август, несъвпадащ с платения годишен отпуск
на майката; три дни за Коледа и Нова година през всяка нечетна календарна година от 10,00
часа на 23.12. до 18,00 часа на 25.12. и съответно от 10,00 часа на 30.12. до 18,00 часа на
01.01.; първите три дни през великденските празници на всяка четна календарна година от
10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на третия ден. Съдът на основание чл.59 ал.8 от
Семейния кодекс е определил при осъществяване на режима на лични контакти през
първите 12 месеца децата да се предават от майката или от упълномощено от нея лице на
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила на детето" - гр.
Твърдица (по местоживеене на децата), който да ги предаде на бащата или упълномощено от
него лице като връщането им става по обратния ред чрез социалния работник. След
изтичане на 12 месечния срок майката или упълномощено от нея лице следва да предава
децата лично на баща им или упълномощено от него лице в дома, в който се отглеждат
децата.
На 21.02.2020г. частният тъжител В. К. следвало да вземе децата за уикенда. На
20.02.2020г. социален работник от Дирекция „Социално подпомагане"- Твърдица, свид. П.К.
се обадила по телефона на подс. М.С.. За целта изготвила протокол за телефонния разговор,
3
в който отразила заявеното от подсъдимата, че ще предаде децата на социален работник ако
социалният работник в 18 часа в петък отиде в тях и ако децата са съгласни да отидат при
баща си. На следващия ден 21.02.2020г. социалният работник не отишъл до дома на
подсъдимата С. и не взел децата, за да ги предаде на бащата В. К..
В Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила на децата“ – гр.Твърдица
свид. П.К. изготвила протокол, в който отразила, че децата не са били доведени от майката
или упълномощено от нея лице.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до идентични констатации с направените от
първоинстанционния съд по отношение на установеното от фактическа страна.
Освен това, първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от
него факти, но е извършил необходимия анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от
разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени
материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на
доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата
обстановка по делото не е останала неизяснена.
Съдът на първата инстанция е анализирал доказателствата по делото и правилно ги
е преценил от гледна точка на последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на
достоверност. Коментирани са всички налични по делото гласни и писмени доказателства и
обосновано е прието, че тези доказателства следва да се кредитират. Изложени са
съображения във връзка решението да се кредитира или да не се кредитира всяко отделно
доказателство.
Обоснован е извода, че описаната в мотивите фактическа обстановка е безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
взети в тяхната съвкупност и преценени поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Правилно са кредитирани изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели П.К. и Д.Г..
Показанията на свид. К. са напълно кредитирани, тъй като те не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. С тях по несъмнен начин се
4
установява, че действително на 20.02.2020г. свидетелката е провела разговор с подс. С..
Съдържанието на този разговор се потвърждава от изготвения от нея протокол, а така също
и от обясненията на подсъдимата.
И показанията на свид. Гурцова са кредитирани в пълен обем, тъй като те също не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, независимо от
обстоятелството, че тази свидетелка е майка на подсъдимата. В по-голямата си част нейните
показания описват взаимоотношенията им с частния тъжител и проблемите при предишните
посещения от негова страна заедно със служители от полицията.
С основание са кредитирани и обясненията на подсъдимата С., тъй като те
действително не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. От
нейните обяснения става ясно, че тя е уведомила социалния работник свид. К., че ще
предаде децата ако социален работник отиде до дома й и ги вземе. От обясненията й освен
това става ясно, че самите деца по принцип не искат да ходят при баща си, избягват да
общуват с него, не желаят да говорят и по телефона с баща си.
Кредитирани са и всички писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на
делото и не са били оспорени от страните.
С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че съдебният акт,
постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени в него и
изложени в мотивите му фактически положения напълно кореспондират с наличния събран
и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен материал.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният
съд е изложил и обосновал извода си, че с деянието си подсъдимата М.С. не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК т.е. затова, че на
21.02.2020г. в гр.Твърдица в качеството си на майка на децата А. К. и Д. К.а не е изпълнила
съдебно решение № 2/06.01.2020г. постановено по гражданско дело № 5164/2019г. на РС - С.
относно упражняване правото на лични контакти на В. К. с децата А. К. и Д. К.а и по което
съдебно решение на основание чл.242, ал.2 от ГПК е допуснато предварителното му изпълнение.
От събраните по делото доказателства се установи, че действително на въпросната дата
21.02.2020г. нито подсъдимата или упълномощено от нея лице е завела децата в гр. Твърдица,
Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила на детето“ за да ги предаде на социален
работник, нито в дома на подсъдимата е отишъл социален работник, който да вземе децата, за да
ги предаде на бащата, частния тъжител В. К..
Несъмнено е установено, че по време на проведения на 20.02.2021г. телефонен разговор
подсъдимата е уведомила социалния работник свид. К., че ще предаде децата ако социален
работник отиде и ги вземе от дома й в гр.Ш..
5
Действително в съдебното решение № 2/06.01.2020г. по гражданско дело № 5164/2019г.
на С.ски районен съд не е посочено, че децата следва да бъдат предадени от подсъдимата или
упълномощено от нея лице на социалния работник и че това следва да стане именно в Дирекция
„Социално подпомагане", отдел „Закрила на детето“ - гр. Твърдица. Единствено е посочено, че
децата следва да бъдат предадени на социален работник.
С основание районният съд е посочил в мотивите си, че е разумно в зимния период да се
осигури нормален живот на двете малолетни деца и да не се застрашава тяхното здраве и в този
смисъл е немислимо да се иска от майката, подсъдимата С. през зимата да води децата с автобус
от гр. Ш. до гр. Твърдица.
Правилно е констатирано, че в самото съдебно решение не е посочено изрично, че
предаването на децата следва да се извършва в отдел „Закрила на детето“ в гр. Твърдица, поради
което майката е преценила кое е най-добре за здравето и живота на двете малолетни деца, а
именно същите да бъдат взети от дома й в гр. Ш. и съответно след уикенда да бъдат върнати пак
в нейния дом.
Действително решение № 2/06.01.2020г. по гражданско дело № 5164/2019г.на СлРС
относно упражняването на родителските права и контакти позволява да бъде тълкувано по
различен начин и от него не може да се извлече категорично задължение на майката да води
децата си в отдел „Закрила на детето“ в гр.Твърдица, където да ги предава.
Във всички случаи направеното от подсъдимата тълкуване на произтичащото за нея
задължение по силата на цитираното съдебно решение, а именно, че следва социален работник
да дойде в дома й в гр.Ш., откъдето да вземе децата изключва умисъла за извършване на
престъплението по чл.182 ал.2 от НК, дори да се приеме, че това нейно тълкуване е неправилно.
Предвид изложените по-горе съображения относно наличието на двусмисленост по
отношение на начина на изпълнение на задълженията произтичащи от съдебното решение за
упражняването на родителските права и упражняване правото на лични контакти на В. К. с
децата, както и с оглед на това, че в конкретния случай децата не са били предадени на децата,
тъй като социален работник не е отишъл да ги вземе т.е. това е била причината да не бъдат
предадени децата. В този смисъл поведението на подсъдимата не е съставомерно, тъй като в
случая не е налице неизпълнение от нейна страна на съдебно решение № 2/06.01.2020г.
постановено по гражданско дело № 5164/2019г. на РС - С. относно упражняване правото на
лични контакти на В. К. с децата А. К. и Д. К.а.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, според които установения от
гражданския съд ред за предаването на децата е ясен и категоричен т.е. че подсъдимата е
следвало да предаде децата в отдел „Закрила на детето“ гр.Твърдица на социален работник,
което тя не е сторила.
Както вече беше коментирано по-горе, редакцията на съдебното решение позволява
6
различно тълкуване относно това как и къде подсъдимата следва да предаде децата на
социалния работник и направеното от повереника на частния тъжител тълкуване на начина на
изпълнение на задължението за предаване не е единственото възможно.
Настоящата инстанция намира за основателно възражението, че е без значение дали
едно дете иска или не иска да се види с единия си родител и че липсата на съгласие и/или
желание на детето не води до отпадането на задължението за предоставяне на децата в
изпълнение на съдебното решение. Това, обаче, в настоящия случай има само принципно
значение и не се отразява на преценката за съставомерност на конкретното деяние на
подсъдимата, предвид изложените по-горе съображения относно тълкуването на начина на
изпълнение на задължението за предаването не децата.
Във връзка с горното, законосъобразна се явява преценката, че подсъдимата С. на
21.02.2020г. не е осъществила състава на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК, поради което
същата правилно е била призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото й обвинение.
С оглед постановената оправдателна присъда съдът законосъобразно е осъдил
частния тъжител В. К. да заплати на подсъдимата М.С. сумата от 400 лева, представляваща
направени от нея разноски по делото за адвокатски хонорар.
Действително съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от частен характер се възлагат на частния тъжител.
Предвид изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на участие на
тъжителя в производството, както и правото на защита на подсъдимата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло.
Ето защо, ръководен от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260034/17.03.2021 г., постановена по нчхд №
407/2020 г. по описа на Районен съд гр.С..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8