Решение по дело №10174/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№196

гр. Велико Търново, 21.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети септември  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10174/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на В.С.С.  чрез адв. А.Д.,***, офис 1 против Решение № 97/11.5.2021г. по НАХД 657/20 г. на Районен съд Г. Оряховица,с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш Серия К № 3828486, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182,ал.2, т. 4 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева..

 

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми  – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2  от НПК. Касаторът намира, че ГОРС не е установил вярната фактическа обстановка, същият не е осъществил контрол и не е обсъдил въпроса защо МПС е заснето на 6 м. след монтираната видео- радарна система, доколкото установяването на нарушението не може да се гради на предположения. ГОРС не е коментирал и факта кой е служителят който е снел данните от процесната видео- радарна система, и дали същия е запознат детайлно със съответната инструкция, представена от производителя. От приложената по делото снимка следва да съдържа диапазона от времето на извършване на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим на измерване, номер на първото и последното статично изображение. В този аспект ГОРС не е изложил мотиви. В самия ЕФ не е посочено пред какъв орган и в какъв срок следва да бъде обжалван, което също представлява съществено процесуално нарушение. И не на последно място, собственик на МПС не е нито касатора, нито представляваното от него дружество,а „Сожелиз България“ЕООД и на основание члр.188, ал.1 от ЗДвП ЕФ е следвало да бъде издаден на него. От съда се иска отмяна на Решението на ГОРС и постановяване на друго, с което ЕФ бъде отменен.

В о.з. не се явява , не се представлява, като от страна на адв. Д. е постъпило писмено становище. Претендират се направените по делото разноски.

 

 

Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител, заема писмено становище за неоснователност на така подадената жалба, като намира постановеното от ГОРС решение за правилно и законосъобразно, постановено след като са установени всички факти от значение за спора.  Касаторът не е правил възражение срещу приемане на доказателствата установяващи собствеността на МПС, не е изискал справка за установяване на твърдението си, че друг е собственик на МПС и не на последно място не е подал декларация по чл.189, ал.5 от  ЗДвП, че друго лице е управлявало автомобила. Претендира заплащането на юрисконсулско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя аргументите на съда, че в хода на издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Поради което счита за правилни изводите на съда, че същият е законосъобразен и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 97/11.5.2021г. по НАХД 657/20 г. на Районен съд Г. Оряховица,с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш Серия К № 3828486, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182,ал.2, т. 4 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева..

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 25.6.2020г. в 12,34 часа на територията на Община Лясковец, на  ПП I-4, София- Варна, в посока Варна, при км153+343 е заснет със стационарна видео- радарна система  MULTDRADAR SD  580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, движещ се със скорост 99 км/ ч, при приспаднат толеранс от 3%, при ограничение за скоростта, въведено за този участък с пътен знак В 26 – 60 км/ч. След извършване на проверка в информационната система на КАТ е установено, че МПС е собственост на Райфазен лизинг България ЕООД, като ползването на автомобила е предоставено на ОМНИКАР РЕНТ ООД , чийто Управител и законен представител е касаторът. След като не е подадена Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , на касатора е изадден ЕФ, оспорван от него в законоустановения срок пред ГОРС.

Съдът е изискал от АПИ схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация към км. 153+000 д окм.154+000 стр.31 от въззивното дело.

В изпълнение на задължението си за установяване на обективната истина служебно от ответника са изискани : Удостоверение за одобрен пит на стационарната радарна система, и такова за първоначален и последващ контрол на същата и двете по смисъла на Закона за измерванията, както и Заповедта, от която е видно кои служители на ПП при ОД на МВР В. Търново имат право да извършват обработка на данни, свързани с горепосочената стационарна камера и такива са изпратени – стр. 44 и сл. От въззивното дело.

По делото е била допусната и изслушана СТЕ, което е установил местоположението на техническото средство – 37 м. след знааВ26 за ограничение на скоростта.

 

При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба, респективно за законосъобразност на ЕФ. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Направен е извод, че е доказано извършването на нарушението, включително датата и място, регистрационният номер на автомобила и обстоятелствата, при които е осъществено деянието, включително ограничението на скоростта в процесния участък. Намерил е, че посочените в ЕФ координати ПП I-4, София- Варна, в посока Варна, при км153+343 удовлетворяват изискването за посочване на място. Освен това от представеното доказателство предложение рег. № 366р-2687/8.2.2016г. е видно, че този участък е предварително оповестен като място за осъществяване на контрол.Техническата годността на радарната система съдът е приел за доказана с оглед представеното удостоверение от БИМ л.18 от въззивното дело,  и Протокол за проверка л.16. Всички тези доказателства ведно с методическите указания за реда за работа със стационарната система  доказват, че това техническо средство отговаря на изискванията за такива , регламентирани в§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.  Въззивният съд е посочил, че не е имало нито твърдения, нито доказателства, че друго лице е управлявало автомобилът. Прието е, че ЕФ е изготвен в съответствие с одобрения образец и при спазване на правилата за това. Освен това е намерил, че   към датата на справката, от която е видно кога е издаден ЕФ  не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,  както и срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон ГОРС е намерил, че е доказано извършването на административно нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП . Съдът е изложил мотиви досежно местоположението на камерата, съответния радарен лъч и посоката на лекия автомобил, от което е заключил , че това е МПС е  извършило горепосоченото нарушение.  Съдът е посочил, че съгласно събраните писмени доказателства и заключението на СТЕ, стационарната система е била разположена на 37 м. т..е в обсега на данните за нея по т.1.4 на Методическите указания. Самото нарушение е заснето на 6 м. от мястото на АТСС, като липсват данни това да е извън обсега на действие на пътен знак В 26. Издадената Наредба № 8121з-532 от 12.5.2015г. обн. ДВ бр. 36 19.5.2015г. са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на радарните системи. мобилните камери. ГОРС е приел, че са спазени всички изисквания на посочената наредба- приложени са писмени доказателства относно годността и изправността на конкретното техническо средство. Не е била спорна сигнализацията в процесния пътен участък от 60 км/ч въведена с пътен знак В 26. Правилно е била приложена и съответната санкционна норма на чл. 182, ал 2,т. 2 от ЗДвП и наложеното наказание е в определения от закона абсолютен размер. Съдът е изложил и съображения относно възраженията, че неправилно е ангажирана неговата отговорност, тъй като не е подадена Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то правилно е наказанието е наложена на Управителя на дружеството- собственик.

ГОРС е изложил мотиви и досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви ЕФ е потвърден като законосъобразен.

 

Така постановеното от Районен съд – Горна Оряховица  решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на жалбоподателя (касатор понастоящем) не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота.  Въведените едва с касационната жалба оплаквания, че касаторът не е Управител на дружество- собственик на МПС, а същото е собственост на друго лице са неоснователни. На първо място ОД на МВР е ангажирало отговорността на касатора на основание чл.188, ал.2 във вр. с чл.188, ал.1 изр.2 от ЗДвП, доколкото видно от разпечатката от информационната система на КАТ е, че МПС е лизингова и е предоставено за ползване на „Омникар АУто“ ООД като горепосочената норма приравнява правното положение съответно на собственика и ползвателя на МПС. В този смисъл макар и неправилно ГОРС да е посочил, че това дружество е собственик на автомобила, не е налице твърдяното касационно основание, доколкото ползвателят има същите задължения като собственика на МПС. Освен това е преклудирана възможността за това възражение, доколкото касаторът не е подал Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Настоящата инстанция намира, че при адекватно изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр.19 от 2015г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“.

В § 6, т.65 (нова – ДВ бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

            Съответно според § 1 от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Разпечатките от радарната система правилно са приети от ГОРС като веществени доказателства чл.189, ал.15 от ЗДвП, като от ответника е изискана Заповедта, която да определя служителите, оправомощени да извършват съответна обработка, който е действал съобразно Методическите указания за посочената система. Неоснователни са и доводите, че в снимката стр.12 от въззивното дело липсват времето на извършване на контрол, посоката на движение на МПС, ограничението на скоростта, режим на измерване, като е посочен само един номер на изображението, доколкото не е изготвен видеоклип, а статична снимка.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния фиш, като в този смисъл неоснователни са доводите за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на отбелязване пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване ЕФ. .

Както се посочи по- горе неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение при издаването на електронния фиш, поради неправилно посочване на името на собственика, на когото е регистрирано МПС. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Следователно, доколкото ползвателят е този, който осъществява фактическата власт върху автомобила, то по аргумент на  чл. 188, ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗДвП, в случая правилно е определен авторът на нарушението – лицето, на което е предоставено МПС. За ползвателя няма пречка да се защити по предвидения в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, което в случая не е сторено, поради което предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, правилно е санкциониран именно касаторът.

          

           Предвид изложеното, оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и съобразно с чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 левa. В конкретния случай представителството е осъществено в рамките на изготвяне на писмена защита без явяване на процесуален представител в открито съдебно заседание.  Съгласно трайната съдебна практика напр. Решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г., IV г. о., ГК Определение № 110 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2018 г., Определение № 162 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., Определение № 99 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2018 г., II  и други. Законът не изисква процесуалното представителство да е осъществено чрез явяване в открито съдебно заседание, а това може да стане с представяне на писмено становище, какъвто е процесния случай.

От страна на ответника не се претендират разноски, поради което такива не се присъждат.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  № 97/11.5.2021г. по НАХД 657/20 г. на Районен съд Г. Оряховица,с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш Серия К № 3828486, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на В.С.С.  чрез адв. А.Д.,***, офис 1 против  за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182,ал.2, т. 4 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева..

 

ОСЪЖДА В.С.С. *** да заплати на ОД на МВР В. Търново разноски в производството в размер на 80- осемдесет- лева.

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.