№ 81
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201715 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Р. К. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 22-1085-002010 / 01.09.2022г. на Началника на група към Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.179, ал.2 пр.2 от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който моли съда да отмени наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2022г. в гр.Русе по бул.”Х. Ботев” в посока гр.Варна, около 22,40 ч.
Жалбоподателят управлявал л.а.“БМВ Х 5“ с ДК№ Р 03 66 КМ, като с него в автомобила се
возели неговият приятел св.Т.Г. и две момичета. В този пътен участък имало отбивка ,преди
бензиностанция „Петрол“ на която бил паркиран л.а.“БМВ“ с ДК № Р 33 22 КС в който били
св.Х. М. и собственикът на автомобила Д.В.. Преди тази отбивка имало кръстовище, в
което в един момент навлязъл от лявата страна по посока на жалбоподателя т.а.“Ивеко“ с
ДК № Р 83 46 АМ,управляван от св.Т. П., непосредствено преди навлизането на автомобила,
управляван от първия. След подминаване на кръстовището л.а.“БМВ Х5 „ и т.а.“Ивеко“ се
движели в една и съща посока, като първият се движел в дясната лента, а вторият в лявата.
В един момент т.а.“ Ивеко“ без сигнализация, рязко и внезапно преминал в дясната лента,
като жалбоподателят не могъл да предотврати удара чрез спиране и се блъснал в задната му
част. В резултат на това т.а.“ Ивеко“ се отклонил и се блъснал в паркирания в отбивката
л.а.“БМВ“ с ДК№ Р 33 22 РС, като му причинил материални щети. В резултат на така
настъпилото ПТП имало четирима леко ранени участници в движението. Били извикани
екипи на полицията и СМП. Местопроизшествието било посетено от св.К. К., служител на
1
„Пътна полиция“, който след като се запознал на място с ПТП и говорил с участниците в
него съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя в
резултат на неспазване на дистанция.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице ,което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен и
материалния закон. Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят безспорно е
допуснал нарушение на правилата за движение,но не по чл.23 ал.1 от ЗДвП, а такова по
чл.20 ал.2 от ЗДвП. Доколкото това е изцяло ново фактическо положение , т.е. налице е
еднакво наказуемо нарушение (пак по чл.179 ал.2 от ЗДвП), но при съществено изменение
на обстоятелствената част на нарушението за съда не съществува процесуална възможност
за преквалифициране на нарушението по арг.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Отделно от това следва
да се посочи, че св.Т. П. също със своето поведение – нарушение по чл.25, ал.2, пр. 1 от
ЗДвП - е съпричинил настъпването на съставомерния резултат, тъй като по силата на тази
разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Съществения по делото въпрос е в коя пътна лента се е движил жалбоподателят и
св.Т. П., защото нарушението на правилото по чл.23 ал.1 от ЗДвП е възможно само когато
двамата участници в движението се движат в една попътна лента, един след друг, а не както
в случая в съседни пътни ленти, което сочат събраните по делото доказателства. В този
смисъл е ТР № 12/ 01.03.1983г. по н.д.№ 12/83г. на ВС. Така също в Решение № 493 от
12.ХI.1986 г. по н. д. № 454/86 г., III н. о. изрично е прието, че правилото на чл. 124
ППЗДвП (отм., напълно идентично с това по чл.23 ал.1 от ЗДвП) има предвид безопасното
движение на две моторни превозни средства, които се движат едно след друго и в една и
съща лента на платното за движение. Всъщност този извод се налага и от сравнителното
тълкуване и граматическото тълкуване с разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП ; отделно от
това двете разпоредби чл.23 и чл.25 ал.2 от ЗДвП са с различно систематическо място в
закона, видно от наименованието на разделите на гл.II от закона – първата е озаглавена
„Скорост и дистанция“. Намаляване на скоростта“ (раздел IV), а втората „Маневри“( раздел
V) . От събраните по делото доказателства се установява, че св.Т. П. се е движил в лявата
лента и в един момент в разрез с правилото на чл.25 ал.2 пр.1 от ЗДвП рязко е навлязъл в
дясната пътна лента, по която се е движил жалбоподателят и именно в резултат на това е
настъпило ПТП. От показанията на актосъставителя св. К. К. същественият по делото
въпрос не може да бъде установен, тъй като той не е бил очевидец на настъпилото ПТП ; по
същия начин това не може да бъде установено и от показанията на св.Х. М., който е бил
пътник в паркирания в крайпътната отбивка л.а. „БМВ“ с ДК№ Р 33 22 РС, и който не е
възприел механизма на настъпилото ПТП, а първите му възприятия са от „силно пищене на
гуми“ и последващия удар на т.а.“Ивеко“ в техния автомобил. Съдът по никакъв начин не
кредитира показанията на св.Т. И., който не знае в коя лента се е движил, но предполага, че
2
е в дясната, не само защото до много голяма степен и той е допринесъл за настъпване на
ПТП, а и заради цялостното му поведение, както на участник в движението по пътищата, а
така също и заради поведението му след самото ПТП. Този свидетел е осъждан, дори на
св.М. и пристигналите на ПТП други лица е известен с това, че „се занимава с наркотици“,
също според този свидетел бусът е бил без никакви документи, „все едно, че е краден“.
Следва да се има предвид при преценка достоверността на показанията на този свидетел, че
непосредствено след ПТП той е смъкнал, сгънал и изхвърлил в тревата регистрационните
табели на управляваното от него МПС и е избягал от местопроизшествието преди
пристигането на полицията. В този смисъл съдът няма причина да не кредитира показанията
на св.Т.Г., макар и същият да е приятел и спътник в автомобила на жалбоподателя. От
показанията на този свидетел се установява, че „преди да наближим уширението на
бензиностанцията, бусчето от лява лента сви в дясна лента. В последния момент Т. го видя,
наби спирачки, но не можа да реагира“,показанията му на л.15 от делото. Всъщност това се
потвърждава и от показанията на св.М., който е напълно безпристрастен и незаинтересован
от изхода на делото свидетел, тъй като непосредствено след ПТП жалбоподателят му е
споделил напълно идентично фактическо положение, т.е. че св.Т. П. е навлязъл от дясната в
лявата пътна лента. В случая показанията на св.М. имат характер на производно
доказателство и едно от трите изключения за допускането на такива – в настоящото
производство жалбоподателят на основание чл.118 ал.1 от НПК- заменят първичните, ако те
се окажат недостъпни. Също от показанията на този свидетел се установява, че пред него
жалбоподателят заявил, че е управлявал автомобила със скорост от около 120 км./ч, т.е. с
превишена, но от доказателствената съвкупност по делото не би могло да се установи дори
и с управление с разрешената от 50 км/ч, доколкото ПТП е настъпило в населено място,
дали ударът е бил предотвратим чрез намаляване на скоростта или спиране.
Дори и да се приеме, че със скорост от 50 км/ч ударът е бил предотвратим и в този
смисъл именно превишението на скоростта (120 км/ч) е в причинноследствена връзка със
съставомерните последици е налице процесуална пречка пред квалифицирането на деянието
по чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като това съществено изменя обстоятелствената част на
нарушението както бе посочено по-горе. Това е така, защото в случая на жалбоподателя не
са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства , върху които
следва да се изгради нарушението и които имат значение на фактическия му състав, т.е.
използването на такъв процесуален подход в случая би довело до недопустимо нарушаване
на правото му на защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изцяло отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Разноски на жалбоподателя, въпреки представения договор за правна помощ не
следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани нито с жалбата, нито в съдебно
заседание.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.3 т.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-002010 / 01.09.2022г., издадено от
Началника на група при Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Т. Р. К.
с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4